— Къде отива той? — извика Каталина, когато докторът се поклони и тръгна към вратата. — Той трябва да остане и да наглежда принца!

— Отива да му приготви отвара за облекчаване на треската. Ще се върне веднага. За принца ще бъдат положени най-добрите грижи, ваша светлост. Ние също го обичаме. Няма да го пренебрегнем.

— Зная, че няма… само… Докторът ще се забави ли?

— Ще дойде възможно най-бързо. Пък и вижте, принцът спи. Сънят ще бъде най-доброто лекарство за него. Той може да поспи, да събере сили и да вечеря с вас.

— Мислите ли, че той ще е по-добре тази вечер?

— Ако става дума просто за лека треска и умора, тогава той ще се оправи след няколко дни — каза твърдо лейди Маргарет.

— Ще бдя над съня му — каза Каталина.

Лейди Маргарет отвори вратата и даде знак на главните камериери на принца. Даде им заповеди, а после задърпа принцесата през вътрешния двор към собствените ѝ покои.

— Елате, ваша светлост — каза тя. — Елате да се разходите с мен във вътрешния двор, а после аз ще се върна в покоите му и ще се погрижа да го настанят удобно.

— Ще се върна сега — настоя Каталина. — Ще бдя над съня му.

Маргарет хвърли поглед към доня Елвира.

— Добре е да стоите далече от покоите му, в случай, че той наистина има треска — каза тя, като говореше бавно и ясно на френски, за да може дуенята да я разбере. — Вашето здраве е изключително важно, принцесо. Няма да си простя, ако нещо се случи с някой от вас.

Доня Елвира пристъпи напред и присви устни. Лейди Маргарет знаеше, че на нея може да се разчита да опази принцесата от опасност.

— Но вие казахте, че той има само лека треска. Значи мога да отида при него?

— Нека почакаме да видим какво ще каже докторът. — Лейди Маргарет сниши глас. — Ако чакате дете, скъпа принцесо, не бихме искали да прихванете тази треска.

— Но ще вечерям с него.

— Ако е достатъчно добре.

— Но той ще иска да ме види?

— Несъмнено. — Лейди Маргарет се усмихна. — Когато треската му премине и тази вечер той се почувства по-добре и седне да изяде вечерята си, ще поиска да ви види. Трябва да бъдете търпелива.

Каталина кимна:

— Ако си тръгна сега, обещавате ли, че ще останете с него през цялото време?

— Ще се върна сега, ако се разходите навън, а после отидете в стаята си да четете, учите или шиете.

— Ще отида! — каза Каталина, покорявайки се мигновено. — Ще отида в покоите си, ако вие останете при него.

— Отивам веднага — обеща лейди Маргарет.

* * *

Тази малка градина е като двор на тъмница. Обикалям в кръг из градината с билките, и дъждът ръси над всичко капки, дребни като сълзи. В покоите ми не е по-добре, личният ми кабинет прилича на затворническа килия. Непоносимо ми е да имам някого при себе си, а същевременно не мога да търпя и да оставам сама. Накарах дамите да седят в приемната: от бъбренето им ми идва да запищя от раздразнение. Но когато остана сама в стаята си, копнея за компания. Искам някой да държи ръката ми и да ми казва, че всичко ще се оправи.

Слизам по тесните каменни стълби и минавам калдъръмената настилка, за да отида в кръглия параклис. В заоблената стена е поставен кръст и каменен олтар, а отдолу гори светлина. Това е място на пълен покой; но аз не мога да намеря покой. Пъхам студените си ръце в ръкавите, обгръщам тялото си и вървя покрай кръглата стена: до вратата има трийсет и шест стъпки, а после отново извървявам кръга, като магаре, впрегнато на работа. Моля се, но не вярвам, че ще бъда чута.

— Аз съм Каталина, принцеса на Испания и на Уелс — напомням си. — Аз съм Каталина, възлюбена от Бог, ползваща се със специалното Божие благоволение. Нищо не може да се обърка за мен. Нищо никога не може да се обърка толкова зле за мен. Божията воля е да се омъжа за Артур и да обединя кралствата Испания и Англия. Бог няма да позволи нещо да се случи на Артур или на мен. Зная, че Той обсипва с благоволението си майка ми и мен преди всички други. Този страх сигурно е изпратен, за да ме изпита. Но аз няма да се страхувам, защото знам, че нищо няма да се обърка за мен.

* * *

Каталина чакаше в покоите си, като на всеки час изпращаше дамите си да питат как е съпругът ѝ. Първите няколко часа те съобщаваха, че той още спи, че докторът му е приготвил отвара и стои до леглото му, чакайки го да се събуди. После, в три следобед, казаха, че се е събудил, но горял и бил и трескав. Беше изпил отварата и чакаха да видят спадането на температурата. В четири той беше по-зле, не по-добре, и докторът се зае да приготвя лек по друга рецепта.

Принцът не трябваше да вечеря, щеше само да пие малко хладък ейл и лековете, предписани от доктора за треската.

— Идете и го попитайте дали иска да ме види — нареди Каталина на една от английските си дами. — Непременно говорете с лейди Маргарет. Тя ми обеща, че ще вечерям с него. Напомнете ѝ.

