Ако, от друга страна, Бог се окаже милостив и аз чакам дете, тогава трябва да уверя доктор Де Пуебла, че парите за зестрата ми ще бъдат изплатени в брой и незабавно, той трябва да ми осигури полагаемата ми се сума за издръжка като на вдовстваща принцеса на Уелс, и трябва да си почивам и да се надявам на момче.

Трябва да ѝ пиша веднага и да ѝ съобщя дали смятам, че чакам дете. Трябва да ѝ пиша веднага щом бъда сигурна, и в двата случая, а освен това трябва да се доверя на доктор Де Пуебла и да се оставя под закрилата на доня Елвира.

Сгъвам писмото внимателно, като напасвам ъгълчетата му едно към друго, сякаш е много важно да го сгъна спретнато. Мисля си, че ако тя знаеше за отчаянието, което се плиска в кътчетата на ума ми като река от мрак, щеше да ми пише по-мило. Ако знаеше колко съм самотна, колко съм опечалена, колко много тъгувам за него, нямаше да ми пише за споразумения, наследства и титли. Ако знаеше колко много го обичах и как непоносимо ми е да живея без него, щеше да ми пише и да ми каже, че ме обича, че трябва да си отида у дома при нея веднага, без отлагане.

Пъхвам писмото в джоба на колана си и се изправям, сякаш се явявам на служба. Вече не съм дете. Няма да плача за майка си. Виждам, че не съм под специалните грижи на Бог, след като той можа да остави Артур да умре. Виждам, че не се ползвам със специалната обич на майка си, след като тя може да ме остави сама, в чужда страна.

Тя е не само майка, тя е кралица на Испания, и трябва да се погрижи да има внук, или, ако не успее да се сдобие с внук — с нерушим договор. Аз не съм просто млада жена, изгубила мъжа, когото обича. Аз съм принцеса на Испания и трябва да осигуря внук, или, ако не успея в това — нерушим договор. А в добавка към това, сега съм обвързана чрез едно обещание. Аз обещах, че отново ще бъда принцеса на Уелс и кралица на Англия. Обещах това на младия мъж, на когото обещах всичко. Ще изпълня това обещание заради него, независимо какво искат всички останали.

* * *

Испанският посланик не докладва веднага на техни испански величества. Вместо това, играейки обичайната си двойна игра, съобщи мнението на свещеника първо на краля на Англия.

— Нейният изповедник смята, че тя чака дете — отбеляза посланикът.

За първи път от дни крал Хенри почувства как му олеква на сърцето.

— За Бога, ако е така, това ще промени всичко.

— Дай Боже да е така. Бих се радвал на това — съгласи се Де Пуебла. — Но не мога да го гарантирам. Тя не показва признаци, че има нещо такова.

— Може би е още рано — съгласи се Хенри. — А Бог знае, и аз също знам, че едно дете в люлката не означава принц на трона. Пътят до короната е дълъг. Но за мен ще бъде голяма утеха, ако тя чака дете — а също и за кралицата — добави той, сякаш мисълта му беше хрумнала впоследствие.

— Следователно тя трябва да остане тук, в Англия, докато разберем със сигурност — заключи посланикът. — И ако не чака дете, ние с вас ще уредим сметките си и тя ще се прибере у дома. Майка ѝ иска тя да бъде изпратена у дома незабавно.

— Ще почакаме и ще видим — каза Хенри, без да дава съгласие за каквото и да било. — Майка ѝ ще трябва да почака като всички нас. А ако няма търпение да си получи обратно дъщерята, по-добре да изплати остатъка от зестрата.

— Няма да забавите връщането на принцесата при майка ѝ заради някакъв паричен въпрос — предположи посланикът.

— Колкото по-скоро бъде уредено всичко, толкова по-добре — каза кралят спокойно. — Ако чака дете, тогава тя е наша дъщеря и майка на нашия наследник; нищо няма да е твърде добро за нея. Ако ли не, тогава може да си отиде у дома при майка си веднага щом зестрата ѝ бъде изплатена.

* * *

Зная, че няма никаква Мери, която да расте в утробата ми, няма Артур, но няма да казвам нищо, докато не реша какво да предприема. Не смея да кажа нищо, докато не бъда сигурна как е редно да постъпя. Майка ми и баща ми ще кроят планове за доброто на Испания, крал Хенри ще крои планове за доброто на Англия. Сама, аз ще трябва да намеря начин да изпълня своето обещание. Никой няма да ми помогне. Никой не може дори да узнае какво правя. Единствен Артур в небесата ще разбере какво правя, а аз се чувствам безкрайно далече от него. Толкова е болезнено; болка, която не можех да си представя досега. Никога не съм се нуждаела от него повече, отколкото сега, сега, когато той е мъртъв, и само той може да ме посъветва как да изпълня обещанието си към него.

* * *

Каталина беше прекарала по-малко от месец в усамотение в двореца Кройдън, когато шамбеланът на краля дойде да ѝ съобщи, че Дърам Хаус в Странд е приготвена за нея и тя може да отиде там, когато ѝ е удобно.

