— Няма защо да се извинявате, че казвате проклетата истина без заобикалки, поне не и в едно изискано общество. — Тонът на Медоу можеше да накара да замръзне и лула през август. — Може би когато искате да бъдете груб, господин Бенджамин, трябва да се ограничите до това да ме наричате „нахакана“ и да се надявате, че няма да схвана намека.

Погледът на Бенджамин се стрелна към нея, после се сведе под удара на презрението й.

— Браво! — Четири изпляска с ръце. Очите му горяха и той видимо одобряваше изказването на Медоу.

Девлин се беше научил да се владее и да държи лицето си невъзмутимо, но го учуди, че Медоу го защити. Учуди го и това колко вярно бе преценила тези мъже и как бе използвала слабостта им да ги манипулира. Тя държеше свое собствено страховито оръжие — и Девлин не биваше да го забравя.

— И за да отговоря на въпроса ви, господин Бенджамин: не ме интересуват родителите на Девлин, с изключение на това как са го възпитали. Самият човек ме очарова. — Тя обърна глава към Девлин и се усмихна. — Не мога да не видя харизматичността му или добротата му.

Или беше по-добра актриса, отколкото твърдеше, или вярваше на това, което казваше — и Девлин не знаеше кое го безпокои повече.

Бенджамин разбираше кога се е провалил, така че изостави тази битка и започна нова.

— Е, млади ми Девлин, докъде стигна с къщата ми?

— След три седмици „Тайната градина“ ще бъде малък пет звезден хотел и ще посреща гости — каза Девлин.

— Аз пък чух, че имаш затруднения с доставката на стоки от местните търговци. — Уилфред Кистард се облегна назад в стола си и скръсти ръце върху кръглото си увиснало шкембе.

— Местните търговци правят, каквото ги принуждават да правят. — Неведнъж някой продавач дръпваше Девлин настрана и разпалено му обясняваше, че невъзможността му да го зарежда, е само временна и ако господин Фицуилям има малко търпение…

— Подочух за някакви инциденти в имението. — Скръби забарабани по масата. — Някакви други проблеми?

— Затегнах охраната. — Девлин срещна загрижения му поглед и кимна.

— Лошо ли ще се отрази, ако не получиш петте звезди? — Пен Семпъл млясна с устни. — Струва ми се, че това ще доведе до значително намаляване на приходите.

— Така е. Няма спор. — Раменете на Осгууд се сведоха, когато погледна към Брадли. Явно очакваше да получи насока, в която да продължи разговора.

— Хотелите ми нямат спад в печалбите. — Девлин обходи с очи масата. — Поканите за тържественото откриване ще бъдат разпратени следващата седмица. Така че си проверявайте пощенските кутии. Това ще е събитието на сезона.

— Наистина ли си въобразяваш, че някой ще дойде да види оскверняването на свещените традиции на Амелия шорс? — попита Бенджамин.

— Ти, например, ще го направиш. Любопитството няма да ти позволи да стоиш далеч. — Увереността на Девлин бързо парира обидата на Бенджамин.

Четири смачка цигарата си, после веднага запали друга и дръпна дълга глътка като човек, който се нуждае от много по-силна дрога.

Брадли го гледаше със зле прикрито презрение.

— Вече си прекалено възрастен, за да пушиш тези боклуци. Те са за хлапаците. Опитай се поне в едно нещо да бъдеш мъж.

— Карате го да бъде мъж по отношение на пушенето? — попита Медоу. — И как по-точно да го направи?

— Нищо не може да се сравни с една пура. — Брадли вдигна ръка, за да предотврати евентуалния й коментар.

— Знам, че на някои жени миризмата не им харесва, но нищо не може да е по-хубаво от мекия, топъл дим на качествената пура.

Четири явно наистина се беше раздразнил на порицанието от страна на баща си, особено пред Медоу, защото в гласа му прозвучаха гневни нотки.

— Не обичам пури, сър.

— Не виждам защо ракът на устата от пурите ви се вижда по-ценен от рака на белите дробове от цигарите. И единият и другият свършват с обезобразяващи операции, тежка химиотерапия и смърт. — Медоу се усмихна, леко повдигане на ъгълчетата на устните за най-неискрената усмивка, която Девлин бе виждал някога. Контрастът между нея и обичайната й усмивка беше толкова голям, че дори старите пръчове наоколо се изумиха, а Брадли се прокашля смутено.

— Млада госпожице, това е безчувствена гледна точка към едно приятно удоволствие. Ние в този щат отглеждаме тютюн от незапомнени времена и не вярваме на цялата тази пропаганда, че съдържал канцерогенни вещества и тем подобни.

