— Как мислиш, дали разбра, че съм под завивките? — Медоу се пъхна в дънките си.

— На твое място бих облякъл лятна рокля. — Девлин закопча ципа на бежовите си ленени панталони.

— Лятна рокля ли? В която да се запозная с майка ти? — Я чакай малко. Той се опитваше да отвлече вниманието й. — Значи наистина мислиш, че ме е видяла под завивките?

— И така да е, майка ми за нищо на света не би го показала. — Късите ръкави на отворената му на врата тениска се впиваха в бицепсите му по зрелищен начин, а тъмносиньото караше очите му да светят, когато гледаше голото й от кръста нагоре тяло. — А що се отнася до дрехи, майка ми наистина е моден спец.

— Но тя трябва да се запознае с мен такава, каквато съм. — Медоу грабна една розова тениска и я нахлузи през главата си.

Той отиде до нея и съблече тениската.

— Моментът не е такъв. — Този мъж беше направо ненаситен. Това й харесваше.

Подаде й сутиен.

— При контактите с майка ми съм се уверил, че колкото по-малко знае, толкова по-добре. Тя е като валяк и веднъж почне ли да се търкаля, няма измъкване от нея. Ще те премаже, ако не й се махнеш от пътя.

Медоу погледна към сутиена, вдигна рамене и го облече.

— Според думите ти е ужасна.

— Не е ужасна. Просто е силна жена. Винаги постига онова, което си е наумила. Ще видиш за какво говоря. — Той нахлузи тениската върху главата й и й подаде сандалите.

— Звучи зловещо. — Тя пъхна крака в обувките.

— Зловещо. Добър избор на думи. — Хвана я за ръката и я поведе надолу по стълбището към елегантната стая, където бе скрила ключа си под възглавниците на дивана. Хвърли един поглед към него и се запита дали скритото още е там.

Стаята, в която по план трябваше да е окачена картината над камината, но не беше.

Тя изгледа пренебрежително надутия възрастен джентълмен, който висеше на нейно място.

Стаята, където за пръв път бе видяла Девлин Фицуилям.

Е, добре. Все пак мястото не беше чак толкова противно.

Тя изправи рамене, когато една изискана, елегантна дама се надигна иззад елегантното бюро в ъгъла.

Майката на Девлин беше с абсолютно перфектното тегло за височината си; русата й коса бе грижливо боядисана и с акцентиращи цвета кичури; бе облечена в костюм от лека розова вълна; а кожата й имаше блясъка и гладкостта на порцелан. И въпреки всичко това, човек не можеше да пропусне излъчването й на дама от Юга; от нея струеше онази властност, която Медоу бе забелязала у сина й.

Когато пристъпи напред да го прегърне, тя излъчваше сдържана привързаност.

Той я потупа по бузата.

— Майко, каква приятна изненада. Какво те води към „Тайната градина“?

— Можеш да си представиш моята изненада, когато срещнах Скръби Галахър в Атланта и той ми каза, че се е запознал с новата ми снаха. — Сините й очи бяха студени, докато оглеждаше Медоу от нелакираните нокти на краката до неподходящата й блуза. Погледът й към косата на Медоу беше критичен, а и Медоу осъзна, че тази жена със сигурност знае, че е била под завивките — и ни най-малко не го одобрява.

Не одобряваше подобно неблагоразумно и несдържано поведение. Не одобряваше облеклото и запуснатия външен вид на Медоу. Без всякакво съмнение не одобряваше женитбата на сина си с една хулиганка и беше бясна, че е оставена в неведение по въпроса.

И очевидно за всичко винеше Медоу.

Затова Медоу реагира по най-добрия начин, за който се сети. Разтвори широко ръце и каза:

— Грейс, скъпа! — и се насочи към нея.

Медоу стъписа Грейс с прегръдка, която омачка сакото й и разроши грижливо направената й прическа. С крайчеца на окото си забеляза слисаното и ужасено изражение на Девлин.

— Майко, това е Медоу. Медоу, запознай се с майка ми, Грейс Фицуилям.

— Толкова се радвам, че се срещнахме, Грейс, за да мога да ви благодаря, че сте създали и отгледали прекрасния ми съпруг. — Медоу сияеше. — Бях сигурна, че двете ще се разбираме!

Грейс примига и се отскубна от нея с известна сила.

— Да. Хм. Да. Чудесно. Много се радвам… Но да не ми кажете…

— Дълга история е, майко. — Преди Медоу да успее да я прегърне отново, Девлин я дръпна към себе си — и колкото и да се гърчеше, той не я пусна.

— Предполагам, че твоите родители знаят, нали Медоу? — Грейс изтупа невидима прашинка от костюма си.

