— Нищо подобно, изобщо не съм обсебена! — провиквам се възмутено. — Просто реших, че е крайно време да проявя подобаващ интерес към семейното наследство! Мислех си, че ще се зарадваш!

— О, много се радвам! — побързва да каже татко. — Разбира се, че се радвам. Просто съм… изненадан. Никога досега не си проявявала интерес към семейната история.

Тук вече има право. Спомням си, че миналата Коледа извади някакъв стар фотоалбум, а аз заспах, докато той ми показваше снимки и ми разказваше за едно време. (В своя защита трябва да кажа, че точно тогава бях малко прекалила с пияните вишни.)

— Добре де, ама хората се променят, не е ли така?! — изтъквам. — Ето че сега проявявам интерес! Та исках да те питам, тази снимка ли е единственото, което е останало от къщата?

— Не съвсем — отговаря татко. — Например дъбовото бюро в антрето също е от тази къща.

— В нашето антре?! — ококорвам се аз. — Ама аз си мислех, че всичко е изгоряло в пожара!

— Почти си права. Бяха спасени съвсем малко неща. — Усещам как татко вече започва да се отпуска. — Бяха оставени на склад, където престояха години наред. На никого не му се занимаваше с тях. В крайна сметка със задачата се зае Бил, след като дядо ти почина. Тогава той имаше много свободно време. Аз трябваше да чета за изпитите си по счетоводство, а той — колкото и да не ти се вярва днес — в онези години не беше от най-работливите. — Тук татко се засмива и го чувам как отпива от кафето си. — Впрочем същата година се оженихме с майка ти. Та онова дъбово бюро беше първата ни мебел като семейство. Между другото, то е превъзходен образец на стила арт нуво.

— Малеее!

Направо не мога да повярвам, че толкова години съм минавала покрай това бюро, сигурно хиляди пъти съм го правила и нито веднъж не ми е дошло на ум да попитам откъде е! Може пък да е било личното бюро на Сейди! Може би в него е съхранявала тайните си писма! Когато най-сетне затварям телефона, забелязвам, че Кейт прилежно се труди. Не мога да я изпратя за нова доза кафе. Обаче нямам търпение да обсъдя със Сейди току-що чутото от татко.

Обръщам се към компютъра си, отварям нов файл и написвам: „Хей, Сейди, знаеш ли, че не всичко е било изгубено в онзи пожар? Някои от нещата били на склад! И знаеш ли кое е най-интересното? Оказва се, че у дома имаме бюро от вашата стара къща!“.

Мозъкът ми започва да щрака на пълни обороти. Вероятно бюрото си има някое тайно чекмедже, пълно с нейните съкровища! И само Сейди знае как се отваря това чекмедже! Значи тя може да ми каже тайния код и аз незабележимо да го отворя, да издухам прахта и да намеря вътре… нещо адски готино! Правя й крадешком жест да се приближи и й соча екрана.

— Знам, че бюрото е било спасено — отговаря ми тя, след като прочита съобщението. В интерес на истината изобщо не изглежда впечатлена от тази новина. — Още навремето ми изпратиха списък на оцелелите вещи в случай, че искам някоя от тях. И за какво са ми?! Някакви отвратителни грънци, гнусни оловни съдини, отблъскващи мебели!

„Изобщо не са отблъскващи! — пиша аз с видимо възмущение. — Бюрото било прекрасен образец на арт нуво!“

Вдигам очи към Сейди и я виждам как прави знак с ръка за прерязване на гърлото.

— Фалшификат! — изрича, а аз едва сдържам кикота си.

„Окей — пиша. — Казах на татко за Джош.“ И вдигам очи, за да видя реакцията й. Обаче тя само подбелва очи и изчезва.

Хубаво. Щом така иска! Пък и изобщо не ми пука какво мисли тя! Облягам се назад, грабвам мобилния си телефон и се връщам на един от есемесите на Джош. Сърцето ми се изпълва с топлина и задоволство, както когато пия чаша горещ шоколад. С Джош отново сме заедно и всичко на света е наред!

Може пък да взема да се обадя на Джош и да му съобщя колко много се радват всички за нас.

Не, по-добре да не го притеснявам. Нали не трябва да съм много настойчива?! Ще оставя тази работа за след час-два.

Телефонът на бюрото на Кейт звъни и аз се питам дали пък не е той. Обаче миг по-късно асистентката ми изрича:

— Ще ви свържа. Изчакайте, моля! — Вдига тревожно очи към мен и казва: — Лара, обажда се Джанет от „Леонидас спортс“! Да я свържа ли с теб?

Всичкият горещ шоколад се оттича от стомаха ми.

— Разбира се — промърморвам. — Ще говоря с нея. Дай ми само трийсетина секунди! — Настройвам се подходящо, а после вдигам слушалката с най-жизнерадостния маниер на преуспяващ консултант по подбор на персонал. — Здравей, Джанет! Как си? Получи ли вече краткия ни списък?

Снощи Кейт й изпрати краткия списък по имейла. Трябваше да се досетя, че тя веднага ще се обади. Защо не си взех един ден отпуска, за бога?! Или пък да се престоря, че съм си изгубила гласа!

— Надявам се, че и за теб списъкът е бил точно толкова вълнуващ, колкото и за мен! — допълвам ведро.

— Нищо подобно — изрича Джанет с обичайния си груб, безапелационен маниер. — Виж какво, Лара, нещо не разбирам. Защо Клайв Хокстън е в списъка?

— А, Клайв! — Опитвам се да звуча самоуверено. — Какъв мъж! Какъв талант само!

Добре де, ето как стоят нещата в този случай. Знам, че обядът ми с Клайв не завърши точно така, както го бях планирала. Обаче истината е, че той би бил перфектен за тази работа. А и аз бих могла да го накарам да промени мнението си преди интервюто в компанията. Затова реших за всеки случай да го включа в списъка, пък и нали след името му написах „резерва“, при това с дребен шрифт!

— Джанет, Клайв е брилянтен мениджър! — впускам се в репетираната си тирада аз. — Има голям опит в областта на маркетинга, изключително динамичен е, готов за промяна…

— Всичко това ми е добре известно! — прекъсва ме Джанет. — Обаче така се случи, че снощи съвсем случайно се сблъсках с него на един прием. И той изрично подчерта, че не е заинтересован от предложението. Всъщност изживя истински шок, когато разбра, че е в краткия списък!

Мамка му!

— Така ли? — престорвам се на изумена аз. — Странна работа! Даже много странна. Не с такова впечатление останах от нашия разговор. От моя гледна точка срещата ни премина великолепно, той беше много ентусиазиран…

— Той ми каза, че е напуснал преждевременно обяда — изрича с равен тон Джанет.

— Е, да… Той безсъмнено напусна срещата, но… — Прокашлям се. — Аз също си тръгнах, между другото. Може дори да се каже, че и двамата си тръгнахме преждевременно.

— Той ми каза, че ти през цялото време си разговаряла по телефона с друг клиент и че никога повече не желае да прави бизнес с теб!

По лицето ми избиват червени петна. Хокстън действително е голям подляр!

— Аха. — Пак си прочиствам гърлото. — Джанет, какво друго мога да ти кажа, освен че съм крайно озадачена?! Очевидно е, че впечатленията, с които двамата сме останали от тази среща, са доста противоречиви…

— Ами какъв е този Найджъл Ривърс? — пак ме прекъсва Джанет. — Да не би да е мъжът с пърхота? Дето веднъж идва при нас да кандидатства за работа?

— Напоследък е много по-добре — побързвам да я успокоя. — Доколкото знам, започнал е да ползва активно „Хед енд шоулдърс“.

— Нали знаеш, че нашата компания има изключително строги изисквания към личната хигиена?

— Аз… ммм… всъщност за първи път го чувам, Джанет. Веднага ще си го отбележа!

— Ами този Гавин Майнард?

— Много, много талантлив! — автоматично излъгвам аз. — Изключително талантлива, творческа натура, която очевидно е била недооценена. Професионалната му биография не отдава дължимото на… неговия многостранен опит…

— Лара… — въздъхва Джанет.

Вцепенявам се, изпълнена с грозно предчувствие. Тонът й е непогрешим. Със сигурност се кани да ме уволни. При това веднага! Не, не мога да го позволя! Ако това стане, с компанията ми е свършено!

— И, разбира се, имам и друг кандидат! — чувам се да изричам, без да помисля.

— Друг кандидат ли? Имаш предвид такъв, който не е включен в списъка?

— Да! Много по-добър от всички останали! Всъщност толкова добър, че мисля, че точно той е човекът за нас!

— И кой би могъл да е той? — изръмжава подозрително Джанет. — Защо не разполагам с детайлите?

— Защото… искам първо да подсигуря нещата докрай! — изричам и толкова силно си стисвам палци, че чак пръстите ме заболяват. — Засега е строго секретно! Все пак става въпрос за изключително известна личност в нашите среди, Джанет! С невероятно голям опит, на невероятно висок пост! Ако знаеше, и ти щеше да се развълнуваш колкото мен!

— Трябва ми името му! — излайва гневно Джанет Грейди. — Трябва да видя професионалната му биография! Лара, поведението ти е изключително непрофесионално! Нашето вътрешно заседание е в четвъртък! Мога ли да говоря с Натали, ако обичаш?

— Не! — провиквам се ужасено. — Така де… в четвъртък. Добре! Ясно! До четвъртък ще разполагаш с всичката информация, която ти трябва! Обещавам! Засега единственото, което мога да кажа, е, че ще бъдеш зашеметена от калибъра на този конкретен кандидат! А сега се налага да затварям, Джанет. Съжалявам, но имам работа! — И трясвам телефона с разтуптяно сърце.

По дяволите и хиляди мълнии! И какво ще правя сега?

— Аууу, Лара, ти си жестока! — обажда се моментално Кейт от съседното бюро. — Знаех си, че ще се справиш! Кой е този така възхитителен кандидат с високи позиции?