Преди да изляза за работа обаче, не мога да се сдържа да не огледам за последен път.

— Сейди? Тук ли си? Сега отивам на работа, така че, ако ти се прииска да поговорим, знаеш къде да ме намериш!

Обикалям целия си апартамент с чаша чай в ръка и я викам, но не получавам никакъв отговор. Само един бог знае къде е сега и какво прави или какво чувства… Вината отново прорязва душата ми, когато си спомням безизразното й лице. Де да знаех, че ни е чула да говорим на погребението й!

Както и да е. Вече не мога да сторя нищо, за да върна нещата обратно. Ако тя има нужда от мен, знае къде съм.

* * *

Появявам се на работа малко след девет и половина и заварвам Натали вече на бюрото й да отмята царствено коса, отново говорейки по телефона.

— Да, и аз така му казах, скъпа! — Намига ми, почуква по часовника си и подмята: — Малко закъсняваме, а, Лара? Май си се сдобила с лоши навици, докато ме нямаше! Както и да е. Та, скъпа… — И продължава разговора си.

Лоши навици ли?

Моментално кипвам. За кого се мисли тя, а? Нали тя беше тази, която се покри в Индия, не аз?! Тя беше тази, която се държа крайно непрофесионално! А сега има наглостта да ме третира сякаш е някоя царица!

— Натали — започвам в мига, в който тя затваря телефона, — трябва да говоря с теб!

— А аз трябва да говоря с теб! — поглежда ме тя и очите й проблясват. — Ед Харисън, а?

— Какво? — провиквам се слисано.

— Ед Харисън! — повтаря нетърпеливо тя. — Държиш си го в тайна, а?

— Какво искаш да кажеш? — питам, а в душата ми зазвъняват тревожни камбанки. — Ти откъде знаеш за Ед?

— От „Бизнес пийпъл“! — Натали обръща списанието към мен, почуква по снимката ни и отбелязва: — Добре изглежда, не може да му се оспори!

— Аз не съм… това е просто бизнес — побързвам да замажа положението.

— О, знам! Кейт ми каза всичко! Събрали сте се отново с Джош. Все тая! — махва пренебрежително с ръка Натали и се прозява, за да ми покаже колко безинтересен й изглежда моят любовен живот. — Точно това исках да кажа и аз. Този Ед Харисън е превъзходно парче, много талантливо! Имаш ли вече готов план?

— План ли?

— За да го заковеш! — Натали се привежда напред и заговорва със зле прикрито нетърпение. — Лара, ние сме фирма за търсене на таланти в бизнеса! Ловци на глави! Поставяме хората на нови работни места. Това ни е работата! Така си изкарваме парите!

— О! — едва успявам да прикрия ужаса си. — Не, не! Ти не разбираш! Това мое познанство не е от този тип! Той не си търси нова работа!

— Така мисли той! — поправя ме Натали.

— Не, наистина. Забрави! Той мрази ловците на глави!

— Така си мисли той!

— Не проявява интерес към ново работно място.

— Засега! — намигва ми Натали, а на мен ми идва да й зашлевя шамар.

— Престани! Не си търси!

— Всеки си има цена, миличка! Когато разклатя пред него торбичката с подходящата сума, повярвай ми, ще запее друга песен!

— Няма! Не всичко на този свят се прави за пари!

Тук Натали избухва в подигравателен смях и се провиква:

— Какво е станало, докато ме нямаше? Да не би да сме се превърнали в шибана агенция на Майка Тереза? Трябва да печелим комисиони, Лара! Трябва да излизаме на печалба!

— Да, знам! — срязвам я аз. — Нали точно това се опитвах да постигна, докато ти си лежеше по плажовете на Гоа! Или май си забравила, а?!

— Аууу! — отмята назад глава Натали и пак се изсмива подигравателно. — Мяууу!

Изобщо не я е срам! Не изпитва нито грам вина за стореното от нея. И нито веднъж не се сети да ни се извини — за каквото и да било! Как съм могла да я мисля за най-добра приятелка?! Имам чувството, че изобщо не познавам тази жена срещу себе си!

— Просто остави Ед на мира! — настръхвам аз. — Той не желае нова работа! Говоря ти съвсем сериозно! И без това няма да говори с теб…

— О, вече го направи! — изрича самодоволно Натали и се обляга самодоволно назад в стола си.

— Какво?!

— Тази сутрин му се обадих. Точно в това е разликата между мен и теб. Аз не се мотая наоколо — аз просто свършвам работата!

— Ама той не приема обаждания от ловци на глави! — запелтечвам аз. — Ти как…

— О, в началото не се представих с името си, разбира се — обяснява закачливо Натали. — Само казах, че съм твоя приятелка и че ти си ме помолила да се обадя. И да знаеш, поговорихме си много хубаво с него! Той очевидно не знаеше нищо за Джош, обаче аз му изрисувах цялата картина! — Повдига вежди и допълва: — Интересно! Защо си пазила в тайна съществуването на гаджето си?

