— Да не би твоят Джейк да е висок и с руса къдрава коса?

Тя се обърна и озадачено го изгледа.

— Не.

— А случайно да е среден на ръст, тъмнокос и със зловещи очи?

Побиха я тръпки — този човек започваше да я плаши.

— Не бих казала, че са зловещи — смотолеви, — но да. Защо питаш?

— Защото висок блондин и по-нисък мъж с такива очи току-що влязоха и ни зяпат. И явно са неприятно изненадани. — Той се усмихна, сякаш положението го забавляваше.

Клоуи се извърна, срещна погледа на Джейк и едва не падна. Колкото и да се стараеше Джулиан, колкото и да бе магнетичен, не можеше да й въздейства като Джейк. Разликата бе като между гъделичкане и силен удар.

Любимият й тръгна към нея, Адам го следваше по петите. Наложи се да минат през групичката „нощни пеперуди“ и сякаш попаднаха сред внезапна вихрушка. Когато се озоваха в безопасност, изглеждаха поомачкани и зашеметени.

Наближиха Клоуи и тя се озърна, но Джулиан го нямаше, беше се изпарил. Странно как не беше усетила движенията му.

— Кло, какви ги вършиш? — промълви Джейк. Очите му бяха вперени в нея, изпиваше я с поглед, сякаш тя беше сладък чай с лимонада. Страдаше за нея. Тя го почувства така ясно, както долавяше собственото си усещане за загуба.

Слезе от високото столче и грабна якето си:

— Не ти влиза в работата!

— Не познаваш този човек. Той е негодник.

— О, нима? — сопна се Клоуи. — Чуй какво ще ти кажа, драги. Изгуби правото да се намесваш в живота ми, откакто спа с онази жена.

— Не съм спал с нея.

— Имаш нахалството да изтъкваш тънката разлика?

— Да, защото става въпрос за нещо много важно. Правих секс с нея, нищо повече. Секс, който не означаваше нищичко за мен. Всички бяхме уморени и опиянени от успеха, не разсъждавах трезво…

— Чуваш ли се какво говориш?! — извика тя, без да я е грижа, че посетителите в бара любопитно я зяпаха. — Оправдаваш изневярата си със спечелване на дело за убийство! Трябвало е да решиш — да я чукаш или да не я чукаш — и ти си направил избора си. Вината не е в делото, а в теб! Коя е тя?

Джейк се поколеба и за един кратък миг Клоуи си помисли, че ще й каже. Ала той само промърмори:

— Не е важно.

— Махай се! — Тя се опита да го блъсне, но Джейк не помръдна, а я хвана за рамото.

— Клоуи, моля те само за едно — обещай, че няма да припарваш до този човек.

— Никога не съм те молила да не припарваш до други жени! Вярвах ти безусловно!

— И аз ти вярвам. На теб, но не и на него. Той има полицейско досие.

Клоуи ахна и едва не се задави от гняв:

— Откъде знаеш? Шпионирал си ме, така ли? Смяташ, че няма да оцелея без теб, че дори не мога да разбера с коя си спал. Ще ти докажа, че грешиш, Джейк! — Тя се втурна край него и повтори: — Ще ти докажа!

* * *

Джейк изтича след нея, но не можа да я догони. Клоуи седна зад волана на колата си, включи двигателя и даде газ. Той проследи с поглед автомобила. Утешаваше се с мисълта, че тя потегли към апартамента, който доскоро обитаваха заедно.

Върна се в заведението. Адам, който седеше на бара и беше поръчал две халби бира, му махна да седне до него и попита:

— Знаеше ли, че тя ще е тук? Затова ли настоя да дойдем?

— Един колега ми каза, че преди няколко дни я видял да разговаря с онзи боклук. Само исках да я предупредя да се пази от него.

— Значи си ме използвал. Обиден съм ти.

Джейк се насили да се усмихне, макар че изобщо не му беше до смях. Не подозираше, че е възможно да тъгува толкова силно за друго човешко същество. Сърцето му едва не изскочи от гърдите му, като видя Клоуи на бара. Липсваха му нейната практичност и страстта й, безгрижният й смях, сърдечността й. Уханието на кожата й. Жадуваше отново да я докосне. Обаче щом го зърна, лицето й се сгърчи от такава безмерна скръб, че той сви юмруци, смазан от усещането за безсилие. Не знаеше как да я накара да му прости. А тази вечер май още повече бе влошил положението. За пръв път се запита дали оптимизмът му не е безпочвен.

