Тя прекъсна мислите му.

— Гладен ли си?

— Хъм.

Тя протегна ръка зад него и оправи възглавниците. Той не помръдна и не й помогна. Гърдите й докоснаха леко голата му гръд. Слабините му го заболяха още по-силно.

— Наведи се напред — нареди му тя. Той се подчини с удоволствие. Докато тя се занимаваше с възглавниците зад гърба му, той зарови лице в примамливата цепка на бюста й. Тя ахна, дръпна се и се засмя.

— Още ме боли главата — излъга с жален глас Рейд.

Тя му помогна да седне изправен. Ръцете й се озоваха под мишниците му. Той се сгуши до лицето й и я ухапа.

— Рейд.

— М-м?

— Какво ще правим?

Разтревоженият й глас привлече веднага вниманието му.

— Какво има, Грейси? — Той стисна ръката й.

— Тази сутрин погребаха Роулинс.

Рейд се намръщи. Той отвърна на изпитателния поглед на Грейс. Не беше нужно Грейс да произнася на глас въпросите си. Той ги четеше в очите й.

— Радвам се, че поне не ме осъждаш — каза той. — Най-сетне веднъж да се попиташ как се чувствам.

— Да.

Той я изгледа сериозно.

— Убивал съм и преди, Грейс. Не е приятно, дори когато жертвата е гадина като Роулинс. Онази нощ нямах никакъв избор. Те бяха твърде много, а тяхната омраза и насилие може да породи само смърт и убийство. Трябваше да реагирам светкавично. Ако пак изпадна в подобна ситуация, ще постъпя по същия начин.

Грейс стисна ръката му.

— Страхувам се, Рейд. Много от хората в града са се разгневили! Искат шерифът да те арестува!

Рейд се усмихна леко и присви очи.

— Нека да ме арестуват. С готовност ще отида в ареста.

— Какво искаш да кажеш?

Рейд се засмя мрачно.

— Форд няма да се осмели да ме задържи. Аз съм богат и влиятелен. Моите адвокати не само ще ме освободят, но и ще извадят на показ пред всички какво става в този град и как Форд управлява с насилие и заплахи. Това ще бъде страхотен скандал, сигурен съм. Въпреки че всички са чували подобни новини, въпреки че на хората на Север им е дошло до гуша от проблемите с Юга, уверен съм, че тукашните събития веднага ще се превърнат в главна тема на деня за цялата нация. Това ще бъде краят на Форд. Всичките му постъпки са противозаконни. Ако ме арестува, не само ще изложи на риск кариерата си, но и ще отиде на подсъдимата скамейка.

Грейс въздъхна.

— Не се сетих за това. Толкова се разтревожих при мисълта, че ще те арестуват.

— Форд може да е всякакъв — каза Рейд, — но не е глупак. За съжаление.


— Обичаш ли да пътуваш, Рейд?

Навсякъде около тях чуруликаха птички, а тревата се полюшваше от полъха на ветреца. Слънцето блестеше ярко, а по небето нямаше и следа от облаци. Това ставаше два дни по-късно. Рейд държеше Грейс за ръката. Бяха се отбили в сечището. Грейс носеше кошница за пикник.

Рейд се усмихна.

— Знаеш, че обичам да пътувам. Къде искаш да отидем? В Ню Йорк? Лондон? Китай? Тибет?

Тя се усмихна насила.

— Никога не съм ходила в Европа. — И си помисли: „Ще бъде ли лесно?“

— Нека бъде Европа, Грейс. — Той я погледна. — Не знаеш ли, че бих ти дал луната и звездите, ако можех?

В очите й блеснаха сълзи.

— Европа ще ми хареса.

Той я улови за ръката.

— Париж напролет.

Грейс усети, че й спира дъхът.

— Напролет ли? Но това е чак другата година.

— А ти кога искаш да идем?

— Какво ще кажеш да тръгнем сега?

— Грейс, дори ако заминем веднага, първо ще трябва да се отбия в Тексас… Толкова съм наблизо и… — той се усмихна смутено. — Майка ми ще ме убие, ако не отида. Освен това искам да се срещнеш с най-близките ми роднини.

Тя се уплаши.

— Рейд, не желая да се срещам с родителите ти.

Усмивката му изчезна.

— Те ще те харесат.

— Хайде да идем сега в Париж. — Тя го стисна здраво за раменете.

— Май пак бягаш от мен, а, Грейс? — попита тихо той.

— Не!

— Ти не се уплаши от заплахите на Роулинс и не избяга. Дори излъга, за да им се противопоставиш храбро. А сега искаш да избягаш. Защо?

— Страхувам се — промълви тя и се притисна към него.

Той я прегърна силно.

— Не се страхувай. Обещавам, че няма да позволя да ти се случи нещо.

— Не се безпокоя за себе си, а за теб! Форд е зъл, Рейд, и ще ти стори нещо. Той е напълно способен да ти прати куршум в гърба.

Рейд не се усмихна.

— Ти още не ми вярваш, нали? От първия миг, в който се срещнахме, ти реши, че съм мерзавец, мошеник, донжуан и комарджия. Дали не изпуснах нещо?

Грейс искаше да му каже, че го обича, но се боеше. Вместо това тя замръзна на място. Обзе я някакво мрачно предчувствие.

— Освен това ме смяташ и за страхливец, нали?

— Не!

— Ако избягам, ще излезе, че съм точно такъв. Борбата между мен и шерифа Форд не е свършила и докато нещата не се изяснят, нямам право да напусна града. — Той започна да се отдалечава от нея.

Грейс хукна подире му.

— Рейд, бъди благоразумен. Малодушието няма нищо общо с това. Да си отидеш сега е проява на здрав разум! Защо да предизвикваме още Форд?

— Няма да избягам оттук, Грейс. Няма да избягам от никого.

— По дяволите! Искаш да те убият!

Той се обърна бавно. Тя ридаеше, покрила лице с ръцете си. Той се смая. Отиде при нея и взе мокрите й от сълзи ръце в своите.

— Ти се боиш за мен.

— Да!

— Ти ме обичаш.

— Да!

— Достатъчно, за да застанеш на моя страна?

Тя го загледа втренчено. Миглите й се бяха разрошили и бяха влажни. Няколко минути никой не продума. После тя изрече:

— Моля те, да се махнем оттук.

Гласът му стана твърд и рязък.

— Достатъчно ли ме обичаш, за да се омъжиш за мен?

Тя ахна.

Погледът му беше твърд като диамант.

— Какво казваш?

— Ще се омъжиш ли за мен, Грейс? Обичаш ли ме достатъчно, за да се омъжиш за мен?

Сърцето й заби толкова силно, че тя не успя да се съсредоточи върху думите му.

— Аз… аз… Рейд! Трябва да си помисля!

Ноздрите му се разшириха от гняв.

— Мисля — заяви той леденостудено, — че точно това ми каза и предишния път.

— Рейд — тя улови ръката му и каза, когато той се обърна. — Ние не си подхождаме. Знаеш, че не си подхождаме.

— Не си подхождаме — изрече той. — Колко смешно, аз пък си мислех, че си подхождаме, и още как.

— Знаеш какво искам да кажа! Преиначаваш смисъла на думите ми!

— Аз ли? Ти си единствената, която се придържа толкова стриктно към значението на думите, чак до точката.

— Спомни си какво стана, Рейд. Признай си честно — щеше ли да ми позволиш да уча децата, ако знаеше какво ще стане?

Той избухна.

— По дяволите, какво общо има това с нас?

— То е изцяло свързано с нас!

— Проклятие, ти знаеше много добре, че това, което вършиш, е безразсъдно. Излъга ме. Правеше каквото ти хрумне зад гърба ми. Заради теб едва не ме убиха, а теб за малко не те изнасилиха. Знаеш много добре, дявол да го вземе, че никога нямаше да ти разреша да преподаваш! За бога, Грейс, Алън ще се върне на работа след няколко седмици!

— Ако сме женени, ще имаш право да ми забраниш да преподавам. И по закон ще бъда длъжна да ти се подчинявам.

— Моля те да се омъжиш за мен. Двамата ще се борим за правото ти да преподаваш. — Погледът му бе изпълнен с горчивина и непримиримост. — Нищо не се е променило. Никога не си ми имала доверие.

Той се обърна и се отдалечи с големи крачки обратно към пътя, по който бяха дошли от града. Тя се ужаси.

— Чакай, Рейд!

Но той не спря. Сякаш поглъщаше разстоянието с големите си крачки. Грейс се завтече след него.

— Чакай, Рейд, моля те!

Настигна го и сграбчи ръката му. Той се освободи от нея, без да я поглежда. Тя спря и се облегна на едно дърво, като дишаше тежко.

— Моля те — задъхано каза тя. — Почакай.

Той не спря, нито се обърна назад.

25

Грейс имаше чувството, че е смъртно ранена. Отпусна се на земята в основата на дървото и заплака. Тя го бе наскърбила, а бе много по-лошо да му причинява болка, отколкото да страда самата тя. Мили боже, какво да прави сега? Тя дори не му каза „не“. Говореше истината, когато му заяви, че й трябва време, за да си помисли. Така беше, за бога!

Знаеше, че й е невъзможно да се омъжи за него.

Той ще я лиши бавно от нейната независимост, или поне ще се опита да постигне това. Бракът им ще се превърне в безмилостна битка. Няма ли да започнат да се мразят един друг?

Той иска да се ожени за нея. Това означава ли, че я обича? И ако е така, как е възможно да иска да й отнеме най-важните за нея неща на този свят? Нещо по-лошо, защо сърцето моли разума й да се примири с това?

— Никога няма да мога да се омъжа за него. Произнесени на глас, думите й зазвучаха искрено. Изправи се на крака. Беше взела решението си веднъж завинаги.

„Какво да правя сега? Ще се махна.“

Грейс се мразеше. Не искаше да си отива. Но трябва ли да остава тук и да играе ролята си на любовница до другата година, когато приключва споразумението им, и да чака да се случи неизбежното? Да враждуват с Рейд като котка и куче? Ще може ли да издържи да го обича и да бъде с него, щом знае, че връзката им е обречена на провал? И ако тя напусне, няма ли да си тръгне и той? Тя беше сигурна, че той ще продължи да се противопоставя на Форд, докато тя е тук и го гледа. Но ако я няма…

Тази мисъл й вдъхваше най-много надежда. Ще принесе с радост в жертва оставащото им време, за да осигури безопасността му.

Грейс намери кошницата за пикник и се наведе, за да я вдигне. Точно когато се чувстваше не чак толкова зле, видът на изоставената кошница й напомни за станалото току-що. Заплака отново. Каза си, че ако трябва да бъде наистина честна към себе си, е длъжна да признае, че в момента има само едно място, където иска да се намира — в прегръдките на Рейд. Искаше й се да го моли за прошка и да смекчи болката му.