После се изтъркаля встрани и се изправи.

— Нараних се тежко, докато се пързалях със ски на пистата в планината над Балд Слоуп — промърмори и протегна ръка на Джоузи.

Тя седна в снега. Беше като замаяна, питаше се какво се бе случило току-що. Вдигна глава, погледна Адам, после хвана ръката му и той й помогна да се изправи.

— Сигурно си паднал много лошо.

— Да. Край на скиорството. Край на ветроходството, алпинизма, подводното плуване. Край на експедициите и пътешествията.

— Нима си упражнявал тези екстремни спортове?

— Да — лаконично отвърна той, обърна се и тръгна към големия снежен цилиндър, който вече беше оформил.

Джоузи се затича след него:

— Защо престана? Не можеш ли вече?

— Не знам. Не съм опитал. — Сви рамене. — Крайно време беше да улегна, да се установя някъде.

— Харесваше ли ти да пътешестваш?

— Много. Помогни ми да наместим това чудо върху постамента.

Джоузи се приближи до него и двамата заедно вдигнаха големия снежен цилиндър.

— Значи не си напускал Балд Слоуп след злополуката — промърмори тя.

— Може би след време ще прескоча до Чикаго да се видя с брат си и приятелите. Засега още не съм готов… — Адам се наведе и се захвана с главата на снежния човек.

— Не знаех, че си живял в Чикаго.

Той се поусмихна и отвърна, без да престава да търкаля снежната топка:

— Мислим, че се познаваме, но не е така, нали? Бях адвокат в Чикаго. Преди злополуката.

Тя се ококори от изненада. Адам е бил адвокат? Изпита усещането, че дъвче шоколадов бонбон.

— Заради злополуката ли се отказа от правото?

— Не. Отказах се, защото мразех професията си. — Той грабна голямата снежна топка и я понесе към „торса“ на творението си. Джоузи забеляза, че сега куца по-силно.

— Защо не се отказа, преди да пострадаш?

— Не знам. — Адам намести главата на снежния човек. — Вероятно преоценяваш стойностите, след като си бил на косъм от смъртта.

За миг тя онемя.

— Бил си на косъм от смъртта ли? — прошепна, след като си възвърна дар слово.

— Да. До този момент не знаех какво е контузия или нараняване, въпреки че стотици пъти бях предизвиквал съдбата. Обаче тя ми го върна тъпкано. Получих счупване на тазобедрената кост и на гръбнака, множество вътрешни наранявания. Извадиха ми далака. — Той говореше като робот, прикривайки чувствата си.

Отиде до градинския храст и откъсна две клончета.

Джоузи се взираше в него под лунната светлина. Сякаш някаква врата към душата му най-сетне се беше отворила и тя вече можеше да надникне вътре.

— Страхуваш се да се махнеш от нашия град, нали? — прошепна. — Боиш се, че отново ще пострадаш, ако предприемеш… каквото и да било. Това е тайната ти.

Адам дълго мълча, без да се обърне към нея.

— Старая се да избягвам промените — промълви най-накрая. — В това няма нищо лошо. — Заби клончетата от двете страни на снежния човек и отстъпи назад, за да огледа творението си.

Джоузи изпита странно усещане, сякаш нещо във вселената се промени. Внезапно осъзна, че вече не е онази, която обича, без да е обичана. Вдигна очи и проследи светлината, която падаше върху Адам през клоните на заснежените дървета, прекосяваше небето и стигаше до луната. Втренчи се в нощното светило, като че ли го виждаше за пръв път. Чудо, мистерия, студено бяло сияние…

Дъхът й секна.

* * *

В същия миг Клоуи се обърна на леглото в гостната на семейство Крамдън, загледа се в същата луна и изпита същото усещане за необратима промяна.

Пъхна ръка под възглавницата, за да я нагласи по-удобно, но се вцепени. Отдолу имаше нещо.

Тя седна и извади някаква книга.

„Подробен справочник за всеки притежател на къща“.

Клоуи отново се отпусна в леглото и загледа томчето. Най-сетне се бе появила книга, която не беше свързана с интимния й живот. Беше нещо като награда. Притисна я до гърдите си и отново се загледа в тихата студена нощ.

След малко затвори очи и заспа.

Единайсета глава

Захарни сърца

Сутринта на Деня на благодарността Маргарет се втурна в стаята на Джоузи.

— На двора ни има снежен човек! — възкликна, сякаш след този ужас очакваше нашествие на пълчища скакалци.

Дъщеря й седна в леглото — беше сънена, цялото тяло я болеше от снощното приключение в снега. Въпреки че беше позамаяна, машинално погледна към вратата на дрешника, за да се увери, че е затворена.

