Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Каталина бе събудена в ранните часове на сутринта от Артур, който внимателно се движеше между краката ѝ. Изпълнена с негодувание, тя го остави да прави каквото иска, защото знаеше, че това бе начинът да зачене син и да подсигури съюза. Някои принцеси, като майка ѝ, трябваше да си проправят с битка път в открита война, за да подсигурят кралството си. Повечето принцеси, подобно нея, трябваше да понасят болезнени изпитания насаме. Не му отне много време, а след това той заспа. Каталина лежеше неподвижна като застинал камък, за да не го събуди отново.

Той се размърда едва на зазоряване, когато камериерите от спалнята му почукаха бодро на вратата. Надигна се с едно леко смутено „Добро утро“, което отправи към нея, и излезе. Те го посрещнаха с ликуващи възгласи и го отведоха тържествено до собствените му покои. Каталина го чу да казва вулгарно, наперено: „Господа, тази нощ бях в Испания“, чу и гръмкия смях, който приветства шегата му. Дамите ѝ влязоха с роклята ѝ и чуха смеха на мъжете. Доня Елвира повдигна тънките си вежди към небето, възмутена от обноските на тези англичани.

— Не зная какво би казала майка ви — отбеляза доня Елвира.

— Би казала, че думите са по-маловажни от Божията воля, а Божията воля беше изпълнена — каза решително Каталина.

Не е било така за майка ми. Тя се влюбила в баща ми от пръв поглед и се омъжила за него с огромна радост. Когато поотраснах, започнах да разбирам, че те изпитваха истинска страст един към друг — това не беше просто едно могъщо партньорство на велик крал и велика кралица. Баща ми може и да си вземаше други жени за любовници; но се нуждаеше от съпругата си, не можеше да бъде щастлив без нея. А майка ми дори не можеше да погледне друг мъж. Беше сляпа за всички, освен за баща ми. Единствен сред всички кралски дворове на Европа испанският кралски двор нямаше традиция на любовни закачки, на флиртове, на обожаване на кралицата под формата на изтънчена дворцова любов. Това би било загуба на време. Майка ми просто не забелязваше другите мъже и когато те въздишаха по нея и казваха, че очите ѝ са сини като небесата, тя просто се засмиваше и казваше: „Какви глупости“, с което слагаше край на нещата.

Когато на родителите ми им се налагаше да се разделят, те си пишеха всеки ден; той не правеше и крачка, без да я уведоми за нея и да ѝ поиска съвет. Когато той беше в опасност, тя почти не спеше.

Той нямаше да може да прекоси Сиера Невада, ако тя не му изпращаше войници и копачи, които да изравняват пътя пред него. Никой друг не би могъл да прокара път оттам. Той не би се доверил на никой друг за подкрепа, не би имал доверие на никой друг да удържи кралството, докато той настъпваше напред. Тя не би могла да превземе планините заради никой друг, той беше единственият, който успя да спечели подкрепата ѝ. Онова, което изглеждаше като забележително единство на двама пресметливи играчи, беше измамно — тяхната взаимна страст беше залогът, който разиграваха на политическата сцена. Тя беше велика кралица, защото това бе начинът, по който можеше да възбуди желанието му. Той беше велик военачалник, за да бъде достоен за нея. Това, което ги движеше, беше тяхната любов, тяхната страст; движеше ги почти толкова силно, колкото и Бог.

Ние сме пламенно и страстно семейство. Когато сестра ми, Исабел, която Бог прибра при себе си, се върна овдовяла от Португалия, тя заяви, че е обичала съпруга си толкова много, че никога няма да се омъжи за друг. Беше живяла с него само шест месеца, но казваше, че без него животът няма смисъл. Хуана, втората ми сестра, е толкова влюбена в съпруга си Филип, че ѝ е непоносимо да го изпусне от поглед; ако научи, че той се интересува от друга жена, тя се кълне, че ще отрови съперницата си: напълно е луда от любов по него. А брат ми… скъпият ми брат Хуан… просто умря от любов. Той и красивата му съпруга Марго бяха толкова страстни, толкова погълнати от любов един към друг, че здравето му се влоши, и той издъхна, преди да бяха изтекли и шест месеца от сватбата им. Има ли нещо по-трагично от това, един млад мъж да умре само шест месеца след сватбата си? Произхождам от пламенен и страстен род — но какво ще стане със самата мен? Ще се влюбя ли някога?

Със сигурност не и в това непохватно момче. Първоначалното ми увлечение по него почти се стопи. Той е твърде свенлив, за да говори с мен, мънка и се преструва, че не може да се сети за думите. Принуди ме да поема в свои ръце нещата в брачното ложе, и се срамувам, че аз бях тази, която трябваше да направи първия ход. Той ме превръща в жена без срам, жена от пазарния площад, а аз искам да бъда ухажвана като дама в романс. Но ако не го бях подканила — какво ли щеше да направи? Сега се чувствам като глупачка, и обвинявам него за неудобството, което изпитвам. „В Испания“, как не! Щеше да стигне до Испания толкова, колкото и до Индиите, ако не му бях показала как да го направи. Глупаво пале.

