Тя изправи гърба си с всички сили.

— Не сме се разбирали ти да ми определяш прическата. И аз ще ти задам същия въпрос. Къде беше?

Очите му блеснаха. Искаше му се тя да не изглежда толкова привлекателна, дори със свитите устни и с този ужасен кок. Дори проклетата сива рокля не намаляваше красотата й. Ако не друго, светлият цвят правеше кожата й да изглежда удивително прозрачна и бледа като магнолиите.

— Това не е двупосочна улица, мила — провлечено каза той. — Това, къде съм ходил, теб не те засяга, но къде си била ти, определено ме интересува.

Тя изсумтя разсърдено.

Зарадва се, че я ядоса. Искаше да я ядоса толкова, колкото бе бесен и той — не, повече. Пъхна си ръцете в джобовете и извади пълни шепи с пари. Хвърли ги в краката й. Тя ахна и отскочи назад, докато той продължи да изпразва джобовете си. Скоро пред нея лежаха пръснати по пода пет хиляди долара в банкноти и злато.

Тя почервеня силно и го загледа. Той усети, че е много доволен.

— Преброй ги, ако искаш.

Лицето й пламна още по-силно, брадичката й се вирна нагоре, очите й блеснаха леко.

— Не, благодаря, изглеждат достатъчно.

— Достатъчно ли? Не сме ли малко алчни, а?

Тя отвори уста, за да почне да спори. Той очакваше свадата с наслада, но тя се отказа от намерението си.

— Къде, по дяволите, беше, Грейс?

Очите й блеснаха.

— Бях в училището. И честно казано, скъпи, наистина не ме интересува с кого си прекарат нощта! — Гласът й се засили и в него прозвучаха остри нотки.

Рейд присви очи. Тя ревнуваше и за миг тази мимолетна мисъл го изпълни с приятно и триумфално чувство.

— Какво правеше в училището? — гласът му стана груб и зазвуча заплашително.

— А ти какво мислиш? — сопна му се тя. — Че съм мила пода ли? — Тя вдигна глава. — Проведох неофициални учебни занятия и…

— Какво си направила?

Тя спря.

— Проведох…

— Ти вече не си учителка, Грейс.

Тя го изгледа продължително.

— Не говориш сериозно.

— О, много съм сериозен даже — той престана да се обляга на стената. — Съблечи си дрехите.

Тя примигна.

— Ти ми принадлежиш тази година — напомни й той. — Съблечи си дрехите, Грейс.

Тя пребледня.

— Едва ли имаш предвид точно това.

— О, със сигурност имам предвид точно това. — Той направи пауза и добави: — Веднага.

Тя още се колебаеше. Очите й бяха широко отворени и в тях се забелязваше уплаха. Внезапно Рейд изпита омраза към себе си. И двамата знаеха, че той нарочно й налага волята си. Ръцете й затрепериха, когато докосна първото копче на корсажа си и го завъртя. Устните й бяха побелели. Рейд пристъпи бързо към нея. Хвана я за ръката и я спря. Тя вдигна помръкналите си очи към него.

— Не мога.

— Знам — извика той. — Извинявай, Грейс.

Стисна ръката й толкова силно, че тя извика от болка.

Този лек писък го стресна. Обви я с ръце. Тя все още бе съвсем неподвижна и вцепенена като малка птичка, която е уловена в капан. Рейд усещаше, че сърцето й бие лудо до неговото. Стисна я още по-здраво.

— Никога не съм искал да ти причиня болка — изпъшка той в шията й. — Искам само да те защитя.

Вдървените й рамене започнаха да се отпускат в прегръдката му.

— Единственото, което искам, е да те обичам — извика той и я залюля. Устата му се приближи до бузата й с цвят на слонова кост и отрони: — Позволи ми да те обичам, Грейс. Позволи ми.

