Той поклати глава:

— Хари е Уелски принц. Той ще бъде крал след мен.

— Мислех, че е определен да се посвети на църквата?

— Вече не.

— Но ако имаме син? Не можете ли да направите Хари крал на френските си владения, или Ирландия, а да направите нашия син крал на Англия?

Хенри се засмя кратко:

— Не. Защото това би означавало да унищожа кралството си, което завоювах и запазих цяло с твърде много усилия. Хари ще получи всичко това по право. — Видя, че тя беше разстроена. — Каталина, ще бъдете кралица на Англия, едно от най-прекрасните кралства на Европа, мястото, което майка ви и баща ви избраха за вас. Вашите синове и дъщери ще бъдат принцове и принцеси на Англия. Какво повече бихте могли да искате?

— Искам синът ми да бъде крал — отговори му тя искрено.

Той сви рамене:

— Невъзможно е.

Тя се извърна леко, само хватката му върху ръката ѝ я задържаше близо.

Той се опита да обърне нещата на смях:

— Каталина, дори не сме женени още. Може дори да нямате син. Не е нужно да помрачаваме годежа си заради едно дете, което все още не е заченато.

— Какъв тогава би бил смисълът от женитбата? — попита тя; бе така погълната от себе си, че заговори прямо.

Той можеше да каже: „желание“.

— Осъществяване на съдбата ви да станете кралица.

Каталина не можеше да остави темата.

— Имах предвид да бъда кралица на Англия и да видя сина си на престола — настоя тя. — Очаквах да бъда влиятелна фигура в двора, каквато е майка ви. Предполагах, че има да се строят крепости и да се планира флот, и да се основават колежи и училища. Искам да изградя защита срещу шотландците по северните ни граници, и срещу маврите — по крайбрежията ни. Искам да бъда властваща кралица в Англия, това са нещата, които планирах и на които се надявах. Почти от люлката бях определена да бъда следващата кралица на Англия, мислех си за кралството, над което ще царувам, правех планове. Има толкова много неща, които искам да направя.

Той не можа да се сдържи: разсмя се при мисълта за това момиче, това дете, което дръзваше да прави планове за управлението на неговото кралство.

— Ще откриете, че аз съм преди вас — каза безцеремонно. — Това кралство ще се управлява така, както нарежда кралят. Това кралство се управлява, както заповядвам аз. Не съм завоювал короната си, за да я предам на момиче, достатъчно младо да ми бъде дъщеря. Вашата задача ще бъде да напълните детските стаи в кралския дворец, вашият свят ще започва и завършва там.

— Но майка ви…

— Ще откриете, че майка ми брани владенията си, както аз браня моите — каза той, като все още се подсмихваше при мисълта за това дете, планиращо бъдещето си в двора му. — Тя ще ви нарежда като на своя дъщеря, а вие ще се подчинявате. Не се заблуждавайте, Каталина. Ще дойдете в двора ми и ще ми се покорявате, ще живеете в покоите на майка ми и ще се подчинявате на нея. Ще бъдете кралица на Англия и ще носите короната на главата си. Но ще бъдете моя съпруга, а аз желая да имам покорна съпруга, каквато съм имал винаги.

Той спря: не искаше да я плаши, но страстното му желание към нея не беше по-силно от решимостта му да запази това кралство, което бе извоювал с такава упорита борба.

— Не съм дете като Артур — каза ѝ тихо, като си мислеше, че синът му, мекушаво момче, може би беше дал всевъзможни мекушави обещания на една решителна млада съпруга. — Няма да управлявате редом с мен. Ще бъдете моя жена-дете. Ще ви обичам и ще ви направя щастлива. Обещавам да бъдете щастлива, че сте се омъжили за мен. Ще бъда мил към вас. Ще бъда щедър към вас. Ще ви дам всичко, което поискате. Но няма да ви направя владетелка. Дори когато умра, няма да управлявате страната ми.

* * *

Онази нощ сънувах, че съм кралица в кралски двор, със скиптър в едната ръка и жезъл в другата, и с корона на главата. Вдигнах жезъла и открих, не той се бе преобразил в ръката ми, беше клонка от дърво, стъбло на цвете, беше без стойност. Другата ми ръка вече не беше запълнена с тежкото кълбо на върха на скиптъра, а с розови цветчета. Можех да усетя уханието им. Вдигнах ръка да докосна короната на главата си, и напипах малък венец от цветя. Тронната зала се разми и изчезна, а аз се озовах в градината на съпругата на владетеля в Алхамбра, където сестрите ми плетяха венчета от маргаритки за главите си.

— Къде е кралицата на Англия? — провикна се някой от терасата под градината.

Надигнах се от ливадата, осеяна с цветове на лайка, и долових горчиво-сладкия мирис на билката, когато понечих да изтичам покрай водоскока към арката в края на градината.

— Тук съм! — опитах се да извикам, но не издадох звук, който да се чуе над плискането на водата в мраморното корито на водоскока.

— Къде е кралицата на Англия? — чух ги да зоват отново.

