P. S. Успя ли вече да демонстрираш уменията си за чарлстон пред колегите си?“

Почти веднага на екрана ми се появява отговор:

„Това ли е твоята представа за изнудване?“

Изкисквам се и започвам да търся в нета картинка на танцуваща двойка, за да му я пратя.

— Какво му е толкова смешното? — пита внезапно Сейди.

— Нищо — отговарям и побързвам да затворя прозорчето.

Не възнамерявам да споделям със Сейди, че изпращам електронни писма на Ед. Толкова е ревнива, че като нищо ще се ядоса. Или дори още по-лошо — ще започне да ми диктува безкрайни имейли, пълни с тъпия жаргон от двайсетте.

Вместо това тя започва да чете списание „Грация“, което лежи отворено на бюрото ми, и след няколко минути ми заповядва:

— Обърни ми страницата!

Това е новото й хоби. Впрочем доста вбесяващо. Не за нея, разбира се. Превърнала ме е в роб за отгръщане на страниците.

— Хей, Лара! — провиква се Кейт, която връхлита в офиса. — Има специална пратка за теб!

И ми подава яркорозов пощенски плик с пеперудки и калинки и с логото на „Роклички и перли“. Отварям го и вътре намирам бележка от асистентката на Диаманте:

„Диаманте реши, че това вероятно ще ви хареса. С нетърпение очакваме да ви видим!“

В плика откривам също така подробна програма на предстоящото модно ревю заедно с ламинирана карта на верижка, на която пише: „ВИП пропуск зад кулисите“. Аууу! Никога досега не съм била ВИП персона! Не съм била дори ИП7!

Започвам да обръщам картата между пръстите си, замисляйки се за предстоящата вечер. Най-сетне ще се сдобием с огърлицата! След всичкото това време ще я вземем! И тогава…

Тук мислите ми удрят спирачки. И тогава… Какво? Сейди каза, че не можела да намери покой, докато не си вземе огърлицата. Нали точно затова ме преследва?! Нали точно затова сега е тук?! Следователно, когато си я получи, какво ще стане? Тя не може просто ей така…

Искам да кажа, тя няма просто ей така да…

Не би могла просто ей така да… си отиде?

Вторачвам се в нея, изпълнена с противоречиви чувства. През цялото това време бях концентрирана само върху едно — да открия огърлицата. И напълно забравих да взема предвид нещата отвъд нея!

— Обърни! — заповядва нетърпеливо пралеля ми, фиксирана върху статия за Кейти Холмс. — Обърни, бързо!

* * *

Взех твърдо решение, че този път няма да предам Сейди. За нищо на света! В мига, в който зърна проклетата огърлица, я грабвам. Ако ще и да е на нечий врат! Ако ще и да се наложи да го поваля на пода! С всяка следваща крачка, която ме води към хотел „Сандърстед“, се навивам все повече. Краката ми сами си подскачат, а ръцете ми са в позиция за грабване.

— Дръж очите си отворени! — просъсквам на Сейди, докато минаваме през пустото бяло фоайе на хотела.

Пред нас вървят две кльощави девойчета в минижупи и на високи токчета. Насочили са се към двойни врати, украсени с крилца от розова коприна и хелиеви балони във формата на пеперудки.

Това трябва да е мястото!

Когато приближавам залата, зървам цяло ято добре облечени момичета, които щъкат напред-назад и обръщат чаша след чаша шампанско под звуците на дискретна музика. Центърът на залата е зает от пътеката за ревюто. Над нея виси наниз сребристи балони, а от двете й страни са подредени по няколко редици столове с копринена тапицерия.

Изчаквам търпеливо реда си, докато отметнат момичетата пред мен, след което пристъпвам пред русо момиче в розова бутикова рокличка. То държи клипборд, а когато вдига очи към мен, ме дарява с хладна усмивка.

— Мога ли да ви помогна с нещо, госпожо?

— Да — кимвам. — Тук съм за ревюто.

Момичето оглежда неодобрително моя чисто черен тоалет. (Прави панталони, блузка, късо сако. Подбирала съм го много старателно — нали всички фенове на модата носят черно?!)

— Фигурирате ли в списъка? — пита.

— Разбира се. — Бръквам в чантата си, за да й покажа поканата си. — Аз съм братовчедката на Диаманте.

— О, братовчедката! — Усмивката й се смръзва още повече. — Прекрасно.

— Всъщност много бих искала да поговоря с нея още преди шоуто. Да знаете случайно къде мога да я намеря?

— Опасявам се, че Диаманте е много ангажирана… — започва заучената си реплика момичето.

— Спешно е! На всяка цена трябва да я видя! Веднага! Между другото, имам и пропуск за района зад кулисите! — И навирам под носа й ВИП картата си. — Мога и сама да си я издиря. Но ако ми кажете точно къде се намира, много ще ми помогнете!

