— Лара, имам един въпрос — казва той, докато вървим към масата. — Моля те, не ме разбирай погрешно!

— Няма проблеми, питай — кимвам.

— Просто исках да си изясним нещо. Ти не искаш да ми бъдеш гадже. Правилно ли съм разбрал?

— Напълно — кимвам отново. — А ти не искаш да бъдеш мое гадже.

— Определено — тръсва категорично глава той. Вече сме пристигнали до нашата маса. Ед скръства ръце пред гърди и ме оглежда озадачено. — Тогава какво правим тук заедно?

— Ами… добър въпрос.

Не знам какво да му отговоря. Истината е, че логична причина за това действително не съществува.

— Приятели? — изричам колебливо.

— Приятели — повтаря несигурно той. — Всъщност наистина бихме могли да бъдем приятели.

Дръпва кавалерски стола ми и аз сядам. До приборите на всеки е поставена програма, на която в огромен курсив се мъдрят думите: ГОСТ ЛЕКТОР — ЕД ХАРИСЪН.

— Нервен ли си? — питам го.

Очите на Ед проблясват, после той се усмихва лекичко и отговаря:

— Дори и да бях, не бих си го признал.

Започвам да прелиствам програмата и сърцето ми претупва, когато откривам и собственото си име в списъка на гостите: Лара Лингтън, Бюро за набиране на управленски персонал „Л и Н“.

— Не ми приличаш на типичен ловец на глави — отбелязва Ед, проследил погледа ми.

— Така ли? — Не съм много сигурна как да реагирам на тези думи. Какъв смисъл влага той в тях — добър или лош?

— Първото, което автоматично прави впечатление, е, че не си вманиачена на тема пари — продължава той.

— Е, не бих имала нищо против да правех и повечко пари — отбелязвам напълно откровено. — Доста повечко. Но всъщност си прав — не това е целта ми. Открай време гледам на този вид работа като на… — Не довършвам, смутена от внезапната си откровеност, и замаскирам стеснението си с отпиване от виното.

Защото веднъж, когато споделих моята теория за набирането на хора с Натали, тя ми заяви, че съм луда и по-добре да си затварям устата.

— Като на какво? — настоява да знае Ед.

— Ами… като на събирането на хора, като сватосването. Нещо като да сватосаш идеалния човек с идеалната за него работа.

Ед се усмихва искрено впечатлен.

— Невероятно интересно тълкувание на тази професия! — отбелязва. — Като гледам хората наоколо, надали са много онези, които се чувстват като в любовна връзка с работата си. — И обгръща с жест присъстващите.

— Вероятно щяха да мислят по друг начин, ако работата им е най-подходящата за тях! — изричам с блеснали очи. — Ако мога да събера хората точно с онова, което искат…

— Щяха да ти викат Купидон.

— Ти ми се присмиваш!

— Нищо подобно! — поклаща глава той. — На теория идеята ти ми харесва. Но получава ли се на практика?

Въздъхвам дълбоко. Не знам защо, но усещам, че в Ед има нещо, което ме кара да сваля гарда си. Може би на мен съвсем искрено не ми пука какво мисли той за мен.

— Не особено — признавам. — Всъщност точно сега даже въобще не се получава!

— Лоша работа значи, а?

— Даже много лоша. — Отпивам поредната глътка от виното си, а когато вдигам очи, забелязвам, че Ед ме наблюдава изпитателно.

— Ти имаш партньор в бизнеса, нали?

— Точно така.

— И как реши с кого точно да станеш партньор? — пита небрежно. — Как се случи всичко?

— С Натали ли? — поглеждам го и свивам рамене. — Ами, защото ми е най-добрата приятелка, познавам я много отдавна и освен това е невероятно талантлив, страхотен ловец на глави! Някога работеше за „Прайс Бедфорд“. Сигурно си ги чувал — голяма фирма са.

— Разбира се, че ги знам — кимва той, после се прави, че се замисля за нещо и накрая пита: — И просто от любопитство, кой точно ти каза, че тя е невероятно талантлив, страхотен ловец на глави?

Вторачвам се в него, чувствайки се като пълна глупачка.

— Нямаше нужда никой да ми казва! — промърморвам. — Тя просто си е такава. Искам да кажа… — Забелязвам скептицизма в погледа му. — Защо, какво имаш предвид?

— Не че ми влиза в работата, но… Когато двамата с теб се… — Отново замълчава за момент в търсене на подходящата дума. — … запознахме — довършва.

— Да? — кимвам нетърпеливо.

— Поразпитах тук-там. Оказа се, че никой не беше чувал за теб.

— Браво! — Отпивам поредната глътка вино. — Е, точно това имах предвид.

— Но в „Прайс Бедфорд“ имам познати и те ми казаха някои твърде интересни неща за Натали.

Забелязвайки изражението му, аз се изпълвам с грозни предчувствия.

