Старият Бенджамин придърпа за нея един стол.

— Ще ни удостоите ли с присъствието си?

— Благодаря. — Тя седна и свали шапката си, при което медната й коса се разпиля и привлече погледите на всички мъже.

Девлин също измъкна за себе си стол, без да пита и се отпусна от дясната й страна. Оттук можеше да следи вратата, улицата — и най-важното — да наблюдава старите задници, особено Брадли Бенджамин.

— Медоу ми е съпруга.

Колективното ахване беше удовлетворяващо.

Възмущението на Бенджамин едва не накара Девлин да се разсмее гласно. Той почти чуваше как старецът го обвинява, че е съсипал живота на една млада жена, след това, че е пуснал една преследваща богатство авантюристка между тях и накрая, че е измамил старчоците, като им е представил очарователна жена, без да казва коя е, заради което са можели да се отнесат непочтително към нея.

Най-накрая, както можеше да се очаква, вниманието на Бенджамин се върна към сина му.

— Девлин е женен.

— И аз щях да съм женен, татко, ако Девлин не беше открил пръв сладката Медоу. — Четири се поклони, както беше седнал, по посока на Медоу.

— Поздравления, Девлин. Отсега мога да ти кажа, че не я заслужаваш — каза Пен Семпъл.

— Това е самата истина — отвърна безгрижно Девлин. — Няма мъж, който да заслужава такава възхитителна жена като Медоу, но тя е моя и ще я задържа.

Тя погледна през рамо към него, очите й се бяха разширили, и той осъзна как трябва да е прозвучало изявлението му. И че наистина го мисли.

— Кога и как се случи тази женитба? — попита Бенджамин.

— Ходих в къщата си в Майорка на почивка и Медоу ме откри там — каза Девлин.

— Не питах теб, млади човече — сопна се Бенджамин, — а прелестната ти съпруга.

Девлин се боеше да я оставя да говори, за да не каже нещо погрешно, но напразно се боеше.

— Нека кажа само, че Девлин и аз имахме бурен романс, и да спрем нещата дотук, става ли? — засмя се Медоу. — А сега тази прелестна съпруга иска питие и възможност да се отпусне и да поговори с вас.

Справяше се с дъртаците дяволски добре. Държеше се неловко само с Девлин и това му доставяше неизмеримо удоволствие.

Тя направи знак към келнера.

Той се появи до рамото й.

— Какво да бъде, мадам?

Тя се усмихна на пъпчивото колежанче със същата широка усмивка, с която се обръщаше към Бенджамин и шайката му.

— Не ме наричай мадам! Казвам се Медоу. Бих искала бутилка вода… и може ли да погледна менюто? Умирам от глад!

— Разбира се, мадам. Да… Медоу. — Смутено, момчето понечи да тръгне.

— Извинявай, Дейв! — Четири уж се смееше, но беше силно разгневен. — Искам да поръчам нещо.

Келнерът се върна и се засуети.

— Разбира се, сър. Какво ще желаете?

— Ментов джулеп, а за Девлин…

— И за мен бутилка минерална вода — каза Девлин.

— Вземи си джулеп — настоя Четири. — Баща ми има сметка тук.

— По-добре вода — обърна се Девлин към келнера.

За всички ни.

Четири понечи да възрази, но Девлин го възпря с поглед.

Проклетият Четири. Беше подвел Девлин да признае за инвестицията на Скръби в „Тайната градина“. Не че Девлин смяташе, че Четири доброволно ще каже на останалите дъртаци, но като се напиеше започваше да дрънка прекалено много и се държеше като задник.

Скръби беше рискувал положението си в това общество, за да покаже, че вярва на Девлин, и не заслужаваше предателство.

— Разбира се. Водата е любимата ми напитка. — Четири седна и запали с елегантно движение цигара, привилегирован и дразнещ, както винаги.

— Госпожо Фицуилям, ясно е, че не сте от Южна Каролина, но не мога да определя акцента ви.

Можеше да се очаква, че старият Бенджамин ще зададе въпросите, на които Девлин искаше да получи отговори.

— Я виж ти, откъде знаете, че не съм от Южна Каролина? — Тя бързо изимитира местния акцент.

— Добър слух имате — изфъфли Осгууд и дебелите стъкла на очилата му неестествено уголемиха воднистите му кафеникави очи. Това, както и неумело боядисаната коса, го правеше по-подходящ за някой фарс, отколкото за елитната група привилегировани възрастни мъже. — Обикновено когато някой янки се опитва да ни имитира, прилича на дращене на трион.

— Наистина имам добър слух. — Тя прозвуча като кокни, после с лекота превключи на испански акцент. — Вземах курсове по актьорско майсторство в колежа, но не успях да пробия като актриса.

