— Синът ми е твърде млад, за да обмислям женитбата му засега — побърза Хенри да отхвърли предложението. — Той е на единайсет и е силно, будно и добре развито момче, но баба му настоява да не планираме нищо за него в продължение на още четири години. А дотогава вдовстващата принцеса ще стане на двайсет и една.

— Все още млада — каза тихо Де Пуебла. — Все още млада жена, и близо до него по възраст.

— Не мисля, че техни величества биха желали дъщеря им да остане в Англия още четири години, без съпруг или собствено домакинство — каза Хенри с неприкрита заплаха в гласа. — Едва ли биха искали тя да чака, докато Хари навърши пълнолетие. Какво ще прави тя през тези години? Къде ще живее? Предлагат ли да ѝ купят дворец и да ѝ организират домакинство? Готови ли са да ѝ осигуряват доход? Двор, подобаващ за положението ѝ? В продължение на четири години?

— Ако би могла да се върне в Испания, за да чака? — рискува Де Пуебла.

— Може да си тръгне веднага, ако се съгласите да изплатите пълната сума на зестрата ѝ, и да си търси щастието другаде. Наистина ли мислите, че би могла да получи по-добро предложение от това да бъде кралица на Англия? Отведете я, ако смятате така!

Това беше патовата ситуация със зестрата, до която бяха стигали отново и отново през изминалата година. Де Пуебла разбра, че е победен.

— Ще пиша на техни величества — каза той.

* * *

Сънувах, че съм черен бързолет, който лети над златистите хълмове на Сиера Невада. Но този път летях на север, горещото слънце беше от лявата ми страна, пред мен се бяха събрали хладни облаци. После внезапно облакът прие форма — беше замъкът Лъдлоу — и малкото ми птиче сърце запърха при вида му и при мисълта как щеше да настъпи нощта, когато той щеше да ме вземе в прегръдките си и да се отпусне върху мен, а аз щях да се разтопя от страст към него.

После видях, че това не беше Лъдлоу, че бяха високите сиви стени на замъка Уиндзор, че лъкатушещата река беше голямата, подобна на сиво стъкло Темза, а всички плавателни съдове, които се движеха нагоре-надолу по нея, и големите закотвени кораби олицетворяваха богатството и надменността на англичаните. Знаех, че съм далече от дома си, и все пак съм си у дома. Това щеше да бъде домът ми, щях да си построя малко гнездо до сивия камък на кулите тук, точно както бих направила в Испания. И тук щяха да ме наричат „бързолет“ — птица, която лети толкова бързо, че никой досега не я е виждал да каца, птица, която лети толкова високо, та смятат, че никога не докосва земята. Няма да бъда Каталина, инфанта на Испания. Ще бъда Катерина Арагонска, кралица на Англия, точно както ме нарече Артур: Катерина, кралица на Англия.

* * *

— Кралят отново е тук — каза доня Елвира, като гледаше навън през прозореца. — Дошъл е само с двама души. Няма дори знаменосец или стражи. — Тя изсумтя презрително. Сякаш широко разпространената английска липса на официалност не беше достатъчно ужасна, ами и кралят им имаше обноски на коняр.

Каталина изтича до прозореца и надникна навън.

— Какво може да иска? — зачуди се тя. — Поръчайте да налеят от неговото вино.

Доня Елвира излезе припряно от стаята. В следващия миг Хенри влезе с бавна стъпка, без да изчака да обявят пристигането му.

— Реших да ви посетя — каза той.

Каталина се приведе в дълбок реверанс.

— Ваша светлост ми оказва голяма чест — каза тя. — А сега поне мога да ви предложа чаша добро вино.

Хенри се усмихна и зачака. Двамата стояха прави, докато доня Елвира се върна в стаята с една испанска придворна дама, която носеше поднос от мавърски месинг с две венециански чаши червено вино. Хенри забеляза фината изработка и предположи правилно, че това беше част от зестрата, която испанците отказваха да предадат.

— За ваше здраве — каза той, като вдигна чашата си към принцесата.

За негова изненада тя не просто вдигна чата в отговор, а вдигна очи и му отправи продължителен, замислен поглед. Той почувства как пламва като момче, когато очите му срещнаха нейните.

— Принцесо? — каза тихо Хенри.

— Ваша светлост?

И двамата хвърлиха поглед към доня Елвира, която стоеше смущаващо близо, безмълвно загледана в дъските на пода под износените си обувки.

— Можете да ни оставите — каза кралят.

Жената погледна принцесата в очакване на заповедите ѝ, но не понечи да си тръгне.

— Ще разговарям насаме със снаха си — каза крал Хенри твърдо. — Можете да си вървите.

Доня Елвира направи реверанс и си тръгна, а останалите дами излязоха след нея.

Каталина се усмихна на краля.

— Както заповядате — каза тя.

Той почувства как пулсът му се ускори, когато тя се усмихна.

— Всъщност наистина ми е необходимо да говоря с вас насаме. Имам да ви изложа едно предложение за брак. Разговарях с испанския посланик, а той е писал на родителите ви.

