— Ако получавах монета за всяко дете, заченато в друг момент от месеца, щях да имам завидна колекция. — Нея или себе си се опитваше да убеди?

Тя разтвори крака, опря ръце на стената, стегна се, сякаш той щеше да се опита да я повали, макар че единственото, което правеше, беше да я мие.

— Зърна не ти ли звучат по-примамливо от монети?

— Моля? — Ръцете му обичаха гърдите й — те бяха плътни, топли, стегнати, с нежна кожа и чувствени връхчета.

— Опитвам се да разбера дали нямаш намерение да обтриеш и друго, освен гърдите ми.

— Трябва да са добре измити. — Май започваше да се държи като обсебен цицоман, въпреки че всъщност бе по-скоро дупеман. Но просто гърдите на Медоу бяха толкова прекрасни.

Плъзна ръце по нея и разтри гърба й с пяната, после се приближи още и потърка тялото си в нейното. Тя стисна раменете му и двамата започнаха да се хлъзгат един върху друг в бавен, горещ, мокър танц.

Постепенно сапунът се изми от телата им.

Той проследи с устни спускащите се надолу мехурчета. Целуна рамото, гърдите, корема, бедрото й… От гърлото й се изтръгна сладостен звук, когато той притисна устни към малкото окосмено триъгълниче над интимните й части. Сега той бе на колене и ароматът й — аромат на лавандулов сапун и на чиста жена — го караше да освирепява.

С пръсти разтвори срамните й устни и я вкуси с продължително и бавно движение на езика.

Тя изскимтя и когато погледна нагоре, той видя, че е притиснала устата си с юмрук и е отпуснала глава назад.

Защото пищеше, когато свършваше. Вече го знаеше. И искаше да приглуши звука.

Мислено й пожела успех. Имаше намерение да я накара да пищи отново.

Обхвана с ръце дупето й, за да я задържи неподвижна и отново я облиза. Вкусът й се запечата в сетивата му и той знаеше, че колкото и да се опитва, никога нямаше да забрави тази нощ. С устни намери клитора й и внимателно го придърпа в устата си.

— Девлин! — Тя се дръпна като ударена от ток.

Той я засмука, използва езика си, за да я докара до ръба и само след няколко секунди гърбът й се изви в дъга — и тя изкрещя. Той не позволи на усещането да отшуми, подхранваше насладата й, докато накрая коленете й не издържаха, тя се свлече на земята и воплите й стихнаха до скимтене.

Той се отдръпна, решен да се изправи, да я грабне в ръце и да я отнесе в леглото.

Но вместо това тя го бутна на пода в душ-кабината. Последва го. Яхна го през гърдите.

Многоглавият душ пръскаше вода върху тях. Подът беше неимоверно твърд. Но един поглед към лицето й му разкри жена, възнамеряваща да получи всичко, което си поиска от него.

— Почакай… — Искаше онзи презерватив.

Тя взе твърдия му член в ръцете си и започна да го разтрива нагоре-надолу.

— Господи! — Всички синапси в мозъка му експлодираха като пуканки.

Тя го пое в устата си.

Мускулите му се предадоха. Той падна назад върху пода.

Тя беше безмилостна.

Девлин потрепери. Беше толкова близо до кулминацията, че бе готов да й обещае каквото и да е, да й разкрие всяка тайна с цената на още едно-единствено движение.

Но тя имаше други намерения.

— Не си познал.

Седна в скута му и нагласи вагината си срещу члена му. После се впусна в същото онова гърчене, дишане и безмилостно плячкосване, които винаги си бе мечтал да преживее.

Но никога досега не бе срещал жена, споделяща мечтите му — до този момент.

Никога не бе срещал жена, на която спокойно можеше да повери контрола — до този момент.

Докато не бе срещнал Медоу.

Тя го пое в себе си сантиметър по сантиметър, издигайки се и падайки, приемайки го вътре в нея и неустоимият, горещ допир пречупи волята му.

— Моля те, Медоу, моля те. — Не му пукаше, че звучи като момче, че е загубил самоконтрола и разсъдъка си, стига тя да му доставяше удоволствието, което го убиваше и възкресяваше едновременно.

Тя хвана здраво с ръце раменете му и продължи да го язди с изражение на необуздана жажда. Устните й стояха отворени и водата се стичаше в устата и очите й.

Душът валеше върху тях; давеше го и завираше подгизналата й коса в очите й. Страстта й изгаряше кожата му, сърцето му. Нужда, безумие, болка… или пък наслада? Беше се загубил в лабиринта на времето. Намери с краката си опора върху пода и започна да тласка с всички сили, посрещайки я, стремейки се да достигне центъра й, сякаш това някак би я направило негова.

