— Погрижила съм се за всичко.

Джоузи повдигна вежди — ето още нещо ново.

— Така ли? — промърмори.

— Разбира се. Знаех какво ще направя в мига, в който напуснах дома си.

В мига, в който бе напуснала дома си. В мига, в който бе загърбила ужасното си детство с душевно неуравновесената си майка. Криминалното си досие.

И Джулиан. Загърбила беше целия си живот. Откъде беше намерила сили да го стори? Джоузи само бе мечтала за такава смелост.

— Тогава сподели с мен къде ще отидеш.

— Казах ти — на север.

— Къде по-точно?

— Не съм длъжна да ти давам пълен отчет. Пък и не ти влиза в работата.

„Типично за нея!“ — помисли си Джоузи и иронично подхвърли:

— Де да можеше и ти да не се бъркаш в живота на другите.

Дела Лий само се усмихна.

* * *

От три години Адам винаги беше с Джейк и родителите му на Деня на благодарността, който те празнуваха в сряда вечерта вместо в четвъртък, както бе по традиция. Обаче за пръв път придружаваше приятеля си като негово „гадже“. Докато се изкачваха по стъпалата към входната врата, направи опит да се пошегува, за да го разведри:

— Поне да ми беше купил букетче, че да си прикрепя на корсажа.

— С грозник като теб не бих се явил пред хората — не му остана длъжен Джейк.

— Някак ми е празно без Клоуи.

— И на мен.

Спряха на верандата, за да изчистят снега от връхните си дрехи, изтупаха и обувките си, въпреки че бяха почти чисти. Снегът не спираше, но алеите, водещи към голямата къща на семейство Ярдли, бяха идеално почистени. Открай време Адам си мислеше, че в този дом живеят вълшебни и съвършени хора. Снегът не покриваше техните алеи, в двора им не растяха плевели, къщата не се нуждаеше от ремонт или пребоядисване. И през лятото човек винаги можеше да се подслони на сянка, въпреки че наблизо нямаше дървета.

Възхищаваше се от обитателите на къщата, при всяко посещение му се струваше, че пристъпва в друг свят. Само че тези хора не му бяха роднини. За разлика от него Джейк ненавиждаше всичко в дома на родителите си.

— Отсега ми призлява — промърмори и сега, преди да позвъни.

Някаква камериерка им отвори и ги покани да влязат, Фейт Ярдли се беше престарала с празничната украса. Кристали, нанизани на прозрачни нишки и напомнящи снежинки, висяха от тавана. Аранжировките със сухи листа на полиците над камините и на масите бяха дискретно напръскани с изкуствен сняг. Ръбовете на чашите бяха поръсени със захар, пуншът, който щяха да сервират на гостите, се наричаше „Снежна супа“. Накратко всичко беше подчинено на темата за снега, който тази година беше завалял по-рано от обикновено.

— Как майка ти е успяла да се подготви за толкова кратко време? — изумено попита Адам, след като камериерката взе палтата им.

— Като се е наливала с кафе и е платила тройно на прислугата. Сутринта се чухме по телефона и тя не можеше да си намери място от радост. От двайсет години устройва прием по случай Деня на благодарността, но за пръв път на този ден вали сняг.

Влязоха в големия салон с грамадната камина. Въпреки лошото време мнозина бяха уважили празненството на семейство Ярдли. В салона вече се бяха събрали трийсетина души — достатъчно, че Адам да изчезне сред тях… за разлика от Джейк, сина на домакините, с когото всички искаха да се здрависат.

Фейт се спусна да ги посрещне. Носеше червена рокля с разголени рамене и изглеждаше много красива.

— Момчето ми! — възкликна и прегърна Джейк.

— Толкова съжалявам, че Клоуи няма да е с нас!

— И аз, мамо. — Той й подаде кутия бонбони — същите, каквито й купуваше всяка година.

Фейт ги притисна до сърцето си, сякаш бяха най-ценния подарък, който някога е получавала, после се обърна към Адам:

— Скъпи, благодаря, че дойде. Радвам се да те видя.

— Той й връчи традиционния букет, а тя го прегърна. Ухаеше на захарни курабийки. — Наблюдавах те, като влезе, и си казах, че сигурно кракът те боли. Обикновено не куцаш.

— От студа е, Фейт. И от влагата.

— Бързо се стопли до камината. Ще изпратя сервитьор да ти донесе напитка. Извинете, трябва да обърна внимание и на другите гости. — Понечи да се обърне, но спря и се усмихна на Джейк, дори пощипна страната му. — Моето красиво момче! Много те обичам!

— Харесвам я — заяви Адам, след като тя се отдалечи.

— Мама е светица.

— Джейк! — провикна се баща му.

— Сигурно ти е ясно защо я наричам така — прошепна Джейк.