В гърдите ми се надига отчаяние.

— Ти какво… какво точно му каза за Джош?

— О, Лара! — Натали се къпе в насладата на моето нещастие. — Да не би да си планирала някаква интрижка с него, а? И аз ти развалих работата, така ли? Опа! — поставя ръка на устата си. — Извинявай!

— Млъкни! — изкрещявам, вече неспособна да сдържам гнева си. — Затвори си мръсната уста!

Трябва да говоря с Ед. Веднага! Грабвам мобилния си телефон и излизам от офиса. По пътя се сблъсквам с Кейт. Тя носи поднос с кафе и очите й се разширяват, когато ме вижда.

— Лара! Добре ли си?

— Натали! — обяснявам всичко с една дума и тя примигва.

— Мисля, че с толкова тен е станала още по-зла! — прошепва асистентката и аз не мога да не се усмихна. — Влизаш ли?

— След минута. Трябва да проведа един разговор. Малко е… личен.

Слизам по стъпалата, излизам на улицата и бързо набирам номера на Ед. Само един бог знае какви му ги е наговорила Натали. Само един бог знае какво си мисли за мен той сега!

— Офисът на Ед Харисън — достига до мен нечий женски глас.

— Здравейте! — започвам, като се старая да не издам напрежението, което чувствам. — Обажда се Лара Лингтън. Може ли да говоря с Ед, ако обичате?

Докато изчаквам да ме свържат, мисълта ми се връща към преживяното вчера. Все още си спомням какво беше усещането за ръцете му върху мен. За кожата му, галеща моята. За аромата му, за вкуса му… А после и онзи отвратителен начин, по който той се оттегли обратно в черупката си. Само споменът за това ме кара да потреперя.

— Здравей, Лара! Какво мога да направя за теб? — Гласът му звучи официално и делово. Нито помен от топлота.

Сърцето ми унива, но се опитвам да звуча весело и любезно.

— Ед, току-що разбрах, че колежката ми Натали ти е звъняла тази сутрин. Много съжалявам за това! Никога повече няма да се повтори! И освен това исках да ти кажа… — Непохватна пауза. — Наистина много съжалявам за начина, по който завърши вчерашният ни ден!

Иска ми се да добавя: „Аз нямам гадже! И ми се иска да върна времето назад и отново да сме на виенското колело, и отново да ме целуваш! И този път аз няма да се отдръпна, каквото ще да става около нас, колкото и призраци да се опитват да ме сплашат!“.

— Лара, няма нужда да се извиняваш — казва той с хладна учтивост в гласа. — Трябваше да се досетя, че имаш… по-търговски съображения, нали? Точно затова си се опитвала да ме свалиш. Все пак съм ти благодарен за краткия прилив на откровеност между нас!

По гърба ми пролазват ледени тръпки. Така ли си мисли той за мен наистина? Че съм го преследвала само заради работата си?

— Ед, не е така! — изричам бързо. — Изобщо не беше така! Наистина съм ти благодарна за времето, прекарано заедно! Знам, че накрая нещата станаха малко… странни, обаче имаше… утежняващи положението фактори. Сега не мога да ти обясня, но…

— Моля те, не се дръж снизходително с мен! — прекъсва ме с равен тон Ед. — Вие с твоята колежка очевидно сте сътворили отличен план. Не мога да кажа, че приветствам методите ти, но, от друга страна, не мога да не ти отдам дължимото заради последователността!

— Не е вярно! — провиквам се ужасено. — Ед, не трябва да вярваш на нито една дума на Натали! Ти сам знаеш, че тя не е човек, на когото може да се разчита! И трябва да знаеш, че аз не съм планирала абсолютно нищо с нея! Това е пълен абсурд!

— Ако щеш вярвай — парира ме той, — но след краткото проучване на Натали, което направих, стигам до извода, че тя е способна да измисли всякакви планове, колкото и подли или тъпи да изглеждат на пръв поглед! А що се отнася до теб, дали си просто наивна, или направо зла като нея, това не мога да знам…

— Нищо не си разбрал! — провиквам се отчаяно.

— За бога, Лара! — Ед вече звучи като човек, който едва сдържа нервите си. — Не се престаравай толкова! Знам, че си имаш гадже! Знам, че вие с Джош отново сте се събрали! А може би и изобщо не сте късали. Сега ми е ясно, че всичко е било жестока измама, затова престани да ме обиждаш още повече, като продължаваш този цирк! Трябваше да се сетя още в мига, в който се появи в моя офис! Може би ти също си била готова с домашното си и си научила всичко за мен и Корин. И си решила, че точно по тази линия ще ме хванеш! Само един бог знае на какво сте способни вие двете там! Нищо не би ме изненадало!

Враждебността в гласа му ме жегва толкова дълбоко, че буквално се отдръпвам назад.