— Пожелах ви от мига, в който ви видях за първи път — каза той с много нисък глас.

Тя вдигна поглед.

— Така ли?

— Наистина. Когато влязох в спалнята ви в Догмърсфийлд.

Тя си спомни един стар мъж, слаб и изпоцапан от пътуването, баща на мъжа, за когото тя щеше да се омъжи. Спомни си потния мъжки мирис, когато той влезе със сила в спалнята ѝ, спомни си и как застана пред него и си помисли: що за смешник, що за груб войник, който се натрапваше там, където бе нежелан. А после пристигна Артур, с разчорлената си руса коса и светлата си свенлива усмивка.

— О, да — каза тя. Някъде от дълбините на собствената си решителност успя да се усмихне. — Помня. Танцувах за вас.

Хенри дойде малко по-близо и плъзна ръка около талията ѝ. Каталина се застави да не се отдръпва.

— Наблюдавах ви — каза той. — Копнеех за вас.

— Но вие бяхте женен — каза Каталина строго.

— А сега овдовях, и вие също — каза той. Почувства колко сковано беше тялото ѝ под твърдите банели от кост на корсажа ѝ, и я пусна. Помисли си, че щеше да се наложи да я ухажва бавно. Тя може и да беше флиртувала с него, но сега се сепна от обрата, който бяха приели нещата. Беше израснала напълно защитена и вечно пазена, а невинните ѝ месеци с Артур едва ли изобщо ѝ бяха отворили очите. Щеше да му се наложи да действа бавно с нея. Щеше да му се наложи да почака, докато тя получеше разрешение от Испания, щеше да остави посланика да ѝ каже за богатството, с което би могла да разполага, щеше да остави дамите ѝ да я убедят в предимствата на този брак. Тя беше млада жена, по природа и по опит трябваше да е глупачка. Налагаше се да ѝ даде време.

— Сега ще ви оставя — каза той. — Ще дойда отново утре.

Тя кимна и го придружи до вратата на личните си покои.

Там се поколеба.

— Наистина ли го мислите? — попита го, с внезапно разтревожени сини очи. — Наистина отправяте това предложение за женитба или това е просто заблуждаващ ход в преговори? Наистина искате да се ожените за мен? Ще бъда ли кралица?

Той кимна:

— Наистина го мисля. — Започна да проумява колко дълбока е амбицията ѝ, и се усмихна, когато бавно прозря какъв беше пътят към нея. — Толкова много ли искате да бъдете кралица?

Каталина кимна:

— Възпитана съм за това — каза тя. — Не искам нищо повече. — Поколеба се; за миг почти смяташе да му каже, че това е била последната мисъл на сина му; но пък страстта ѝ към Артур бе твърде силна, за да го дели с някого, дори с баща му. Освен това Артур беше планирал тя да се омъжи за Хари.

Кралят се усмихваше:

— Значи не притежавате страст, но определено притежавате амбиция — отбеляза той малко студено.

— Не искам нищо повече от онова, което ми се полага — каза тя направо. — Аз съм родена да бъда кралица.

Той взе ръката ѝ и се наведе над нея. Целуна пръстите ѝ и се възпря да не ги близне. „Действай бавно“, отправи предупреждение към себе си. „Това е момиче, а може би — девица; със сигурност не и блудница.“ Изправи се.

— Аз ще ви превърна в Катерина Арагонска, кралица на Англия — обеща ѝ, и видя как сините ѝ очи потъмняха от желание, когато чу титлата. — Можем да се оженим веднага щом получим разрешението от папата.

* * *

„Мисли! Мисли!“, нареждам си настойчиво. „Не си отгледана от глупачка, за да постъпваш глупаво, отгледана си от кралица, за да станеш кралица. Ако това е маневра за заблуда, би трябвало да си в състояние да я видиш. Ако е истинско предложение, би трябвало да бъдеш в състояние да го обърнеш в своя полза.“

Това не е истинско изпълнение на обещанието, което дадох на любимия си, но е близо до него. Той искаше да бъда кралица на Англия и да родя децата, с които щеше да ме дари. Има ли значение дали те ще бъдат негови полубрат и полусестра, вместо негови племенница и племенник? Това не променя нищо.

Присвивам се отвратено от мисълта да се омъжа за този стар мъж, достатъчно стар да ми бъде баща. Кожата на шията му е тънка и отпусната, като на костенурка. Не мога да си представя да бъда в леглото с него. Дъхът му е кисел, дъх на старец; той е слаб и на допир бедрата и раменете му ще са кокалести. Но се присвивам смутено и при мисълта да бъда в леглото с онова дете Хари. Лицето му е гладко и закръглено като на момиченце. В действителност не мога да понеса мисълта да бъда нечия друга съпруга, освен на Артур; а тази част от живота ми си отиде.

Мисли! Мисли! Това може би е най-правилната постъпка.

О, Господи, любими, иска ми се да беше тук, за да ми кажеш. Иска ми се да можех просто да отида при теб в градината, за да ми кажеш как е редно да постъпя. Само на седемнайсет съм, не мога да надхитря мъж, достатъчно стар да ми бъде баща, крал, който има нюх за претендентите.

Мисли!

Няма да получа помощ от никого. Трябва да мисля сама.