И успя.

Или по-скоро тя успя. Метна се върху него като подивяло момиче, обсебено от нуждите си, и в този нажежен миг на разтапяне страстите им се сляха в едно. Финалът за него бе стихиен; повдигна я цялата с тласъка на тялото си, а вътре в нея усещаше как спазмите на оргазма й изсмукват живителната му енергия.

И накрая наистина остана безжизнен. Празен. Отпусна се.

Тя се свлече върху него като клюмнало цвете и той изпита пронизващо задоволство от това, че и тя бе преситена, също толкова изтощена като него самия.

Обви ръце около нея. Просто я държеше. Отвори уста и позволи на водата да се стече вътре, опитвайки да се презареди за следващия тур — всеки негов инстинкт му казваше, че такъв ще има.

Съвсем скоро — или поне веднага, щом бе сигурен, че собствената му преситеност няма да го разтопи и слее с водата на път към канала. Веднага, щом успееше да се вдигне от пода и някак да си възвърне статута на мъжа, който беше преди… едва няколко часа.

Усети как дълга въздишка накара гърдите й да се повдигнат и да спаднат. Малко по малко тя се надигна и седна. Погледна надолу към него и на лицето й се изписа колеблива усмивка, много различна от обичайното й дяволито изражение. Стана от него и се отпусна на пода с вдигнати колене и безсилно отпуснати върху тях ръце.

— Беше прекрасно — прошепна.

— Да. — Знаеше, че трябва да каже нещо смислено. Нещо, което да отрази колко шеметна е била отминалата нощ. Но не знаеше какво.

Още от момента, в който се бяха срещнали, се лъжеха един друг, играеха си игрички в преследването на неизвестни цели. Той не знаеше как да й каже истината — и дори каква е самата истина. Тази нощ по някакъв загадъчен начин истината, която бе познавал, се бе променила.

Вече не знаеше какво иска.

Знаеше само, че пак бяха правили секс — и пак без предпазни мерки.

— По дяволите! — Девлин скочи на крака.

Медоу погледна любопитно нагоре.

— Какво?

— Пак го направихме!

— Забелязах. — Гласът й бе лек, отпаднал, задоволен. — Искаш ли да подадеш оплакване?

— Направихме го без презерватив.

— Нямам никакви болести. Кълна ти се.

Умът му, който преди бе толкова остър, се отклони от темата и пое в друга насока.

— Не си правила секс от доста време.

— Можеше да се постараеш това последното да излезе като въпрос.

После идеята за фарса, в който двамата участваха, проблесна в съзнанието му и той се изрепчи:

— Как можеш да се закълнеш, след като не помниш миналото си?

— Да не би ти да имаш някаква болест?

Добра контраатака. Той оцени съобразителността й и отговори:

— Не. Но пък съм потентен и този път не мога да се оправдая с пълнолунието. Какво оправдание мога да си намеря под душа? Че е от сапуна ли?

Тя наведе глава и прехапа устната си, за да попречи на усмивката, която заплашваше да цъфне.

Без успех. Тази очарователно провокативна усмивка му припомни как беше плъзгал длани по тялото й, по хлъзгавата й, покрита с пяна кожа… Изкушението го връхлетя като удар между очите. Не изкушението да я обладае отново, въпреки че и то не бе далеч. Всъщност искаше да й признае, че е наясно с лъжите й за амнезията, да я попита за истинското й име, да я помоли за… за какво!

Отвори вратата с ритник и излезе от душ-кабината.

Без малко да каже: Ти не си ми съпруга.

Проклятие. Не!

Не той трябваше да направи първата крачка. Нека тя каже истината. Нека Медоу се разкрие пред него и тогава щеше да разбере дали си струва и той да стори същото.

* * *

Медоу се събуди бавно и без да отваря очи си пое дълбоко въздух.

Девлин миришеше толкова хубаво. Имаше онзи характерен мъжки аромат, състоящ се от сила и упоритост, и малко момичешки лавандулов сапун — а може би Медоу подушваше себе си с неговия аромат върху нея?

Тъй като бе спала дълбоко последната нощ, изтощена от среднощните приключения, но през цялото време бе усещала прегръдката на Девлин, която я топлеше дори сега — тя се бе сгушила плътно до него с гръб към гърдите му и дупе в скута му.

Девлин.

Не можеше да повярва, че е възможно да съществува подобен мъж. Предизвикателство. Любовник. Враг.

Бе го пожелала и си го бе позволила, и това беше най-глупавото нещо, което бе правила през целия си живот. Въпреки всичко й се искаше да се търкулне по гръб и да размаха опашка като кутре, като се сетеше за суровата, необуздана страст помежду им.