Промяната беше ползотворна!

Собствениците на магазините вече не ги затваряха през зимата. Като гъби изникнаха пансиони, предлагащи закуска, магазини за спортни стоки и ресторанти. Вместо да затварят вилите си през зимата, летните курортисти започнаха да ги дават под наем на скиори. Някои дори решиха да заживеят за постоянно в Балд Слоуп и се пренесоха в красивите си къщи с големи веранди под разлистени дървета, полагайки основите на висшето общество в градчето. Марко вече беше добре приет сред тях. Та нали в крайна сметка именно той беше причината за създаването на местния елит. Най-сетне произходът му вече не интересуваше никого. Важното бе, че благодарение на проницателността си е спасил Балд Слоуп.

Най-после този град му принадлежеше.



Джоузи спря пред някакво малко жълто бунгало и сравни номера, написан на пощенската кутия, с адреса, който сутринта беше взела от телефонния указател. Всичко съвпадаше. Тя се облегна на волана и се загледа през предното стъкло. Къщата изглеждаше наскоро боядисана и прозорците бяха чисти, но явно Дела Лий още през лятото бе зарязала градината. От двете страни на пътеката към верандата бяха наредени пластмасови джуджета и саксии с изкуствени цветя, на двора стоеше шезлонг за слънчеви бани, който сега беше обсипан с червено-черни листенца, опадали от шипковия храст до къщата.

Джоузи изключи двигателя на големия златист кадилак, купен по настояване на майка й.

Донякъде познаваше този работнически квартал — като малка понякога минаваше от тук по време на неделните разходки с колата, шофирана от баща й. Целият й живот бе съсредоточен в тези разходки. Само тогава се чувстваше спокойна. През останалото време бе в непрестанен конфликт с майка си — конфликт, който и до ден-днешен й се струваше необясним. Не знаеше защо като малка бе толкова проклета. Не знаеше какво бе предизвиквало истеричните й пристъпи. Майка й не заслужаваше подобно отношение. Истината обаче бе, че само по време на неделните разходки тя се успокояваше и се опиваше от разказите на баща си. Той знаеше всичко за Балд Слоуп. Познаваше всеки квартал като петте пръста на ръката си. Бе прехвърлил шейсетте, когато Джоузи се роди, и вече бе сред градските големци — богаташ с прошарени коси и наперена походка. Онези, които не го познаваха отпреди, не биха предположили, че баща му е бил коминочистач и че Марко е напуснал училище след шести клас, за да му помага. Разказваше на дъщеря си как като малък заставал на някой покрив, гледал къщите и мечтаел да притежава най-хубавата в най-хубавия квартал, където никой няма да може да гледа отвисоко дома му, камо ли самия него.

Марко почина, когато Джоузи беше деветгодишна и тя изпита усещането, сякаш жесток удар я беше изтръгнал от дълбок сън. Останала й беше само майка й, а тя, Джоузи, се държеше толкова лошо с нея. Тогава се зарече, че каквото и да й струва, ще изкупи вината си и ще компенсира Маргарет за всичко, което й беше причинила. В деня след смъртта на Марко тя за пръв път се сдържа да не отговори на майка си, за пръв път изтърпя да я смъмрят и да не изпадне в истерия; през този ден прозря колко трудно ще е да промени мнението, което хората си бяха съставили за нея. Оттогава бяха изминали почти двайсет години, но още не беше спечелила битката.

Дълбоко си пое дъх и слезе от колата.

Днес щастието й се усмихна, когато закара майка си до козметичния салон. Обикновено оставаше да я чака, бъбреше си с по-възрастните дами и съчувствено мърмореше, докато те се оплакваха от старчески болежки, предизвикани от ревматизъм и ишиас. Маргарет обаче й напомни, че трябва да вземе ментоловото масло, специално приготвяно за нея от Нова Бери, странната жена, чието семейство държеше пазар за екологично чисти храни. Джоузи си каза, че очевидно не поръсват достатъчно обилно с въпросното масло праговете и первазите на прозорците в къщата. Сигурно затова Дела Лий беше успяла да се промъкне в дрешника.

Отиде да вземе поръчката, обаче Нова още не я беше изпълнила. Помоли я да се отбие след няколко дни, после й каза поне за стотен път, че червеното много й отива — Джоузи винаги се радваше на комплимента, макар да подозираше, че жената я ласкае, за да я накара да си купи някой от нейните червени плетени шалове или шапки. Тръгна си от пазара с намерението само да мине с колата покрай къщата на Дела Лий. Нямаше време да се отклонява от пътя си, но, от друга страна… Неканената гостенка беше в дрешника й вече два дни, а тя още не беше разбрала защо Дела Лий се крие там, нито как да я прогони, без тя да разкаже на куцо и сакато за тайния й склад. Надяваше се, че в къщата й ще намери нещо, което да й послужи като разменна монета. Може би там имаше нещо, което Дела Лий искаше да остане скрито.

Пък и влизането с взлом щеше да й разнообрази деня.