Обгърна с ръце лицето й. В очите й имаше големи проблясващи сълзи, които се търкулнаха по бузите й. Рейд улови една с уста и я изпи с целувка. Погледна я в очите и улови нейния поглед. Тя не искаше да се откъсва от него. Устата й се отвори. Беше се навлажнила и трепереше. Той притисна своята уста към нея. Когато ръцете й докоснаха свенливо гърба му, той изпита изблик на въодушевление и на нещо друго — някакво толкова необятно и силно чувство, че не успя да го сдържи.

— Грейс — изрече с мъка той до устата й. — Обичам те. О, обичам те… Позволи ми да те обичам.

Тя потръпна в ръцете му.

Целувките му бяха толкова необуздани, а прегръдките — толкова страстни, че я накара да отстъпи назад към леглото. Тя отново се озова в обятията му, притисна се силно в него, отвори уста, за да си поеме дъх и изпъшка под ураганния му напор. Ръцете му затрепериха силно, когато разпусна косата й. Вдигна полите й и погали краката й под дългите памучни фусти. Устата му отново се прилепи до нейната. Беше ту мека, ту неимоверно твърда.

— Докосни ме, Грейс — извика той и премести ръцете й от рамото върху гърба си. За миг спря да я гали и остана обърнат с лице към нея и останал без дъх. Заразглежда лицето й, докато движеше ръката й върху предната част на ризата си. Тя ахна, когато той я вмъкна през отвора на ризата си. Рейд изстена.

Грейс го гледаше безмълвно в очите. Устните й бяха отворени и влажни.

— Не спирай — помоли той и притисна ръката й към ребрата си. След това разтвори рязко ризата. Копчетата изпопадаха около тях, а торсът му се оголи, за да го докосне Грейс.

Ръката й изглеждаше малка и бяла на фона на бронзовата му кожа. Завъртя се неуверено точно над гърдите му. Рейд отметна глава назад, затвори очи и изрече задъхано:

— Моля те, Грейс.

Тя не знаеше какво да прави. Но усещането на мощното тяло на този мъж под нежната й длан бе изумително възбуждащо.

Тя го изгледа дръзко, без да помръдва. Ребрата му леко се очертаваха под кожата. Гърдите му се вдигаха и спускаха бързо. Покриваха ги гъсти и тъмни косми. Зърната на гърдите му бяха малки и плоски. Прииска й се да докосне някое от тях. Отклони бързо поглед настрана.

Погледът й се натъкна на голямата издутина, която напираше излезе от панталоните му. В устата й стана много, много сухо.

— Грейс.

Погледът й се стрелна към него и тя почервеня, че са я хванали да го гледа.

— Всичко е наред — промълви той. — И на мен ми харесва да гледам.

Душата й се раздираше от непознати чувства, които бяха твърде силни, за да им устои. Грейс вдигна ръка и я прокара по твърдата повърхност на един гръден мускул. Улови с пръсти косата му. Цялото му тяло се напрегна при докосването. Той простена, хвана ръката й и я сложи на малкото си стегнато зърно.

Ръката й се опъна. Не й остана дъх. Тялото й затрепери неприлично мъчително. Толкова й беше приятно! Тогава той вдигна глава, за да докосне с език нейното зърно, забравил за дрехата, която го покриваше. Грейс ахна, когато той го дръпна с уста. Той я повали под себе си.

Целунаха се вече без задръжки. И двамата бяха потни. Зъбите им се докоснаха, а езиците преплетоха. Корсажът й се разтвори без усилие под умелите му пръсти. Гърдите й се озоваха в ръцете му. Тя усети, че той смъква бельото й и забеляза, че повдига бедра, за да му помогне. Той вдигна полите й до кръста и си събу панталоните. Нахлу в нея с пресипнал от радост стон. Ръцете й намериха широкия му гръб и го притиснаха. Усети, че е впила нокти в тялото му и сигурно му причинява болка, но очевидно нямаше да спре. Той се задвижи бавно в нея с премерени движения. След това тласъците му станаха по-силни и бързи в отговор на несъзнавания копнеж на тялото й. Тя издаде продължителен стон и извика от върховно удоволствие.

