Пусна ръка зад себе си и я прокара по хълбока му. Той бе висок и всяка част от него бе дълга и мускулеста. Снощи я бе яздил мощно и тя му бе върнала услугата.

Сутринта изпитваше болка между краката. Досега бе имала сексуален контакт само с един мъж и може би е бил лигльо. Не знаеше със сигурност. Знаеше само, че ръстът и яката физика на Девлин намираха своето отражение и в пениса му. Миналата нощ не й се бе разминала безнаказано. Нямаше да е лесно за тялото й да го поеме отново.

Но увереността, че би й причинил дискомфорт, не намаляваше желанието й.

Ако се налагаше да избира между това да забрави миналата нощ и да си спести неизбежната болка, или да я изживее наново, определено би я изживяла наново.

Той дишаше бавно и спокойно и тя внимателно се извърна в прегръдките му.

Очите му бяха затворени, лицето — отпуснато. Изглеждаше като мъж, обзет от умора в резултат на твърде малко сън… и неочаквано удоволствие.

Тя вярваше, че всичко се случва с причина и знаеше, че такава има и за неговата поява в живота й. И нямаше начин тази причина да е друга, освен добра. Все пак той бе Девлин.

Нищо, че събуждаше у нея безпокойство. Паника. Неприсъщи за предишната Медоу. Нещо в него я привличаше и тя му отвръщаше с такава страст…

Погали гърдите му, после натисна едното му рамо и го обърна по гръб. Прокара ръка надолу по стегнатата кожа на корема му, достигна слабините и обхвана ерекцията му.

Температурата му се покачи с пет градуса.

Тя се усмихна. Може би спеше? А може би — не. Но при всички случаи събуждаше у него дива алчност.

Плашеше го грубият и безсрамен секс — безразсъден секс, по неговите думи. Искаше онази гума като преграда помежду им по време на най-интимните им моменти. Тя неохотно призна здравия разум зад предпазливостта му, но в същото време желаеше да усеща плътта му с нейната, спермата му в утробата си.

Вероятно щеше да е доста по-стресирана, ако смяташе, че съществува някаква опасност от негативни последици, но бе сигурна, че такава няма. Миналата нощ щеше да им се размине.

А още по-важното беше, че в този период от месеца нямаше опасност.

Тя се надвеси над него и нежно целуна устните му. После рамото му. Едното зърно. Корема.

Сега определено беше буден.

Бедрото му… тя се пъхна под чаршафа. Под него слънчевата светлина бе притъпена, въздухът топъл и наситен от уханията им. Възбуди интереса му с малки целувки надолу по бедрото. Направи завой към другия му крак и към другото бедро. Умишлено позволи на краищата на косата си да минат по слабините му и се изсмя, когато цялото му тяло се напрегна.

Той притисна с ръка главата й, задържайки я на място.

В този миг от долния край на леглото долетя тих женски глас с южняшки акцент:

— Миличък, какви са тези слухове за женитбата ти?

В спалнята им имаше жена?! Някаква жена бе нарушила светостта на личното им пространство? Някаква непозната питаше за брака им, сякаш имаше такова право?

И той имаше наглостта да демонстрира на Медоу, че трябва да остане покрита?

Тя впи зъби в бедрото му.

Той се дръпна. Пръстите му оказаха по-силен натиск върху врата на Медоу. С висок натъртващ глас той произнесе:

— Радвам се да те видя, майко.

Двадесет и три

Звънът на телефона накара Четири да подскочи в леглото си. Той се взря в този инструмент за мъчения и после в часовника.

Девет сутринта — отново.

Пак ли беше той?

Разбира се, че беше той. Г-н Хопкинс. Кой друг?

На Четири не му се искаше да вдига телефона. Чувстваше се зле от уискито… и от страх. Но звъненето продължаваше и продължаваше, сякаш мъжът беше убеден, че Четири е в стаята си. Точно от това се страхуваше Четири.

Той натисна бутона и предпазливо произнесе:

— Ало?

— Четири. Много съм разочарован от теб. — Този познат, любезен, демоничен глас предизвика у Четири желание да повърне. — Напиваш се, вместо да претърсваш.

— Не е вярно.

— Четири, лъжата никак няма да ти спести неприятностите. Не и този път.

— Не лъжа! — Успокой топката, момче. Не се репчи на г-н Хопкинс; ще вземеш да го вбесиш. — Пия по малко и после се преструвам на пиян. Можете ли да измислите по-добра стратегия за претърсване от това да се клатушкам насам-натам из къщата всяка нощ, сякаш съм се загубил?

