Охранителят Ханк я попита защо си тръгва толкова рано. Тя лъчезарно му се усмихна и заяви, че си отива вкъщи да пие чай. Той не продължи да я разпитва, само съчувствено я изгледа; сигурно си каза, че загубата на Джейк я е довела до загуба на разума. А на нея не й се мислеше колко близо до истината е това предположение.

Щом влезе вкъщи, хвърли на пода чантата и палтото си и отиде право в кухнята. Порови в чекмедже то, извади цедката, после сложи в микровълновата фурна чаша с вода и изчака да заври. Най-сетне отпи от чая и с изненада установи, че е горчив. Страхуваше се да добави захар, за да не попречи на въздействието му, затова го изгълта на един дъх. Подържа между дланите си празната топла чаша, очаквайки незабавно да усети някаква промяна. Само че не се случи нищо.

Остави чашата и закрачи напред-назад. Беше още по-неприятно от очакването на резултата от домашния тест за бременност, който си беше направила преди две години. С Джейк бяха решили да не избързват с детето; искаха да изчакат, докато се оженят и имат достатъчно средства, за да не зависят от родителите му. Тя се страхуваше да не е забременяла, но той беше въодушевен. Клоуи не можеше да забрави колко се беше зарадвал на перспективата да стане баща.

Възможно ли бе това да е причината за изневярата му? Нима толкова силно искаше дете, че бе склонен да опита с друга жена?

След половин час в съзнанието й изкристализираха няколко решения: да се поизлежава във ваната, вместо да вземе душ, да вечеря пица. И да отложи за другата седмица почистването на къщата.

Но относно Джейк пак нямаше никаква яснота.

Престана да кръжи из дневната, сърцето й пак бе натежало, крайниците й сякаш бяха пълни с олово. Нищо нямаше да излезе. Чаят не й казваше как да постъпи.

Седна до масата за хранене, наведе глава и опря страната си на гладката хладна повърхност. Усети, че се просълзява. Защо си беше въобразила, че ще е толкова лесно? Стисна клепачи. След няколко секунди отвори очи, примигна, за да прогони сълзите, и забеляза салфетката, на която Джулиан беше написал номера на телефона си. Преди няколко дни я беше пъхнала между солницата и стъкленицата с черен пипер.

Взе я, изпъна гръб и я загледа.

Всичко се свеждаше до това. Трябваше да разбере какво е предизвикало изневярата на Джейк, преди да реши дали да му прости.

От кухнята долетя някакво шумолене, сякаш мишки се надбягваха по пода, и тя се обърна. Оръфаната „Научи се да прощаваш“ беше кацнала на плота до тостера, избутвайки плика с листата от коприва.

Клоуи го вдигна, прибра го в чекмеджето и се скара на книгата:

— Престани!

Върна се до масата и откри, че „Стара любов, нов път“ се е настанила върху салфетката с номера на Джулиан.

Опитваше се да прилага изтъркани трикове, типични за търговци — мошеници.

Клоуи гневно измъкна салфетката, изтича до телефона и бързо набра номера, за да направи напук на проклетата книга.

Щом чу гласа на Джулиан, внезапно се успокои и седна на пода. Този човек наистина беше магьосник.

— Джулиан, Клоуи е на телефона.

— Миличка, очаквах да ми се обадиш.

— Извинявай за събота вечер.

— Не се притеснявай. Знам как се чувства един мъж, когато мисли, че е изгубил най-голямата си любов.

— Съжалявам, че ти го напомних — съчувствено промърмори тя. — Приятелката ти още ли не се е обадила?

— Не.

— Ами… случайно да си научил с коя е спал Джейк?

— Да, вече знам. Обаче ти дълбоко ме нарани. Само затова ли се обаждаш?

— Не! — възкликна тя, засрамена от себичността си. — Не, разбира се.

— Да се видим довечера и ще ти кажа.

— Защо не още сега?

— Предпочитам да мисля, че съм ти приятел, не само източник на информация за кръшкащото ти гадже.

Имаше логика. Поне така й се стори.

— Не можем да отидем в „Джигъри“. Има опасност Джейк да е там.

— През делничните вечери ходя в „Найт Лайт“. Да се видим там довечера в девет. — Той затвори, преди да му откаже.

Изминаха няколко секунди, преди тя да се увери, че може да се изправи, и няколко минути, преди да е в състояние да върви. Разбира се, щеше да се срещне с него, за да научи името на съперницата си. Само че нямаше да отиде сама в „Найт Лайт“. Заведението се ползваше с лоша слава.

Нерешително прехапа устни, после отиде в антрето и взе чантата си. Извади картичката с номера на Джоузи и го набра.

Чу как телефонът се включи и приятелката й каза:

— Знам, че е мобилният ми, но досега не съм го чувала да звъни. И още нещо — нима си въобразяваш, че като ми препречваш пътя към тайника, ще ме оставиш без сладкиши? Как така съм го включила? О… Ало?

