— Сериозно ли? Нарочно! — Тя сложи ръце на кръста си.

Крисчън кимна с глава.

— Франк казал на г-н Уилямс, който казал на г-жа Бърк, която пък сподели с мен, че се е случило, докато г-н и г-жа Фицуилям били в града с г-н Четири.

— Няма начин да го е направил г-н Четири! — Мия харесваше Четири.

Крисчън се разсмя.

— Да, май не е от най-умните, не смяташ ли? Дочух, че той бил виновен задето се наложило г-н Бенджамин да продаде това място. Четири задлъжнял на г-н Фицуилям и имението било единствената компенсация, която г-н Фицуилям бил склонен да приеме.

— Откъде чуваш такива неща?

— Правя почивките си в стаята за почивка, вместо в кухнята. Пробвай и ти някой път.

Мия се направи, че не е чула последното.

— Ето ги — каза тя, когато дългата лимузина паркира до стълбището.

Подобно на цветна алуминиева консервна кутия, вързана за бронята на истинската кола, след тях пълзеше MINI-то на г-н Бенджамин.

— Г-жа Фицуилям е толкова мила дама — как е могла да се омъжи за него. — Крисчън потръпна от ужас. — Предполагам това доказва, че всеки тип може да се сдобие с жена, ако има достатъчно пари. Г-н Фицуилям ме плаши до смърт.

Г-н Фицуилям плашеше всички. Такъв човек беше. Но той се бе държал добре с нея, за разлика от повечето хора в Амелия шорс, и я бе наел на работа без какъвто и да е стаж, като изключим краткия период, в който бе работила като готвачка в един отдавна затворен ресторант в града. Дори я бе представил на Джордан като постоянен служител. Вярно, коленете й се разтреперваха, когато г-н Фицуилям бе наоколо, но пък му беше благодарна.

— Не мисля, че е толкова лош човек.

— Така ли? Сесили каза, че се забавила с чистенето на стаите и той едва не я изхвърлил.

Мия си позволи да иззлорадства. Все пак знаеше някоя и друга клюка, която бе убягнала на Крисчън.

— Сесили не ти е казала всичко. Хванали я да подремва на леглото, което трябвало да оправя, и единствената причина да получи втори шанс била, защото се помолила заради детето си. Пък и г-н Фицуилям среща големи трудности с набавянето на достатъчно служители, като се има предвид, че началото на туристическия сезон наближава, а старият г-н Бенджамин разнася клевети за него из целия град.

Те наблюдаваха как Девлин вдига Медоу от задната седалка на лимузината.

— Еха. Погледни само. Толкова внимателно я повдигна, сякаш е диамант. — Сърцето на Мия потрепери така, както не й се бе случвало от деня, в който се бе влюбила в непрокопсания си съпруг. — А дори не подозирахме, че са женени.

— Защото сватбата е била тайна. Нейните родители са богаташи…

— Мислех, че са бедни! — Г-жа Фицуилям изобщо не приличаше на богаташко момиче. Беше прекалено добра.

— Дочух, че са богати.

— Знае ли някой в действителност? — Мия се почувства така, сякаш говори на някое от децата си.

— Хайде де, има логика. Родителите й не са искали малката им принцеса да се омъжи за някакъв си парвеню от Севера.

Понякога Мия се дразнеше малко на Крисчън.

— Г-н Фицуилям не е парвеню от Севера. Той е родом от Чарлстън!

— Изкупува всеки имот, до който може да се докопа и от който може да измъкне печалба. Не правят ли точно това парвенютата, които идват от Севера? — Тя понечи да възрази, но Крисчън я надвика: — Освен това, той е копеле, а мъжът, от когото забременяла майка му, бил по-голям негодник и от г-н Фицуилям.

— Това и аз съм го чувала. — Посрещачите се протягаха да докоснат г-жа Фицуилям, докато г-н Фицуилям си проправяше път през тълпата.

Четири ги следваше. Той хвърли поглед наоколо, свел рамене. Избърса длани в крачолите на панталона си.

Колкото и неприятно бе за Мия да го признае, той изглеждаше гузен за нещо. Надяваше се да греши; може и да не беше добър човек, но поне беше мил.

— Не можеш да обвиняваш родителите й, че не са искали красивото им момиче да се омъжи за този нагъл кучи син. — Като момче, хванато да сплетничи, Крисчън се приведе, когато г-н Фицуилям погледна в негова посока.

Мия каза наум молитва за по-скорошното оздравяване на г-жа Фицуилям и се загледа замечтано в г-н Фицуилям и жената, която внимателно носеше на ръце. Тя цялата бе покрита в бял прах от въздушната възглавница, със сплъстена мръсна коса и синина на бузата си, а той я гледаше с такава нежност.

Бе запленен от нея.

— Кой знае с какво се сблъсква всеки ден, горката — каза Крисчън.

— През… цялата… нощ.

