Бренда Джойс - Виолетов огън

— Аз ще я хвана — Роулинс си проби път и се запъти без усмивка към нея.

Грейс нададе ужасен вик, завъртя се силно и блъсна силно прозореца, който беше леко отворен. Те се намираха на втория етаж. Под нея имаше наклонен дъсчен покрив, а по-нататък нямаше нищо друго, освен прашната улица. Тя изпадна в паника и прехвърли единия си бял крак над перваза, но ръцете на Роулинс я уловиха и издърпаха обратно. Грейс изпищя.

Той й удари един силен шамар по лицето, за да я накара да замълчи.

— Затваряй си устата, учителко.

Грейс едва усети болката, когато той я помъкна за кръста по пода като чувал с картофи. Започна да се извива и да се гърчи, и зарита с крака, като се мъчеше да се освободи.

— Проклета малка котка — отбеляза някой.

— Приятелка на негрите — процеди Роулинс.

— Не знам — изрече неспокойно един младежки глас, — тя е жена…

— Тя е една луксозна проститутка янки — изкиска се злорадо Форд и я дръпна силно напред. — Хей, не ти ли се иска да преспиш с нас, учителко? Дали ще издържиш на това, което съм решил да ти сторя? — Той стисна силно гърдите й.

Грейс се наведе над ръката му и впи зъбите си в нея с всички сили.

Той нададе рев от болка, вдигна я право нагоре и я удари с такава сила с опакото на ръката си, че и се привидяха звездички, а след това пълна тъмнина обви съзнанието й.

Той не издаваше звук.

Конете пред него затрополиха на север от Начез.

Рейд тичаше безшумно и с лекота. Кръвта му кипеше от ярост и го удряше в главата. С вътрешното си зрение виждаше едно и също — как измъкват Грейс по нощница от хотела и я хвърлят на гърба на нечий кон. Тя не помръдва и изглежда безжизнена.

Тази вечер жадуваше за кръв.

Носеше се с леки и големи стъпки въпреки ботушите си, които не бяха пригодени за тичане. Държеше в ръце пистолета на Джордж. Тичаше безшумно така, както се бе научил в детството си, когато бе стоял с часове навън под тексаското слънце и както го бе учил баща му метисът. Нито една клонка не изпращя под краката му. Не прошумоля и един лист. Беше тъмно, но той не се спъна. От години не беше тичал така, всъщност от войната насам. Тогава той бе преследваният. А сега беше ловецът.

Той чу, че спират, чу гласовете им. Те бяха възбудени, гневни и спореха помежду си. Пот обля тялото му. Панталоните и ризата залепнаха за кожата му. Той спря и се сви зад храстите. Погледна да види какво става в сечището. Гледката накара всеки мускул в тялото му да се втвърди. За пръв път той издаде звук — рязко и приглушено вдишване.

Грейс лежеше на земята на ръцете и коленете си и разтърсваше замаяно глава. Дългата й коса се беше разпиляла навсякъде около нея. Форд се наведе от гърба на коня и с едно светкавично движение скъса нощницата й. Мъжете замлъкнаха. Гледката ги бе зашеметила. След това някой наруши мълчанието.

— Исусе Христе — ахна някой. — Вижте краката й.

— И циците.

Форд се засмя. Звукът отекна надалеч в нощта. Роулинс скочи на земята и изправи Грейс на крака, а после я притегли плътно до себе си. Ухили се и стисна грубо гърдите й. Отвори уста да каже нещо. Думите му така и не се чуха.

Ножът се заби отзад в шията му. Той се вцепени, отвори широко очи и рухна на земята.

— Бягай, Грейс — извика Рейд, изправи се и се показа пред тях, после почна да стреля. Човекът, който стоеше най-близо до Грейс, падна, преди да успее да направи някакво движение.

Грейс се обърка. Реагира твърде бавно. Закъсня много с опита си да избяга. Край Рейд изсвистяха няколко куршума. Той се опита да им отвърне. Видя, че Форд посяга да я хване и се завъртя, за да го застреля. Отклони поглед от бъркотията, която настана след изстрелите. Тъкмо когато натискаше спусъка, го одраска един куршум и той пропусна целта си.

Форд задърпа Грейс настрана. Държеше я пред себе си и крещеше на всички да спрат да стрелят. Хората му, които се бяха изпокрили зад скали и дървета, се подчиниха. Рейд се облегна на един дъб. Не обръщаше внимание на горещата струйка кръв на хълбока си. Гледаше как Форд държи Грейс и копнееше отново да почне да раздава смърт:

— Хванах малкото ти момиче, Браг — изкрещя Форд. — Хвърли си оръжието или ще направя дупка в хубавата й бяла кожа.

От слепоочието на Рейд потече пот, която навлезе в лявото му око. Усещаше, че ще загуби контрол и ще полудее при гледката на голата и уязвима Грейс.

— Ще го направя, Браг! — изкрещя Форд.

Рейд хвърли оръжието си.

— Вземете пистолета — отсече Форд. — И го хванете.

