След показанията й изходът на делото беше ясен.

По време на процеса Джейк непрекъснато си сътрудничеше с Ив Бийзли. Често говореше за нея — казваше, че я съжалява, защото е много мила жена. И че й съчувства, задето всички в Балд Слоуп са я низвергнали. Обвиняваха я, че отначало е била на страната на мъжа си и го е прикривала. Но тя се страхуваше от него, защото години наред я беше тормозил и изнасилвал. Клоуи знаеше, че Джейк й вдъхва спокойствие и увереност. Именно той я беше убедил да свидетелства против Уейд.

А след приключването на делото двамата бяха спали заедно!

Тя вече знаеше истината. И разбираше защо той отказва да й каже с коя е бил през онази нощ. Ако се разчуеше, имаше опасност да обявят процеса за невалиден. Хората щяха да си кажат, че Джейк е прелъстил Ив Бийзли и така я е принудил да даде показания пред съда. Уейд Бийзли щеше да излезе на свобода и никой в градчето вече нямаше да е спокоен за живота си.

Гласът на Джулиан я изтръгна от мислите й:

— Гледай внимателно! Дошли сме тъкмо навреме. Всеки ден в този час госпожата отива на църква.

Клоуи се приведе, сякаш искаше да се скрие. Тежката метална врата се отвори да пропусне елегантно ауди. Зад волана беше Ив Бийзли. Клоуи се осмели да надникне през стъклото и да я огледа. Госпожа Бийзли беше деликатна жена с прошарена коса, но по лицето й нямаше нито една бръчица. Местните клюкари се питаха защо е останала в Балд Слоуп, след като нищо не я задържа в градчето. „Дали не е заради Джейк?“ — помисли си Клоуи.

— Твоето гадже с по-възрастна жена — промърмори Джулиан. — Не е кой знае какъв скандал, обаче на господин прокурора може да му излезе лошо име.

Явно не беше следил делото и не знаеше, че има опасност да бъде анулирано и убиецът да бъде освободен. За втори път в разстояние на един час бе принудена да защитава Джейк, а не й се искаше.

— В службата го смятат за детето чудо. Сигурно са го скъсали от подигравки, че е легнал с толкова възрастна жена — каза, за да насочи Джулиан по погрешна следа. Не желаеше да прости на Джейк, но откри, че болката от постъпката му е изчезнала. На мястото на раната в сърцето й се ширеше празнота.

— Е, вече знаеш — подхвърли спътникът й, който зорко следеше реакцията й. — Успокой се, дай аз да карам. — Слезе от колата и я заобиколи, за да седне зад волана. Клоуи не се възпротиви — и без това не беше в състояние да шофира. „А сега какво? — питаше се. — Какво да правя?“ Досега си мислеше, че щом разбере с коя е спал Джейк, ще й се изясни какво решение да вземе.

Вместо да я закара обратно до апартамента, Джулиан потегли в друга посока и обяви, че я кани на гости в къщата си.

Тя си каза, че ще го остави и ще се прибере у дома. Непременно трябваше да се обади на Джоузи.

— Виж, необходимо ми е време да осмисля постъпката му… — промълви.

— Красавице, най-лошото в момента е да размишляваш. — Той слезе от колата и взе ключовете. — Влез за малко.

Клоуи би излъгала, ако кажеше, че не проявява любопитство да научи нещо повече за този странен и невероятно красив мъж. Ето защо го последва по пътеката към жълтото бунгало. Щом влязоха в дневната, той грабна някакви дрехи, захвърлени на пода, и ги запрати на леглото в другата стая, после пооправи възглавниците на дивана. Изглеждаше притеснен от безредието и въпреки всичко смущението му я очарова.

— Сигурно приятелката ти още не се е върнала.

— От нея няма ни вест, ни кост. А пък мен не ме бива в домакинската работа. Извинявай.

Тя се огледа. Навсякъде личеше женска ръка. На стените висяха кошници с изкуствени рози, възглавничките на белия люлеещ се стол бяха в розово.

— Още се усеща присъствието й — промърмори.

— Всъщност къщата е нейна.

— Аха. И аз живея в апартамента на Джейк.

— Затова ти съчувствам. Знам какво преживяваш.

Клоуи кимна. Стори й се толкова искрен, че му повярва. А може би тъкмо това беше целта му.

Той я хвана за ръката и я поведе към канапето:

— Настани се удобно. Хайде да се напием.

* * *

Тази вечер Джоузи непрекъснато усещаше полъха на лек ветрец. Дори докато с Хелена вечеряха в кухнята, няколко пъти стана да провери дали прозорците са добре затворени.

Прислужницата опипваше разпятието на шията си и тихичко си мърмореше.

Маргарет и Роули се бяха уединили в дневната. Излязоха късно вечерта и тя тръгна да го изпрати, като не преставаше да му шепне нещо. Джоузи и Хелена любопитно ги наблюдаваха през отворената врата на кухнята. Маргарет се върна, погледна ги, поусмихна се и без да каже нито дума, отиде в стаята си.

— Това пък какво беше? — попита Джоузи.