— Господин Бенджамин, ако сте ходили някога в раково отделение, щяхте да повярвате. — И като измъкна горящата цигара от пръстите на Четири, тя я смачка в пепелника. — А колкото до пурите — не ми ги хвалете — каза му тя. — Просто ги откажете.

Брадли понечи да заговори.

Тя го погледна право в очите и направи онова, което Девлин смяташе за напълно невъзможно: накара го да сведе очи.

Брадли извърна поглед.

— Ама че наглост.

Девлин видя Скръби да се подхилва, а Кистард и Осгууд се облегнаха назад в столовете си, скръстиха ръце и зачакаха по-нататъшния цирк. Брадли беше много уважаван, което не означаваше популярен.

На терасата се появи млада майка с обичайното за туристите облекло — джапанки, бански костюм, парео, разнасяйки наоколо пясък. През ръката си беше преметнала автомобилно столче с бебе. Изглеждаше напечена от слънцето и уморена, а бебето хленчеше за внимание.

— О, за бога! — експлодира възмутено Бенджамин. — Питам се тези хора не виждат ли, че това е луксозен ресторант?

Жената го чу. Естествено, че го чу. Загорелите й от слънцето страни станаха още по-червени, а в обърканите й, обидени очи избиха сълзи.

Медоу стана рязко и протегна ръце.

— Нека ви помогна да седнете, за да се погрижите за бебето. Къде искате да се разположите? На сянка, предполагам.

Майката поклати глава и погледна разтревожено към масата със старците.

— Не му обръщайте внимание. — Гласът на Медоу прозвуча точно толкова отчетливо, колкото този на Брадли миг преди това. — Артритът го мъчи. — Тя намери подходящо място за жената, помоли Дейв за вода и се заприказва с нея за ваканции, мидени черупки и хрупане на морковени пръчици с пясък по тях.

Майката се отпусна и се засмя.

През това време Девлин, Четири и групата стари градски първенци наблюдаваха сцената, не можейки да откъснат очи от лъскавата медна коса на Медоу.

Тя вдигна тримесечното бебе от столчето.

С ъгълчето на окото си Девлин видя, че Бенджамин трепва. Погледна го.

Бенджамин се взираше в Медоу объркано.

Тя подпря бебето на хълбока си, усмихваше му се и му говореше гальовни безсмислици като опитна бавачка.

Бенджамин си пое остро въздух. Цветът се оттече от лицето му. Той направи гримаса и притисна сърцето си с ръка.

Девлин се облегна с доволен вид в стола си. Плановете му се развиваха точно както искаше.

Брадли Бенджамин беше познал внучката на Изабел.

Четиринадесет

— Имате ли екземпляр от „Тайната градина“? — Медоу се наведе през щанда към собственичката на книжарницата в Амелия шорс.

Госпожа Конъми, жена на средна възраст, набита, с мустачки и подозрително черна коса я погледна така, сякаш я беше обидила.

— Разбира се, че имам. Децата обичат да я четат през ваканцията. С твърди или с меки корици?

— С твърди. — Когато госпожа Конъми отиде да я донесе, Медоу се провикна: — Искам я за Девлин. — И без никакво притеснение го посочи.

Другите две клиентки, които тършуваха по рафтовете, се извиха да го погледнат. Едната му се усмихна подигравателно, а другата побърза да се обърне с гръб и тихо се засмя.

С едно-единствено изречение Медоу беше съсипала репутацията му на най-долният кучи син в Амелия шорс.

Госпожа Конъми домъкна един огромен том с нарисувано в импресионистичен стил момиченце от викторианската епоха и го подаде на Медоу, която го пое и изгука доволно.

Госпожа Конъми оправи черните си очила и го изгледа толкова критично, че му напомни за учителката му от първи клас.

— Знаете ли, господин Фицуилям, не е лошо да обмислите дали да не сложите във всяка стая на хотела си по един екземпляр.

— Да! Блестяща идея, госпожо Конъми. — Медоу се обърна към Девлин: — Ще е страхотно допълнение.

— На кого му пука? — Девлин стоеше със стоическа физиономия, скръстил ръце пред гърдите си.

— На всички онези жени, които са чели „Тайната градина“ в младостта си. — Медоу произнесе доверително към госпожа Конъми: — Съпругът ми не я е чел.

Книжарката изцъка с език.

— Толкова хубава история, а и всеки има какво да научи от нея. Искате ли да поръчам един екземпляр с твърди корици за хотела?

— Не мисля… — смотолеви Девлин.

— Не. Хората крадат кърпи, а камо ли една такава луксозна книга. Окото им няма да мигне. — Медоу се плъзна към щанда. — Нямате ли от изданието с меки корици?

— Разбира се, наистина добър избор, госпожо Фицуилям. — Госпожа Конъми одобри Медоу. Разбира се, че я одобри. Кой не го беше направил? — Колко екземпляра ви трябват?