Изсъхналите листа шумоляха под краката й, докато прекосяваше двора, опитвайки се да не изглежда като човек, който тайно се промъква в чужд дом. Стигна до верандата и с изненада видя, че въпреки студа вратата е отворена. Нима Дела Лий имаше съквартиранти?

Понечи да почука, поколеба се с вдигната ръка, накрая почука веднъж на вратата с телената мрежа.

Никой не й отговори.

— Хей? — извика. Дори на верандата се усещаше миризмата на спарено; миризма на вехто спално бельо, забравено в сушилнята. Парното беше включено на най-високата степен.

Хрумна й, че Дела Лий е напуснала къщата толкова набързо, че е забравила да затвори вратата. Нещата изглеждаха все по-странни.

Обърна се да провери дали не я наблюдават, после отвори вратата с мрежата и прекрачи прага.

В къщата цареше хаос. Навсякъде се въргаляха кутийки от бира. На пода бяха разпилени парчетата от счупена порцеланова чаша, на стената в дъното на помещението имаше петно от кафе, сякаш някой бе запратил там пълната чаша. Един стол беше преобърнат.

Тя пристъпи напред, подритвайки кутийка от бира и нещо, което приличаше на откъснат ръкав от дамска джинсова риза, но изведнъж спря като ударена от гръм, сякаш обръч стегна главата й, сърцето й заподскача като подплашена котка.

На канапето спеше някакъв мъж.

Няколко секунди тя не помръдна, като че ли беше парализирана. Страхуваше се, че е вдигнала прекалено много шум и ще събуди непознатия.

От пръв поглед личеше, че е от мъжете, които са опасни, когато са будни.

Беше гол до кръста и панталонът му беше разкопчан, беше пъхнал ръка в отворения цип. Устните му бяха разтеглени в самодоволна усмивка, сякаш дори в съня си знаеше, че всички жени около него умират от любов, защото е откраднал сърцата им и ги е скрил на място, където никога няма да ги намерят.

Мускулите му бяха изваяни, което означаваше, че прекарва доста време във фитнес залата. Скулите му бяха изпъкнали, дългата му тъмна коса беше права. От него лъхаше на алкохол, но се усещаше и друга миризма като от запален розов храст. Беше приятна, ала някак загадъчна и дори зловеща. Джоузи усети, че й се завива свят, сякаш по някакъв необясним начин миризмата я обсебваше.

Внезапно й просветна.

От този мъж бе избягала Дела Лий.

Самата тя дойде тук да търси нещо, което да й даде повече информация за неканената й гостенка, а ето на какво се натъкна. Отстъпи назад, засрамена и отвратена от себе си. Осъзна, че незабавно трябва да напусне тази къща. И да се преструва, че не е стъпвала тук.

Само че я спря нещо първично. В този момент усети необяснима близост с натрапницата. Стори й се, че Дела Лий стои до нея, почувства дълбокото й страдание, сякаш то терзаеше самата нея. О, колко й бе познато усещането, че нищо в живота й няма да се промени, затова е безсмислено да прави повече опити.

Хрумна й, че все пак е добре да сподели с Дела Лий какво е разбрала за нея. Може би така щеше да й попречи да се върне при тази… тази бруталност.

Леко извърна глава и видя встрани късо коридорче.

Бавно запристъпва назад, без да откъсва поглед от непознатия, дебнейки дали той ще се размърда. Обърна се и тръгна на пръсти по коридорчето, където имаше купчини мръсни мъжки дрехи. На стената висяха снимки на Дела Лий като малка — чернооко и чернокосо момиченце. Джоузи се запита кога неканената й гостенка е започнала да се изрусява. На една фотография Дела Лий стоеше на върха на детска катерушка. На друга се готвеше да скочи в басейна на градската къпалня от най-високия трамплин. Изглеждаше така, сякаш предизвикваше целия свят да й причини страдания.

Стаята й в дъното на коридора сякаш бе олицетворение на момичешките мечти на Джоузи. Навремето тя плахо попита майка си може ли да закачи в спалнята си няколко плаката и дали ще й купят шарени завеси и кувертюра с щамповани сърчица. Маргарет не скри разочарованието си и надменно подхвърли, че няма причина дъщеря й да иска промени, сякаш обзавеждането на стаята й е мизерно. Заяви, че масивното дъбово легло, старинното бюро и кушетката, тапицирана с кожа, са Много Изискани. И че Джоузи явно не разбира от Много Изискани Мебели.

Стаята на Дела Лий беше боядисана в пурпурно, единственият прозорец бе закрит от тънки лилави завеси. На едната стена с прозрачни лепенки бе прикрепен плакат със снимка на бяла хималайска котка, до него бяха залепени страници, откъснати от модни списания. Върху бялата тоалетка с голямо огледало бяха подредени тубички и шишенца с гримове. В ъгъла до тоалетката бяха нахвърлени чанти с названията на фирми за козметика — от онези, които универсалните магазини подаряват с покупките.

Джоузи взе няколко чанти и бавно заотваря чекмеджетата на шкафа, докато намери чорапи, бикини и сутиени. Напълни едната чанта, в друга сложи козметичните принадлежности.