— За кого? — попита той сковано.

— За принц Хари, Уелския принц — каза тя. — Така че когато крал Хенри умре, ще бъда кралица както по име, така и в действителност.

Настъпи кратко мълчание.

— Така казвате вие — изрече Де Пуебла бавно. — Но кой ще го съобщи на краля?

* * *

Господи, ако Те има, кажи ми, че постъпвам правилно. Ако Те има, помогни ми. Ако Твоята воля е да бъда кралица на Англия, тогава ще ми е нужна помощ, за да я осъществя. Сега всичко се обърка, и ако това е изпратено да ме изпита, тогава погледни към мен! Аз съм на колене и треперя от тревога. Ако наистина съм благословена от Теб, предопределена от Теб, избрана от Теб, и имам благоволението Ти, тогава защо се чувствам така безнадеждно сама?

* * *

Посланикът доктор Де Пуебла се озова в неловкото положение да е принуден да съобщи лоши новини на един от най-могъщите и гневливи крале в християнския свят. В ръката си държеше писма с категоричните откази на техни испански величества, разполагаше с решимостта на Каталина да бъде принцеса на Уелс и със собствения си все по-намаляващ кураж — беше напрегнат до крайност пред тази смущаваща среща.

Кралят бе избрал да се срещне с него в двора пред конюшните на двореца Уайтхол: беше там, за да огледа нов табун от северноафрикански коне, внесени, за да подобрят английската порода. Де Пуебла си помисли да спомене нещо за чуждоземната кръв, която освежава местните породи, за това, че чифтосването се осъществява най-добре между млади животни; но видя мрачното лице на Хенри и осъзна, че няма да има лесен изход от тази дилема.

— Ваша светлост — каза той, покланяйки се ниско.

— Де Пуебла — каза кратко кралят.

— Имам отговор от техни испански величества на изключително ласкателното ви предложение; но може би е добре да се срещна с вас в по-подходящ момент?

— Тук е съвсем добре. От неспокойното ви пристъпване на пръсти мога да предположа какво казват.

— Истината е… — Де Пуебла се приготви да излъже. — Искат дъщеря им да се прибере у дома, и не могат дори да обмислят женитбата ѝ с вас. Кралицата е особено настоятелна в отказа си.

— Защо? — запита кралят.

— Защото иска да види дъщеря си, най-младата си, най-милата си дъщеря, омъжена за принц на нейната възраст. Това е женска прищявка… — дипломатът направи лек нерешителен жест. — Само женска прищявка. Но трябва да уважаваме желанията на една майка, нали? Ваша светлост?

— Не непременно — каза кралят неотзивчиво. — Но какво казва вдовстващата принцеса? Мислех, че с нея сме постигнали разбирателство. Тя може да уведоми майка си какво предпочита. — Очите на краля бяха приковани върху арабския жребец, който обикаляше с гордо изправена глава из двора, с потрепващи напред-назад уши, с високо вдигната опашка, с врат, извит като лък. — Предполагам, че тя може да говори от свое име.

— Тя казва, че ще ви се подчини, както винаги, ваша светлост — каза Де Пуебла тактично.

— И?

— Но трябва да се подчини на майка си. — Той отстъпи назад, стреснат от внезапния суров поглед, който кралят му хвърли. — Тя е добра дъщеря, ваша светлост. Тя е покорна дъщеря на майка си.

— Предложих ѝ брак и тя даде да се разбере, че ще приеме.

— Никога не би отказала на крал като вас. Как би могла? Но ако родителите ѝ не се съгласят, няма да поискат църковно разрешение. Без позволение от папата не може да има брак.

— Разбрах, че бракът ѝ не е бил консумиран. Едва ли имаме нужда от църковно разрешение. Това е просто официален акт, формалност.

— Всички знаем, че не е бил консумиран — потвърди припряно Де Пуебла. — Принцесата все още е девица, годна за женитба. Но въпреки това папата ще трябва да издаде разрешение. Ако техни испански величества не направят постъпки за такова разрешение, какво може да направи тогава който и да било?

Кралят погледна испанския посланик мрачно и сурово:

— Сега вече не знам. Мислех, че знам какво да правим. Но се оказва, че съм бил подведен. Вие ми кажете. Какво може да направи който и да било?

Посланикът прибегна към дълго трупания кураж на своята раса, пазения си в тайна еврейски произход, който пазеше до сърцето си за най-тежките моменти от живота си. Знаеше, че той и неговият народ щяха винаги, по някакъв начин, да оцеляват.

— Нищо не може да се направи — каза той. Опита се да се усмихне съчувствено, и усети, че се подсмихва самодоволно. Отново придаде на лицето си най-мрачно изражение. — Ако кралицата на Испания не се съгласи да поиска разрешение от папата, не може да се направи нищо. А тя е упорита.

— Не съм някой от съседите на Испания, за да бъда прегазен в една пролетна кампания — каза кратко кралят. — Не съм Гранада. Не съм Навара. Не се страхувам от нейното недоволство.

— Именно това е и причината те да желаят съюз с вас — изрече гладко Де Пуебла.

— Съюз по какъв начин? — попита кралят студено. — Мислех, че ми отказват?

