Сара Алън - Вкусът на мечтите

Джоузи занесе писмата на майка си, после изтича в стаята си и застана до прозореца. Адам още беше в двора на семейство Фъргюсън. Внезапно се обърна и се загледа в нейната къща. Тя стреснато ахна и отскочи назад.

Адам се държеше странно; мъчеше я лошото предчувствие, че по някакъв начин необичайното му поведение е свързано с петъчната вечер. Имаха си установени традиции, тя ги беше нарушила и го беше подплашила. Донякъде се радваше, че я е видял в различна светлина, но повече се страхуваше да не загуби онова, което съществуваше помежду им. Приближи се до дрешника и отвори вратата.

— Не ми давай повече съвети! — промърмори.

Дела Лий преглеждаше една от тетрадките в кашончето. Още носеше своите дрехи. Днес беше прибрала косата си на кок, придържан от короната. Тя вдигна поглед и попита:

— Какво каза?

— Казах да не ме съветваш повече! Престани да ми помагаш! Не ми харесва как действа планът ти.

— Защо?

— Защото Адам се държи странно — отвърна Джоузи. — Ако не ме беше подтикнала да изляза в петък вечерта, нямаше да го срещна на фестивала и… да го изплаша.

— Да не си го опипала, където не трябва? Не съм ти казала да го правиш.

— Не говори глупости! Откъде ти дойде на ума?

Дела Лий затвори тетрадката и се почеса по челото. С всеки изминал ден ставаше все по-бледа, лицето й беше станало почти прозрачно. Джоузи се питаше дали неканената й гостенка не се е разболяла, след като е влизала в реката в този студ. Така й се падаше. Кой плува през ноември в река Грийн Коув?

— Тогава как си го изплашила?

— Като излязох от тази стая гримирана и с разпусната коса.

— Божичко! Значи той е разбрал, че си жена. Ами ако се разчуе? Какво ще правиш, когато хората започнат да се държат с теб като със зрял човек, а не като с десетгодишна хлапачка?

— Няма да се случи — изсумтя Джоузи.

— Точно така. Първо ще престанеш да се държиш като десетгодишна.

Джоузи се навъси, после плъзна встрани тайната врата в дъното на дрешника. Взе блокче бял шоколад, пакет пуканки с фъстъчено масло и опаковка шоколадови ролца.

Дела Лий се беше облегнала назад и я наблюдаваше. След малко изпъна гръб и заяви:

— Тъкмо за това ми е думата. Този твой склад изисква грижливо планиране. Подозирам, че поне няколко години си трупала запасите. Да ти кажа ли нещо? Този твой дрешник е мечтата на всяко стеснително и шишкаво дете в Америка.

Джоузи отиде до бюрото си и седна.

— Всяко шишкаво и стеснително дете в Америка мечтае в дрешника му да живее жена на средна възраст, така ли? Не знаех.

— Не съм на средна възраст! — обиди се натрапницата. — Мисълта ми беше, че ако беше отделила на външността си времето, което си отделила за зареждане на тайния склад, може би твоят пощальон нямаше да те зяпа като извънземно всеки път, когато те види на обществено място.

— Поучаваш ме, сякаш не знам какво ми куца. — Джоузи разкъса плика с пуканките. — Обаче аз знам, което означава, че нямам желание да променям живота си. И така ми е добре.

— Умираш по малко всеки ден! — възкликна Дела Лий, а тя така се стресна, че забрави да натика в устата си шепата пуканки. — Ще загинеш, повярвай ми. Ще се случи, ако не предприемеш нещо. Знам го от опит. Загубих себе си, докато търсех щастие в хора, които не ме обичаха.

Джоузи се поколеба, загледа се в пуканките в шепата си, въздъхна и ги напъха в устата си. След първата хапка винаги беше по-лесно. Сдъвка ги и преглътна. Изведнъж се почувства по-добре.

— Може би не го осъзнаваш, но тъкмо ти нямаш право да даваш съвети относно мъжете — заяви. — Отказвам да те слушам.

— Грешиш — настоя Дела Лий. — Ако не разбереш къде грешиш, никога няма да имаш солидна връзка с някого. Аз съм спец по грешките.

Джоузи се завъртя на стола и я погледна:

— Добре. Ще те послушам още веднъж. Само веднъж. После ще ме оставиш на мира. Затова гледай съветът да е полезен.

— Само още един съвет, така ли? Егати, направо ме уби. — Дела Лий се позамисли, после заразказва: — С Джулиан се запознахме в един бар. Бях там с колежки от закусвалнята. По това време ходех с един тип, мой клиент, затова не търсех ново гадже. Не, лъжа. Винаги търсех друг мъж. Това беше първата ми грешка. Като зърнах Джулиан, дъхът ми спря. Той тръгна към мен. Почувствах се така, сякаш умирам — разтреперих се, краката ми се подкосиха, зави ми се свят. Обаче щом Джулиан ме доближи, усетих, че всичко е наред. Позволих му да открадне сърцето ми още преди да напуснем бара. Грешка номер две. Същата нощ правихме секс и преживяването беше невероятно. След два дни той се пренесе при мен. Грешка номер три. — Тя печално се усмихна. — Джулиан е в стихията си, когато е в някой бар. Действа толкова подмолно и ловко, че не осъзнаваш какво се случва. Все едно е паяк. Разбираш, че си впримчена в мрежата му, едва когато е прекалено късно. Може би затова толкова си паснахме. Той не се беше сблъсквал с друг паяк, докато не срещна мен.

Джоузи очакваше Дела Лий да продължи, но натрапницата изглеждаше доволна като човек, доказал тезата си, затова самата тя наруши мълчанието:

— Да видим дали съм те разбрала правилно. Последният ти и най-ценен съвет е да не се влюбвам в Джулиан, така ли?

Дела Лий сви рамене:

— Съжалявам, че навремето никой не ме посъветва същото.

Клоуи помнеше какво й бе разказал Джейк за първата си година в училището с пансион. Бил измъчван от носталгия по дома и се привързал към някаква бездомна котка, която се промъквала в трапезарията. Всеки ден й предлагал наденичка или яйце от закуската си и салам или сандвич от обяда си. Всеки ден тя бягала от него. Обаче Джейк не се отказал. Дори когато бил болен от грип, тайно излизал от лечебницата, за да храни котката. Често я наблюдавал през прозореца на класната стая и дори написал за нея стихотворение, което изпратил на майка си. След три месеца най-сетне животното огладняло дотолкова, че да му се довери. И през ум не му минавало, че това няма да се случи. Кой друг би й предложил толкова много?

През двата почивни дни, докато беше сама в жилището си, Клоуи няколко пъти понечи да извика Джейк, за да му каже, че по телевизията дават хубав филм, или да го попита за дума от кръстословицата, която решаваше. В неделя вечерта й хрумна, че именно това беше целта му. „Не иска да те притиска“ — бе казал Адам. Точно така, оставяше й достатъчно свобода, за да проумее, че не може без него. Тя беше като онази котка, която все повече огладнявала. Постъпваше тъкмо както Джейк бе предвидил, уверен, че все някога тя ще се върне при него.

Кой друг би й предложил толкова много?

Клоуи знаеше, че след работа негови колеги редовно ходят да пийнат по нещо в „Джигъри“ — заведение, което се намираше на площада срещу Съдебната палата. Джейк нямаше да е там в понеделник, понеже тогава вечеряше с родителите си; ето защо тя реши да отиде в бара тъкмо тогава. Искаше колегите му да я видят. Искаше да му внуши, че е щастлива и без него. И евентуално да изкопчи информация. Човъркаше я мисълта за жената, която беше съсипала живота й. Щеше да подхвърли уж небрежно: „Кой беше на празненството по случай спечелването на делото «Бийзли»?“

В понеделник след работа се прибра у дома, преоблече се и старателно се гримира. Искаше да изглежда добре, но не и сякаш се престарава. Отне й доста време, докато постигне желания резултат. След няколко часа влезе в „Джигъри“. Вълнуваше се, същевременно изпитваше неочаквана самоувереност. Пристъпи до бара и се огледа… след миг разбра, че не вижда нито един познат. Положила беше толкова усилия да се подготви, но беше дошла прекалено късно. Почувства се обезкуражена, затова поръча на бармана коктейл с лимон.

Почувства погледа на непознатия още преди да забележи самия него. Усещането бе като да почувстваш дъжда във въздуха, преди да завали. Озърна се и го видя — седеше в другия край на бара и се взираше в нея. Беше неземно красив, сякаш лицето му бе нарисувано с молив; всяка линия бе съвършена, всяко неясно очертание — преднамерено. Клоуи дори се стресна, когато непознатият се изправи, доказвайки, че е човек от плът и кръв. Той взе питието си и се приближи до нея.

Клоуи не откъсваше поглед от него; внезапно се задъха, макар да не знаеше защо.

— Не искам да нахалствам — промърмори той. В мелодичния му глас сякаш се съчетаваха всичките й любими песни. — Кълна се, че не се опитвам да ви свалям. Ще ми разрешите ли да седна до вас? Имам среща с приятели, а вратата се вижда само от тук.

Тя най-сетне си пое дъх. Какво й ставаше? Защо ос изпаднала в паника? И друг път към нея се бяха присламчвали непознати мъже. Жалко, че наблизо не седеше някой колега на Джейк, за да му докладва какво е видял.