— Това ли е обичайното място, на което би трябвало да отседне една принцеса на Уелс? — настойчиво се обърна Каталина към Де Пуебла, когото незабавно беше повикала в личния си кабинет. — Дърам Хаус ли е мястото, където е редно да бъде настанена една принцеса? Защо няма да живея отново в замъка Бейнардс?

— Дърам Хаус е напълно подходяща — заекна той, смутен от разпалеността ѝ. — И броят на слугите ви изобщо не е намален. Кралят не е поискал да освобождавате никого. Ще имате истински двор. А той ще ви плаща издръжка.

— Моето наследство като вдовица на принца?

Той избегна погледа ѝ.

— На този етап само издръжка. Не забравяйте — вашите родители не са му изплатили зестрата ви, така че той няма да ви изплати наследството ви на вдовица. Но ще ви даде добра сума, която ще ви позволи да поддържате положението си.

— Редно е да получа наследството си на вдовица.

Посланикът поклати глава:

— Той няма да го изплати, докато не получи пълната зестра. Но издръжката е добра, ще ви позволи да поддържате подобаващо домакинство.

Видя, че тя изпита огромно облекчение.

— Принцесо, безспорно е, че кралят уважава положението ви — каза той внимателно. — Не е нужно да изпитвате опасения по този въпрос. Разбира се, ако би могъл да получи уверение относно здравето ви…

Върху лицето на Каталина отново се появи непроницаемо изражение.

— Не зная какво имате предвид — каза тя кратко. — Добре съм. Можете да му кажете, че съм добре. Нищо повече.

* * *

Печеля време, като ги оставям да си мислят, че чакам дете. Толкова е мъчително, като знам, че месечното ми неразположение дойде и отмина, че съм готова да забременея от Артур, но той е мъртъв и погребан, и няма да дойде в леглото ми никога повече, и ние никога няма да създадем неговата дъщеря Мери и неговия син Артур.

Непоносимо ми е да им кажа истината: моята утроба е празна, няма бебе, което да отгледам заради него. А докато аз не казвам нищо, те също трябва да чакат. Няма да ме изпратят у дома в Испания, докато се надяват, че все още мога да бъда Нейна светлост майката на Уелския принц. Трябва да чакат.

А докато чакат, аз мога да подготвям това, което ще кажа, и което ще направя. Трябва да бъда разумна, както би била майка ми, и хитра като лисица, какъвто е моят баща. Трябва да бъда решителна като нея, и потайна като него. Трябва да измисля как и кога ще започна да изричам тази лъжа — голямата лъжа на принц Артур. Ако успея да я изрека така, че да убеди всички, ако успея да се поставя така, че да изпълня предопределената ми съдба, тогава Артур, обичният ми Артур, може да постигне онова, което искаше. Може да владее Англия чрез мен, мога да се омъжа за брат му и да стана кралица. Артур може да живее чрез детето, което ще зачена с брат му, можем да създадем онази Англия, която се заклехме, не ще съградим, въпреки злощастието, въпреки лекомислието на брат му, въпреки собственото ми отчаяние.

Няма да се предам на сърдечната мъка, ще се отдам на Англия. Ще спазя обещанието си. Ще бъда вярна на съпруга си и на съдбата си. И ще подготвям планове и кроежи, и ще обмисля как мога да победя това злощастие и да бъда онова, което съм родена да бъда. Как да бъда претендентката, която става кралица.



Лондон, юни 1502 г.

Малкият двор се премести в Дърам Хаус в последните дни на юни, а останалите придворни на Каталина се завръщаха унило един по един от замъка Лъдлоу, като разказваха за смълчан град и замък в траур. Каталина не изглеждаше особено доволна от смяната на обстановката, макар че Дърам Хаус беше красив дворец с прекрасни градини, спускащи се надолу до реката, със собствени стълби и пристан за лодки. Посланикът дойде да я посети и я намери в галерията в предната част на къщата, която гледаше към предния вътрешен двор отдолу и Айви Лейн — оттатък.

Тя го остави да стои прав пред нея.

— Нейна светлост майка ви, кралицата, е назначила специален пратеник, който да ви придружи до родината веднага щом вдовишкото ви наследство бъде изплатено. Тъй като не ни съобщихте, че очаквате дете, тя прави приготовления за пътуването ви.

Де Пуебла я видя как стисна устни, сякаш за да възпре някой прибързан отговор.

— Каква сума трябва да ми изплати кралят, като на вдовица на сина му?

— Трябва да ви плати една трета от годишните приходи на хазната от Уелс, Корнуол и Честър — каза той. — А сега вашите родители искат в добавка крал Хенри да върне цялата ви зестра.

Каталина изглеждаше ужасена.

— Никога няма да го направи — каза тя категорично. — Никой пратеник няма да бъде в състояние да го убеди. Крал Хенри никога няма да ми изплати такива суми. Той не ми плащаше издръжка, дори когато синът му беше жив. Защо му е да връща зестрата и да изплаща вдовишко наследство, когато няма да спечели нищо от това?

Посланикът сви рамене:

— Включено е в договора.