Кратката тишина, която последва, накара Четири да се изпоти. После г-н Хопкинс каза:

— Четири, впечатлен съм от изобретателността ти. Поздравления, че си намерил полезно приложение на един от многото си недостатъци.

Дори комплиментите му бяха грижливо конструирани, така че да унижат Четири. Включително най-любезните от тях.

— И въпреки всичко ти напълно се провали, и то при положение, че ти направих услугата да купя акции от компанията ти — продължи г-н Хопкинс. — Спомняш ли си въпросната компания? Същата онази, от която имаше дързостта да крадеш?

Четири седна на ръба на леглото и подпря пулсиращата си глава с ръце.

— Спомням си.

— А спомняш ли си също така, че не заведох дело срещу теб, когато кражбата бе установена?

И Девлин не го беше направил.

Четири сам си беше виновен. Знаеше си го. Беше отрепка, както сега, така и преди. Но когато бе фалшифицирал счетоводните книги в корпорацията на баща си, не бе допускал, че е възможно Девлин да се вбеси до такава степен. Е, да, Четири лично го бе убедил да купи акции, но какво бяха няколко милиона долара за човек като Девлин?

Но когато го изтърси на Девлин, Девлин така го изгледа, че Четири отстъпи няколко крачки назад. Дори сега изтръпваше при мисълта за свирепия, потъмнял поглед на Девлин. Той бе приел малката злоупотреба на Четири като лично предателство, а никой не предаваше Девлин, без да си понесе последствията.

И така Брадли Бенджамин Трети бе поставен пред избор — да продаде Уолдемър Хауз на копелето на парвенютата Фицуилям, или да допусне синът му да попадне в затвора. Беше му се разминало леко, но сега Девлин притежаваше нов хотел, а ненавистта на собствения му баща към едничкия му син се бе задълбочила.

— Четири, предпочитам когато говоря с теб, да знам, че ме чуваш. — Като булдог г-н Хопкинс бе впил зъби в плътта на Четири и нямаше намерение да го пусне.

— Спомням си всичко — призна Четири.

След продажбата на Уолдемър Хауз Четири си бе въобразил, че проблемите спираха дотук.

Но явно бе сбъркал. Защото някакъв тип, за когото не бе и чувал, също бе купил доста акции, а г-н Хопкинс явно не се славеше с милостива и благородна душа.

Устата на Четири пресъхна и в съзнанието му се върна споменът за склада, където г-н Хопкинс и хората му го бяха отвели. Първоначално не повярва на заплахите им. Неща от рода на чупенето на пръсти и рязането на уши се случваха само във филмите, не на синовете на знатни южняшки семейства. Но онези зверове бяха сторили и двете, и през цялото време, докато той бе крещял, г-н Хопкинс говореше, говореше, говореше.

И много скоро на Четири му се беше изяснило, че са го изиграли. Оказа се, че г-н Хопкинс е знаел, че от тези акции смисъл няма. Беше ги купил, за да направи Четири свой длъжник, да го изпрати в бившата му къща и да го принуди да намери картина, която Четири никога не бе виждал там.

— Колко от къщата ти остана да претърсиш? — попита г-н Хопкинс.

— Проверих всички стаи на първите два етажа и мазето. Претърсих всички гардероби и шкафове. Влязох във всички килери. Дотук — нищо. — Четири се поколеба, но какво имаше да губи, ако кажеше истината? — Знаете ли, картината, която описахте — тя дори не е в стила на Изабел.

— Ако обичаш. Четири. Не се меси в работата ми. — Гласът на г-н Хопкинс стана рязък.

За момент на Четири му се стори, че дочу нещо — някакъв глас или акцент — нещо, което му прозвуча познато.

Но следващите думи на г-н Хопкинс изтръгнаха мярналата се мисъл от съзнанието му.

— Спомняш ли си, когато в склада един от хората ми опря нож в твоя… какъв беше анатомичният термин? А, да. Скротум.

Четири преглътна.

— Една моя дума и ножът пак може да се озове там. И ще се сбогуваш набързо с него.

Четири дишаше тежко и се опитваше да потисне порива си да повърне.

— Операцията е доста неприятна. Има много кръв. Пострадалият не спира да крещи. И ако се възстанови, за което гаранция няма, би предпочел да е умрял. Моля те, имай това предвид, докато търсиш картината, която ти описах. — От другата страна на телефона последва едва доловимо изщракване, когато г-н Хопкинс прекъсна връзката.

Четири тръгна към банята. Подпря се върху тоалетната и повръща, докато сълзи замъглиха очите му.

Проклетата картина не беше тук. Как да намери нещо, което не е тук?

И колко време му оставаше, преди г-н Хопкинс да поеме нещата в свои ръце и да изпрати горилите си да очистят всички?

Колко време?