— Джоузи?

— Да?

— Клоуи е. Удобно ли е? Може би се обаждам в неподходящ момент…

— Не, не… — Приятелката й се засмя, но някак пресилено. — Рядко използвам мобилния си телефон. Опитвах се да си спомня как се включва.

— Питам се дали ще ми направиш една услуга.

— Разбира се. Каква?

Допадна й, че Джоузи се съгласи, без да се поинтересува каква е услугата. Именно затова първо се беше обадила на нея.

— Знам, че искам много, но ще ме придружиш ли довечера в един бар?

— В бар — повтори Джоузи.

— За пръв път отивам в това заведение и малко се притеснявам. Ще съм по-спокойна, ако не съм сама.

Джоузи дълго мълча, накрая промълви:

— Никога не съм била в бар.

— Е, тъкмо ще имаш възможност да разбереш какво е. Нямаше да те моля, ако не беше важно. Един човек ще ми съобщи информация, която ще ми помогне да реша как да постъпя с Джейк.

— Каква информация?

Клоуи се поколеба. Предпочиташе да не споделя, за да не издаде отчаянието си.

— Този човек знае с коя е спал Джейк — каза накрая.

— Клоуи — промълви Джоузи, — наистина ли държиш да научиш името й?

— Да, на всяка цена. Моля те, ела с мен.

Приятелката й си пое дъх дълбоко:

— Добре.

* * *

„Найт Лайт“ се намираше край шосето с остри завои, водещо към ски курорта. Постройката беше скрита сред дърветата, отпред се простираше голям паркинг, покрит с чакъл. Надписът на крайпътната табела гласеше: „ХАМБУРГЕРИ! КАРАОКЕ! СТУДЕНА БИРА!“ Може би собственикът на заведението бе искал да привлече колежаните, тръгнали на ски в планината, но в крайна сметка барът се беше превърнал в свърталище на брадати мъже с бархетни ризи и на младежи с вид на бандити, които идваха да играят билярд в задната стая.

Джоузи с отвращение се огледа и си помисли, че поне няма опасност някой да я познае и да я наклевети пред майка й.

Двете спряха на вратата, изчаквайки очите им да се приспособят към полумрака.

— Май още го няма — промълви Клоуи и тръгна към бара. — Ела да си вземем нещо за пиене.

Джоузи неохотно я последва. Чувстваше се като риба на сухо, струваше й се, че всички я зяпат. Търпеливо беше изчакала Маргарет да заспи, преди да вземе Клоуи от апартамента й в центъра на града. Дела Лий въодушевено възкликна, като разбра с кого има среща „хазяйката“ й, но Джоузи още й беше сърдита заради лъжите по адрес на Марко Чирини и излезе, без да обърне внимание на съвета й да се преоблече. По-късно съжали, че не я е послушала. Клоуи й отвори, забеляза, че е със същата черна рокля и палто, и грабна от закачалката някакво шалче на жълти и червени райета. Завърза го около шията й и отсече:

— Вече не приличаш на оклюмала врана. Придава ти колорит.

Щом седнаха на бара, тя си поръча лимонов коктейл. Джоузи поръча същото, а когато им поднесоха напитките, се престори, че отпива от чашата си. Опита се да поведе разговор, но Клоуи беше разсеяна, непрекъснато се оглеждаше и през десет минути повтаряше:

— Той обеща да дойде.

След два часа беше пияна до козирката, а Джоузи панически се питаше как да я принуди да си тръгнат. Няколко пъти се опита, но напразни. Дори не можа да й попречи да се обади на Джейк и, заваляйки думите, да му остави съобщение, че се намира в „Найт Лайт“ и чудесно се забавлява без него. Само че беше тъкмо обратното. Джоузи никога не я беше виждала толкова тъжна и отчаяна. Внезапно съжали, че не може да се обади на Дела Лий. Тя щеше да я посъветва как да постъпи. Клоуи махна на бармана да й донесе още един коктейл. Джоузи стисна клепачи. Мъчеше я силно главоболие, ходеше й се до тоалетната, но се страхуваше да отиде сама, а приятелката й май имаше разтегателен пикочен мехур.

Как би постъпила Дела Лий?

Дела Лий щеше да вземе нещата в свои ръце, без да й пука за чувствата на Клоуи.

Тя направи знак на бармана да не приготвя коктейла:

— Оставете. Тръгваме си.

— Неее, трябва да оштанем — запелтечи Клоуи. — Шамо няколко минутки. Моооля те.

— Той няма да дойде.

— Неее, обеща ми. Ще ми каже с коя е шпал Джейк.

— Излъгал те е. Дайте й чаша силно кафе! — нареди Джоузи на бармана, после се обърна към приятелката си: — Отивам до тоалетната, после си тръгваме.

Слезе от високото столче и влезе в сервизното помещение. Ха! Колко лесно беше да командва. Изведнъж й се прииска да хапне пай. Ягодов. Ягодов пай с ванилов сладолед.