— Изобщо не обръщах внимание. Оказва се обаче, че накрая проклетата джипиес система ме е откарала пред съвсем друга „Света Богородица“! — Ухилва й се чаровно и тя се изкисква.

Идва ми буквално да скоча от масата и да му зашлевя един шамар — толкова съм бясна. Ама това си е нашата смешка! Това се случи на нас! Бяхме в Париж и се озовахме пред неправилната „Света Богородица“ и накрая така и не видяхме истинската катедрала Нотр Дам. Да не би вече да е забравил, че това го е преживял с мен? Да не би да е предприел систематично изтриване на моя образ от живота си?

— Изглежда много щастлив, не мислиш ли? — отбелязва спокойно Сейди.

— Не, не е щастлив! — поглеждам я кръвнишки аз. — Намира се в пълно отрицание!

В момента поръчват бутилка вино. Страхотно! Сега ще трябва да ги гледам как се напиват и започват да флиртуват. Грабвам няколко маслини от чинията пред себе си и започвам да предъвквам печално. Сейди вече се е вмъкнала на стола срещу мен и ме наблюдава съчувствено.

— Предупредих те! Не е хубаво да преследваш мъжете! — обажда се по едно време.

— Аз не го преследвам! Само… се опитвам да го разбера. — Разклащам чашата си с вино и се заглеждам замислено в нея. — Всичко свърши толкова внезапно. Той просто ме отряза. А аз исках да поработим върху връзката си. Исках да поговорим и да обсъдим проблемите си. Като например от мисълта за обвързването ли се е уплашил? Или има някоя друга? Обаче той отказва да разговаря с мен. Дори не ми даде шанс!

Хвърлям поглед на Джош, който се усмихва мило на Мари, докато сервитьорът вади корковата тапа от бутилка вино. Все едно гледам първата ни среща. Съвсем същото е — само усмивки, смешни истории и вино. Къде се обърка всичко? Как стана така, че сега седя скрита в ъгъла и го подслушвам с микрофон?

А после се сещам — решението идва като просветление! Привеждам се към Сейди и изричам настойчиво:

— Върви и го попитай!

— Какво да го питам? — смръщва се тя.

— Къде се объркаха нещата? Попитай Джош какво не ми е наред? Накарай го да говори на глас, така, както направи с Ед Харисън! И тогава всичко ще ми се изясни!

— Не мога да сторя подобно нещо! — възпротивява се тя.

— Напротив, можеш! Влез в главата му! Накарай го да говори! Това е единственият начин, по който мога да се свържа с него… — Не довършвам, защото точно в този момент една сервитьорка се приближава до масата ни с изваден бележник. — О, здравейте! Бих искала, мммм… една супа! Благодаря!

Когато сервитьорката се отдалечава, аз правя мили очички на Сейди и изричам тъжно:

— Моля те! Дойдох чак дотук! Положих такива усилия да си изясня нещата!

За миг настъпва тишина. После Сейди подбелва отегчено очи и отсича:

— Хубаво де!

Изчезва и секунда по-късно се появява точно до масата на Джош. Наблюдавам сцената с галопиращо от вълнение сърце. Натъпквам слушалката още по-навътре в ухото си, без да обръщам внимание на досадното жужене, и се заслушвам в кръшния смях на Мари, която разказва някаква смешна история за яздене на коне. Установявам, че има лек ирландски акцент, който не бях забелязала досега. Когато вдигам очи, виждам, че Джош долива чашата й.

— Очевидно си имала удивително детство! — тъкмо казва той. — Разкажи ми повече за него!

— Какво по-точно искаш да знаеш? — засмива се тя и отчупва от хлебчето си.

Обаче не го слага в устата си. Виждам я.

— Всичко! — усмихва се той.

— Ще ни трябва повечко време.

— Не бързаме за никъде, нали така? — отбелязва Джош и гласът му се смъква с няколко тона.

Наблюдавам ужасено цялата сцена. Ама те започват цялата онази игра на погледи, която предшества най-важното! Сигурно всеки момент той ще хване ръката й, че дори и по-лошо! Какво още чака Сейди?!

— Добре. Ами… родена съм в Дъблин — започва с кокетна усмивка Мари. — Третото от три деца.

— Защо скъса с Лара? — Гласът на Сейди прозвучава толкова пронизително в микрофона ми, че едва не си удрям главата в тавана. Изобщо не я бях забелязала кога се е примъкнала зад стола на Джош.

И веднага разбирам, че Джош я е чул. Ръката му замръзва във въздуха, докато се опитва да си налее газирана вода.

— Двамата ми братя ме тормозеха през цялото ми детство — продължава безгрижно Мари, очевидно нищо не забелязала. — Бяха толкова зли, че…

— Защо скъса с Лара? Какво се обърка? Разкажи на Мари за това! Разкажа й веднага, Джош!

— Подхвърляха жаби в леглото ми, в ученическата ми раница… а веднъж дори в попарата ми на закуска! — Мари се засмива и вдига очи към Джош, безсъмнено очаквайки от него да реагира по някакъв начин.

