Кристина Дод - Внимавай в картинката

Тя очевидно срещаше трудности при разкопчаването на дънките му.

Той не й помогна. По дяволите, защо да го прави — така би се лишил от удоволствието от случайния допир до слабините и в някои случаи — добре де, не само случаен — допир до члена му.

А и как ли да не го докосне? Та той бе гигантски.

Прииска му се да се изсмее на собственото си, захранвано от тестостерона, разюздано въображение. Всичко идваше от там, че го усещаше гигантски под бельото си. Усещаше го могъщ. Той самият се чувстваше могъщ.

Тя свали дънките му. После боксерките. Прокара пръсти от тестисите до върха на члена му.

Никога ничий допир не му бе носил такава наслада и той простена като истински девственик.

— Сега танцува ли ти се? — прошепна тя; дрезгавият й глас трептеше от сподавян смях.

— Ах, ти, малка палавнице. — Той взе халата й от пейката и го постла върху мрамора. С едно сръчно движение завъртя Медоу и я просна по гръб.

За първи път тя видя лицето му без маската на измамник. Лунната светлина й разкри душата му такава, каквато е била преди обстоятелствата около съдбата му да изтръгнат от него удоволствието от живота. Тази нощ той не бе страдащ от мания за величие магнат, нито пък неразгадаема мистерия. Тази нощ той бе просто мъж.

Не, беше мъжага, управляван от тестисите си и доброволно подчиняващ се на командите им.

А каква бе тя? Жена, която бе загърбила предупрежденията на майка си за фаталната комбинация от лунна светлина и мъже.

Сега тя бе също толкова безпомощна като него.

Вдигна ръце да го прегърне.

Тъмните му очи и белите му зъби отразиха лунната светлина, когато се усмихна. Сложи ръце на раменете й и я натисна назад.

После тези ръце заиграха… по извивките на гърдите й, милвайки ги, опознавайки формата им, чувствеността им.

Очите й се притвориха блажено, когато той прокара пръсти от долната им страна, по малките кръгове на зърната й. Знаеше какво прави и я докосваше така, че да потопи мислите й в море от бавна и топла възбуда.

Тя не знаеше какво да прави с краката си. Да ги сложи на земята? Но тогава пейката щеше да се окаже между тях. Щеше да се разкрие напълно пред него, а й се струваше прекалено рано за това. Но когато прегъна коляно и опря една от петите си върху пейката, той прошепна:

— Скъпа моя — и целуна вътрешността на бедрото й.

Щяха да се любят, сред тази тайна градина, в тази съвършена нощ… и може би точно такива са били плановете й още от самото начало. Неизпитаните досега емоции й се струваха нови и странни, различни от всичко, което бе усещала досега. Чувстваше се като авантюристка, попаднала на място, за което само бе сънувала.

Когато той плъзна ръка по бедрото й и я зарови в добре поддържания триъгълник от медни къдрици, тя рязко изви гръбнака си в дъга в пристъп на нетърпение.

— Девлин — прошепна.

— Какво? Харесва ли ти? — Пръстът му проникна плавно и надълбоко в нея. — А това?

Очите й се отвориха широко и когато го погледна, видя красивото му лице, удивено от страстта, която беше в състояние да разпали в нея. Целият беше силни мускули и здрави кости, мъж, заякнал в битката за успех, чест и самоутвърждаване.

Отново пъхна пръст в подпухналата й влажност — тялото й разкриваше страстта й с мъчителни подробности.

Ризата му беше ненужна. Време беше да изчезне.

— Съблечи я. — Това съвсем не беше молба.

Той се усмихна. Измъкна пръста си от вътрешността й и се изправи. Ръцете му се вдигнаха към копчетата. Разкопча ги едно по едно и мудността, с която го правеше, би я заблудила, че е безразличен към страстта й.

Но когато свали ризата си, тя видя изваяните му корави гърди и корем… и гордо еректиралия пенис, стърчащ от слабините му.

Той стоеше между краката й, с коляно, опряно на пейката, мъжествен, доминиращ — но отчаяно нуждаещ се от нея. Нямаше представа дали той подозира колко важно бе някой да го цивилизова… не, не да го цивилизова.

Да го очовечи.

Ризата все още висеше от раменете му, когато се надвеси да целуне гърдите й, да вкуси зърното й. Вълна от възбуда накара кожата й да настръхне и се разля към слабините й. Бедрата й се повдигнаха към него.

Той отново се засмя — със смеха на командир, на завоевател.

Не можеше да му позволи това.

Надигна се на лакът. Облиза един от пръстите си и обходи с влажния му връх главичката на пениса му.

