На четвъртия ден от заминаването на Рейд Грейс имаше посетители. Децата играеха на гоненица в двора на църквата. Грейс обядваше до Алън, чието състояние се подобряваше забележимо. Всеки ден той настояваше да идва с нея в училището. Движеше се малко вдървено, но тя се радваше, че Алън е тук, защото той изпитваше истинско удоволствие от преподаването. Грейс трябваше да признае, че се чувства добре с него. Приятно й беше да преподават заедно. Приятно й беше да седят така на обяд, да обсъждат учениците си и да се радват на техния напредък. Знаеше, че ако се омъжи за него, така ще протече целият й живот.

Спомни си за Рейд. Сърцето и душата й литнаха от радост. Чувствата й към всеки един от двамата бяха несравними и тя съзнаваше добре това.

— Кой идва, Алън?

Алън вдигна поглед от книгата, която четеше.

— Не знам, аз… — внезапно той се изправи. — Грейс, остави ме да говоря аз.

Тя също се изправи и сложи ръка на очите се, за да ги предпази от яркото слънце. Сърцето и се сви, когато двамата ездачи се приближиха. Винаги би разпознала белезникавия дорест кон на Роулинс. С него беше Форд.

— Виж ти, виж ти, и това ако не е малката даскалица — каза провлечено Роулинс. — Учи всички негърчета с приятеля си янки.

Форд се ухили. Беше вперил очи в Грейс.

— Чух, че мъжът ти е напуснал града — той смушка коня и се приближи.

Грейс се уплаши.

— Добър ден, шерифе, мистър Роулинс. С какво мога да ви услужа?

Роулинс отметна глава назад и се разсмя. Форд се усмихна.

— Тя приказва, сякаш е пила само оцет, нали? Но аз съм те виждал и една друга вечер. Тогава се беше нагиздила хубаво и беше сочна като прасковка. Сбъркала си с приятеля си, скъпа — той посегна и я докосна по рамото.

Грейс си пое дъх. Алън застана помежду им.

— Какво ви води насам, шерифе?

Очите на Форд се отделиха неохотно от Грейс. Той погледна Алън.

— Моето приятелче тук много се е разпалило. Мисли си, че ще се разбере с дамата, нали? Но май не е постигнал успех. Мисля да му правя компания, докато обсъдим това — онова.

Той се ухили.

Роулинс, който седеше небрежно на седлото, неочаквано протегна крак и се плъзна на земята. Запъти се към тях.

— И какво искате да обсъдим? — запита с дрезгав глас Алън.

Грейс посегна към Алън и го хвана за ръката. Изви бързо глава, когато Форд се спусна на земята, обви я с ръката си и я притисна към себе си.

— Пусни ме — извика тя и се помъчи да се освободи и да види какво прави Роулинс. Форд я хвана без усилие. Държеше я изотзад. Той бе здрав и як като бик и Грейс скоро спря да му съпротивлява. Сърцето й затуптя толкова силно, че и прималя. Цялото й тяло се обля в пот. Дрехата й залепна за него.

— Тъпи янки, това е последното ми предупреждение — изсъска Роулинс. — Не искаме негърски училища в Начез. — Той удари Алън с юмрук право в строшените ребра. Алън изкрещя падна на колене, докато се държеше за удареното място.

Грейс ахна и поде яростна битка с Форд.

— Ах, ти, проклет грубиян! Пусни ме!

— Господи, обзалагам се, че тя се представя страхотно в леглото на Браг — каза Форд и притисна лице в шията й. Едната от едрите му ръце я хвана за гърдите. Поразената Грейс замръзна на място. Не вярваше, че всичко това е възможно да се случи. Той опипа зърното й и я пусна. Тя хукна към Алън и го прегърна. Роулинс и Форд се качиха на конете си.

— Добре ли си? — извика тя, когато неканените посетители се отдалечиха шумно.

Алън бе застанал на колене.

— Какъв мръсник!

— Алън, има ли ти нещо?

— Можеше и да е по-зле.

Грейс му помогна да се изправи. Той целият се бе изпотил.

— По всяка вероятност Браг ще го убие — заяви мрачно Алън.

— Не! — Грейс обезумя. — Алън, не искам да казваме нищо на Рейд! Моля те!

Алън я погледна опечалено.

— Ох, Грейс.

— Не искам да страда.

Той кимна най-сетне.

Грейс се обърна към децата, които се бяха скупчили уплашено.

— Всичко е наред, тези ужасни хора си отидоха и няма да се върнат днес. Хайде, елате всички! Време е да почваме часа!

Алън сграбчи ръката й.

— Ти си луда, Грейс! Не можеш да продължаваш след това, което ни се случи!

— Някой трябва да им преподава. И докато ти не си официално на работа, аз възнамерявам да правя това.

— Грейс, тези мъже не са малки момчета. Те имат оръжия и камшици. Раняват и убиват хора.

— Забелязах вече. Но аз имам едно предимство. Жена съм. Може и да се отнесат малко грубо с мен, но се съмнявам, че дори Форд ще посмее да ме нарани.

— Не съм съгласен!

— Както и да е, за утре смятам да им подготвя няколко номера. Решила съм да си купя оръжие.

Алън се втренчи в нея.

— Не за да го използвам — каза тя и се изчерви. Алън имаше същото отношение към насилието като нея. — Само ще го нося.

— О, боже — отвърна Алън.


— Не вярвам на очите си — Форд се беше изправил.

