— Разкошни са — прошепна той. — Грейс, мечтаех за това… за теб…

Тя изпъшка, когато той я вдигна и сведе глава същевременно. Езикът му се нахвърли върху набъбналото й зърно. Грейс извика и отметна назад глава. Той започна да я милва преднамерено бавно и възбуждащо с език, докосваше и съблазняваше, като я притискаше с връхчето отново и отново. След това пое зърното в устата си и се зае да го суче.

Грейс се чувстваше безпомощна. Загуби представа какво точно става с нея. Гърчеше се от удоволствие, несмесено с нищо друго силно удоволствие. Главата й се движеше нагоре-надолу. Стискаше силно краищата на възглавницата. Искаше й се това да са кичурите на косата му. Бозаенето му бе силно, а после отслабна. Чу някакъв изтерзан звук и чак след това усети, че той излиза от гърлото й.

Ръката му все още се носеше унесено по тялото й и запаметяваше очертанията на тънкия й кръст, на съвършеното й бедро, на леката извивка на хълмчето между краката й. Той си проправи път през гъстите къдри. Грейс усети, че надава вик. Точно тогава той докосваше изпотеното й и разгорещено тяло, галеше с ръка влажните дълбини и я търкаше нежно напред-назад. Тя сграбчи още по-силно възглавницата.

Рейд вдигна глава. Устата му се притисна в нейната. Езикът му се тласна настойчиво през устните й, които тя отвори с готовност. Пръстите му изобщо не спряха да проникват в нея и да пораждат истинска буря в душата й.

— Скъпа — изпъшка той точно пред устата й, — ти си толкова гореща, толкова влажна, толкова готова за мен. — Един пръст навлезе в нея. Грейс изстена. — Толкова си се стегнала — изохка той, докато я изследваше. — Но ще се отвориш за мен, нали. Грейс? Заради мен, скъпа?

Грейс се мяташе безпомощно. Енергията в нея нарасна и я увлече безмилостно и настойчиво със себе си. Усети, че устата му се отделя от нейната и извика в знак на протест. Ръцете му се насочиха към гърба й, сграбчиха задните й части и я вдигнаха. Усети горещия му и влажен дъх, а после той зарови лицето си в набъбналото й розово тяло. Очите на Грейс се отвориха, разумът й искаше тя да започне да протестира, но устните й отказваха да се подчинят. Езикът му докосна дълбоките, хлъзгави вдлъбнатини, а след това ги замилва бавно.

Калъфката на възглавницата се скъса в ръцете й. Всичко в нея се стягаше, стягаше, стягаше, а най-накрая избухна. Това бе луд, обезумял изблик на чувства. И когато той се уталожи, тя чу своите постепенно заглъхващи викове на удоволствие, които още отекваха из стаята.

Той стоеше неотлъчно до нея. Притискаше в нея голямото си тяло, прегръщаше я, а устата му се мъчеше да намери нейната.

— Грейс, Грейс — повтаряше отчаяно той. Тя му се радваше. Беше зашеметена. Усещаше, че мъжествеността му е помежду им. Тя беше гореща, хлъзгава и огромна. Грейс се изплаши и възбуди едновременно. Той протегна ръката си надолу и се нагласи така, че да проникне в нея.

— Не се страхувай, Грейс — изпъшка. Тя усети, че тялото й се разтегля. — Скъпа, отвори се за мен. Пусни ме вътре…

Тя затвори очи и напрегна всяко мускулче в тялото си. Той се придвижи бавно, проникна в нея и спря.

— Грейс, мила, отпусни се — прошепна той. Ръцете му се задвижиха по тялото й. Докосванията му бяха леки като пеперуда и накараха косата й да се изправи, а кожата й да пламне.

— Да, скъпа, точно така — прошепна той и тласна вътре в нея мъжествеността си. Пръстите му пипнаха леко гърдите й. Той докосна зърното й. Тя изскимтя. Той улови с уста звука, а езикът му се сплете с нейния. Той проникваше бавно и грациозно в нея. Грейс се отпусна, омаяна от усещането. Размърда нерешително тялото си в неговия ритъм.

— Да — каза той, а зъбите му докоснаха нейните. — Отвори се за мен, скъпа.

Грейс отвори уста и, без да бърза, му позволи да навлезе изцяло в нея. Той напредваше бавно. Също толкова бавно тя го посрещаше в себе си. А после тялото му потрепери и той нададе продължителен, чисто мъжки звук на силно страдание.

— Грейс, пусни ме, сега — нареди той и се втурна напред, а Грейс извика от болка. И двамата се вцепениха. Той беше огромен и тя го усещаше целия как е потънал дълбоко в нея.

— Боже — извика Рейд. — О, боже, Грейс. Той я целуна страстно и се задвижи в нея. Усещането, че е неестествено разтегната, отслабна. Изпълването постепенно й стана приятно. Той се задвижи още по-силно.

— Точно така — изпъшка той. — Отвори се, отвори се широко, приеми ме целия, докрай…

Ръцете й се допряха до гърба му. Тя ги разпери свенливо върху твърдите, стоманени мускули, които пулсираха енергично. Сега той се движеше ритмично и решително и Грейс усети, че натискът се засилва отново. Пръстите й се впиха в кожата му.

— Да — извика Рейд и нахлу дълбоко. Грейс усети, че отново започва да й се вие свят. Усети, че вика с всичка сила. Разбра, че той прониква все по-дълбоко в нея, а след това ръцете му я прегърнаха конвулсивно и той рухна върху нея, стенейки името й.

Усещаше погледа му върху себе си.