Той простена — спонтанен, пулсиращ звук, който я накара да се разсмее самодоволно.

Облиза пръста си отново, но преди да успее да го докосне, той хвана китката й и я стисна. Не болезнено, но по някакъв начин тя разбра… пълнолунието, уханията, страстта бяха прекършили непреклонната му воля.

Гледаха се един друг, без да мигат.

Тогава той вдигна коленете й и ги разтвори широко. Седна на пейката и я придърпа към себе си, докато слабините им не се докоснаха.

Натискът на ерекцията му изтръгна сладостен вопъл от нея. Желаеше го… изпитваше нужда… Опита се да заеме позиция, в която да я обладае.

Той не й позволи. Не й позволи никакъв контрол. Прокара бавно пениса си по клитора й и накара цялото й тяло да се стегне в очакване. Намери входа към сърцевината й и постепенно влезе вътре.

Повдигна бедрата й към себе си, а всеки следващ сантиметър я запълваше отвъд поносимото, но това не я интересуваше. Не към поносимост се стремеше, а към задоволяване. Копнежът й я правеше свръхчувствителна.

Неговият аромат се примесваше с уханието на нощните цветя, на тревата, на въздуха. Над него виждаше глицинията, надвиснала от гредите като сочни чепки грозде, а отвъд нея — тъмносиньо небе и пълна луна… толкова голяма луна. Чуваше хрипливото му дишане, докато навлизаше дълбоко в нея и после неохотно излизаше, и й се искаше да го сграбчи, да го накара да остане вътре.

Но той я бе възседнал като някакъв гръцки бог, гледаше я отгоре и не отместваше поглед. Държеше бедрата й и направляваше движенията им, а на нея й се искаше да крещи от безсилие.

Все пак не стори нищо друго, освен да се гърчи и стене… защото всичко, което правеше с нея, й носеше толкова наслада. Безкрайна наслада.

Нарастващата й безпомощност я накара да стисне покритите с халата краища на пейката и да смачка плата в ръце. Всеки път, когато я повдигаше, той се привеждаше така, че слабините му се допираха до клитора й и напрежението… напрежението растеше.

Кожата й стана толкова чувствителна, че дори хладният бриз беше като милувка. Дишането й причиняваше болка, Девлин й причиняваше болка, влизайки в нея, болеше и когато излизаше от нея.

— Моля те, моля те, моля те, моля те…

Не я интересуваше какво ще си помисли; дали не възприемаше молбите й като знак за триумф и надмощие. Знаеше единствено, че той трябва да направи нещо, за да удовлетвори този безумен порив, който я тласкаше към лудостта… иначе наистина щеше да загуби ума си и паметта си.

— Моля те. — Тя целуна крайчеца на пръстите си и ги допря до устните му.

Той отвърна на целувката. После резките му черти се напрегнаха; устните му се разтвориха и той напълни дробовете си с въздух. Повдигна се — и нея със себе си — и я яхна в подлудяващ ритъм.

Гръбнакът й се изпъна като струна. Тя уви крака около бедрата му, приемайки го, приветствайки го, поемайки го, както той нея — и накрая я връхлетя кулминацията.

Мили боже!

Девлин бе удължил удоволствието твърде дълго и оргазмът й бе толкова интензивен, почти болезнен. Тя извика. Ръцете й стиснаха ръба на пейката над главата й. Чу го да произнася една дума:

— Медоу!

Звукът на дълбокия му, топъл, южняшки глас, който шепнеше името й изостри усещанията й и апогеят, който и преди бе твърде мощен, запрати в небитието целия свят… с изключение на Девлин. През цялото време присъствието на Девлин бе осезаемо.

Както и нейното за него. Дори когато тестисите му се свиха към тялото му и трепетът пробяга по гръбнака му, той не можеше да отлепи поглед от нея — от движенията на малките й гърди, докато тя стискаше пейката зад главата си, от изпънатия й корем, от изражението й на агония, примесена с възторг. Тя бе най-красивото нещо, което някога бе виждал. Искаше да прекара всеки миг от живота си в нея, да целува устните й, гърдите й, корема й. Искаше да й доставя наслада, докато тя не повярва в историята, която бе съчинил за любовта им, докато не изтрие от съзнанието си всеки друг живот, освен този с него.

Искаше му се този момент да продължи вечно… и не можеше да възпре бликналата сперма, която струеше от него. Бе я обладал по древния, първичен начин, диктуван от луната поколения наред…

И едва когато свърши, когато се отпусна върху нея задъхан и усети диханието й под себе си, осъзна — не бе използвал никаква защита.

За пръв път в живота си не бе използвал презерватив.