— Рейд — тя докосна ръкава му. — Наистина съм поласкана. Благодаря ти. — Неочаквано си спомни за бара зад тях и погледна виновно към него. — Време е да се върна.

— Ти смяташ да се връщаш там?

— Ами, да.

— Не, няма да се върнеш, Грейс — каза заплашително той.

— Нямаш право да ми казваш какво да правя.

— Вярно е, че нямам право. Искаш да се върнеш там и да се отнасят с теб като с проститутка, когато можеш да ми станеш жена. Сама искаш да се натопиш в мръсотията.

Именно това беше проблемът. Не искаше да се връща там. Самата мисъл за това я отвращаваше и плашеше. Пое си дъх, за да си вдъхне смелост. Едва успя да му се усмихне, защото той я гледаше доста внимателно. Изправи рамене и се върна в бара.

Рейд се втурна мълниеносно напред. Нахлу в заведението и се приближи до Ден. Грейс беше едва на половината път до бара. Разговорите внезапно престанаха. Грейс замръзна на място, обърна се и го видя. Рейд застана до собственика. Изгледаха се продължително. Рейд не отрони и думица.

Ден вдигна ръце с предразполагаща усмивка на лицето си.

— Смятах, че той ти е разрешил да работиш тук. Когато я наех, тя каза, че няма да има никакви проблеми. Не искам неприятности. — Той се обърна към Грейс. — Съжалявам, Грейс, но си уволнена.

Грейс ахна.

— Повярвай ми, Грейс — каза Рейд. — Това място не е подходящо за теб.

Тя не си даде труд да помисли за последствията или за това, че той е прав.

— Но е подходящо да съм ти жена?

Рейд почервеня.

— Няма да се омъжа за теб, дори да си последният мъж на земята!

Тя хукна покрай него и избяга навън в благоуханната нощ на Начез.

18

Грейс не можа да заспи, въпреки че се чувстваше изтощена.

Рейд я бе помолил да се омъжи за него.

Тя не искаше да го поставя в неловко положение в бара, но й се струваше невероятно, че той толкова желае да я вкара в леглото си, че наистина й предлага брак. Очевидно не я обичаше. Изобщо не бе споменал думата „любов“. Тя си спомни как изглеждаше Рейд, когато й каза, че обича предизвикателствата, и как блестяха очите му. Дали нейният отказ не бе просто поредното предизвикателство за него? И той няма да се спре пред нищо, за да го преодолее?

Грейс се мяташе неспокойно в леглото. Дали предложението му още е валидно след нейното избухване в заведението? Тя седна в леглото и премести плитката над рамото си. Защо сърцето й тупти така? Невъзможно е да се омъжи за него! Е, да, тази вечер получи нагледен урок как той ще ограничава действията й! Рейд не й подхождаше в никакво отношение. Тогава си спомни как се чувстваше, когато се намираше в обятията му и наистина се изчерви.

Какво ли ще е да бъде наистина жена на Рейд? Тя си представи, че е облечена в елегантна рокля, носи диаманти в косата си и поздравява Рейд в изискан салон, когато той се връща вкъщи за вечеря. Той се усмихва, също и тя. Той й подава ръка и тя се втурва към него. След това измъква иззад гърба си великолепен букет от яркочервени рози. Когато изненаданата Грейс го приема, се появява едно червенокосо детенце и се хвърля в прегръдките на Рейд с радостен писък: „Татко, татко!“

О, боже! Тя дори не знаеше дали той иска да имат деца, или къде иска да живеят! Нищичко не знаеше. Всъщност, ако искаше чак толкова да се омъжи за някого, трябваше да се омъжи за Алън. Нима не смятаха всички, че тя обмисля предложението на Алън? Не беше помисляла за това! През последния час беше мислила за предложението на Рейд повече, отколкото за Алън през цялата седмица!

Тя реши, че нищо не й пречи да приключи с това предложение веднъж завинаги и да му съобщи утре, че двамата просто не си подхождат. Опита се да си представи реакцията му. Той ще се разгневи ужасно. Но може вече да е променил намеренията си. Обратно на очакванията й тази мисъл никак не й хареса.

Едно вътрешно гласче й нашепна: „Той ще реши всичките ти проблеми.“

— Не, няма — каза на глас Грейс. Да, трябваха й пари и тя искаше той да накара шерифа Форд да спре да се подиграва със закона, но това не беше причина да се омъжва за него. В края на краищата не го обичаше. Приближи бавно главата си към възглавницата. Стори й се странно една невлюбена жена да прекарва по-голямата част от времето си в мисли за него.

— Така е, защото той много ме предизвиква и дразни — заяви тя на тъмнината.

Всъщност тя би предпочела да му бъде любовница, а не жена. Бракът беше завинаги, а ако му стане любовница, връзката им рано или късно ще се разпадне.

„Господи“, помисли си тя. „Не съм в състояние да разсъждавам правилно заради него. Загубила съм си здравия разум!“

Утре трябваше да плати наема за следващата седмица. Ще трябва да помоли Хариет да изчака няколко дена. Това никак не й харесваше. Хариет се нуждаеше от тези пари. Грейс си помисли, че Алън би й дал няколко долара на заем и те ще стигнат за наема за следващата седмица, но след това какво ще прави? Алън трябваше да се издържа, докато се оправи. Грейс се намираше в ужасно положение. Ех, да не я бяха уволнили заради Рейд.

Няма защо да се ядосва толкова. Мразеше тази работа. Радваше се, че няма да сервира повече.