Жената отиде и се върна с мрачно лице:

— Принцесо, всички са много разтревожени — каза тя. — Повикаха лекар от Лондон. Доктор Биъруърт, който го наглеждаше, не знае защо температурата не спада. Лейди Маргарет е там, а също и сър Ричард Поул, сър Уилям Томас, сър Хенри Върнън, сър Ричард Крофт — всички чакат отвън пред покоите му и вас също няма да пуснат да го видите. Казват, че умът му блуждае.

— Трябва да отида в параклиса. Трябва да се моля — каза Каталина на мига.

Наметна главата си с воал и се върна в кръглия параклис. За нейно удивление изповедникът на принц Артур беше пред олтара, с глава, ниско сведена в молитва, някои от най-изтъкнатите мъже от града и замъка бяха насядали около стената, със сведени глави. Каталина се вмъкна в стаята и падна на колене. Опря брадичка в дланите си и се вгледа в прегърбените рамене на свещеника, търсейки някакъв знак, че Бог чува молитвите му. Нямаше как да разбере. Тя затвори очи.

* * *

Мили Боже, пощади Артур, пощади скъпия ми съпруг, Артур. Той е още момче, аз още момиче, не сме имали време заедно, никакво време. Знаеш какво кралство ще създадем, ако той бъде пощаден. Знаеш какви планове имаме за тази страна, в каква свята крепост ще превърнем тази земя, как ще сразим маврите, как ще защитим това кралство от шотландците. Мили Боже, в милостта си пощади Артур и му позволи да се върне при мен. Искаме да имаме своите деца: Мери, която ще бъде розата от розовия храст, и нашият син Артур, който ще бъде третият римокатолически крал на Англия от династията на Тюдорите. Позволи ни да сторим онова, което обещахме. О, мили Боже, имай милост и го пощади. Майко Божия, застъпи се за нас и го пощади. Мили Господи Иисусе, пощади го. Аз, Каталина, съм тази, която моли за това, и моля в името на майка си, кралица Изабела, която цял живот Ти е служила, която е най-отдадената на християнството кралица, която е служила в Твоите кръстоносни походи. Тя е възлюбена от Теб, аз съм възлюбена от Теб. Моля Те, не ме изоставяй.

* * *

Докато Каталина се молеше, се стъмни, но тя не забеляза. Беше късно, когато доня Елвира я докосна леко по рамото и каза:

— Инфанта, трябва да вечеряте нещо и да си лягате.

Каталина обърна пребледняло лице към дуенята си.

— Какви са новините? — попита тя.

— Казват, че той е по-зле.

* * *

Мили Господи Иисусе, пощади го, сладки Иисусе, пощади ме, сладки Иисусе, пощади Англия. Кажи, че Артур не е по-зле.

* * *

На сутринта съобщиха, че той е прекарал добре нощта, но сред личните му слуги и камериери се мълвеше, че той отпадал. Температурата се беше повишила толкова много, че умът му блуждаеше; понякога си мислеше, че е в детската си стая със сестрите си и с брат си, понякога си мислеше, че е на сватбата си, облечен в блестящ бял сатен, а понякога — изключително странно — си мислеше, че се намира в някакъв фантастичен палат. Говореше за вътрешен двор с миртови храсти, за правоъгълник от вода като огледало, отразяващо златна сграда, и за летящи в кръг ята от бързолети, които обикалят безспир наоколо през целия слънчев ден.

— Ще отида при него — заяви Каталина на лейди Маргарет по пладне.

— Принцесо, може да е потната болест — каза рязко нейна светлост. — Не мога да ви позволя да се приближавате до него. Не мога да допусна да се заразите с нещо. Ще изменя на дълга си, ако ви позволя да се приближите твърде много до него.

— Дължите подчинение на мен! — процеди Каталина.

Жената срещу нея, самата тя принцеса, не трепна дори за миг.

— Първият ми дълг е към Англия — каза тя. — А ако носите наследник на Тюдорите, тогава моят дълг е както към вас, така и към това дете. Не спорете с мен, моля ви, принцесо. Не мога да ви позволя да пристъпите по-близо от долния край на леглото му.

— Нека отида там тогава — каза Каталина с тон на малко момиченце. — Моля ви, просто ми позволете да го видя.

Лейди Маргарет сведе глава и тръгна начело към кралските покои. Броят на хората, стълпили се в приемната, се беше увеличил, когато из града се беше разнесла вестта, че техният принц се бори за живота си; но хората бяха смълчани; смълчани като множество в траур. Чакаха и се молеха за розата на Англия. Няколко мъже видяха Каталина, с лице, забулено в дантелената ѝ пелерина, и ѝ подвикнаха благословия, после един човек излезе напред и падна на едно коляно.

— Бог да ви благослови, принцесо на Уелс — каза той. — И дано принцът се привдигне от леглото и отново бъде щастлив с вас.

— Амин — изрече Каталина с изстинали устни и продължи нататък.

Двойните врати към вътрешните покои се разтвориха рязко и Каталина влезе вътре. В личния кабинет на принца беше подредена импровизирана аптека — сгъваема маса с големи стъкленици с различни съставки, чукало и хаван, дъска за рязане — а половин дузина мъже в дълги и широки одежди, каквито носеха лекарите, се бяха събрали заедно. Каталина спря за миг, търсейки доктор Биъруърт.