Сара Алън - Вкусът на мечтите

Този следобед Клоуи се задържа до късно в кафенето. Секунди след като се върна в апартамента, на вратата се позвъни. Тя остави палтото си и отиде да отвори. Едва не припадна от изненада, като видя майката на Джейк — както обикновено много елегантна, но някак неспокойна.

— Фейт! Какво те води тук?

Фейт се усмихна и вдигна някаква кошница:

— Донесох ти подарък.

— О, да, прочутите коледни кошници.

Всяка година майката на Джейк поднасяше на приятелите си кошници, пълни с най-отбрани празнични специалитети. Месеци преди това готвачката преглеждаше рецептите, а след Деня на благодарността приготвяше „мостри“, които Фейт опитваше и одобряваше или отхвърляше.

— Знам колко обичаше да пробваш ястията заедно с мен — усмихна се тя. — Дано одобриш тазгодишния ми избор.

— Ти си жена с изискан вкус и не можеш да сгрешиш. Благодаря ти. Заповядай, влез. — Младата жена взе кошницата и отстъпи назад, за да направи път на гостенката. Остави подаръка на масичката до вратата и попита: — Какво да ти предложа?

— Нищо, благодаря. — Фейт нервно закопчаваше и разкопчаваше чантата си. — Чух, че купуваш къща на Съмъртайм Роуд.

„Затова ли е дошла? — запита се Клоуи. — Сигурно иска да разбере кога ще се изнеса от апартамента. Дали ще ме помоли да напусна?“ Не очакваше подобно нещо от Фейт, но след като беше чула как Кайл предупреждава сина си да не се доближава до нея, вече не знаеше какво да мисли. Възможно ли беше родителите на Джейк да го насърчават да я зареже? Само като си го помисли, сърцето я заболя. Тя искрено ги обичаше.

— Да, вярно е — промълви.

— Обади се, като се нанесеш. Ще ти донеса специална кошница за новодомци.

— Добре — промърмори Клоуи. Вече съвсем се беше объркала.

Фейт, която все така стоеше до вратата, се огледа. Мълчанието се проточи, стана неловко.

— Радвам се — изведнъж изтърси гостенката.

— Моля?

— Радвам се, че купуваш къщата. Важно е да притежаваш нещо свое. Ти си практична и умна. Открай време харесвам тези твои качества. — Най-сетне тя влезе в дневната. Изглежда, нещо я измъчваше. — Ще те питам нещо и те моля да бъдеш откровена. Обвиняваш ли ме за постъпката на Джейк?

— Да те обвинявам ли? — сепна се Клоуи. — Не, разбира се.

Фейт седна на края на канапето и скръсти ръце на скута си:

— Не исках той да заприлича на баща си.

— Не е заприличал.

— Поне ти е признал, а не си го научила от другите. И той искрено се е разкайвал. Моля те, кажи, че е съжалявал.

— Да, много.

— Хубаво. Чудесно. — Фейт въздъхна. — Много го обичам, Клоуи. Направих всичко възможно Кайл да не го изпрати в училище с пансион, но накрая склоних, въпреки че сърцето ми се късаше. Реших, че поне така няма да е ежедневно под влиянието на баща си. Може би постъпих правилно. От друга страна, ако бях по-близка с него, вероятно той щеше да разбере, че подобно отношение към една жена е недопустимо.

Младата жена предпочиташе да сменят темата, но все пак седна до нея и каза:

— Джейк е прекрасен човек и уважава жените. Добре си го възпитала. Знай, че и той много те обича.

Фейт се усмихна и сведе поглед:

— Принудих те да го защитиш, макар това да е последното, което би желала, но все пак се опитваш да ме окуражиш. Благодаря ти. Наистина дойдох само да ти дам традиционната кошница и да те видя. Липсваше ми.

— И ти на мен.

— Е, аз тръгвам. И не забравяй да ме поканиш, когато се преместиш.

— Непременно. — Клоуи я изпрати до вратата; чувстваше се още по-объркана.

Фейт излезе на площадката, направи две стъпки и възкликна:

— Божичко!

Клоуи надникна навън и видя, че Джулиан се е облегнал на стената срещу вратата й Фейт се втренчи в него, както правеха всички жени, после заслиза по стълбището, но няколко пъти се обърна и за малко не се спъна. Той невъзмутимо я проследи с поглед, сетне извърна очи към Клоуи.

Не помръдна, само й се усмихна. Дългата му коса беше разпусната и сякаш летеше около него. Дори от разстояние тя усети магнетизма му.

— Джулиан — промърмори, — какво търсиш тук?

— Ами отдавна не сме се чували. Реших да проверя как си. — Думите му я обгърнаха като парфюм. Усещането беше приятно и успокояващо, особено след мъчителната среща с майката на Джейк.

