— Ограбиха ме, загубих парите на Алън. Нямаше къде да ида. Открих едно местенце — изглеждаше толкова хубаво на дневната светлина. Но през нощта…

Той скри усмивката си. Реши да не й казва, че тук от дълги години не се срещат нито вълци, нито лъвове. Ръката му се плъзна по тила й и задържа главата й близо до неговата.

— Вече няма страшно, Грейс. Радвам се, че дойде първо при мен.

Тя подсмръкна.

Рейд не успя да устои на изкушението и докосна леко с устни слепоочието й. Тя вдигна бавно зачервените си очи към лицето му.

— Смяташ ме за глупачка, нали?

Той тупна с показалец прелестното й носле.

— Не, не те смятам за глупачка. Гората е страшна нощем, особено за градско момиче. Но сега си в безопасност, Грейс. — Гласът му беше като милувка, като приятно ромолене. — Нали знаеш, че никога няма да ти се случи нещо лошо?

Думите му я накараха да седне изправена на известно разстояние от него. Изгледа го внимателно и махна с кокалчетата на пръстите си малко влага, която бе останала около очите й. На Рейд му се искаше да се наведе и да изпие сълзата. А после да допре устни до нейните, да ги раздели и да се плъзне вътре. Вместо това седеше неподвижно и чакаше.

Тя си пое дъх.

— Аз… аз си помислих за…

Той не се усмихна.

— Да?

— Твоето предложение.

Сърцето му затуптя силно. Но внимаваше лицето му да остане безизразно.

— Не смятам, че бракът е добра идея.

Той се втренчи в нея. Обзе го разочарование.

— Но знаеш ли, Рейд? — Гласът й му се струваше едновременно съвсем тих, и твърде силен. — Промених решението си за другото… другото предложение.

Той не вярваше на ушите си.

— С което ми предлагаш да ти стана любовница — тя кихна.

— Приемаш да ми станеш любовница? — повтори той смутено.

— Да. — Тя си пое дъх и успя да се усмихне. — Ако, тоест, ако предложението ти е още в сила, аз… реших да го приема.

— Разбирам.

Той стана, погледна я и отиде до прозореца. Нима наистина е очаквал, че Грейс ще се държи като другите жени? И защо, по дяволите, е разстроен? В началото на познанството им не искаше да се жени за нея. Сега ще я притежава; без да плаща високата цена на брака. Но тогава защо е стиснал юмруци и се е ядосал толкова силно? Обърна се към нея. Тя го гледаше неспокойно.

— Разбира се, че предложението ми е още валидно.

Тя въздъхна от облекчение.

— Интересува ме само едно — каза той. — Ще ми го обясниш ли?

— Разбира се.

— Повечето жени биха избрали брака. А ти, напротив, предпочете да ми станеш любовница. Трудно ми е да разбера логиката на действията ти.

Тя си прехапа устната.

— Грейс? — В гласа му прозвуча предупреждение.

Тя си вирна брадичката и впи поглед в него.

— Бракът е връзка завинаги. А другата е временна.

— О, да, как не се сетих.

Тя сключи ръцете си и се размърда неловко.

— Може би трябва да посоча някои условия. Ще ползвам твоите услуги за една година.

Тя се изчерви.

— За една година?

— След което — продължи той, като изпитваше садистично удоволствие от това, че я унижава — всеки от нас ще реши дали да подновим връзката си или не.

— Една година?

— Сигурно няма да ти е трудно да ме понасяш в продължение на една година, нали? В края на краищата не е за цял живот.

Очите му блестяха. Усещаше, че губи контрол над себе си и ще избухне.

— Година. Ами, да, съгласна съм.

— Благодаря ти. Нали разбираш, че имам изключителни права над теб.

— Изключителни права… — Очите й се изпълниха със сълзи.

— О, по дяволите — провлечено каза Рейд!

— Извинявай — каза тя и си избърса очите. — Просто съм уморена. Смяташ ли, че е възможно да изчакаме до утре и тогава да започнем нашата… нашата връзка?

— Утре. Да, това определено е добра идея.

Рейд знаеше, че трябва да излезе веднага навън. Не искаше да я кара да вика, но беше разярен и знаеше, че ще направи именно това. Пресече стаята с решителна стъпка и отвори вратата. Помъчи се да не я затръшва зад себе си. Не успя.

19

Няколко часа по-късно Рейд влезе тихо в своята стая в хотел „Сребърната дама“. Облегна се тежко на вратата и изчака очите му да привикнат към мрака вътре. След това се оттласна с усилие напред и влезе в стаята.

Беше съвсем пиян и го знаеше. Заобикалянето на мебелите в стаята го затрудни доста. Блъсна се в един стол, който изскърца по пода. Застина на място, защото не искаше да събуди Грейс.

Намери лампата и я запали. Искаше да погледне Грейс, да я погледне истински и да й се полюбува. Застана над леглото, вдигнал лампата в ръка и впери поглед в нея. Тя беше толкова хубава. Сърцето му подскочи странно няколко пъти. Хубава и необикновена. Усмихна се при тази мисъл. След Грейс някоя обикновена жена би го отегчила до смърт.

