— О, да, разбира се! — побързвам да кимна аз. — Да, благодаря!

Сервитьорът поставя храната пред мен и аз послушно грабвам лъжицата, ала не мога да сложа и хапка в устата си. Твърде шокирана съм от всичко, което току-що каза Джош. Как е могъл да изпитва всички тези отрицателни емоции и нито веднъж да не ми каже?! Да не направи опит поне?! Щом толкова го е дразнело пеенето ми, защо не ми го е казал? А що се отнася до онази книга с фотографиите, аз си помислих, че я е купил за себе си! А не за мен! Откъде да знам, че е имала такова огромно значение за него?!

— Готово! — Сейди се материализира пред мен и отново се вмъква в стола отсреща. — Това определено беше интересно! Сега вече си наясно какво точно се е объркало. Що се отнася до пеенето, склонна съм да се съглася с него — допълва. — Пееш ужасно фалшиво!

Абе тази жена няма ли поне капка съчувствие в призрачната си душа?!

— Много благодаря! — отвръщам тихо, но студено и се вторачвам отчаяно в супата си. — Но знаеш ли кое е най-лошото? Че той никога не ми е казвал тези неща! Нито едно от тях! Ако знаех, можех да се поправя! И щях да се поправя! — Ръката ми автоматично започва да троши филийката хляб върху покривката. — Ако ми беше дал шанс…

— Е, вече можем ли да тръгваме? — подхвърля отегчено пралеля ми.

— В никакъв случай! Още не сме свършили! — стрелкам я с поглед аз. — А сега върви и го попитай какво е харесвал в мен!

— Какво е харесвал в теб ли? — Сейди ми хвърля поглед, изпълнен с дълбоки съмнения. — Сигурна ли си, че въобще е имало нещо, което да е харесвал в теб?

— Разбира се! — просъсквам вбесено аз. — Няма как да е нямало! Върви!

Сейди отваря уста, канеща се да каже нещо, но после променя решението си, свива рамене и се плъзва през ресторанта. Натъпквам отново слушалката в ухото си и хвърлям крадешком поглед на Джош. Той си пийва вино и играе с една от маслините в чинията си, докато слуша Мари.

— … три години са много време — долавям гласа й на фона на всеобщото жужене и потракване на прибори. — Няма спор, че беше много трудно да сложим край, обаче нито за момент не съжалих и не погледнах назад. Та във връзка с това искам да кажа, че… понякога се налага действително да скъсаш с някого, но това не ти пречи да продължиш напред! — Изгълтва виното си. — Разбираш какво искам да кажа, нали?

Джош кима на автопилот, но отдалече се вижда, че изобщо не я чува. Пак се е сдобил с онова отнесено изражение и се опитва да се откъсне от Сейди, която пищи в ухото му: „А какво ти харесваше в Лара? Кажи го! Кажи го!“.

— Харесваше ми неизчерпаемата й енергия — изстрелва несъзнателно той. — И това, че по нея винаги имаше по някакъв чудат елемент. Например някоя интересна огърлица… или молив, втъкнат в косата й, или нещо подобно… И това, че никога не пропускаше да оцени онова, което правех за нея. Нали знаеш — има жени, които, колкото и да правиш за тях, винаги го приемат така, сякаш им се полага по право, и не ти благодарят. Обаче тя… беше много сладка в това отношение! Изключително освежаваща на фона на предишните ми приятелки!

— Да не би отново да става въпрос за бившата ти приятелка? — В гласа на Мари се долавя някакъв режещ елемент, който дори аз мога да усетя и който ме кара да примигна сконфузено. Виждам, че Джош също си дава сметка за това.

— Мамка му! Мари, много извинявай! Направо не знам какво ми става днес! И защо изобщо мисля в момента за нея! — Потрива чело, а в очите му е изписан такъв страх, че ми става жал за него.

— Ако питаш мен, смятам, че все още си обсебен от нея! — изрича ледено Мари.

— Какво?! — поглежда я стреснато Джош и избухва в смях. — Изобщо не съм обсебен! Всъщност вече дори не мисля за нея!

— Тогава защо държиш да ми разкажеш колко страхотна е била? — просъсква Мари и аз втрещена наблюдавам как тя хвърля салфетката си на масата, избутва стола си и се изправя. — Когато прецениш, че си я превъзмогнал, обади ми се!

— Но аз съм я превъзмогнал! — възкликва ядосано Джош. — Исусе! Ама това е пълен абсурд! До днес изобщо не се бях сещал за нея! — И той избутва стола си и се опитва да привлече вниманието на Мари. — Чуй ме, Мари! Да, с Лара имахме връзка. Беше хубаво, но не беше нищо особено. А после свърши. Край! Ясен ли съм?

Мари поклаща тъжно глава и казва:

— И затова непрекъснато говориш за нея, така ли?

— Не е вярно! — изкрещява безпомощно Джош, но толкова силно, че половината ресторант се обръща към него. — Обикновено не го правя! Не съм мислил или говорил за нея от седмици! Вече не помня откога! И нямам представа какво, по дяволите, ми става днес!