Рейд пристъпи иззад дървото. Двама души го уловиха чевръсто. Той се остави да го изведат на светлината на факлите. Целият настръхна, когато видя по лицето на Грейс един червен белег, който беше започнал да посинява. Кожата й се беше подула. След това видя, че Форд опипва гърдите й и обезумя. Поведе неистова борба с двамата, които го държаха и се освободи. Смехът на Форд секна рязко. Рейд изпита неописуемо удоволствие, когато връхлетя върху шерифа и го хвана за гърлото. Няколко секунди не му стигнаха, за да го прекърши с двете си ръце. Писъкът на Грейс беше последното, което чу. Усети страшна болка в тила си и всичко пред него потъна в мрак.

Водата беше гореща. Той се задави, когато тя почна да се стича по лицето и устата му. След това усети, че това не е вода, а уиски. Болката в главата му ту спираше, ту се появяваше отново. Той си спомни къде се намира. Обзеха го гняв и страх. Съвземаше се с мъка в мрака, когато някой плисна в лицето му още течност. Плисването беше като шамар. Рейд плюна, изкашля се и отвори очи.

— Не искам да изпуснеш представлението, Браг — измърка Форд.

В погледа на Рейд се четеше омраза.

— Първо малката ти приятелка и после е твой ред.

Тялото на Рейд се сгърчи и въжетата, които обвиваха китките му се впиха в кожата му. Той се изправи благодарение на силните си крака. Веднага забеляза Грейс, която беше вързана на кръст. Бяха я обърнали с лицето надолу. Тя беше гола и трепереше. Рейд едва успяваше да говори от страх, но когато отвори уста, гласът му беше съвсем спокоен.

— Не го прави — каза той и откъсна поглед от бялото й тяло. — Знам, че искаш мен, а не нея.

Форд се засмя.

— Ние ще й причиним само малко болка — каза той. — Но това ще стигне, за да си стегне багажа и да загуби всякакво желание да се връща тук. Но ти… — той пристъпи по-близо. — Ти ще видиш как кожата ти става червена. След това ще гледаш как я чукам. А после ще умреш продължително и бавно, Браг, и никой в Начез няма да го е грижа за теб.

— Тя е жена.

— Тя е твоята проститутка янки — изрече цинично Форд и се засмя, когато Рейд размърда безсилно ръцете си във въжетата. Шерифът се протегна и го блъсна силно назад. Рейд падна на ръцете и хълбоците си. Главата му се удари в земята. Болката го проряза и пред очите му притъмня. За миг лежеше почти в безсъзнание и се бореше с пристъпите на виене на свят. Повдигаше му се. Чу, че Форд нарежда на някого да го свести. Нямаше право да припада тъкмо сега. Длъжен бе да спаси Грейс. Тръскаше глава, за да я проясни, когато някой пак му плисна уиски в лицето. Този път двама души го повлякоха и изправиха на крака. Когато го пуснаха, той се олюля несигурно. Шерифът изрече рязко нова заповед.

— Дръж го, Франк, не искам да изпусне нещо.

— Почвай — нареди той на мъжа, който стоеше с камшик до Грейс.

Стори му се, че движението е забавено. Рейд видя, че тялото й се напряга и проблясва на светлината на факлите. Забеляза, че ръката на мъжа се вдига бавно назад и после се насочва напред също толкова бавно. Коженият камшик се изви като змия към Грейс. Сякаш му трябваше цяла вечност, за да стигне до нея. Чу крясък и се стресна, защото не извика Грейс, а той. Камшикът плесна леко кожата с цвят на слонова кост и остави червен белег по гърба й.

Цялото тяло на Грейс се изкриви. Рейд се дръпна, за да се освободи от двамата, които го държаха. Форд се засмя. Мъжът нанесе нов удар на Грейс. Този път тя изскимтя и главата й клюмна надолу към въжетата.

В нощната тишина прозвуча изстрел. Всички, включително и Рейд, се обърнаха към стрелеца. Тъмнината беше гъста, но не чак дотам, че да скрие няколкото ездачи, които тъкмо минаваха покрай дъбовете. Отекна нов изстрел и някой извика от болка. Нощните ездачи се втурнаха да се крият. Форд закрещя безсмислени заповеди. Рейд усети, че около него няма никой. Той падна на земята и се затъркаля. Изтрещя залп, после още един. Той се изви и видя Грейс. Страхуваше се да не я уцели някой заблуден куршум. Застана с усилие на колене. Паникьосаните ездачи хукнаха да бягат покрай него.

— Не мърдайте, миста Рейд — изрече един тих глас зад него.

— Джеф! — ахна Рейд. — Можеш ли да ме освободиш? Черното като нощта малко момче имаше нож и му преряза въжетата. Рейд още не се бе освободил напълно и се запровира към Грейс между последните няколко конника. С ъгълчето на очите си съзря Форд, който се отдалечаваше в галоп от него. Знаеше, че ще го убие скоро. Стигна до Грейс тъкмо когато над поляната се възцари пълна тишина.

— Грейс? Грейси?

— Добре съм — изпъшка тя с пресипнал и дрезгав глас.

Ръцете му още трепереха, но той ги сложи на бялото й рамо без белези. Прилоша му при вида на окървавения й гръб. Джефри й бе разрязал въжетата. Рейд я взе на ръце. Не знаеше откъде намери сили да се изправи с нея. След това усети, че Джордж мята сакото си върху нея, а Алън Кенеди казва:

— По-добре да ги отведем при лекаря.