Вече не беше ядосан. Всъщност му беше трудно да си спомни защо се бе разгневил така. Какво от това, че тя не пожела да се омъжи за него? Повечето мъже на негово място биха се смятали за късметлии. Сега, когато я гледаше как спи, свита на кълбо със спуснати върху рамото й коси, той се чувстваше безкрайно щастлив. Беше голям късметлия. Късметлия, изпълнен със страст.

Разглеждаше гърдите й, които се подаваха от тънката й долна риза. Свали една по една дрехите си, като отклоняваше с мъка погледа си от нея. Накрая остана чисто гол. Мушна се в леглото до нея и я взе в прегръдките си. Тя се размърда. Тази жена му принадлежи. Тази мисъл бе изумителна! Той се сгуши във врата й и я прегърна силно. Спусна ръката си по тялото й, докосна кръста й и стигна до бедрата. Никоя на не го бе карала да се чувства толкова добре. Спомни си колко силно изплашена изглеждаше тя след премеждията си в гората. Сигурно беше съвсем изтощена, щом спеше толкова дълбоко. А той бе обещал, че ще изчака до утре. Тялото му се бе втвърдило и искаше да го задоволят, но той бе дал обещание. Зарови лицето си в нейното, като шепнеше името й, но не за да я събуди. Произнасяше го като израз на дълбоко чувство, за което нямаше име. Утрото почти бе настъпило. Скоро тя ще стане негова.

Грейс притисна възглавницата в прегръдките си, съпротивявайки се на неумолимото настъпване на утринта.

— Добро утро, мила.

В гласа му се долавяше грубо провлачване. Той бе страстен и познат. Грейс си помисли, че сигурно сънува. След това, щом се разсъни напълно, тя си спомни всичко и примигна изумено. Снощи се уплаши до смърт, избяга при Рейд и се съгласи да му стане любовница.

Той й се усмихна. Стоеше до леглото, облечен в едва пристегнат копринен халат. И погледът, и външният му вид бяха безстрастни.

Масата с ленена покривка блестеше цялата от кристалните и порцеланови съдове по нея. Букет с виолетки в същия цвят като очите на Грейс украсяваше центъра й. Кофичка с най-хубаво френско шампанско се изстудяваше на една поставка на пода. От множеството покрити със сребърни похлупаци ястия се носеха съблазнителни аромати.

— Поръчах закуска за двама ни — каза Рейд. — Поръчах и баня.

Тя погледна покрай него към ваната, която изпускаше пара, вдигнала завивките чак до брадичката си. Вярно беше. Направила е последната крачка. Ще стане любовница, и то не, на когото и да е, а на Рейд. Показа си главата над завивките и го погледна.

Погледът му беше сърдечен. Преди да отрони и звук, той вече седеше на ръба на леглото до бедрата й. Ръката му докосна лицето й.

— Какво правиш? — изписка тя.

— Не се нервирай — изрече дрезгаво той. Погледът му се разходи бавно по бузата й.

Грейс се загледа настрани. В главата й цареше пълен хаос. Да, не, не, да. А палецът му, големият му невинен палец караше сърцето й да бие лудо.

— Грейс — гласът му беше пресипнал.

Грейс се сети защо. Погледите им се кръстосаха.

Дланта му се задвижи безкрайно нежно и чувствено по лицето й. Искаше й се да не го гледа, но това не беше възможно. Той смъкна внимателно със свободната си ръка чаршафа, който тя стискаше с такова отчаяно усилие и го дръпна от тялото й. Грейс нямаше сили да помръдне.

Той я погледна. Блестящият му и настойчив поглед се плъзна по гърдите й, по протежение на долната й риза и стигна до голите й крака. Устните му се разтвориха. Тя виждаше през процепа на халата му, че гърдите му се вдигат и спускат тежко.

Ръката му се прехвърли от лицето на шията й. Докосването му беше като на лек като шепот ветрец и едва се долавяше. Кожата й пламна и я засърбя. Започна да усеща надигането на нова неотложна потребност в гърдите и слабините си. Тя пулсираше вътре в нея и бе невероятно възбуждаща. Пръстите му заиграха по врата й. Очите на Грейс се затвориха от само себе си, клепките й се спуснаха внимателно надолу. Брадичката й се вдигна, главата й се изви назад. Палецът му се плъзна по една от вените на гърлото й.

— Толкова си хубава — прошепна той. — Толкова си нежна, Грейс, ще се постарая да ти стане толкова приятно…

Тя чу думите му, но не отвори очи, първо от страх и второ, защото докосването на връхчетата на пръстите му беше толкова нежно. Ръката му се спусна надолу, докосна ключицата, понесе се неусетно, плъзгаше се. Движението спря, пръстите се свиха точно под мекото възвишение на гърдите й.

Грейс ахна, когато той докосна леко и закачливо зърното й. Забеляза, че долавя дишането му. Пръстите му танцуваха по едната й гърда, а после тя усети, че палецът му се движи насам-натам под зърното. То се стегна, втвърди и затрепери, опряно в грубия памучен плат на долната й риза.

— Грейс — прошепна той.

Тя усети, че той хваща здраво шнурчетата и отвори очи. Погледът му не се откъсваше от фините връзки, докато ги смъкваше от раменете й. Сне бавно долната й риза и оголи гърдите й. Очите му следваха движението на памучната дреха. Погледът му се прикова в бялото блещукащо тяло, което той бе оголил. Докосна почтително и двете й гърди, а след това ръцете му ги обгърнаха.