Кайл Ярдли тръгна към тях, но пробивайки си път през гостите, не пропусна да целуне по страната няколко жени и да потупа по гърбовете съпрузите им. Със сина му толкова си приличаха, че понякога хората трудно ги различаваха.

— Джейк, преди малко ми позвъни Хауард Зим и проведохме твърде интересен разговор — подхвана той без предисловия, после протегна ръка на Адам: — Добре дошъл. Благодаря, че ни уважи и тази година.

Адам се здрависа с него.

— Кой този Хауард Зим? — попита Джейк.

— Агент по недвижими имоти. Понякога играя тенис с него. Казах му за твоите главоболия с Клоуи.

Джейк моментално се наежи:

— От къде на къде ще споделяш с чужд човек…

— Изслушай ме — прекъсна го баща му. — Хауард знае, че с Клоуи сте скарани, затова решил, че ще ми е интересно да узная нещо, свързано с негови клиенти. Преди около час семейство Крамдън, притежаващи къща на Съмъртайм Роуд, му съобщили по телефона, че са готови да намалят цената на имота и че са склонни да го продадат на очарователна млада жена на име Клоуи Финли.

Джейк беше така потресен, че залитна и временно изгуби дар слово.

— Ти си си виновен, че й призна за забежката — продължи Кайл. — Трябваше да ме послушаш и да си мълчиш. Най-важното сега е да й попречиш да допусне поредната голяма грешка. Гледай да купиш къщата преди нея.

Лицето на Джейк пламна от гняв; с нечовешки усилия той се въздържа да не избухне, обърна се и излезе.

Адам го настигна във вестибюла — приятелят му тъкмо вземаше палтото си, подадено му от любезната камериерка.

— Джейк, нали няма да купиш къщата? Всички познати на Клоуи знаят, че тя е влюбена в нея.

Джейк мълчаливо си облече палтото и излезе.

Адам направи знак на камериерката да му подаде и неговата връхна дреха.

Приятелят му го чакаше на верандата и се взираше в мрака.

— Посъветва ме да не я притискам, да я оставя да осъзнае, че не може без мен. Каква тъпотия! Той не познава Клоуи! Само аз я познавам. Отказала се е от следването, за да се грижи за възрастните хора, които са я отгледали. Наложило й се да продаде семейната ферма и успяла да й вземе дяволски добра цена, въпреки че тогава била едва двайсетгодишна и никой не й помагал. Заживяла в стаичката зад кафенето и не се оплаквала, защото знаела, че прабаба й и прадядо й са в добри ръце и само това я интересувало. Тя е много силна, Адам, но смъртта на двамата старци беше тежък удар за нея. Почувства се изоставена. Знаех колко се страхува да остане сама. И въпреки това я изоставих! — Той удари с юмрук дървената колона до себе си. — Изгубих я, нали?

— Не си. Не се опитвай да й измъкнеш къщата изпод носа.

Джейк замълча, позамисли се и промърмори:

— Главата ми не го побира! Клоуи се кани да купи къща!

Адам си спомни какво му беше казала Джоузи преди няколко часа. По природа беше дискретен и не обичаше да се бърка в живота на другите. При нормални обстоятелства не би се интересувал с коя е преспал приятелят му. Ако Джейк искаше да му се довери, щеше да го стори. Но толкова искаше да угоди на Джоузи, че наруши принципите си и попита:

— Коя беше жената, с която преспа?

Джейк поклати глава:

— Никоя.

— Клоуи държи да узнае. Защо не й кажеш? Предполагам, че ще ти прости — настоя Адам, като избегна да спомене името на Джулиан.

— Не мога.

— Защо?

— Защото не мога.

— Не ти ли се струва, че Клоуи е по-важна, отколкото да запазиш репутацията на друга жена? — Адам пъхна ръце в джобовете си.

— За бога, много добре знаеш, че тя е най-важното нещо в живота ми. Не ме разбирай погрешно — не мисля за себе си.

— Не те разбирам.

— Забърках страхотна каша! — Джейк внезапно се втурна надолу по стъпалата. — Аз съм кръгъл глупак! — добави, наведе се и захвърля сняг на алеята, сякаш не искаше хората да вярват, че семейство Ярдли и къщата им са неуязвими от природните стихии. После започна да прави снежни топки и с тях да замеря къщата. Една улучи колоната, до която стоеше Адам, и го опръска с ледени парченца.

— Внимавай! — провикна се той.

— Извинявай.

Адам също слезе от верандата.

— Може да съм куц, но мерникът ми не куца — заяви, направи голяма снежна топка и я запрати към приятеля си.

След десет минути костюмите, палтата и обувките им подгизнаха. Фейт им връчи по един плик с храна и им нареди да си вървят у дома. За наказание не им беше сложила от десерта.

Защото бяха много непослушни момчета.