— Не се и съмнявам! — възкликвам. — Представям си колко са били бесни, когато тя ги напусна. Затова, каквото и да са ти казали…

Ед вдига ръце и изрича:

— Не искам да навлизам в подробности. Все пак това си е твоята фирма и изборът на партньор си е бил изцяло твой.

Окей. Грозните предчувствия вече се превръщат в сигурност.

— Не, кажи ми! — отсичам и оставям чашата си. Надутостта ми се изпарява. — Моля те, Ед, кажи ми какво са ти казали!

— Ами — свива рамене той, — носи се мълва, че тя е примамила определен брой хора на високи позиции в списъка за някаква несъществуваща „водеща“ компания. А после се опитала да ги пробута на друга, доста по-изоставаща компания, твърдейки, че точно тази работа е имала предвид. Обаче историята се размирисала. Наложило се да се намеси лично старшият съдружник в нейната фирма, за да успокои духовете. И точно затова е била уволнена. — Ед ме поглежда и колебливо допълва: — Но всичко това ти е известно, нали?

Зяпвам го, изгубила ума и дума. Натали е била уволнена? Била е уволнена?!

А тя ми каза, че е решила да напусне „Прайс Бедфорд“, защото се чувствала недооценена и можела и сама да трупа пари, при това много повече.

— Тя тук ли е тази вечер? — пита кавалерът ми и се оглежда. — Ще трябва ли да се запознавам с нея?

— Не — прошепвам, най-сетне успяла да събера сили да отворя уста. — Тя… в момента отсъства.

Не мога да му кажа, че ме е оставила като в небрано лозе да ръководя компанията ни съвсем сама. Не мога да му призная, че ситуацията е дори още по-лоша, отколкото си я представя. Докато мозъкът ми се опитва да обработи цялата, тази напълно неочаквана информация, усещам, че кръвта се оттича от лицето ми.

Тя никога не ми е споменавала, че е била уволнена! Никога! Съвсем ясно си спомням момента, когато за първи път ми подхвърли идеята за обща компания — беше на по чаша шампанско в някакъв шикозен бар. Каза ми, че всички в бранша се надпреварвали да влязат в партньорство с нея, обаче тя искала да се свърже с човек, на когото наистина вярвала. Със стар приятел. С човек, с когото да й бъде забавно. Нарисува ми такава зашеметяваща картина и изброи такива известни имена, че аз автоматично налапах въдицата. Още на следващата седмица напуснах работа и изтеглих всичките си спестявания. Божичко! Направо не мога да повярвам каква лековерна глупачка съм! Усещам как в очите ми се събират сълзи и побързвам да наведа глава, правейки се, че отпивам от шампанското си.

— Лара! — прозвучава в ухото ми пискливия глас на Сейди. — Лара, бързо ела! Трябва веднага да говоря нещо с теб!

Изобщо не съм в настроение да си бъбря със Сейди. Но пък и не мога да си седя тук и да гледам как Ед ме наблюдава с искрена тревога и загриженост. Сигурна съм, че веднага му е станало ясно какъв шок е била тази история за мен.

— Връщам се след секунда! — изричам с престорена жизнерадост аз и избутвам стола си назад.

После тръгвам през средата на залата, като се опитвам да игнорирам Сейди, която продължава да бръщолеви в ухото ми.

— Много съжалявам! — казва. — Мислих много за онова, което ми каза, и смятам, че беше напълно права — аз съм безсърдечна егоистка. Затова реших да ти помогна и мисля, че успях! Намерих ти кандидат! Прекрасен, идеален кандидат!

Думите й най-сетне успяват да пробият омагьосания кръг на болезнените ми мисли.

— Какво?! — извръщам се рязко. — Какво каза?

— Може и да си мислиш, че твоята работа не ме интересува, обаче не е така! — обявява тържествено пралеля ми. — Знам, че се нуждаеш от трофей, затова ти го намерих! Не съм ли умница, а?!

— Какви ги приказваш, за бога?

— Реших да подслушам разговорите на хората — обяснява с немалка доза гордост тя. — И тъкмо започвах да си мисля, че положението е безнадеждно, когато чух една жена на име Клеър как шепне нещо на приятелката си в ъгъла. Оказва се, че не била щастлива. Игричките на властта я изтощавали. — Тук ме поглежда многозначително. — Стана ясно, че нещата на работното й място били вече толкова нетърпими, че тя мислела да напуска!

— Ясно. И значи тя е…

— Директор маркетинг, разбира се! — обявява тържествено Сейди. — Пишеше го на табелката на гърдите й. А аз знаех, че точно такъв човек търсиш — директор маркетинг. Миналия месец била спечелила някаква награда. Обаче новият й изпълнителен директор дори не я поздравил! Бил истинска свиня! — допълва доверително. — Точно затова искала и да напусне!

Преглъщам няколко пъти, опитвайки се да запазя самообладание. Директор маркетинг, който иска да си смени работата. Носител на отличие директор маркетинг, който иска да си смени работата! О, боже! Сигурно съм умряла и съм отишла в рая!