Грейс заспа неспокойно. В съня й се появи Рейд, който я преследваше. Отначало тя тичаше с всичка сила, но после стъпките й се забавиха и тя пожела той наистина да я хване! И той я хвана. Прегръдките и страстните му целувки толкова приличаха на истински, че Грейс се събуди и си помисли, че това се е случило в действителност. Сърцето й биеше силно, гърдите й се вълнуваха. Усещаше влажна топлина между краката си. Лежеше в мрака и постепенно идваше на себе си, но изпитваше явно разочарование. Не желаеше да признае това усещане дори пред себе си.

Грейс нарочно закъсня за закуска, тъй като не искаше да се среща с Рейд. Щом всички други излязоха, Грейс прехапа устни и заговори:

— Хариет…

Но Хариет я прекъсна. Очевидно искаше да й съобщи нещо.

— Грейс, просто трябва да ти го кажа. Зная, че се различна от жените на Юг, че пропагандираш трезвеност, че си янки и момиче от голям град. Но съм длъжна да те предупредя. Не трябва да позволяваш на мъже като Рейд Браг да правят каквото си искат с теб. Знам, че той е добро момче, но ти си дама и не трябва да му разрешаваш да те смята за нещо друго или да се отнася с теб по друг начин.

Грейс не знаеше какво да отвърне. Искаше й се да се защити, но се чувстваше виновна.

— Какво знаеш за него, Хариет?

— Знам, че той трябва да внимава повече, преди да почне да ти прави такива номера — заяви разгорещено Хариет.

После продължи:

— Познавам роднините му. Той произлиза от мило и добро семейство.

— Да, ти си ми споменавала това по-рано.

— Баща му имаше навик да язди по тези краища и беше същият като Рейд. Всички момичета се лепяха по него. Разбира се, тогава всичко беше различно, нямаше толкова сгради и никой не спазваше законите.

— Кога беше това?

— През четиридесетте и петдесетте години.

— А майка му?

— Прекрасно дребно момиче. Само веднъж съм я срещала, но ми стигна, за да разбера защо бащата на Рейд никога не погледна към някоя от нашите девойки. Виж какво, Грейс, много се разтревожих, когато чух слуховете, но после се сетих нещо — просто го накарай да се ожени за теб, няма да ти е толкова трудно да го постигнеш.

Грейс прехапа устната си. Какво ли ще каже Хариет, ако разбере, че Рейд й е направил предложение? Тя каза:

— Ние просто не си подхождаме, Хариет.

Жената изсумтя.

— Така ли? Той е луд по теб, а и ти не си безразлична към него. Ти не си Луиза Баркли и Рейд знае това. Възпитали са го добре.

Като си спомни за отвратителните му женкарски маниери, Грейс каза с лека горчивина:

— Не се сещам за това, като го гледам как се държи.

— Скъпа, Рейд е най-малкото дете в къщи и както ми е казвал самият той, семейството го е разглезило, като го е обсипало с цялата си любов и му е посветило всичкото си внимание.

Разпитай го за тях някой път. Той ги обича. Грейс, можеш да разбереш какъв е един човек, като опознаеш роднините му. Запомни това.

Грейс трябваше да разговаря с Хариет за седмичния наем. Нямаше как да отложи това, колкото и да й се искаше да узнае нещо повече за Рейд Брег.

— Хариет, зная, че това, за което ще те помоля, е непоносимо, но се надявам да ми разрешиш да закъснея няколко дни с плащането на наема.

Хариет явно се почувства неудобно.

— Грейс, обикновено това не е проблем. Надеждите й угаснаха.

— Грейс, скъпа, опитай се да ме разбереш. Пансионът ми си е извоювал висок престиж. Моите дами са много, много разтревожени. Те ме предупредиха, че ще напуснат, ако ти разреша да останеш. А аз се издържам от наема на пансиона. Не мога да си позволя да загубя доброто си име. Ами ако дамите наистина напуснат? На тяхно място няма да дойдат други. Ще остана без пари.

Грейс усети, че й прилошава.

— Разбирам.

— Скъпа, наистина ми е много неприятно, че те предупреждавам да напуснеш. Отлагах го, докато бе възможно. Но ще кажа всичко, което ми е на езика, на този Рейд Браг, защото той е виновен за всичко и ще видиш, че той ще се промени към по-добро! А междувременно най-добре иди в някой хотел.

На Грейс й се искаше да извика.

— Хариет, Рейд вече ме помоли да се омъжа за него — каза тя, тъй като искаше да сподели с някого в какво тежко положение е изпаднала.

Хариет втренчи поглед в нея, отметна глава назад и се изкиска ликуващо.

— Наистина ли? Това е чудесно! Разбрах, че ще стане така в мига, в който ви видях двамата заедно. Защо не ми каза?

Грейс не се усмихваше. Как да каже на Хариет, че й е невъзможно да се омъжи за Рейд. Хариет започна да фантазира замечтано за тях двамата. Ако й каже истината, Хариет ще се помъчи да я накара да си промени решението. Възрастната жена я прегърна топло и си отиде.

Грейс не помръдна. Разбра, че сега няма избор. Ще вземе на заем десет долара от Алън. Това бяха точно половината от спестяванията му. Знаеше, че той ще й услужи, без да се колебае. Парите ще й стигнат да си наеме някоя много евтина стая за няколко седмици. Ще яде само един път на ден. Все ще й падне някаква работа, преди да й свършат парите.