— Тук съм! — провикнах се безгласно.

— Къде е Катерина, кралицата на Англия?

— Тук! Тук! Тук!

* * *

Посланикът, повикан на разсъмване да дойде веднага в Дърам Хаус, си направи труда да се яви там чак в девет. Намери Каталина да го чака в личните си покои в присъствието само на доня Елвира.

— Повиках ви преди часове — каза сърдито принцесата.

— Занимавах се с дела, възложени ми от баща ви, и не можах да дойда по-рано — каза той гладко, без да обръща внимание на нацупеното ѝ изражение. — Нещо не е наред ли?

— Говорих с краля вчера и той повтори предложението си за брак — каза Каталина без особена гордост в гласа.

— Наистина ли?

— Но ми каза, че в двора ще живея в покоите на майка му.

— О!

Посланикът кимна.

— Каза още, че моите синове ще наследят трона едва след принц Хари.

Посланикът кимна отново.

— Не можем ли да го убедим да пренебрегне принц Хари? Не можем ли да изготвим брачен договор, който да го отстрани в полза на сина ми?

Посланикът поклати глава:

— Не е възможно.

— Нима един мъж не може да избере своя наследник?

— Не. Не и в случая с крал, възкачил се толкова отскоро на трона. Не и английски крал. А дори да можеше, не би го сторил.

Тя скочи от стола си и отиде до прозореца.

— Синът ми ще бъде внук на владетелите на Испания! — възкликна тя. — С кралско потекло, датиращо от столетия. Принц Хари не е нищо повече от син на Елизабет Йоркска и един успял претендент.

Де Пуебла леко изсъска от ужас при нейната безцеремонност и хвърли поглед към вратата.

— Ще сторите по-добре никога да не го наричате така. Той е кралят на Англия.

Каталина кимна, приемайки упрека.

— Но той няма моя произход — продължи тя упорито. — Принц Хари няма да бъде такъв крал, какъвто би бил моят син.

— Въпросът не е в това — отбеляза посланикът. — Това е въпрос на време и практика. Най-големият син на краля винаги е Уелски принц. Винаги наследява трона. Тъкмо този крал, от всички крале на света, няма да превърне собствения си законен наследник в претендент. Бил е преследван по петите от претенденти. Няма да създаде още един.

Както винаги, Каталина трепна при мисълта за последния претендент, Едуард Уорик, обезглавен, за да отвори път за нея.

— Освен това — продължи посланикът, — всеки крал би предпочел да има за наследник един здрав и силен единайсетгодишен син, отколкото новороден — в люлката. Времената са опасни. Един мъж иска да остави за наследник мъж, а не дете.

— Щом синът ми няма да бъде крал, какъв е смисълът да се омъжвам за крал? — настоя Каталина.

— Ще бъдете кралица — изтъкна посланикът.

— Що за кралица ще бъда, когато майката на краля ще управлява всичко? Кралят няма да ми позволи да налагам волята си в кралството, а тя няма да ми позволи да постигам желанията си в двора.

— Вие сте много млада — поде той, опитвайки се да я успокои.

— Достатъчно възрастна съм, за да знам какво искам — заяви Каталина. — А аз искам да бъда кралица както по име, така и в действителност. Но той никога няма да ми позволи да бъда такава, нали?

— Не — призна Де Пуебла. — Никога няма да имате власт, докато той е жив.

— А когато умре? — запита тя, без да трепне.

— Тогава ще бъдете вдовстващата кралица — предположи Де Пуебла.

— А родителите ми може да ме омъжат отново за някой друг, и може въпреки всичко да напусна Англия! — довърши тя, напълно изгубила търпение.

— Възможно е — призна той.

— А съпругата на Хари ще бъде принцеса на Уелс, и пак съпругата на Хари ще бъде новата кралица. Ще върви пред мен, ще управлява вместо мен, и всичките ми жертви ще бъдат напразни. А синовете ѝ ще бъдат крале на Англия.

— Това е вярно.

Каталина се хвърли в стола си.

— Тогава трябва да бъда съпруга на принц Хари — каза тя. — Трябва да бъда.

Де Пуебла бе напълно ужасѐн.

— Разбрах, че сте постигнала съгласие с краля да се омъжите за него! Накара ме да повярвам, че сте се съгласили.

— Бях се съгласила да бъда кралица — каза тя, с лице, пребледняло от решителност. — Не нечия кукла. Знаете ли как ме нарече? Каза, че ще бъда негова жена-дете, и ще живея в покоите на майка му, сякаш съм някоя от придворните ѝ дами!

— Предишната кралица…

— Предишната кралица е била истинска светица, щом се е примирявала с такава свекърва. Цял живот е отстъпвала. Аз не мога да го направя. Не това искам аз, не това иска майка ми, не това иска Бог.

— Но ако сте се съгласили…

— Кога някое споразумение е било зачитано в тази страна? — настоя ожесточено Каталина. — Ще развалим това споразумение и ще сключим друго. Ще нарушим това обещание и ще дадем друго. Няма да се омъжа за краля, ще се омъжа за друг.