— Окей — изрича момичето след кратка пауза. Вади миниатюрен, инкрустиран със скъпоценни камъни телефон, и набира номера. — Някаква братовчедка иска да се срещне с Диаманте. При теб ли е? — После се престорва, че снишава глас, и допълва: — Не. Никога досега не съм я виждала. Добре, щом ти казваш… — Затваря телефона и се обръща към мен: — Диаманте казва, че ще ви чака зад кулисите. Оттук моля! — И посочва една от вратите надолу по коридора.

— Върви напред! — инструктирам шепнешком Сейди. — Виж дали няма да откриеш огърлицата зад кулисите! Лесно ще я забележиш!

Поемам по застлания с мек килим коридор след някакъв тип, понесъл кашонче с вино, и размахвам ВИП пропуска си наляво-надясно, когато Сейди внезапно се появява пред мен и изрича с треперещ гласец:

— Лесно съм щяла да я забележа, а?! Ти майтап ли си правиш с мен? Никога няма да я открием! Никога!

— Какво искаш да кажеш? — питам с тревога аз. — Какво…

О, не! Само това не! Хиляди дяволи!

Намирам се в обширна зала, пълна с огледала, столове, бръмчащи сешоари, бърборещи гримьори и около трийсет модела. Всичките са високи и кльощави, отпуснати по столовете или разхождащи се и говорещи по мобилните си телефони. Всички са облечени в оскъдни, прозрачни роклички. И всички до една носят най-малко по двайсет огърлици на вратовете си.

Вериги, перли, медальони… Накъдето и да се обърна, все огърлици. Това е истинска купа сено, само че от огърлици!

Със Сейди се споглеждаме ужасено, когато внезапно чувам зад себе си провлачен поздрав:

— Лара! Радвам се, че дойде!

Обръщам се и зървам Диаманте, която се поклаща към мен. Облечена е в миниатюрна поличка, покрита със сърчица, символично потниче, сребърен колан с капси и кожени ботуши с високи токове.

— Здравей, Диаманте! Поздравления за шоуто! Много благодаря за поканата! Тук е удивително! — започвам задължителната тирада аз. После си поемам дълбоко дъх, като си напомням, че най-важното е да не изглеждам отчаяна, и продължавам: — Между другото, искам да те помоля за една услуга. Нали се сещаш за онази огърлица с водното конче, която търсеше баща ти? Старата, със стъклените мъниста?

Диаманте примигва изненадана.

— Ти откъде знаеш за нея?

— Ами… дълга история. Както и да е. Та някога тази огърлица е принадлежала на пралеля Сейди, а майка ми винаги я е харесвала и реших, че ще се зарадва да й я подаря — нареждам измислената си история, като мислено се моля за късмет. — Та може би след шоуто би могла да… да ми я дадеш? Вероятно? Стига да не ти трябва повече, разбира се.

Диаманте ме гледа вторачено няколко секунди с падащи пред лицето руси коси и стъклен поглед. Накрая изрича отсечено:

— Баща ми е кретен!

Поглеждам я несигурно, докато накрая включвам. Страхотно! Точно това ми трябваше сега! Ядосана е. Сигурно от сутринта се налива с шампанско.

— Той е кретенски… кретен! — отсича отново тя и отпива от чашата си с шампанско.

— Да — побързвам да се съглася. — Такъв е. И точно затова трябва да дадеш огърлицата на мен. На мен! — повтарям силно и ясно.

Диаманте се поклаща на високите си токчета и аз я сграбчвам за ръката, за да не й позволя да падне.

— Огърлицата с водното конче — изричам. — Знаеш ли къде е?

Диаманте се обръща, за да ме огледа. Сега, когато е само на милиметри от мен, усещам шампанско и цигари в дъха й.

— Хей, Лара, защо с теб не сме приятелки? Така де, ти си много готина! — Смръщва се, след което добавя: — Така де, не точно готина. Сигурна си! Защо не се виждаме по-често?!

Защото ти си висиш предимно в огромната ви вила на остров Ибиса, а аз си вися предимно в по-скромния край на Килбърн.

— Ами… не знам — изричам на глас. — Би трябвало да го правим. Ще бъде страхотно!

— Ще те взема с мен да си направим удължаване на косата! — провиква се тя в прилив на вдъхновение. — Аз ходя в един страхотен салон! Правят и маникюр. Всичко там е напълно органично и съобразено с опазването на околната среда!

Удължаване на косата, опазващо околната среда?

— Непременно! — отсичам колкото ми е възможно по-убедително. — Нека го направим! Удължаване на косата. Звучи страхотно!

— Лара, знам какво си мислиш за мен! — отсича тя и очите й се фокусират върху мен с проницателността, характерна за пияните. — Не си мисли, че не знам!

— Какво? — втрещявам се аз. — Не си мисля нищо!

— Напротив! Мислиш си, че живея на гърба на баща си! Защото точно той плаща за всичко това. Бъди честна с мен!