— Моля? — Крисчън поклати глава объркано.

— Има нещо в този мъж. Може да издържи през цялата нощ — провлече Мия. — Повярвай ми.

Крисчън едва ли би изглеждал по-ужасен, дори ако кастрираният му кокер шпаньол се бе сношил с крака му.

Глупаво момче. Мислеше си, че само защото е с двайсет години по-възрастна от него и не е кой знае колко приказлива, е лишена от всякакви сексуални пориви. Е, да, беше обикновена разведена жена, достатъчно малтретирана в миналото си, но имаше безпогрешен нюх за мъже, които знаят какво се прави в спалнята. Тя добави:

— Освен това, тази сутрин съвсем ясно се виждаше, че г-жа Фицуилям го върти на малкото си пръстче.

— Да, и не е единственият. — Крисчън я сръга с лакът и посочи шефа им.

— Горкичкото ми кльощаво пъдпъдъче. — Докато г-жа Фицуилям вървеше редом с г-н Фицуилям, Джордан стисна големите си ръце под брадата си и кафявите му очи плувнаха в сълзи. — Ще ти направя зеленчуков бульон, който ще излекува всичките ти болежки и ще накара върху бузките ти отново да разцъфнат рози.

— Благодаря ти, Джордан. — Медоу понечи да каже още нещо, но г-н Фицуилям не спря. Насочи се директно към отворената входна врата.

— Сега трябва да си легне — каза той. — И няма да стане от леглото поне четиридесет и осем часа.

— Но аз искам да благодаря на всички, че излязоха да ме посрещнат — оплака се г-жа Фицуилям.

— След два дена ще можеш да благодариш на всички. Засега единственото, което ще правиш, е да лежиш. — Двамата влязоха в къщата.

— Виждаш ли? — прошепна Крисчън. — Казах ти, че е плашещ.

Мия се подсмихна на наивността му. И въздъхна с благородна завист към г-жа Фицуилям.

Може би не тази нощ. Може би не и утре вечер. Но съвсем скоро г-жа Фицуилям щеше да бъде една много щастлива жена.

През… цялата… нощ.



Сам изтича пред Девлин, влезе в спалнята и отметна завивките на леглото.

Девлин внимателно сложи Медоу да си легне и я зави с чаршафите.

— Как се чувстваш?

— Добре съм. — Между веждите й се образува бръчка.

— Лъжата ще ти донесе само неприятности. — Той се вгледа в очите й. — Още неприятности.

Тя подскочи, сякаш я бе ударил ток.

— Не лъжа!

— Няма нужда да се опитваш да ме заблуждаваш. — Той приглади косата й назад. — Можеш да ми се довериш. Ще се грижа за теб.

— Ще ми дадеш ли четиридесет милиона долара? — попита тя рязко.

Ръката му увисна във въздуха.

— Защо са ти четиридесет милиона долара?

— Ако ми имаше доверие, нямаше да ти пука.

— Ясно. — Беше опърничава като дете. Д-р Апс го беше предупредила, че това е възможно — Медоу не бе претърпяла сериозни наранявания при катастрофата, но беше изтощена и стресирана. — Имаш най-отвратителното главоболие, което някога те е спохождало.

— Сигурно — отвърна тя мрачно.

— Както и болки в китката, и синина на бузата — прокара той палец по черното петно върху бледата й кожа, — които си получила, когато въздушната възглавница е блъснала ръката ти в лицето.

— Предполагам.

— Така че можеш да си признаеш, че се чувстваш зле.

— Не се чувствам зле. — Тя се поколеба, на ръба да произнесе по-голяма лъжа, но в крайна сметка отхвърли идеята като се размърда нетърпеливо и примига. — Искам да си взема душ.

— Не точно сега. Сам, донеси малко вода. — Девлин извади шишенцето с хапчета от джоба си и изтръска едно в ръката си.

Секретарят се запъти към банята.

— Мръсна съм. Цялата съм покрита с гадния прах от въздушната възглавница. — Тя разтърка ръцете си и прахът се посипа от тях като сняг.

— Утре ще можеш да си вземеш вана.

— Не искам вана, искам душ. И то веднага.

— Веднага щом лекарството подейства, ще можеш да станеш и да се изкъпеш.

— За глупачка ли ме имаш? Да не мислиш, че не знам какво е действието на това хапче?

— Не. Какво е?

— Да ме приспи!

— А това е проблем, така ли? — Девлин взе чашата от Сам и й поднесе хапчето. — Но поне докато спиш няма да мислиш за това колко си прашна.

Тя извърна глава.

— Не обичам лекарства.

— Трябва да поспиш.

— Тогава ще пийна малко чай от лайка.

Той подаде на Сам хапчето и чашата. Седна на леглото до нея, като внимателно облегна бедрото си в нейното. Обхвана я с ръце от двете страни, приведе се към нея, докато носовете им почти се докоснаха, и каза: