— Заповядайте — промърмори.

Той седна на столчето до нея и попита:

— Добре ли сте?

— Много съм добре — отвърна тя, понеже не искаше да признае, че се чувства така, сякаш са й отрязали лявата ръка. Не искаше да признае страха си, че не може да живее сама. Затова предпочиташе баналното „много съм добре“. Така отговори на охранителя Ханк, на всички, които й телефонираха през двата почивни дни, и на бащата на Джейк, който днес се беше отбил в малкото й кафене. По-възрастният Ярдли толкова приличаше на сина си — и двамата имаха невероятни светлозелени очи, — че тя машинално се отдръпна от него, докато на практика се озова в склада. — Защо питате?

— Първо, заради изражението ви. И второ, заради книгата. — Непознатият посочи към плота, без да откъсва поглед от нея.

Тя най-сетне се изтръгна от капана на очите му и видя до чашата си томче, озаглавено „Как всяко момиче да задържи гаджето си“. Изглеждаше нова-новеничка като всички книги, които идваха при нея, само че беше старо издание. На корицата се виждаше млада жена, издокарана по модата от петдесетте с пола с обръч, обувки с висок ток и престилчица като на сервитьорка. Тя поднасяше кафе на младеж, който четеше вестник, седнал до камината в помещение, напомнящо дневна.

— А, тази ли? — усмихна се Клоуи, сякаш бе съвсем естествено да носиш наръчник за самопомощ, когато отиваш на бар. Сетне сложи обратно книгата, за да скрие заглавието.

— Страхуваш се да не загубиш гаджето си, така ли? — тихо попита непознатият. — Прощавай, че ти говоря на „ти“. И не ми отговаряй, ако не искаш.

— Ами… — подхвана Клоуи. Да му се не види! Проклетите книги бяха полудели. Точно така! Ако не бяха те, сега нямаше да разговаря с абсолютно непознат човек и да му довери тайната си. — Миналата седмица научих, че моят приятел ми е изневерил.

— Гадост! — Той извърна поглед и отпи от халбата с бира. — Май и двамата ни е сполетяла еднаква участ. Преди седмица гаджето ми офейка, без да каже и дума.

— Гадост!

Непознатият се усмихна и промърмори:

— Щом си тук, едва ли вземаш насериозно тази книга.

— Щом си тук, едва ли мислиш, че приятелката ти ще се върне.

— Някой ти разбива сърцето. Не можеш да сториш друго, освен да чакаш раните да заздравеят. Алкохолът помага. Също и споделянето с някого.

Тя сякаш чакаше тъкмо тези насърчителни думи.

— Искам да знам коя е била любовницата — процеди и се приведе към него. Той сякаш я притегляше с магнит, както мъж притегля жена в прегръдките си… а дори не я докосваше. — Искам да разбера с коя е спал. Обсебена съм от тази мисъл. Знам само, че преди три месеца тя е присъствала на някакво служебно празненство и тогава се е случило… онова. Негови колеги често идват тук. Канех се да ги разпитам, обаче закъснях и са си отишли.

Непознатият окуражително кимна, после попита:

— За адвокатите ли става дума?

— Служителите от прокуратурата.

— Ето какво — ще поразпитам тук-там. Да видим какво ще науча.

Предложението му я порази, но тя го прие, без да възрази. Близостта на този човек я зашеметяваше, мислите й се объркваха, но това й носеше облекчение.

— Досега не съм те виждала тук — промълви.

— И аз те виждам за пръв път. Идвам само през почивните дни. Тази вечер направих изключение заради едни приятели. — Той погледна към вратата на заведението. Грабна чашата си, слезе от високото столче и добави: — Ето ги и тях. Слушай, ако пак ти се прииска да поговорим, знаеш къде да ме намериш.

Клоуи се завъртя на столчето, за да проследи с поглед непознатия. Знаеше, че косата му е вързана на опашка, но разбра колко е дълга едва когато той й обърна гръб. Беше мека като коприна. Внезапно й се прииска да я докосне.

— Чакай! Как се казваш?

Той се поизвърна и се усмихна. Не й намигна, както би сторил някой простак.

— Джулиан — каза и се отдалечи.

* * *

Мобилният телефон на Джейк иззвъня тъкмо когато майка му поднесе коктейлите. Отдавна не беше вечерял сам с родителите си. Докато седеше в дневната, без Клоуи да е до него, се почувства като отворена рана, която майка му искаше да превърже, но в която баща му непрекъснато бъркаше с пръст. Той беше единственият син на Кайл и Фейт Ярдли. Като малък майка му непрекъснато го глезеше. Поведе истинска война с баща му да не го изпраща в училище с пансион, но Кайл искаше синът му да стане независим и с твърд характер, което нямаше да се случи, ако момчето останеше вързано за полата на Фейт. За разлика от съпругата си той се държеше почти сурово със сина си, спазвайки традицията на поколения зеленооки мъже от фамилията Ярдли, които криеха обичта към момчетата си. Непрестанно му повтаряше: „Можеш и по-добре. Способен си на повече!“

— Миличък, знаеш, че предпочитам да не вдигаш телефона си, докато си тук. И без това те виждаме доста рядко — престорено строго подхвърли Фейт.