— Да — изохка Рейд. — Да, скъпа, да.

Той легна в кревата. Грейс се намираше в прегръдките му. Внезапен проблясък озари съзнанието му като мълния. Той получи откровение за бъдещето и осъзна, че с досегашния му начин на живот е свършено. Разбра неизразимо ясно, че вече нищо няма да бъде същото и че Грейс наистина е навлязла дълбоко в живота му. Побиха го тръпки. Изпита едновременно ужас и възхитително усещане.

Грейс се размърда в ръцете му.

— Не се дърпай — каза той. Погали я с ръка и я загледа втренчено.

Очите й бяха широко отворени и гледаха нежно. Рейд реши веднъж завинаги да приключи с миналото. Това нямаше да бъде лесно. Трябваше само да вдигне глава, за да види петте хиляди долара, пръснати по пода. Те показваха съвсем ясно какво представлява връзката им и какво точно желае тя от него.

— На пода има пет хиляди долара — каза спокойно Рейд, докато се облягаше на лакти.

Тя настръхна. Ноздрите й се разшириха от гняв.

Какво ли ще ми отвърне, ако я помоля пак да се омъжи за мен? Той почервеня от тази неканена мисъл. Веднъж вече му бе отказала категорично. Беше уверен, че ще му откаже пак.

— Ще ти отворя сметка утре сутринта — каза той не по-малко спокойно отпреди. — Занапред няма да говорим повече за пари. Ще внасям периодично пари в сметката ти.

Тя го изгледа продължително с широко отворени очи. Стори й се, че е мрачен, печален и сякаш му липсваше нещо. Плъзна ръката си по нейната.

— Но искам да ти напомня за нашето споразумение — каза той.

Грейс успя да проговори, въпреки че още не можеше да се съвземе от мисълта за петте хиляди долара.

— Какво?

— Ти се съгласи да прекараш с мен една цяла година.

Тя приседна и обви завивките около гърдите си.

— Да, съгласих се.

— Искам да бъда ясен — погледът му беше много сериозен. — След една година ще обсъдим бъдещето на нашата връзка. Но не и преди това. Няма да променя решението си и да те пусна да си вървиш по-рано.

Да промени решението си… да я пусне да си върви по-рано? Сърцето я заболя. Думите му я нараниха силно. Какво й ставаше? Нека да промени решението си! И колкото по-рано, толкова по-добре! Тя кимна и възпря сълзите си да не потекат по бузите й.

— Какво има? Защо плачеш?

— Не плача.

Той я разглеждаше, без да я разбира, а така му се искаше да знае мислите й. Но тя си оставаше загадка. Беше ли направил или казал нещо, което да я разстрои, или тя плачеше от самосъжаление? Рейд си пое дълбоко дъх.

— За последен път говорим за пари — подчерта той твърдо. Не искаше да се самоизмамва, като й повтаря това, което бе казал — че тя няма да му избяга. Но дълбоко вътре в него се спотаи болка, болка от страх. Беше й платил предостатъчно и сега ще разбере дали е почтена. Защото, ако не е такава, ще си замине още утре. Рейд слезе от леглото и се зае да събира банкнотите. Грейс го гледаше, притиснала здраво чаршафите към гърдите. Запита се колко време ще мине, преди тя да му омръзне? О, че е глупачка! Ако има малко мозък в главата си, ще вземе парите и ще се върне в Ню Йорк. Нищо не дължи на Рейд. Но беше крайно време да осъзнае една ужасна възможност. Никак не беше сигурна, че ако има възможност да избира, наистина ще поиска да изостави този мъж. Очите й се отвориха широко. Лицето й застина. Невъзможно бе това да се случи.