Маргарет се приближи до прозореца:

— Ела да видиш!

Джоузи стана от леглото и застана до майка си. Снежната покривка беше като неопетнено було на монахиня, само техният двор беше като разоран от стъпки, а близо до улицата се мъдреше нескопосан снежен човек, сякаш направен от шприцована сметана.

Около „шията“ му беше омотано синьото шалче на Адам.

Тя стисна устни, за да не прихне. Явно господин пощальонът я беше изчакал да се прибере, за да доразкраси творението си.

Маргарет я изгледа изпод око:

— Имаш ли нещо общо с това безобразие?

— Никога не съм правила снежен човек. Този явно е сътворен от умела ръка.

— Кой би ни причинил подобно нещо? Обади се на градинаря! — нареди Маргарет и преди да излезе, добави: — Кажи му да дойде веднага и да заглади нашия сняг.

Джоузи занемя. „Да заглади нашия сняг?“

Майка й пак тръгна към вратата, но внезапно спря, когато се чу звук, напомнящ чуруликане. Джоузи изтръпна и крадешком погледна чантата си.

— Какво е това? — Маргарет се озърна, сякаш очакваше да я нападнат зловещите птици на Хичкок. — Какъв е този звук?

— Ами… мобилният ми телефон звъни.

— Дала си номера? На кого?

— Казва се Клоуи Финли и сме приятелки — отвърна Джоузи, взе чантата и извади телефона. Даваше си сметка, че рано или късно майка й ще научи за Клоуи, но предпочиташе да е по-късно. Поне докато позабравеше, че е била зарязана от дъщеря си във фризьорския салон.

Маргарет пребледня:

— Финли, така ли? Кой ти каза за нея?

— Не те разбирам. Какво да ми кажат?

— Нищо. — Майка й хвана по-здраво бастуна си и излезе.

Джоузи натисна бутона на телефона:

— Ало?

— Честит празник! — изчурулика приятелката й. За пръв път, откакто двете се бяха запознали, гласът й издаваше радост. — Хвани се за нещо, за да не паднеш. Ще купувам къща! Къщата на Съмъртайм Роуд!

Джоузи смаяно прокара длан по челото си:

— Какво? Наистина ли? Как…

— Вчера се запознах със собствениците. Всъщност пренощувах у тях заради бурята. Дълга история. Така или иначе те са решили да намалят цената на къщата. И се съгласиха да я продадат на мен!

— Господи, страхотна новина!

— Имам да върша толкова много неща, а в главата ми е пълна каша.

— Ако ти трябват пари, аз съм насреща.

— Благодаря. Ще се справя и сама. Имам право на голям кредит, разполагам със спестявания и вече няма да плащам наем за онзи склад.

— Много се радвам, че си щастлива.

— Пак ще ти се обадя.

— Честито — добави Джоузи, но приятелката й вече беше прекъснала връзката.

— Какво е станало? — провикна се Дела Лий.

Джоузи се приближи до дрешника и отвори вратата:

— Клоуи си купува къща.

Натрапницата беше навлякла пуловера и ботушите, с които Джоузи бе излязла да прави снежен човек.

— Много мило, че предложи да й помогнеш — отбеляза снизходително.

— Харесвам я. — Джоузи взе една рокля. — И веднага свали пуловера и ботушите ми!

— Дръжте се една за друга, чу ли?

— Защо? За какво намекваш?

Дела Лий сви рамене:

— За нищо.

Джоузи въздъхна и се обърна. Пак този влудяващ отговор!

* * *

След два дни (беше събота) Клоуи отново се обади и предложи да разведе приятелката си из къщата на Съмъртайм Роуд. Уговориха се да се срещнат там следобед. Джоузи се зарадва, че поне за малко ще се махне от къщи. Майка й беше станала нетърпима.

Цялото й същество излъчваше толкова силно неодобрение, че около нея се образуваше статично електричество. В петък и събота сутринта Джоузи нарочно не бе излязла да поздрави Адам, когато им донесе пощата, затова тези два дни й се бяха сторили още по-безкрайни.

В петък тя се беше изтегнала на леглото си и четеше книга, но усети приближаването му. Стана и отиде до прозореца. Маргарет така се беше вбесила от снежния човек, че настоя градинарят да зареже празничната трапеза и веднага да дойде, за да го събори. Адам спря пред къщата, усмихна се и поклати глава, като видя, че творението му го няма. После тръгна по каменната пътека към къщата.

Вместо да го посрещне, Джоузи пак се излегна на кревата.

— Какво е станало? — обади се натрапницата, превзела дрешника й.