— Извинявай. Бях заета.

— Сдобри ли се с гаджето? — подхвърли той, въпреки че вече знаеше отговора.

— Не.

— Няма ли да ме поканиш в жилището си?

Тя се поколеба. Струваше й се нередно Джулиан да влезе в апартамента на Джейк.

— Не е мое.

— Не живееш ли тук? — изненада се той. — Значи са ме излъгали.

— Мисълта ми беше, че жилището е на Джейк. Затова купих къща.

— Сериозно? Непременно ми я покажи. Май и аз скоро ще си търся квартира. Може би ще ми помогнеш.

— Как?

— Колко спални има в новата ти къща?

Клоуи отново се поколеба.

— Три. Защо питаш?

— Просто така. Готова ли си да разбереш с коя е спал Джейк?

Сърцето й се разтуптя, дланите й се изпотиха.

— Затова ли си дошъл?

— Разбира се, красавице. Хвърлих толкова труд да се добера до информацията, а ти не благоволи да ми се обадиш. Да вървим. — Той се отлепи от стената и заслиза по стълбището.

— Къде отиваме? — провикна се Клоуи.

— Да вземем колата ти. Не искаш ли да видиш къде живее тази жена?

Клоуи си каза, че не е търсила тази информация, а я е научила случайно. Това означаваше, че е трябвало да разбере истината.

Или пък си внушаваше?

Остана пред вратата още секунда. Кое беше по-лошо — да научи името на съперницата си или никога да не го узнае?

— Идвам! — извика и грабна палтото и чантата си.

Щом седнаха в колата й, Джулиан попита:

— Сигурна ли си, че го искаш?

— Разбира се.

— Добре. В края на улицата завий вляво и карай към католическата църква на булевард „Ол Сейнтс“.

Клоуи пусна радиото, настроено на станция, която предаваше музика от осемдесетте. След половин час, тъкмо когато спряха на един светофар, прекъснаха редовната програма за извънредна новинарска емисия:

— От полицията потвърдиха, че тази сутрин човек, който бягал из парка, е открил труп в река Грийн Коув. Засега се съобщава само, че трупът е на жена и очевидно е престоял във водата най-малко няколко седмици.

— Какъв ужас! — Тя потрепери. Първата й мисъл беше да отскочи до службата на Джейк и да разбере дали в прокуратурата знаят нещо повече. Хората в градчето още бяха като на тръни след делото „Бийзли“ и днешната новина отново щеше да разбуни духовете. После си спомни, че вече не може да отиде при него.

Изключи радиото.

Щом излязоха на булеварда, Джулиан каза:

— Завий по Сейнт Джоузеф Лейн. Търси номер дванайсет.

Клоуи се разтрепери, зави й се свят. Едва стигна до посочения адрес, паркира от другата страна на улицата и се загледа в красивата къща в колониален стил зад металната порта с охранителна инсталация.

— Изглежда ми позната, а никога не съм идвала в този квартал… — промълви озадачено.

— Тук живее Ив Бийзли.

Тя рязко извърна глава към него:

— Бийзли?

— Идея си нямаш какво ми струваше да се докопам до нея. Чувствам се омърсен — ухили се Джулиан.

— Джейк е спал с Ив Бийзли, така ли? — повтори Клоуи, сякаш не вярваше на ушите си.

— Познаваш ли я?

— А ти не знаеш ли коя е?

Той сви рамене:

— Нямам представа.

Семейство Бийзли бяха сравнително отскоро в Балд Слоуп. Бяха си купили вила, в която прекарваха три-четири месеца в годината. Уейд беше петдесет и пет годишен пенсиониран борсов посредник, а красивата му съпруга Ив беше с десет години по-млада от него. Никой в градчето не знаеше подробности за тях и нямаше да научи, ако Уейд Бийзли не беше убил прислужницата — нелегална имигрантка — и не беше изхвърлил трупа близо до пътечка в парка.

Доказателствата за вината му бяха само косвени и Джейк, който беше прокурор по делото, се боеше, че съдебните заседатели ще оправдаят обвиняемия. В един момент обаче Ив Бийзли, която от самото начало самоотвержено подкрепяше съпруга си, неочаквано подаде молба за развод и прие да свидетелства срещу него. Само тя знаеше, че Уейд е упражнявал сексуален тормоз върху прислужницата. Само тя знаеше на какво е способен съпругът й, защото вече го бе изпитала на гърба си. По време на убийството гостувала на сестра си в друг град. При завръщането си видяла, че прислужницата я няма, и попитала Уейд какво се е случило. Той заявил: „Не издържа. Не беше корава като теб.“