Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Това много би ми харесало — увери го тя и видя как по лицето му отново бързо изби руменина.

Той се отдалечи припряно, а херцогът ѝ се поклони с усмивка.

— Той е много будно момче, много нетърпеливо и енергично — каза той. — Трябва да извините прекаленото му въодушевление. Твърде много го глезят.

— Любимец на майка си? — попита тя, мислейки си за обожанието на родната си майка към единствения ѝ син.

— Още по-лошо — каза херцогът с усмивка. — Майка му го обича, както е и редно, но баба му го пази като зеницата на окото си, а тя е тази, която управлява двора. За щастие той е добро момче и има добри обноски. Твърде добър е по природа, за да се поквари, а майката на краля уравновесява глезенето с поучения.

— Значи тя е отстъпчива и снизходителна жена? — попита Каталина.

Той нададе лек, сподавен смях.

— Само към сина си — каза. — Ние останалите я намираме за — хм — по-скоро величествена, отколкото майчински настроена.

— Може ли да поговорим отново в Ламбет? — попита Каталина, изкушена да узнае още за домакинството, към което щеше да се присъедини.

— В Ламбет и в Лондон, навсякъде ще ви служа с гордост — каза младият мъж, с горящи от възхищение очи. — Трябва само да ми нареждате какво желаете. Ще бъда ваш приятел в Англия, можете да разчитате на мен.

Трябва да имам смелост. Аз съм дъщеря на една храбра жена, и съм се готвила за това цял живот. Когато младият херцог ми говореше толкова мило, нямаше защо да ми се иска да заплача, беше глупаво. Трябва да си държа главата високо изправена и да се усмихвам. Майка ми каза, че ако се усмихвам, никой няма да узнае, че тъгувам за вкъщи или се страхувам; ще се усмихвам непрестанно, колкото и странно да ми изглежда всичко.

И макар че тази Англия ми се струва толкова странна сега, ще свикна. Ще усвоя порядките им и ще се чувствам тук като у дома. Техните странни порядки ще станат мои порядки, а най-ужасните неща — нещата, които за мен са напълно непоносими — ще променя, когато стана кралица. А и във всеки случай положението ще е по-добро за мен, отколкото беше за сестра ми Исабел. Тя беше омъжена само няколко месеца, а после трябваше да се прибере у дома, овдовяла. Нещата ще са по-добри за мен, отколкото за Мария, която трябваше да последва стъпките на Исабел и да отиде в Португалия, за мен ще е по-добре, отколкото за Хуана, която се е поболяла от любов по съпруга си Филип. Трябва да бъде по-добре за мен, отколкото беше за Хуан, клетия ми брат, който умря толкова скоро след като намери щастието. И винаги ще бъде по-добре за мен, отколкото за майка ми, прекарала детството си в несигурност.

Моята история няма да бъде като нейната, разбира се. Аз не съм родена в толкова вълнуващи времена. Ще се надявам да се разбирам добре със съпруга си Артур и със странния му, буен и гръмогласен баща, както и с милия му малък, наперен брат. Ще се надявам, че майка му и баба му ще ме обикнат или, най-малкото, ще ме научат как да бъда принцеса на Уелс, кралица на Англия. Няма да бъда принудена да препускам отчаяно нощем от една обсадена крепост до друга, както майка ми. Няма да бъда принудена да залагам собствените си накити, за да плащам на наемни войници, както правеше тя. Няма да ми се налага да потеглям лично, облечена в доспехи, да събирам войските си за бой. Няма да бъда заплашвана от коварните французи от една страна и маврите-еретици — от друга, както бе застрашавана майка ми. Ще се омъжа за Артур, а когато баща му умре — което сигурно ще стане скоро, защото е толкова ужасно стар и злонравен — тогава ние ще бъдем крал и кралица на Англия и майка ми ще управлява в Испания, както аз управлявам в Англия, и ще ме види как опазвам съюза между Англия и Испания, както ѝ обещах, ще ме види как запазвам страната си, обвързана в нерушим договор с нейната, ще види, че ще съм в безопасност завинаги.

В утрото на сватбения ѝ ден повикаха Каталина рано, но тя беше будна от часове, размърдала се веднага щом студеното, вещаещо зима слънце бе започнало да осветява бледото небе. Бяха приготвили голяма вана — нейните дами ѝ казаха, че англичаните били удивени, задето тя ще се къпе преди сватбения си ден, и че повечето от тях смятали, че рискува живота си. Каталина, отгледана в Алхамбра, където баните бяха най-красивите помещения в двореца, в които бълбукаха клюки, смях и ароматизирана вода, бе също толкова удивена да чуе, че англичаните смятаха за напълно достатъчно да се къпят само от време на време, и че бедните хора се къпеха само веднъж годишно.

Вече бе осъзнала, че под мириса на мускус и амбра, чийто полъх бе усетила при краля и принц Артур, се носеше дъх на пот и коне, и че през остатъка от живота си щеше да живее сред хора, които сменяха бельото си веднъж годишно. Беше го приела като поредното нещо, което трябваше да се научи да понася, както ангел, слязъл от небесата, понася земните лишения. Беше дошла от Ал Яна — градината, раят — в обикновения свят. Беше дошла от двореца Алхамбра в Англия; беше очаквала някои неприятни промени.

— Сигурно тук винаги е толкова студено, че това няма значение — каза тя неуверено на доня Елвира.

— Има значение за нас — каза дуенята. — И вие ще се изкъпете, както подобава на една инфанта на Испания, макар че всички готвачи в кухнята бяха принудени да спрат работата си, за да затоплят вода.

Доня Елвира бе поръчала да донесат от готварницата, в която се приготвяха месните ястия, голям казан, който обикновено се използваше за попарване на животински трупове, бе наредила на трима кухненски слуги да го изтъркат, застла го с ленени завивки и го напълни до ръба с гореща вода, поръсена с листенца от рози и ароматизирана с розово масло, донесено от Испания. Тя с обич надзираваше миенето на нежното бяло тяло на Каталина, оформянето на ноктите на краката ѝ, изпиляването на ноктите на ръцете ѝ, миенето на зъбите ѝ и накрая трикратното измиване на косата ѝ. Отново и отново невярващите прислужници-англичанки отиваха уморено до вратата, за да поемат нова кана с гореща вода от изтощените пажове, и я изсипваха във ваната, за да поддържат водата топла.

— Само да имахме истинска баня — редеше печално доня Елвира. — С пара и тепидариум4 и хубав, чист мраморен под! С течаща топла вода и място, където да седнете и да ви изтъркат хубаво!

— Не се ядосвайте — каза Каталина сънливо, докато ѝ помагаха да излезе от ваната и попиваха цялото ѝ тяло с ароматизирани кърпи. Една прислужница хвана косата ѝ, изстиска водата и я натри внимателно с червена коприна, накисната в помада, за да ѝ придаде блясък и цвят.

— Майка ви толкова щеше да се гордее с вас — каза доня Елвира, когато поведоха инфантата към гардеробната ѝ и започнаха да я обличат в пластове долни дрехи и фусти. — Пристегни тези връзки по-здраво, момиче, та полата да легне равно. Този ден е както твой, така и неин, Каталина. Тя се зарече, че ще се омъжиш за него, каквото и да ѝ струва.

Да, но тя не плати най-голямата цена. Знам, че те ми купиха тази сватба с огромна зестра, и знам, че изтърпяха дълги и тежки преговори, а аз оцелях след най-ужасното пътуване по море, което някой някога е предприемал, но беше платена и друга цена, за която никога не говорим — нали? И мисълта за тази цена е в ума ми днес, както бе и по време на пътуването, както бе и по време на плаването, както е още от първия миг, когато научих за нея.

Имаше един мъж, едва двайсет и четири годишен, Едуард Плантагенет, херцог на Уорик и потомък на английски крале, който — честно казано — имаше по-голямо право над трона на Англия от това на моя свекър. Той беше принц, племенник на краля, и от кралско потекло. Не беше извършил никакво престъпление, не бе сторил зло, но беше арестуван заради мен, отведен в Тауър заради мен, и накрая убит, обезглавен на дръвника, за моя облага, за да могат моите родители да бъдат спокойни, че няма претенденти за трона, който ми бяха откупили.

Лично баща ми каза на самия крал Хенри, че няма да ме изпрати в Англия, докато херцог Уорик е жив, и следователно аз съм като олицетворение на самата Смърт, понесла коса в ръка. Когато наредиха да подготвят кораба за идването ми в Англия, с Уорик беше свършено.

Казват, че не бил съвсем с ума си. Не можел да разбере, че е арестуван, мислел си, че е настанен в Тауър, за да му засвидетелстват почит. Знаел, че е последният принц от рода на Плантагенетите, и знаел, че Тауър винаги е бил както затвор, така и кралско жилище. Когато настанили един претендент, хитър и лукав човек, който се опитал да се представи като принц с кралска кръв, в стаята в съседство с тази на бедния Уорик, той си помислил, че е изпратен там да му прави компания. Когато другият му предложил да избягат, той си помислил, че това е хитра постъпка, и като невинен глупак, какъвто наистина бил, говорел шепнешком за плановете им на места, където стражите можели да го чуят. Това им дало нужното основание за обвинение в държавна измяна. Лесно му устроили клопка; обезглавили го без особени възражения от нечия страна.

Страната иска мир и сигурно управление от крал, който не е принуден да се страхува от претенденти. Страната е готова да си затвори очите за един-двама мъртви претенденти. От мен също се очаква да си затворя очите за това. Особено когато се прави за мое добро. Извършено е по искане на баща ми, заради мен. За да отстрани препятствията по пътя ми.

Когато ми съобщиха, че е мъртъв, не казах нищо, защото съм инфанта на Испания. Преди всичко останало, аз съм дъщеря на майка си. Не плача като момиче и не оповестявам на всеослушание всяка своя мисъл. Но когато останах сама в градините на Алхамбра вечерта, докато слънцето залязваше и оставяше света прохладен и сладък, отидох до един дълъг канал с неподвижна вода, скрит от дърветата, и си помислих, че никога вече няма да се разхождам в сянката на дърветата и да се наслаждавам на потрепването на горещата слънчева светлина през прохладните зелени листа, без да си помисля, че Едуард, херцог Уорик, вече няма да види слънцето, за да мога аз да живея в богатство и разкош. Молех се да ми бъде простено, че съм причина за смъртта на един невинен човек.