„Най-сетне. Това е. Най-сетне“, помисли си Каталина. „Дошъл е да ми предложи Хари. Благодаря на Бога, който ме доведе до този ден. Артур, любими, в този ден ще видиш, че ще бъда вярна на обещанието си към теб.“

— Трябва да се оженя отново — каза Хенри. — Все още съм млад… — помисли си, че не бива да споменава четирийсет и шестгодишната си възраст. — Може би мога да имам още едно-две деца.

Каталина кимна вежливо; но почти не го слушаше. Чакаше той да я помоли да се омъжи за принц Хари.

— Мислех си за всички принцеси в Европа, които биха били подходящи брачни партньорки за мен — каза той.

Принцесата пред него все още не казваше нищо.

— Не мога да намеря никоя, която бих избрал.

Тя разтвори широко очи, за да покаже, че слуша внимателно.

Хенри продължи упорито:

— Изборът ми падна върху вас — каза той безцеремонно, — по следните причини. Вие вече сте тук в Лондон, свикнали сте с живота тук. Възпитана сте да бъдете кралица на Англия, и ще бъдете кралица като моя съпруга. Трудностите със зестрата могат да бъдат пренебрегнати. Ще ви отпускам същата сума, каквато плащах на кралица Елизабет. Майка ми е съгласна с това.

Най-сетне думите му проникнаха в ума ѝ. Беше толкова потресена, че едва можеше да говори. Просто се втренчи в него.

— Аз?

— Съществува известно възражение на основание на роднинството по сватовство, но ще поискам от папата да ни даде църковно разрешение — продължи той. — Разбрах, че бракът ви с принц Артур така и не е бил консумиран. В такъв случай не съществува никаква реална пречка.

— Не беше консумиран. — Каталина повтори думите механично, сякаш вече не ги разбираше. Огромната лъжа бе част от замисъл, който трябваше да я отведе до олтара с принц Хари, не с баща му. Вече не можеше да оттегли обещанието си. Беше така зашеметена, че можеше само да се придържа към тази лъжа. — Не беше консумиран.

— Тогава не би трябвало да има затруднение — каза кралят. — Предполагам, че не възразявате?

Откри, че едва можеше да диша в очакване на отговора ѝ. Всяка мисъл, че тя го е подвеждала, изкушавайки го да стигне до този момент, изчезна, когато се вгледа в побелялото ѝ, потресено лице.

Взе ръката ѝ.

— Не гледайте така уплашено — каза той с приглушен от нежност глас. — Няма да ви сторя зло. Целта на това е да реши всичките ви проблеми. Ще ви бъда добър съпруг. Ще се грижа за вас. — Отчаяно си блъскаше ума за нещо, което можеше да ѝ се понрави. — Ще ви купувам красиви неща — каза той. — Като онези сапфири, които харесахте толкова много. Ще имате пълен скрин с красиви неща, Каталина.

Тя знаеше, че трябва да отговори.

— Толкова съм изненадана — каза.

— Нима не знаехте, че ви желая?

* * *

Възпрях напиращия вик, с който исках да отрека. Исках да кажа, че, разбира се, не съм знаела. Но не беше вярно. Знаех, както би знаела всяка млада жена, от начина, по който ме гледаше, от начина, по който му отвръщах. Още от първия миг, в който го срещнах, между нас съществуваше това скрито чувство. Пренебрегвах го. Преструвах се, че е нещо по-непринудено, отколкото беше в действителност, възползвах се от него. Изключително много съм грешила.

В суетата си мислех, че насърчавам един стар човек да мисли за мен мило и с привързаност, че мога да спечеля обичта му, да му доставям радост, дори да флиртувам с него, първо — като с любящ свекър, а после — за да го убедя да ме омъжи за Хари. Намерението ми беше да го радвам като негова дъщеря, исках той да ми се възхищава, да ме глези. Исках да бъде силно привързан към мен.

Това е грях, грях. Това е грехът на суетата и на гордостта. Възползвах се от похотта и алчността му. Чрез лекомислието си го подведох да съгреши. Нищо чудно, че Бог е отвърнал лицето Си от мен, а майка ми никога не ми пише. Аз съм безмерно грешна.

Мили Боже, аз съм глупачка, и то незряла, суетна глупачка. Не подмамих краля в клопка, която да удовлетворява самата мен, а просто сложих стръв в капана, който той ми е заложил. Суетата ми и гордостта от собствената ми личност ме накараха да мисля, че мога да го изкуша да направи всичко, което поискам. Вместо това го изкуших само да пожелае да изпълни собствените си желания, и сега той ще направи онова, което иска. А това, което иска, съм аз. И това е моя собствена глупава грешка.

* * *

— Трябва да сте знаели. — Хенри сведе поглед и ѝ се усмихна уверено. — Трябва да сте разбрали, когато дойдох да ви посетя вчера, и когато ви изпратих доброто вино?

Каталина кимна леко. Беше разбрала нещо — макар и да се беше показала такава глупачка — беше разбрала, че нещо става; и се беше поздравила за собствените си дипломатически умения, задето се беше показала толкова умела, че да води краля на Англия за носа. Беше се смятала за светска жена, и смяташе посланика си за глупак, задето не беше постигнал същия изход с един крал, който можеше така лесно да бъде манипулиран. Беше си помислила, че е накарала краля на Англия да ѝ играе по свирката, когато всъщност той имаше на ум собствена мелодия.