— Да, трудно е да не се забележи, нали? — Девлин се наведе до нивото на очите на Бенджамин. — Виждате ли онези хора, смесени с тълпата? Онези в черно и бяло със слушалки на ушите и микрофони? Те са от службата ми за охрана. И са нащрек.

— И преди имаше охрана. — Съсухрените клепачи на Бенджамин се спуснаха върху натежалите му от злоба очи.

— Гейбриъл Прескот, шефът на фирмата, също е тук между гостите. Няма да има инциденти — или по-точно: повече инциденти. — Девлин се изправи. — В този момент обявявам официално хотела за открит.

Бенджамин гледаше с безпомощна ярост.

Девлин обходи с очи всички.

— Повярвайте ми, господа, преди да са минали десет години, ще видите на тази ивица още три хотела. От това се страхувате, нали?

Така беше. Той почти ги виждаше как потръпват в изисканите си кожени обувки.

— Хей, господин Фицуилям! — Крисчън, сладкарят, вдигна една футболна топка. — Вижте какво спечелих!

— Страхотно! — изръкопляска му Девлин.

Крисчън хвърли топката към него. Метна я напосоки и се наложи Девлин да се хвърли, за да не попадне тя в надутата, обидена физиономия на Брадли Бенджамин.

— Съжалявам, господин Бенджамин! — махна извинително Крисчън и направи гримаса към Девлин.

Девлин сви рамене в отговор и извика:

— Отдалечи се.

Крисчън отстъпи, още и още и Девлин изпрати с шут топката право в ръцете му.

Тълпата около верандата изръкопляска — южняците обичаха футбола и наистина се радваха, че любимият им куотърбек им е съсед. Беше напълно сигурен, че това бе единствената причина все още да има електричество — шефът на местната електрическа компания беше футболен фен.

Девлин махна с ръка и изтупа ръцете си от праха.

Грейс изкачи гордо стъпалата към къщата с плътно прилепнали към тялото ръце — истинско олицетворение на засегнато честолюбие.

Девлин я настигна.

— Майко, наред ли е всичко?

Тя му показа ревера на бялото си сако.

— Франк Петерсън размахваше сандвич със сирене с червен пипер и ме удари с него. Пълен простак. Той е момчето за всичко. Не знам защо си го поканил.

— Не съм го канил.

— Тогава какво прави тук? Без покана ли е влязъл?

В този миг изникна Медоу, ближейки сладолед във фунийка.

— Кой?

— Франк Петерсън — отвърна рязко Грейс.

— Аз го поканих. — Езикът на Медоу се плъзна по сладоледа. Периферията на шапката й се разклати. — Да не би да очаквате той да си стои вкъщи, докато съпругата му е тук.

Грейс почака Девлин да отговори, но той бе зает да наблюдава как Медоу улавя с език капка разтопен сладолед, преди да се стече на ръката й. Накрая Грейс попита с примирена въздишка:

— Съпругата му? Че коя е тя?

— Джазмин, онази, която работи в болницата. — Медоу прозвуча търпеливо, сякаш съобщаваше информация, която всички трябваше да знаят.

— И си я поканила, защото…? — Грейс вдигна идеално оскубаните си вежди.

— Беше мила към мен след инцидента. — Бузите на Медоу пламтяха от удоволствие, докато гледаше карнавала.

— Обзалагам се, че ти си поканила и госпожица „Имам-палави-балкони-и-знам-как-да-ги-използвам“. — Девлин направи знак към Четири и младото момиче.

— Уизи! — каза Медоу.

— Господ да те благослови. — Грейс преливаше от раздразнение.

— Казва се Уизи — произнесе търпеливо Медоу — и я поканих, защото ако бях поканила само Джазмин, Уизи щеше да се засегне. Освен това, като гледам, Четири добре се забавлява.

Девлин забеляза, че езикът на Медоу е станал яркорозов от червените захарни пръчици. Усети, че се изпотява.

Уизи хвана под ръка Четири. Докато се отдалечаваха, разговорите на верандата секнаха. Чувствата варираха от леденото неодобрение от страна на Грейс до неприкритата похотливост на Пен Семпъл, на когото очите щяха да изскочат от орбитите.

— Той ще ме разведе специално да разгледам къщата — извика към тях Уизи.

— Не се съмнявам — промърмори Девлин.

Медоу се засмя и го дръпна за ръката.

— Кротко, момче. Вече си женен. Единственото, което можеш да правиш, е да тичаш, докъдето ти стига каишката, и да лаеш.

Откъм групата на старчоците Девлин чу ужасено ахване и сподавен смях.

Тя погледна нататък.

— Здрасти, господин Галахър, господин Семпъл, господин Осгууд, господин Бенджамин. Да не би да сте усилили звука на слуховите си апарати?

Скръби Галахър се разсмя.

— Радваме се да чуем, че дърпате тази каишка. Само така! Ще го дресирате!

Медоу направи победен жест с палец, после върна вниманието си върху сладоледа.

Докато гледаше внучката на Изабел, отслабналите очи на Брадли Бенджамин святкаха от раздразнение — и от нещо, което Девлин никога не бе виждал там преди.

Може би празнотата на един безсмислено изживян живот?

Боже, Девлин се надяваше да е така. Това щеше да си заслужава целия този фарс.

Това, както и удоволствието да събува гащичките на Медоу всяка нощ.

— Предполагам, че си поканила целия болничен персонал, за да не се обиди никой — процеди Грейс.

Медоу погледна надолу и разтърка пръстта с върха на обувката си. Шапката скриваше лицето й, но всички знаеха отговора.

— О, за бога! — С пресилен, театрален жест Грейс сложи ръка на челото си.

— Казахте ми, че мога да поканя приятелите си! — Медоу избута с език сладоледа надолу във фунийката.

Девлин се питаше докога ще може да сдържа ерекцията си.

— Приятелите, а не хората, които ви обслужват — натърти Грейс.

Девлин обви ръка около кръста на Медоу.

— Медоу превръща всеки в свой приятел.

Медоу отметна назад периферията на шапката си и го погледна. В очите й проблясваха дяволити искрици.

— Предполагам, че не трябва да й казвам, че съм поканила останалата част от персонала, нали?

Грейс направи изражение за милиони. Тя изпелтечи:

— Ти… си поканила служителите? Персоналът на „Тайната градина“.

— Да, разбира се. Казах им да се отбият тук, когато свършат работа. Вижте! Прекарват си чудесно. — Медоу направи широк жест с ръка. Сладоледената фунийка излетя към парапета, пръскайки сладки розови капки.

Грейс се дръпна, опитвайки се да запази безупречния си бял панталон.

С нападателен и презрителен глас Бенджамин произнесе:

— Госпожо Фицуилям, може би ще е добре да ограничите алкохола и да държите храната си по-здраво.

— Не съм пила. Просто съм си такава! — Тя му се усмихна с онази своя усмивка, специално запазена за Брадли Бенджамин. — Но няма проблем. Все пак съм художничка. Ние трябва да сме ексцентрици.

Сивите очи на Бенджамин бяха в състояние да замразят бърбъна в чашата му. Устните му помръднаха беззвучно, но той не ругаеше. Девлин го гледаше. Старецът каза:

— Изабел.

Медоу също го видя, защото свали шапката си и наклони глава към неговата.

Всичките подозрения на Девлин се разместиха, промениха се, затвърдиха се в убеждения. Стана му ясно, че Медоу знае — винаги е знаела — за Брадли Бенджамин и мястото му в живота на баба й. Защото Медоу, която харесваше всички, не можеше да понася Брадли Бенджамин.

— Художничка? — вдигна вежди Грейс. — Не знаех, че си художничка.

— Опа — каза тихо Медоу. Като се завъртя към нея, тя произнесе: — Грейс, имате нещо на ревера.

Грейс изсумтя раздразнено.

— Щом дори Медоу забеляза, ще се наложи да отида да се преоблека. Но ще се върна. Не обявявайте женитбата си, докато не дойда.

— Не бихме си го и помислили. — Медоу я изгледа как се отдалечава; после, истинско олицетворение на вината, зачака.

Очакваше Девлин да я попита за изкуството й, допусна той. Само че днес той нямаше настроение да се прави на гадняр.

За това си имаха Брадли Бенджамин.

Вместо това Девлин повдигна брадичката й и целуна ъгълчето на устата й.

— Сладолед — каза.

— Сигурно. — Скръби вложи цялата си подозрителност, цялата си завист в тази единствена дума.

На Девлин не му пукаше. Интересуваше го само Медоу да го гледа с обожание.

Нестройната музика от латерната, врявата на тълпата, миризмата на храна и лосион — всичко избледня и изчезна. Той не съзнаваше нищо друго, освен възхитителната усмивка на Медоу, топлината й, когато тя се наведе към него, уханието на лимон, с който бе изплакнала косата си.

— Господин Фицуилям, мога ли да разговарям с вас в офиса ви?

Сам изтръгна Девлин от неговия унес.

Когато Девлин го изгледа неразбиращо, Сам добави:

— Важно е.

— Разбира се. — Девлин неохотно позволи на Медоу да се изплъзне от прегръдката му.

Тя се отдалечи от Сам. Изгледа го много странно. Сякаш знаеше, че Сам я е наблюдавал, докато е била затворена в онзи килер и го обвиняваше, че казва на Девлин истината.