— Олдгрет харесва такси.

— Мислиш ли? — промърмори Джоузи и тръгна към стълбището. Изведнъж й се стори, че въздухът около нея се завихря. Спря и попита: — Хелена, течение ли става?

Прислужницата погледна към тавана:

— Не.

Джоузи сви рамене и влезе в стаята си. Приближи се до дрешника, отвори вратата и сепнато отскочи назад. Гостенката й стоеше права. За пръв път я виждаше изправена. Първата й мисъл беше, че Дела е доста по-ниска от нея. Сетне си каза: „Нещо не е наред!“

— Защо се забави толкова? — възкликна Дела Лий. Беше изнервена, почти изплашена. Безпокойството й бе като горещина, излъчваща се от нея.

— Вечерях, после изчаках да видя дали Роули Пелам ще излезе жив от дневната.

— Прослушай си гласовата поща!

Джоузи взе чантата си и извади мобилния си телефон. Имаше само едно съобщение. Тя притисна апарата до ухото си, без да откъсва поглед от Дела Лий.

„Здрасти, обажда се Клоуи. — Тя замълча за миг. — Много искам да си поговорим. Ъъъ… в момента съм у Джулиан. Знам, че ти обещах повече да не се срещам с него. Нямах намерение да те лъжа. Обаче знаеш ли какво стана? Днес неочаквано той цъфна пред вратата ми. После ме заведе на едно място и ми показа жената, с която е спал Джейк. Глупаво е било да си въобразявам, че след това ще се успокоя. Напротив, сега ми е още по-тежко, защото вече знам, че с основание е криел името на любовницата си. — Тя пак замълча. — Май не съм ти казала, че с него се видяхме преди няколко дни. Научил е, че купувам къща. Исках да му кажа, че желая да живеем там заедно, но се появи баща му. Предчувствам, че го подтиква да ме забрави и да си намери друга. Много ми липсва, а не би трябвало, защото ме нарани. Обаче не мога без него, Джоузи! — Клоуи въздъхна. — Така или иначе сега съм тук с Джулиан. Той отиде да донесе по едно питие. Виж, този човек не е толкова лош. Знам мнението ти за него, но мисля, че грешиш. Аз… струва ми се, че го харесвам. Не колкото Джейк, обаче ми е симпатичен. Ох, връща се. Ще се чуем утре.“

Джоузи бавно отпусна ръка.

— Спаси я! — извика Дела Лий.

— Ела с мен.

— Тръгвай!

Джоузи се обърна и изтича навън.

Седна зад волана на кадилака и потегли с бясна скорост. Едва когато превали хълма и шофьорът на колата в отсрещното платно за миг я заслепи с дългите светлини, разбра, че не е включила фаровете.

След по-малко от петнайсет минути беше пред къщата на Дела Лий. Видя фолксвагенът на Клоуи и паркира зад него. Лампите в дневната светеха, свиреше силна музика. Толкова силна, че жълтото бунгало сякаш пулсираше. Истинско чудо беше, че съседите не са повикали полицията. Джоузи слезе от колата, затича се по пътеката и бързо се изкачи по стъпалата към входната врата. Трепереше като лист, защото излезе от къщи толкова набързо, че дори не си взе палтото.

Приближи се до прозорците на дневната и надникна вътре, опитвайки се да види нещо през тънките завеси. Стори й се, че не долавя никакво движение.

Отиде до входната врата. Беше заключена, затова тя почука. След като никой не й отвори, заблъска с юмруци и започна да вика Клоуи, докато ръцете я заболяха и гласът й прегракна.

Каза си, че приятелката й не е дете и ако беше с друг, а не с Джулиан, нямаше да хукне да я спасява. Но щом дори отраканата и грубовата Дела Лиц бе избягала от него, Клоуи беше загубена. Нямаше представа в какво се е забъркала. Не всички мъже бяха като Джейк. Не всички мъже се разкайваха, когато причиняха болка на жена.

Тя слезе обратно по стъпалата и заобиколи къщата; голите клони на розовите храсти скъсаха чорапите й, веднъж падна в мрака и си удари коляното. Все пак се добра до задната врата, но и тя беше заключена.

Изведнъж се сети, че единственото, което бе взела, изтичвайки от къщи, беше мобилният телефон, и то, защото й беше в ръката. Върна се до колата, отвори вратата и се наведе да го вземе — беше паднал под седалката. Зъбите й тракаха от студ и страх, пръстите й трепереха толкова силно, че едва улучи бутоните, за да набере 911.

— Казвам се Марси Джаксън и съседът ми отказва да намали музиката — каза, преправяйки гласа си. — Толкова е силна, че стъклата ми вибрират и бебето се събуди. Целият квартал е пропищял от този човек. Вземете мерки.

Продиктува адреса, изключи телефона и се загледа в къщата. Внезапно някаква сянка пробяга зад завесата.

Тя отново слезе от колата. Тъкмо понечи да се изкачи по стъпалата към верандата, чу изщракване на резе и вратата се отвори. Музиката заструи навън като дим, по-силна от всякога.