— Повярвай им — отвърна с усмивка Рейд. Но в очите му нямаше и искрица смях. Той се беше разгорещил, целият беше просмукан от пот и мръсен. Но човекът, когото той буташе пред себе си, беше още по-мръсен, а също и с доста синини. Едното му око бе посиняло и затворено, устата му бе подута, а по него имаше всякакви рани.

Форд се съвзе и се захили с палци в джобовете си.

— Няма да си тръгнеш, нали, момко?

Рейд насочи пронизителния си поглед към него.

— В никакъв случай. Само си помисли как ще изглеждаш сега в очите на хората, шерифе. Затворникът ти бяга, а сега ти го връщат. Не смяташ ли, че имаш голям късмет?

— И всичко това заради някакъв цветнокож боклук.

— И заради една дама.

Форд само го изгледа.

Рейд се овладя. Не искаше да се сбива с Форд, не и заради Грейс, не и щом искаше да спечели по-голяма победа — да даде моряка под съд и да го осъдят. Ще се въздържи от сблъсък сега, за да спечели войната.

— Довиждане, шерифе.

Форд се засмя.

Навън Рейд кимна на човека от агенцията на Пннкертън, когото бе наел да охранява затворника, после забърза с големи крачки към Стръмната улица. Искаше час по-скоро да се види с Грейс.

Нея я нямаше в тяхната стая и той предположи, че е излязла да пазарува. Надяваше се тя да си купи нещо хубаво и скъпо. Усмихна се при тази мисъл. Беше й донесъл вкъщи няколко подаръка. Сложи ги внимателно на масата. Един от тях беше хубав и скъп. Той си помисли, че вече са достатъчно близки и тя ще го носи. Но може би няма да се съгласи.

Не беше в състояние да забрави последната нощ, която прекараха заедно. Грейс се мяташе като тигрица в обятията му. Той се смая от пламенната й и взискателна страст. И й отвърна достойно. Беше си представял, че дълбоко в Грейс има спотаени пламъци, но никога не беше и сънувал, че страстта й ще се окаже толкова гореща и силна. Нито пък си беше представял, че ще се люби толкова неистово и обезумяло с нея. Тя не знаеше, но той наистина имаше белези от зъбите й по шията си, както и следи от ноктите й по гърба си. Носеше ги с гордост.

Докато го нямаше в града, той се тревожеше за нея, тъй като познаваше склонността й да изпада в неприятни ситуации. Но в каква неприятна ситуация можеше да изпадне Грейс сега? Знаеше, че вече не членува в християнското дамско дружество за трезвеност заради връзката си с него. Вече не беше и учителка. Това бе единственото, за което той съжаляваше, защото беше косвеният виновник да я уволнят. За щастие беше разкрил замислите й да води неофициални учебни занятия. Беше й забранил да се занимава с това. Грейс не трябваше да се забърква в нещо подобно.

Отпусна се във ваната с гореща вода. Надяваше се, че тя ще се върне, докато той е вътре. Ще я свали на земята и ще смъкне всичко от нея, за да й даде да разбере колко много му е липсвала. След онази нощ тя нямаше повече да се държи превзето и прекалено благопристойно, нали? Усмихна се. Имаше само един начин да разбере това.

Току-що бе излязъл от водата и си бе увил хавлията около кръста, когато вратата се отвори и на прага й се появи Грейс, която замръзна на място от изненада. Той се усмихна.

— Здравей, скъпа.

Тя го гледаше право в очите. Устните й се разтвориха и нададоха беззвучно възклицание. Тя наподобяваше приказно видение в светлосинята си копринена рокля. После Грейс сведе очи и забеляза, че тялото му е почти голо. По бузите й се появиха големи цветни петна. Рейд не успя да се удържи и получи мигновена ерекция, защото я желаеше силно. Тя му беше липсвала прекалено много.

— Ела тук, скъпа.

Тя го изненада напълно. Втурна се към него и обви ръцете си около влажното му тяло. Рейд я притисна страстно към себе си.

— Харесва ми това посрещане!

Тя притисна силно тялото си към него. Рейд искаше да й даде подаръците, но още по-силно желаеше да направи нещо друго с нея. Ръцете му хванаха здраво бедрата й и ги долепиха до неговите.

— Ох, Грейс, колко ми липсваше.

Устните им се сляха. Устата й беше отворена, влажна и изпълнена с копнеж по него. Той обгърна лицето й с длани, така че да гледа в очите й.

— Мисля, че няма да се държа както трябва, Грейс.

Тя се усмихна. Устата й затрепери и той се стресна, когато съзря сълзи в очите й.

— Сега не е най-подходящото време да те превъзпитавам — прошепна тя.

Той извика възторжено. Вдигна я и я понесе към леглото. Тя му подаде ръка и се изтегна на белите чаршафи. Рейд никога нямаше да забрави този миг. Великолепна гледка, от която на човек му спираше дъхът. Грейс му подаде ръка.

Той се засмя и се хвърли върху нея. Тя се разсмя от изненада. Той изтръгна чантичката й изпод тях и я хвърли на пода, на който тя тупна тихо. Рейд възседна Грейс. Още не си беше махнал хавлията.

— Сега — каза той със закачлива нотка в гласа си, — сега си изпаднала в голяма опасност!

— Аз ли? — запита удивено Грейс. Тя посегна към хавлията и я дръпна. — О, скъпи — каза тя. — Май си прав!