— Не… съвсем. — Медоу пристъпи нервно от крак на крак, като се надяваше Грейс да не продължи с въпроси в тази насока. Въз основа единствено на чифт дънки и тениска, жената очевидно вече я смяташе за неподходяща. Ако — когато — чуеше историята за амнезията й, вероятно щеше да я приеме за откачалка.

— Ако се опитвате да запазите този съюз в тайна — каза Грейс, — съществуват и по-добри начини да го сторите, вместо да обикаляте с парадна походка Амелия шорс и да докарвате сърдечна криза на Брадли Бенджамин.

— Тя не му е докарала сърдечната криза — възрази Девлин студено. — Бил болен от ангина и, доколкото чувам, отново е в отлично здраве.

— Въпреки че, ако изобщо имаше сърце, несъмнено щеше да получи такава криза — обади се Медоу.

— Брадли Бенджамин е един от най-видните ни граждани — отвърна Грейс.

Медоу не можеше да повярва, че Грейс го защитава.

— Заяждаше се с Девлин.

— Но е по-възрастен и в недобро здравословно състояние, затова му прощаваме недостатъците. — Грейс звучеше спокойно, поучително и толкова човеколюбиво.

Както звучеше и Девлин, когато е ядосан.

Очарователно.

Грейс отново зае мястото си зад бюрото, затършува между струпаните там листове, откри търсения и го подаде на Девлин.

— Това е списъкът с гости. Ще ми трябва и списъка на Медоу, преди да поръчам поканите.

Девлин погледна към листа и вдигна рамене.

— Покани когото желаеш, майко.

Медоу имаше чувството, че е пропуснала част от разговора.

— Какъв списък? За какво?

Девлин продължи, без да зачете последните реплики на Медоу.

— Можем да комбинираме това парти с официалното откриване на „Тайната градина“.

— Какво парти? — попита Медоу.

Грейс й подаде списъка.

— Не би било достатъчно лично.

— Напротив. Организирането на две партита едно след друго ще разводни и двете — каза той.

— Хм. Да, и това е така. — Погледът на Грейс поомекна. — А и бюджетът за две партита би бил по-голям.

— Какво парти? — Медоу си позволи значително по-висок глас този път.

— За бога, Медоу. — Грейс примига, сякаш шокирана от тона й. — Партито, на което официално ще обявим и отпразнуваме брака ви с Девлин, разбира се!

Лоша идея. Едно беше да флиртува с него. Да го примамва да се наслади на живота. Да си поиграе малко с него.

Но парти? На което Медоу щеше да бъде представена не само на Четири, а на всички приятели и бизнес партньори на Девлин? Можеше ли да е по-глупаво? Струваше й се, че всеки път, когато направи стъпка към откриването на картината, тинята става все по-гъста и по-дълбока.

— Смятам, че сме готови да се покажем пред хората, скъпа. — Девлин я погледна в очите.

Тя забеляза присмеха, стовари крака си върху неговия и натисна силно върху предната част на обувката му.

— Мисля, че имам нужда от време да свикна с новия си дом, преди да се състои официалната церемония.

Той изтърпя болката стоически.

— Остави мисленето на мен. Не е нужно да тревожиш красивата си главица, с каквото и да е.

Тя му се усмихна, демонстрирайки всичките си зъби.

— Няма как да не се тревожа, скъпи, като знам колко важно е за теб официалното откриване.

— За нас. За бъдещето ни. — Как само се забавляваше да я дразни! Дали ще се пречупи и ще каже истината, вместо да се подложи на изпитанието на партито, ознаменуващо съвместния им живот?

Разбира се, майка му нямаше представа за скрития смисъл на диалога им.

— Тъй като вие двамата не постигате съгласие по въпроса, ще направим нещата по моя начин. — Тя отиде до масата, отвори кутиите и извади ролка опаковъчна хартия. — Купих някои неща за украса. Просто дреболии, Девлин; знам колко ненавиждаш вкуса ми.

— Не е вярно, майко. Но съм наел достатъчно хора за тази цел.

— И те са направили нещо толкова старомодно. — Грейс махна с ръка към изискано обзаведената стая, издържана в ретро стил.

— Старомодно или не, не мога да си позволя да осъществя твоята идея за украса. Изисква много средства, а и всичко трябва да е готово навреме, не когато ти се отвори прозорец в графика. — Явно бяха водили този разговор и преди, и му бе писнало от него.

— Знам. Не те обвинявам. — Точно преди напълно да загуби самоконтрол, Грейс изостави темата и извади от кутиите един порцеланов съд. — Намерих това за изложбената ти витрина.

— О! — Медоу изтича до кутията, сякаш не можеше да устои на привличането. — Прекрасна е. Китайски клоазон от деветнайсети век, нали?