* * *

Доня Елвира изчака, докато стана време принцесата да си ляга и докато всички придворни дами, камериерки и служители, отговарящи за спалнята, се оттеглиха. Затвори вратата след тях, а после се обърна към принцесата, която седеше в леглото си, с коса, прибрана в спретната плитка, с бухналите възглавници зад гърба си.

— Какво искаше кралят? — запита тя безцеремонно.

— Предложи ми брак — отвърна Каталина без заобикалки. — С него.

За миг дуенята беше твърде зашеметена, за да каже нещо, след това се прекръсти, като жена, която вижда някаква нечиста сила.

— Да ни пази Господ — каза тя само. После допълни: — Да му прости Господ, че изобщо си го е помислил.

— Дано Господ прости на вас — отвърна бързо Каталина. — Обмислям го.

— Той е ваш свекър, и е достатъчно стар да ви бъде баща.

— Възрастта му е без значение — каза искрено Каталина. — Ако се върна в Испания, няма да ми търсят млад съпруг, а изгоден брак.

— Но той е баща на вашия съпруг.

Каталина стисна устни и ги прехапа.

— На моя покоен съпруг — каза тя мрачно. — А бракът не беше консумиран.

Доня Елвира преглътна лъжата; но погледът ѝ леко трепна и се отмести, само веднъж.

— Както си спомняте — изрече гладко Каталина.

— Дори така да е! Това е противоестествено!

— Не е противоестествено — заяви Каталина. — Нямаше консумиране на брака, нямаше дете. Така че не може да съществува грях срещу природата. А и във всеки случай можем да получим църковно разрешение.

Доня Елвира се поколеба:

— Можете ли?

— Той твърди така.

— Принцесо, нима наистина искате това?

Дребното лице на принцесата беше мрачно:

— Той не е съгласен да ме сгоди за принц Хари — каза тя. — Казва, че момчето е твърде малко. Не мога да чакам четири години, докато порасне. Така че какво мога да сторя, освен да се омъжа за краля? Родена съм да бъда кралица на Англия и майка на следващия крал на Англия. Трябва да изпълня предопределението си, това е отредената ми от Бог съдба. Мислех си, че ще трябва да се заставя да приема принц Хари. Сега изглежда, че ще трябва да се заставя да приема краля. Може би това е изпитание, на което Бог ме подлага. Но моята воля е силна. Ще бъда кралица на Англия и майка на крал. Ще превърна тази страна в крепост срещу маврите, както обещах на майка си, ще я превърна в справедлива и добра страна, защитена срещу шотландците, както обещах на Артур.

— Не знам какво ще си помисли майка ви — каза дуенята. — Нямаше да ви оставям насаме с него, ако знаех.

Каталина кимна.

— Не ни оставяйте сами отново — тя направи пауза. — Освен ако не ви кимна — каза тя. — Може да ви кимна да излезете, и тогава трябва да си вървите.

Дуенята беше потресена.

— Той не бива дори да ви вижда преди сватбения ви ден. Ще кажа на посланика да предаде на краля, че сега въобще не може да ви посещава.

Каталина поклати глава.

— Сега не сме в Испания — каза тя ожесточено. — Нима още не го проумявате? Не можем да оставим това на посланика, дори майка ми не може да каже какво ще се случи. Аз ще трябва да направя така, че това да се случи. Единствено аз доведох нещата дотук, и единствено аз ще направя така, че то да се случи.

* * *

Надявах се да те сънувам, но не сънувах нищо. Имам чувството, че си заминал далече, далече. Нямам писмо от майка си, затова не знам как ще възприеме тя желанието на краля. Моля се, но Бог не ми казва нищо. Говоря много дръзко за съдбата си и Божията воля, а сега те ми се струват почти преплетени. Ако Бог не ме направи кралица на Англия, тогава не знам как мога да вярвам в Него. Ако не съм кралица на Англия, тогава не зная каква съм.

* * *

Каталина зачака кралят да я посети, както бе обещал. Той не дойде на следващия ден, но Каталина беше сигурна, че ще дойде на по-следващия. След като изминаха три дни, тя тръгна сама покрай реката, като разтриваше ръце, пъхнати в пелерината ѝ. Беше изпитвала такава увереност, че той ще дойде отново, че се беше подготвила да поддържа интереса му към нея, но под свой контрол. Планираше да го подвежда, да го държи на разстояние. Когато той не дойде, тя осъзна, че е нетърпелива да го види. Не от страст — мислеше, че никога повече няма да изпита страст и желание, — а защото той беше единственият ѝ път към трона на Англия. Когато той не дойде, тя изпита смъртен страх, че е размислил и че няма да дойде изобщо.

* * *

„Защо не идва?“ — питам настойчиво малките вълнички по реката, които се плисват в брега, когато наблизо минава лодкар. „Защо би дошъл така страстен и искрен онзи ден, а сега не идва изобщо?“

Толкова се страхувам от майка му: тя никога не ме е харесвала и ако извърне лице от мен, не знам дали той ще се реши да действа. Но после си спомням как той каза, че майка му е дала разрешението си. После се изплашвам, че испанският посланик може да е казал нещо против този брак — но не мога да повярвам, че Де Пуебла някога би казал каквото и да било, за да причини неудобство на краля, дори и ако не успее да изпълни задълженията си към мен.