Обаче той се е вкаменил като статуя и слуша как Сейди пищи в ухото му: „Кажи й, кажи й, кажи й!“.

— Джош? — размахва ръка пред очите му Мари. — Чу ли нещо от онова, което казах?

— Извинявай! — разтрива чело той. — Нямам представа какво стана току-що. Та какво казваше?

— О, нищо особено! — свива рамене тя. — Просто ти разказвах за братята си.

— Да, точно така! За братята ти! — С огромно усилие на волята той се концентрира върху нея и й се усмихва мило. — Е, не прекаляваха ли със загрижеността си за своята малка сестричка?

— Гледай да не ти се наложи да го установиш на свой гръб! — усмихва се тя и отпива глътка вино. — Ами ти? Имаш ли брат или сестра?

— Кажи защо скъса с Лара! Какво не й беше наред?

Забелязвам как очите на Джош отново придобиват познатото стъклено изражение. Изглежда така, сякаш се опитва да долови далечно ехо на славей в долината.

— Джош? — привежда се към него Мари. — Джош!

— Извинявай! — мръщи се пред нея той и тръсва глава. — Много съжалявам! Странна работа. Тъкмо си мислех за бившата ми приятелка — Лара.

— О! — Мари продължава да се усмихва. Абсолютно същото количество усмивка, но от погледа ми не убягва онова характерно сковаване на челюстта. — И какво по-точно си мислеше?

— Нямам представа — махва с ръка Джош и отново тръсва озадачено глава. — Но в най-общи линии си мислех какво точно се обърка между нас.

— Е, някои връзки просто приключват — отбелязва непринудено Мари и отпива, но този път вода. — Никой не може да каже защо. Подобни неща са нещо напълно нормално.

— Да. — Очите на Джош все още имат онова отнесено изражение, което не е никак изненадващо, тъй като Сейди вие като сирена в ухото му: „Кажи защо се объркаха нещата! Кажи го на глас!“.

— Така. — Мари се опитва да смени темата. — Как мина седмицата ти? Онзи мой клиент ми стъжни живота през последните дни. Спомняш ли си го — дето ти разказвах за него?

— Може би беше малко прекалено напрегната — изстрелва внезапно Джош.

— Кой?

— Лара.

— О! — Забелязвам, че Мари прави усилие да се престори на заинтересована.

— Непрекъснато ми четеше за разни „проблеми на връзките“ от някакво тъпо списание и държеше да обсъждаме сходствата си с някаква друга двойка. Часове наред! Това определено ме дразнеше. Защо винаги трябваше да анализира всичко? Защо винаги настояваше да разнищваме всяка по-остра реплика между нас или разговор?!

Изгълтва виното си наведнъж, а аз се втренчвам втрещена в него. През ум не ми беше минавало, че се чувства по този начин!

— Това действително звучи крайно неприятно — кима съчувствено Мари. — Както и да е. Та как мина онова важно заседание? Нали спомена, че шефът ти се канел да направи важно съобщение?

— Какво друго? — пищи Сейди в ухото на Джош, заглушавайки безвъзвратно Мари. — Какво друго?!

— Пълнеше банята с всевъзможни боклуци и кремове — продължава Джош и се смръщва леко при този спомен. — Всеки път, когато се опитвах да се обръсна, ми се налагаше да си проправям път през нейните отвратителни бурканчета! Направо ме подлудяваше!

— Досадна работа! — отбелязва Мари с престорено безгрижие. — Та както и да е…

— И проблемът беше в малките неща! Например, непрекъснато пееше под душа! Така де, не че имам нещо против пеенето, но една и съща песен всеки божи ден… Писва ти! И изобщо нямаше желание да разшири кръгозора си, да приеме нови неща! Тя не обичаше да пътува, не обичаше същите неща като мен!… Например, веднъж й купих една книга с фотографии на Уилям Егълстън — мислех си, че после можем да я обсъдим, да имаме обща тема на разговор… Обаче тя просто я прелисти без капчица интерес… — В този момент Джош очевидно най-сетне забелязва Мари, чието лице почти се е смръзнало в опит да го изслуша любезно. — Господи. Мари, съжалявам! — Потрива лице с две ръце. — Направо не знам защо тази Лара непрекъснато ми излиза в съзнанието! Хайде да говорим за нещо друго!

— Нямам нищо против! — усмихва се сковано Мари. — Исках да ти разкажа за онзи мой клиент — онзи, супервзискателния, от Сиатъл. Спомняш ли си за него?

— Разбира се, че си спомням! — кимва той и протяга ръка към виното. Но после очевидно променя мнението си и вдига чашата си с газирана вода.

— Супата? Извинете, госпожице, вие ли сте поръчали супа? Госпожице?!

Едва сега осъзнавам, че до мен е застанал сервитьор с поднос, върху който се виждат супа и панерче с хляб. Нямам никаква представа откога горкият човек се опитва да привлече вниманието ми.