— Може би бихме могли да избегнем всички тези трудности, като отпразнуваме една друга женитба — каза дипломатът предпазливо, наблюдавайки мрачното лице на Хенри. — Нов брак. За да създадем съюза, който всички желаем.

— С кого?

При вида на сдържания гняв върху лицето на краля посланикът изгуби дар-слово.

— Сир…

— Кого искат за нея сега? Сега, когато синът ми, моята роза, е мъртъв и погребан? Сега, когато тя е бедна вдовица само с наполовина изплатена зестра, живееща от моята милост?

— Принца — осмели се да изрече Де Пуебла. — Тя беше доведена в кралството, за да бъде принцеса на Уелс. Беше доведена тук, за да стане съпруга на принца, а по-късно — много по-късно, дай Боже — да стане и кралица. Може би това е предопределената ѝ съдба, ваша светлост. Тя със сигурност мисли така.

— Тя мисли! — възкликна кралят. — Мисли, колкото тази кобила! Мислите ѝ не стигат по-далече от следващата минута.

— Тя е млада — каза посланикът. — Но ще се научи. А и принцът е млад, ще се учат заедно.

— А ние, старците, трябва да отстъпим, нали? Нима не ви е казала, че предпочита мен, не е ли споменала, че ме харесва? Макар да ми даде ясно да разбера, че ще се омъжи за мен? Нима не показва съжаление от този обрат на събитията? Нима не се изкушава да се противопостави на родителите си и да спази обещанието, което ми даде по своя воля?

Посланикът долови горчивината в гласа на възрастния мъж.

— На нея не ѝ е позволен избор — напомни той на краля. — Тя трябва да постъпва така, както нареждат родителите ѝ. Мисля, че тя е изпитвала привличане, навярно дори силно привличане. Но знае, че трябва да отиде там, където ѝ нареждат.

— Смятах да се оженя за нея! Щях да я направя кралица! Тя щеше да бъде кралица на Англия!

Титлата едва не го задави: цял живот я беше смятал за най-голямата чест, за която една жена може да мечтае, точно както неговата титла беше най-великата в собственото му въображение.

Посланикът помълча, за да позволи на краля да се съвземе.

— Знаете, в нейната фамилия има и други, също толкова красиви млади дами — намекна той предпазливо. — Младата кралица на Неапол сега е вдовица. Като племенница на крал Фердинанд тя ще донесе добра зестра, и притежава всички отличителни черти на семейството. — Той се поколеба. — Говори се, че е много красива, и… — той направи пауза — страстна.

— Тя ми даде да разбера, че ме обича. Трябва ли сега да реша, че ме е мамила, като обикновена претендентка за престола?

Посланикът почувства как студена пот изби от всяка пора на тялото му при тази ужасна дума.

— Не претендентка, не момиче, което се преструва — каза той, с доста плаха усмивка. — Любяща снаха, привързана към вас млада жена…

Възцари се ледено мълчание.

— Знаете какво се случва с претендентите и измамниците в тази страна — каза кралят сковано.

— Да! Но…

— Тя ще съжалява, ако си играе с мен.

— Няма никакви игри! Никакви преструвки! Нищо такова!

Кралят остави посланика да стои прав, леко разтреперан от притеснение.

— Смятах да сложа край на целия този проблем със зестрата и вдовишкото наследство — отбеляза Хенри накрая.

— Така може и да стане. Веднага щом принцесата бъде сгодена за принца, Испания ще изплати втората половина от зестрата, а вдовишкото наследство вече няма да бъде на дневен ред — увери го Де Пуебла. Забеляза, че говори твърде бързо, пое си дъх и подхвана по-бавно. — С всички трудности ще бъде свършено. Техни испански величества с радост ще поискат църковно разрешение дъщеря им да се омъжи за принц Хари. Това ще бъде добър брак за нея и тя ще постъпи, както ѝ е наредено. Това ви дава свобода да си потърсите съпруга, ваша светлост, и отново оставя годишните доходи от Корнуол, Уелс и Честър на ваше разположение.

Крал Хенри сви рамене и се извърна от манежа за обяздване и от коня.

— Значи е свършено? — попита студено. — Тя не ме желае, както смятах. Погрешно съм изтълкувал вниманието ѝ към мен. Не е имала предвид нищо друго, освен да се държи като добра дъщеря и снаха? — Изсмя се рязко при мисълта как го беше целунала край реката. — Трябва да забравя страстното си желание към нея?

— Тя трябва да се подчини на родителите си като принцеса на Испания — напомни му Де Пуебла. — От собствените ѝ думи знам, че е съществувало предпочитание. Самата тя ми го каза. — Помисли си, че двойната игра на Каталина може да бъде прикрита с това. — Да ви призная честно, тя е разочарована. Но майка ѝ е непреклонна. Не мога да се противопоставя на кралицата на Кастилия. Тя е твърдо решена да ви накара да върнете дъщеря ѝ в Испания или да я омъжите за принц Хари. Няма да допусне други предложения.

— Така да бъде — каза кралят, с леденостуден глас. — Имах глупав блян, желание. То приключва тук.