Имаше ли тя акцент в крайна сметка, или нямаше? Девлин вече не беше сигурен. Възможно ли беше да го е заблудила още в момента, когато беше паднала върху каменния лъв?

Искаше да научи името й. Трябваше да разкрие истинската й самоличност. Трябваше да узнае всичко, което можеше да се разбере за мистериозната Медоу… и щеше да го направи още преди авантюрата им да е свършила. Можеше да се закълне.

— Такава прекрасна млада жена като вас? Според мен досега трябваше да сте холивудска звезда! — Докато Пен Семпъл ръсеше комплименти, от порите му се лееше чар като скъп одеколон.

— Плачех, когато играех тъжни роли и се смеех на смешните. — Тя се разсмя. — Както казваше преподавателят ми: това не е актьорска игра, а зрителско участие.

Уилфред Кистард попи потното си чело с една снежнобяла кърпичка, погледна неловко и се оправда:

— Тук май стана много горещо.

Келнерът пристигна с водата. Махна капачката на едната бутилка и й я подаде, после й връчи и менюто възторжено.

Тя го огледа.

— Домашна салата звучи чудесно! Ще взема една с дресинг от синьо сирене и паста примавера. — Тя се обърна към Девлин. — Ти искаш ли нещо?

— Шунка върху ръжено хлебче и деликатесна горчица вместо майонеза — изрецитира келнерът. — Помня.

— Такова мило момче — каза Медоу, когато Дейв се отдалечи. После надигна бутилката и я изпи до дъно, докато мъжете наоколо гледаха как преглъща. Накрая отдалечи шишето от устните си и въздъхна от удоволствие.

— Беше чудесно. Бях прежадняла.

— Още една причина да съм сигурен, че не сте от този край. Много по-нахакана сте от тукашните жени, по-общителна. — От устата на стария Бенджамин това не звучеше като комплимент.

— Благодаря ви, Брадли. Толкова мило от ваша страна! — Девлин разпозна малко пресилената страстна нотка на удоволствие в гласа й, но никой тук не я познаваше толкова добре, че да открие раздразнението.

Бенджамин не бе свикнал да го разбират погрешно и видимо се бореше срещу импулса си да й каже точно какво е имал предвид.

Това даде възможност на Девлин да произнесе лицемерно:

— Да, това беше една от многото причини Медоу да успее там, където толкова много други се провалиха. Не е толкова скована от традицията и тежкото бреме на очакванията, както типичните южнячки.

Бенджамин с готовност насочи кипналото си безсилие към Девлин.

— Да ти кажа честно, всички се изненадахме, че най-после си се оженил.

— Трийсет и две години едва ли могат да минат за преклонна възраст, сър. В края на краищата не бяхте ли и вие на толкова, когато се оженихте за първата си съпруга? — Коментарът му бе съвсем недвусмислен.

Останалите старци се размърдаха неловко. Историята за Изабел и нейната изневяра винаги ги караше да се чувстват неудобно, напомняйки им собствените им брачни несгоди и убеждението — слабо, но от векове вкоренено в съзнанията им — че не са много жените, които си знаят мястото.

— Ето, виждате ли голямата разлика между Девлин и мен. Той се ожени за мен, защото съм дъщеря на разкрепостени хора. — Медоу се усмихна наперено. — А аз се омъжих за него заради парите му.

Старците се засмяха шокирано, пръскайки слюнки.

— И заради красивия му външен вид. — Като се обърна, тя го погледна палаво и го щипна по бузата.

Единственото, което трябваше да направи, бе да се прицели и да дръпне спусъка. Жалко само, че проклетото оръжие се подчиняваше на нейните капризи.

И защо, мътните да го вземат, даже му беше приятно, че тя го прави за смях пред групата изкуфели дъртаци? Ако не беше внимателен, тя щеше да накара града да му симпатизира.

— Какво казахте, млада лейди, когато открихте, че съпругът ви е копеле? — попита без заобикалки Бенджамин, очевидно надявайки се да сконфузи Медоу, като й каже нещо, което Девлин не е имал смелостта да й признае.

— О, татко. — Четири закри очи с тясната си, безупречно поддържана ръка.

— Добър опит — обади се Осгууд.

Не липсата на смелост бе възпряла Девлин да й каже, а липсата на време — бяха се запознали едва миналата нощ, а той рядко говореше за това, че няма баща, особено пред жена, с която се познава едва от двайсет и четири часа.

— Какво? О, предполагам, че трябваше да кажа „незаконен“. — Бенджамин предизвикваше Девлин с презрително свитите си устни. — Но съм свикнал да казвам истината без заобикалки.

Девлин изчака, любопитен да види реакцията на Медоу, както и тази на останалите.