— Очевидно имаш нужда от още малко време, за да си изясниш нещата — изрича Мари, но този път по-скоро съчувствено, отколкото злобно. — До скоро, Джош!

И тя започва да се провира бързо между масите и напуска ресторанта, а Джош се отпуска безпомощно на масата. Когато е объркан, изглежда още по-страхотно, отколкото когато е щастлив. Със сетни усилия на волята успявам да сподавя желанието си да хукна при него, да го прегърна и да му кажа, че и без това никога не е имал желание да излиза с такава перфектна жена, сякаш извадена от реклама на паста за зъби.

— Е, вече доволна ли си? — чувам гласа на Сейди, която се връща на масата ми. — Застана на пътя на истинската любов! Не бих допуснала, че си от този тип жени!

— Това не беше истинска любов! — смъмрям я тихо аз.

— Ти откъде знаеш?

— Защото знам и толкова! Млъквай!

После и двете мълчаливо наблюдаваме как Джош плаща сметката, грабва якето си и се изправя, за да си тръгне. Челюстта му е стегната, от лекотата на походката му няма и следа, а в моята душа се долавя проблясък на вина. Но си налагам да не й обръщам внимание. Знам, че постъпвам правилно! Не само заради себе си, но и заради Джош! Знам, че мога да оправя нещата между нас! И този път ще се получи! Сигурна съм!

— Хайде, излапвай си яденето! — вади ме Сейди от мечтанието ми. — Трябва да се прибираме! Време е да започнеш да се гласиш!

— За какво? — поглеждам я объркано аз.

— За нашата среща!

О, боже! Бях напълно забравила за това!

— Но тя е след шест часа! — изтъквам очевидното. — Освен това ще се срещнем само за по едно питие. Няма за къде да бързаме!

— Едно време ми трябваше цял ден, за да се приготвя за партитата! — отсича тя и ме поглежда обвинително. — А това сега е моята среща! Ти ще представляваш мен! Трябва да изглеждаш божествено!

— Ще изглеждам толкова божествено, колкото ми е възможно, ясно ли е? — отсичам и загребвам от супата си.

— Но нали още не си избрала тоалета си! — настоява нетърпеливо Сейди. — А вече е два часът! Трябва да се прибираме веднага! Веднага!

Господи!

— Добре де, както кажеш! — махвам с ръка и бутвам настрани супата си — и без това вече изстина. — Да тръгваме!

* * *

През целия път към дома не обелвам и думица. Джош е уязвим. Джош е объркан. Сега е идеалният момент да разпаля отново пламъка на нашата любов! Но този път трябва да се съобразя с онова, което току-що научих. Налага се да се променя!

Продължавам мазохистично да се връщам към всяка дума, която той изрече на онази маса. Опитвам се да запечатам в съзнанието си всеки детайл. И всеки път, когато стигам до една конкретна фраза, нещо в сърцето ми трепва болезнено: „Беше хубаво, но не беше нищо особено“.

Вече всичко ми е пределно ясно. Връзката ни не е била нищо особено, защото той не е бил честен с мен! Не е споделял с мен нито едно от онези неща, които са го дразнели. И напълно логично те са се трупали, докато накрая не е издържал и ме е зарязал. Ей така, внезапно.

Обаче сега няма никакво значение. Няма значение, защото съм наясно с проблемите, от което следва, че мога и да ги разреша. Вече съм съставила план за действие. Ще започна от разчистването и подреждането на банята си!

Веднага щом влизам вкъщи, аз се насочвам право натам.

Ала Сейди безотказно ме следва и продължава да ми опява:

— Какво ще облечеш тази вечер? Покажи ми!

— После — опитвам се да я махна от пътя си аз.

— Не после! Сега! Веднага! Стига вече!

— Хубаво де! — Насочвам се към спалнята си и дръпвам завеската, която скрива гардероба ми. — Какво ще кажеш за… това? — Грабвам напосоки една дълга пола и новият ми корсет от „Топшоп“ — лимитирана серия. — И може би някакво високо токче…

— Каквооо?! Корсет?! — Сейди ме гледа така, сякаш подхвърлям към нея заклано прасе. — И дълга пола?!

— Сега модата е такава, не си ли забелязала? Ако искаш да знаеш, този тоалет е доста модерен! И това не е корсет като едно време! Съвсем друг тип е.

Сейди докосва леко дрехата и потръпва от погнуса.

— Мама ме накара да нося веднъж корсет — за сватбата на леля ми — отбелязва. — Обаче аз го хвърлих в камината, а после тя ме заключи в стаята ми и заръча на прислугата да не ме пуска!

— Така ли? — Пряко волята си усещам зараждащо се любопитство. — И не те взеха на сватбата ли?

— Голяма работа! — махва с ръка пралеля ми. — Аз се измъкнах през прозореца, хвърлих се на колата, отпраших за Лондон и си подстригах косата! — отсича с неприкрита гордост тя. — Когато после майка ми ме видя, гътна се на легло и два дена не можа да се изправи!