Грейс стискаше силно със затворени очи чаршафа, който си бе възвърнала отново. Покриваше се с него до шията. Примигна и обърна леко главата си. Той я гледаше, облегнат на лакът. Грейс очакваше да види всичко друго, само не и това. Погледът му беше мил, а не похотлив. Беше сърдечен, искрящ и нежен.

Лека усмивка заигра по прекрасната му уста и Грейс се очарова от нея. Устните му имаха възбуждащи очертания, които събудиха любопитството й. Докато ги изучаваше, тя си спомни какво изпитваше при допира им с нейните устни или с тялото й. Той се наведе и я целуна по върха на носа.

— Срамуваш ли се? — провлечено запита той. — За какво си мислиш, Грейс? — Тонът му беше лек и закачлив. Той се засмя тихо.

— Котка ли ти отхапа езика?

Погледите им се срещнаха. Нейният не беше предпазлив, а по-скоро любопитен. Не знаеше какво да очаква. Разбираше, че е започнала да изпълнява задълженията си към него. Беше й много трудно да не поглежда към този прекрасен мъж, който току-що я бе хвърлил в такъв екстаз, какъвто тя никога не бе подозирала, че съществува.

Той се усмихваше и й демонстрираше дълбоките си трапчинки.

— Ела тук — заубеждава я той. Стържещата нотка в гласа му й напомни всичко, което бе преживяла преди малко.

Тя го погледна. Чаршафът едва покриваше бедрата му. Мускулите му си играеха под тъмната му златиста кожа. Изглеждаше доста охранен и мощен. Така си представяше планинския лъв. Той тупна по мястото между тях.

Грейс пое дъх и се премести леко, само с няколко сантиметра.

Той я сграбчи и я притегли до горещото си твърдо тяло.

— Хъм. Така е много по-добре, нали?

Тя се вгледа в космите по гърдите му. Усети ръката му на тила си и се изви напред, докато не нагласи бузата си върху рамото му.

— Много, много добре — каза той и я замилва по тила.

Наистина беше по-добре. Беше… много хубаво. Уютно. Сигурно. Топло. Дланта му се задвижи нагоре-надолу по гърба й. Възбуждащо.

Не знаеше какво да прави с ръцете си, които се бяха заклещили между телата им. Внимаваше краката им да останат откъм нейната страна на леглото. Внезапно дюшекът помръдна и се измести настрана, защото Рейд направи рязко движение. В резултат тя се озова в скута му.

Загледа се в очите му. Едва не се ужаси. Силната му ръка се впи в кръста й. Той отвърна спокойно на погледа й, после се наведе и я ухапа по ухото.

Тя изохка.

— Какво правиш?

Той се дръпна доволно.

— Чудех се дали още можеш да говориш! — А после се зае да проучва с език раковината на ухото й и го ухапа нежно отново.

Вълна от възторг заля тялото й, но в същото време ръцете й се вдигнаха и опряха в гърдите му.

— Какво правиш, Рейд?

Той се засмя тихичко.

— Играя си — провлечено каза той. — Спомняш ли си, Грейси, казах ти, че когато заиграем заедно, ще разбереш.

Тя си спомни разговора им и сега, когато разбра значението му, почервеня от ужас и, о, да — от удоволствие. А после, още преди да е осъзнала напълно значението на думите му, той стана прав, а тя лежеше в обятията му.

— Рейд!

Той я понесе по стаята. И двамата бяха чисто голи на дневната светлина.

— Пусни ме! — настоя тя. Сърцето й заби лудо. Но то щеше да изхвръкне, когато той се наведе, за да зарови брадясалото си лице в гърдите й.

— Пусни ме! — заяви неуверено тя, докато зърната й се втвърдяваха заплашително.

— Не си избрала подходящия момент, Грейс — каза той, докато я пускаше внимателно във ваната, която изпускаше пара.

Тя ахна. Още преди да се съвземе и да се нагоди към този поврат на събитията, видя, че той вдига твърдия си мускулест крак и го потапя вътре до нейния.

— Какво правиш?

Половината вода се изля навън, когато той се настани срещу нея. Грейс примигна, защото видя мъжествеността му да се втвърдява отново. Беше толкова едър. Помисли си нима е възможно да го направим тук? Знаеше, че това е грях. Не биваше да правят това сега, през деня, във ваната. Обаче тялото й се стегна, сгорещи и пламна предателски от желание при докосването му. Той застана на колене и, след като се хвана здраво и за двете страни на кацата, се наведе над нея. Устата му се приближи на няколко сантиметри от нейната.

— Съжалявам — каза той и я целуна.

Тя отвори свенливо уста. Прие езика му, който навлезе дълбоко и започна да отвръща на ласките му с нарастваща смелост. Той простена и спря да я целува.

— Господи, Грейс, така съм се втвърдил. Желая те.

Горещият му поглед я изпълни с трепет. Колкото и да не й се искаше тялото й да я предава така, то не я слушаше. Той докосна леко с устни нейните.

— Но се страхувам, че ще ти бъде прекалено трудно да издържиш. Ти си толкова тясна. — Той спря да говори и се усмихна дяволито. — А аз съм с по-голям размер.

Тя поруменя. Дали другите двойки обсъждат такива неща? Сведе мигли, като внимаваше да не го погледне. Забеляза, че й е доста трудно да диша. Как смее той да говори толкова нагледно? Вдигна бавно очите си към него, докато преоткриваше значението на телесните си усещания и узнаваше смисъла на силния трепет. По едно време се усети, че се е загледала в устата му. Той си пое рязко дъх.