Когато го видях за първи път, си помислих, че е прекрасен като рицар от романсите, като трубадур, като поет. Помислих си, че ще мога да бъда като дама в някоя кула, а той може да пее под прозореца ми и да ме убеди да го обичам. Но макар да има външността на поет, не притежава нужното остроумие. Никога не мога да измъкна от него повече от две думи, и започвам да чувствам, че се унижавам в опитите си да му угодя.

Разбира се, никога няма да забравя, че е мой дълг да търпя този младеж, този Артур. Постоянно се надявам на дете, а съдбата ми е да опазя Англия срещу набезите на маврите. Ще направя това; каквото и друго да се случи, ще бъда кралица на Англия и ще защитавам своите две страни: родната си Испания и Англия, в която съм омъжена.

Артур и Каталина, застанали сковано един до друг на кралската баржа, без да си разменят дори дума, плаваха начело на голяма флотилия от яркоцветни баржи надолу по реката към замъка Бейнардс, който щеше да бъде техен лондонски дом през следващите седмици. Той беше огромна, правоъгълна сграда с вид на палат и изглед към реката, с градини, които се спускаха надолу досами водата. Кметът на Лондон, съветниците и целият двор следваха кралската баржа, а музикантите свиреха, докато наследниците на престола се настаняваха в сърцето на града.

Каталина забеляза, че шотландските дипломатически пратеници присъстваха и бяха доста оживени, водейки преговори за женитбата на новата ѝ снаха, принцеса Маргарет. Крал Хенри използваше децата си като пионки в своята игра за власт, както трябва да прави всеки крал. Артур беше осъществил жизненоважната връзка с Испания, Маргарет, макар и само дванайсетгодишна, щеше да превърне Шотландия в приятел, вместо във врага, какъвто бе представлявала в продължение на цели поколения. Принцеса Мери също щеше да бъде омъжена, когато ѝ дойдеше времето, или за най-големия враг, пред когото бе изправена страната, или за най-големия приятел, когото се надяваха да задържат. Каталина се радваше, задето от детинство е била наясно, че ще бъде следващата кралица на Англия. Не беше имало промени в политиката, нито непостоянни съюзи. Тя беше бъдеща кралица на Англия почти от рождение. Това беше направило отделянето ѝ от дома и семейството ѝ безкрайно по-лесно.

Забеляза, че Артур поздрави много сдържано, когато се срещна с шотландските лордове на вечеря в двореца Уестминстър.

— Шотландците са най-опасните ни врагове — прошепна на кастилски Едуард Стафорд, Бъкингамският херцог, на Каталина, докато стояха в дъното на залата, в очакване групата да заеме местата си. — Кралят и принцът се надяват, че този брак ще направи шотландците наши приятели завинаги, ще ги обвърже с нас. Но е трудно някой от нас да забрави как постоянно ни тормозеха. Всички сме възпитавани да знаем, че имаме изключително упорит и зъл враг на север.

— Но нали те са само едно бедно малко кралство? — запита тя. — Какво зло могат да ни сторят?

— Те винаги се съюзяват с Франция — каза ѝ той. — Всеки път, когато воюваме с Франция, те сключват съюз с нашия враг и се изсипват през северните ни граници. Може и да са малка и бедна страна, но са входът, откъдето ужасната опасност, каквато представлява Франция, може да нахлуе при нас от север. Мисля, че ваша светлост е наясно от собственото си детство как дори една малка страна на границата може да бъде опасна.

— Страната на маврите беше наистина съвсем малка страна накрая — отбеляза тя. — Баща ми винаги казваше, че маврите са като болест. Може и да не създаваха големи проблеми, но винаги присъстваха.

— Шотландците са нашата чума — съгласи се той. — Веднъж на всеки три години приблизително, те нахлуват и повеждат малка война, а ние изгубваме някой акър земя или го отвоюваме отново. А всяко лято те опустошават граничните области и отмъкват онова, което не могат сами да отглеждат или изработват. Никой земевладелец от севера не е в безопасност от тях. Кралят е твърдо решен да въдвори мир.

— Ще се отнасят ли добре с принцеса Маргарет?

— По своя собствен недодялан начин. — Той се усмихна. — Не както бяхте посрещната вие, инфанта.

Каталина се усмихна лъчезарно в отговор. Знаеше, че бе топло посрещната в Англия. Лондончани бяха приели испанската принцеса в сърцата си, харесваха натруфения блясък на нейната свита, чудатото ѝ облекло, харесваха и как принцесата винаги намираше усмивка за чакащата тълпа. Каталина бе научила от майка си, че народът е по-голяма сила от една армия от наемници, и никога не извръщаше глава, когато я приветстваха. Винаги махаше, винаги се усмихваше, а ако нададяха силен одобрителен рев, тя дори им правеше изящен малък реверанс.

Хвърли поглед към принцеса Маргарет — суетно, преждевременно съзряло момиче — която приглаждаше роклята си и побутваше диадемата си назад, преди да влезе в залата.