Той остави чашата си на масичката и извади мобилния от джоба си:

— Може да ме търсят по работа.

Надяваше се наистина да му звънят от прокуратурата. Родителите му знаеха за проблемите му с Клоуи. Щеше да почувства облекчение, ако не му се наложеше да говори с тях по този въпрос под съпровода на приборите за хранене, потракващи по скъпите порцеланови чинии. Струваше му се нелепо да превърнат наранените му чувства в тема за учтив разговор по време на вечеря.

Излезе на верандата, за да разговаря на спокойствие. Нощта беше синьо-черна и мразовита — съвършен декор за предстоящото празнуване на Деня на благодарността, Фейт вече беше украсила верандата с гирлянди от сухи листа и артистично подредени тикви, а на вратата беше закачила венец от мечо грозде, късайки вейки от храста, растящ в задния двор до къщичката за гости.

Натисна бутона за включване:

— Ало?

— Джейк, обажда се Брандън.

Слава богу, наистина го търсеха по работа. Брандън беше негов колега от прокуратурата.

— Какво има, Бран?

— Няма да увъртам — заяви той, но Джейк не се разтревожи. Това беше дежурната фраза, с която колегата му започваше всеки разговор. Ако примерно отиваше на обяд, казваше: „Няма да увъртам, ще обядвам в «Макдоналдс».“ — След работа се отбих в „Джигъри“, а като се прибрах у дома, разбрах, че съм си забравил портфейла в бара. Върнах се и видях там Клоуи.

Джейк, който крачеше напред-назад, за да се стопли, спря като ударен от гръм:

— Клоуи е била в „Джигъри“? Сама?

— Не, тъкмо затова ти се обаждам. Седеше на бара и разговаряше с един човек. Казва се Джулиан, не помня фамилното му име, обаче няколко пъти съм го виждал в съда. Той е мошеник на дребно, обаче по-страшното е, че жените му се лепят като мухи на мед и му се носи славата на голям сваляч. Чух, че с Клоуи сте се разделили, но реших, че трябва да знаеш какво става.

Джейк усети как мускулите му се свиха като на хищник, който се готви за скок. Нямаше да допусне Клоуи отново да бъде наранена… независимо от кого. Макар да не вярваше, че тя ще го замени с друг мъж. Бе казала, че предпочита да умре, ако не са заедно. Не, не би го сторила, разбира се. И все пак… Не можеше да си представи какво е изпитала тя, когато е разбрала за изневярата му.

— Благодаря, Бран. Дочуване.

Той пъхна телефона обратно в джоба на сакото си. Понечи да влезе в къщата, да си вземе палтото и да се извини на родителите си, но се сблъска с баща си, който се беше облегнал на вратата и държеше чашата с питието си.

— Неприятни вести? — почти безразлично подхвърли Кайл.

— Налага се да си вървя, татко. Съжалявам.

— Не е вярно.

— Свързано е с работата ми…

— Чух всичко. Свързано е с Клоуи. Помниш ли какво ти казах, когато тя те изхвърли? Посъветвах те да не я притискаш, да й дадеш време да размисли. Бъркаш, като позволяваш на хората да я шпионират, и ще допуснеш още по-голяма грешка, ако сега отидеш в онова заведение. А най-голямата ти грешка бе, че й призна за изневярата си.

Въпреки че всички присъстващи на онова празненство се бяха разбрали да си мълчат, та случилото се да не остави на заден план усилията, които бяха положили за спечелване на делото, в съда някак си се беше разчуло за авантюрата на Джейк, детето чудо, с неназована жена. Слухът стигна и до баща му, който по една случайност беше кмет на Балд Слоуп. Кайл съумя да прекъсне мълвата, сякаш тя бе кръвоизлив, спрян с турникет, и не й позволи да се разпространи извън Съдебната палата. Само че дори той не знаеше с коя е спал синът му. Любопитството го гризеше, а Джейк мълчеше като риба.

— Не я шпионирам.

— Днес се отбих да я видя в кафенето й.

Джейк неволно сви юмруци. Баща му го поучаваше да не се среща с Клоуи, а сам бе отишъл при нея.

— Благодаря за загрижеността, но и сам ще се справя.

— Не, няма. Днес тя едва понасяше мен. Най-важното сега е да я оставиш на спокойствие, докато осъзнае, че не може без теб. Притиснеш ли я, ще избяга. Не мисли, че те съветвам за твое добро. Аз съм на страната на Клоуи, тревожа се за нея. С нея си подхождате, тя е чудесно момиче, искам я за снаха. Ти вече сгафи, не повтаряй грешката си, защото тогава ще я изгубиш завинаги, а тя ще остане без опора в живота. Това ли искаш?

— Не, разбира се.

Кайл се отдръпна от вратата: