Кристина Дод - Внимавай в картинката

Девлин не можеше да повярва, че в двора му се върти виенско колело, нито пък че изхвърля дъжд от цветни венчелистчета всеки път, когато стигнеше върха, изпълвайки въздуха с ароматна вихрушка. Не можеше да повярва на карнавалните викачи и игри, както и на старинната парна латерна, боядисана в синьо, червено и жълто, и украсена щедро с варак, която изпълваше следобеда с музика. Нито на това, че Мъртвия Боб изпълнява номерата си на сцената в градината.

Но най-невероятното беше, че хората, възрастните хора, неговите изтъкнати гости, ядяха и играеха, и се возеха на виенското колело, надавайки крясъци като деца.

Това тържествено откриване може и да беше идея на майка му — но беше по вина на Медоу. Ако не беше Медоу, на Грейс никога нямаше да й хрумне подобен фарс.

Разбира се… двете бяха прави. Вече бе видял трите операторски екипа, които отразяваха събитието, и разпозна поне петима журналисти, които си водеха записки и се смееха. Това беше голям успех, но мътните да го вземат, ако признаеше това пред Грейс и Медоу.

С ръце на хълбоците, той застана на покритата веранда на Уолдемър Хауз и огледа наоколо.

Келнерите кръжаха сред тълпата. Грегъри Медисън, федерален съдия, седеше на една от масите с червени раирани покривки и похапваше захарен памук от медна купа. Господин Волчок, собственик на победилия в миналогодишното дерби кон, хвърляше бейзболни топки по клоуните играчки, докато госпожа Волчок стискаше плюшеното мече, което й беше спечелил. Джесика Стилман-Уилямс, шефката на Грейс, собственичка на двеста кабелни станции в Съединените щати и безпощадна кучка, чакаше на опашка за виенското колело, наложила шапка-балон с формата на животно.

Четири се беше облегнал на дънера на огромния дъб с питие и цигара в ръка, и разговаряше с онова момиче, каквото и да беше името му. Онова симпатичното от болницата.

Девойката беше облечена в блуза с толкова дълбоко деколте, че съществуваше реална опасност гърдите й да изпаднат всеки момент, и тя очевидно ги използваше като примамка.

Получаваше се. Четири не беше вдигнал очи нито веднъж към лицето й.

Когато допуши цигарата си, той я смачка с ток, после погледна фаса. С неприкрито раздразнение се наведе и го вдигна, след което го запрати в кошчето за боклук. Медоу го беше отказала от навика му да ръси навсякъде фасовете си и да ги оставя. Когато приключеше напълно с него, той щеше да е излекуван напълно от цигарите.

Ако тя останеше тук.

Като зов на сирена, звукът от смеха й привлече погледа му към нея. Видя я веднага, разбира се. Носеше сламена шапка с широка периферия, украсена с огромно синьо цвете — майка му каза, че било толкова вулгарно, че спокойно можела да му остави етикета с цената — синя тениска с дълги ръкави, шорти, които разкриваха гладки крака и голямо количество слънцезащитен лосион. Плътното покритие е тайната на хубавата кожа, беше казала тя, смеейки се.

По дяволите, щеше да го възбужда дори да се беше покрила с монашеско расо.

Наоколо имаше и по-хубави жени — две рок звезди, които бяха пробили с телата си, а не с гласове, три великолепни манекенки и най-малко седем съпруги-трофеи, но всички зяпаха Медоу. Имаше нещо в нея; когато се появеше, сякаш светът ставаше по-светъл, по-добър, по-радостен и мъжете, всички мъже, я искаха да разпалва огъня им.

Развратните кучи синове. Тя беше неговият огън.

Последните две седмици бяха възхитителни и ужасни в същото време. Възхитителни, защото двамата бяха заедно всеки ден и всяка нощ, и защото тя го гледаше така, сякаш той беше луната и звездите.

Ужасни, защото му се налагаше да работи с безумно темпо, а докато го правеше, тя методично претърсваше имението и всяка от стаите. Беше се опитала да го представи като нехайно скитане, посещения при прислужничките, проверка на декорациите, но зоркото око на Сам следеше плана на сградата. Тя никога не се върна в една и съща стая, а веднъж Девлин я бе хванал да се взира намръщено в картата си.

Изпитваше съжаление към нея, дотолкова, че му се искаше да й каже онова, което я интересува — но тя продължаваше да пази мълчание, преструвайки се, че има амнезия.

А той не искаше да се прави на глупак пред една жена. Не искаше да се окаже зарязан, станал за смях и предаден като Брадли Бенджамин.

И нямаше да е той човекът, който ще си изпее тайните — вече наистина му беше писнало от това, че тя го караше да иска да го направи.

От лявата му страна на верандата се беше разположило Обществото на дъртаците от Амелия шорс, и наблюдаваха ставащото с различни реакции.

Скръби Галахър седеше, подпрял крака на перилата, посръбваше студен чай и гледаше жените. Не би могло да изглежда по-доволен.

Пен Семпъл се поклащаше прекалено бързо, което подсказваше, че е раздразнен от цялата тази врява.

Бегъм, една от световните топ-манекенки, се разхождаше бавно, и Уилфред Кистард си намести тупето, разкопча горното копче на ризата си с хавайски десен, и тръгна след нея. Дано извади късмет, стария пръч.

Х. Едуин Осгууд носеше каубойската си папийонка с тюркоаз — негова запазена марка — и очила с дебели стъкла, и цялото това безгрижие сякаш караше раменете му да увисват още повече. Може би карнавалът го караше да се чувства стар.

Брадли Бенджамин седеше сковано на един стол с права облегалка до Осгууд. Носеше лек вълнен костюм и бяла риза, вратовръзка и сламена шапка. Единственото, което му липсваше, беше млад роб, който да му вее с палмово листо, за да изглежда напълно като богат плантатор от Юга от деветнайсети век. Цялата му поза, изражението му, всичко у него изразяваше критика на „Тайната градина“ и партито.

Навъсеният му поглед и възможността да го подразни почти компенсираха в очите на Девлин цената на старинната латерна.

Той се приближи.

— Забавлявате ли се, господа?

— Тази демонстрация на липса на вкус — Брадли Бенджамин направи жест към партито — е истински позор за едно изискано старо имение.

— Но всъщност едва ли сте очаквали нищо по-различно от едно най-обикновено копеле като мен. — Девлин се зарадва, че изпревари Бенджамин с репликата.

— Не засвидетелствате уважението, което дължите на господин Бенджамин заради възрастта и благородническото му потекло. — Осгууд присви уста и тънките му устни се набръчкаха.

— О, замълчете — озъби се Брадли. Не обичаше да се обсъжда възрастта му.

Сините очи на Пен Семпъл проблясваха с онази изкуствена доброжелателност, която той така добре докарваше, и която Девлин вече знаеше, че вещае неприятности.

— Ще е срам, ако нещо се случи тук, преди да сте открил хотела си.

— Като например?

— Видяхме, че е издигната клетъчна кула. — Бенджамин никога не се бе опитвал да скрие враждебността си, но днес направо беше настръхнал.