Придърпа към себе си халбата с бира и машинално погледна към мястото, на което допреди малко седеше Клоуи. Напитката й — вероятно любимият й лимонов коктейл — още стоеше на бара. А до чашата лежеше книга. Джейк знаеше, че е нейна. Откакто я познаваше, тя бе обградена от книги, а другите, складирани в кашони, бяха повече от томчетата в много обществени библиотеки. Удивляваше го, че е прочела толкова много думи, че съзнанието й е пълно с истории, разказани по хиляди начини. Клоуи сякаш малко се срамуваше от книгите си, затова той не говореше на тази тема. Но това забравено томче щеше да му помогне отново да я види. Щеше да й върне книгата, да й каже колко съжалява, да подхване разговор. По дяволите съветите на баща му!

Остави халбата и тръгна към бара, без да откъсва поглед от томчето. Отново се вряза в групичката пияни жени, които запротягаха ръце към него. Чу как Адам се провикна:

— Не се панирай! Те ще подушат страха ти.

След малко се изтръгна от грабливите им пръсти.

Най-сетне се добра до бара. Напитката на Клоуи още беше там.

Книгата обаче я нямаше.

* * *

Клоуи се събуди, измъчвана от жажда и от жестоко главоболие.

— Джейк — прошепна и машинално се пресегна към него. Винаги, когато беше зле, се обръщаше към него и той някак си прогонваше болката и болестта. Ала когато докосна празната половина на леглото, действителността я връхлетя като кошмар. Джейк го нямаше. А тя дори не си беше направила труда да си свали дрехите, с които снощи беше в бара. Седна бавно и примижа от болка.

Спусна крака на пода и обгърна главата си с длани. След като се прибра, плака часове наред, свита на кълбо на пода. Ридаеше толкова силно, че гърдите й сякаш щяха да се продънят. Толкова силен плач причиняваше физическа болка, можеше да повали стени, да извие метален прът, да превърне в сребро пълната луна.

Побиха я тръпки, затова грабна якето си, захвърлено в долния край на леглото. Дрехата вонеше на цигарен дим. Клоуи предпазливо се изправи и тръгна към кухнята да си налее вода, без да обръща внимание на „Стара любов, нов път“, която се беше разположила върху една от перките на вентилатора на тавана. „Как всяко момиче да задържи гаджето си“ чинно седеше върху масичката.

Хартия, конци и лепило.

Тя пъхна ръце в джобовете на якето си. Напипа в левия някаква хартийка и я извади.

Спря и се загледа в нея. Беше салфетка, а на нея бяха написани номер на телефон и мъжко име.

Джулиан.

Седма глава

Захарчето на татко

В понеделник следобед на път към магазина за природни продукти Джоузи се отби в Съдебната палата да се види с Клоуи. Още отдалеч разбра, че нещо не е наред. Приятелката й седеше до масичката пред щанда, но не отпиваше от чашата кафе пред нея, а се взираше в една точка.

— Клоуи?

Тя рязко вдигна глава и се усмихна, като видя кой е:

— Здрасти, Джоузи.

Не беше гримирана, червеникавата й коса беше вързана на раздърпана конска опашка. Под кожата й прозираше тъга и бледото й лице изглеждаше безкрайно уязвимо.

— Какво се е случило?

Клоуи се изправи и взе чашата.

— Нищо, добре съм — отвърна, приближи се до умивалника и изля кафето.

— Не е вярно. — Джоузи застана пред щанда.

Приятелката й сви рамене:

— Май известно време бях в шок — първо Джейк ми призна, че е спал с друга, после аз го изгоних. През уикенда най-сетне осъзнах какво се е случило. Беше като удар — бам!

Джоузи се засрами, задето се дразнеше от Дела Лий. Приятелката й имаше истински проблеми, а тя, Джоузи, имаше само натрапница в дрешника си.

— Как да ти помогна? — промълви.

— Никак. Жалко, че не можеш да накараш времето да тече по-бързо, за да настъпи моментът, когато ще се почувствам по-добре.

Джоузи се питаше как да я успокои — например можеше да й каже, че понякога животът зацикля, а после подновява нормалния си ход и промените настъпват бързо, или че когато нищо друго не помага, парче шоколад повдига настроението.

Клоуи я погледна и поклати глава:

— Извинявай. Не исках да хленча пред теб. Искаш ли сандвич? Печен с домати и сирене? Или с пържени яйца?

Изглежда, приготвянето на храната щеше да я разсее, затова Джоузи подхвърли:

— А на теб кой ти е любимият?

— На мен ли? — изненада се Клоуи, сякаш досега никой не й беше задавал този въпрос. — Май предпочитам пуешко с пикантен хляб.

— Чудесно. И аз искам да го опитам.

— За вкъщи ли?

— Да. От тук отивам в магазина за природни продукти да взема ментолово масло. Отбих се отново да ти благодаря за книгите. Докъде стигна с търсенето на жилище?

— Прегледах обявите, имам уговорени срещи. — Клоуи приготви сандвича, пъхна го в хартиен плик и й го подаде. — Ментолово масло ли? Затова ли винаги ухаеш на Коледа?

Джоузи се засмя: