Но каква полза, че разбира всичко това.

Той беше горещ. Той беше мъж. Той беше силен — ТОЙ въплъщаваше живота и сигурността. Тя се бе сблъскала с насилието и терора, но сега се намираше в безопасност в прегръдките на Рейд. Обви ръцете си около него и се притисна страстно към тялото му.

Той зарови лице в шията й и я притисна ужасно силно към себе си.

Грейс извика високо и зарида. Вторият й вик беше нечовешки. Сякаш го издаваше някакво животно, страдащо от силна болка. Рейд спря да се движи върху нея. А тя завика с всичка сила, нервно и жално.

Рейд остана неподвижен още един миг върху нея. После затвори очите си, преобърна се и я притисна още по-силно към себе си. Тогава тя заплака, притиснала лице към ленената риза на гърдите му.

— Грейс — каза дрезгаво Рейд. — Всичко е наред.

Тя изстена. Трепереше и се притискаше в него. Той я прегръщаше, милваше и люлееше приспивно. Тя ревеше неудържимо и се мъчеше да се зарови в него. Доста време по-късно, когато сълзите най-сетне спряха да текат, тя се почувства напълно изтощена. Намираше се в прегръдките му и между бедрата му. Неговата риза бе донякъде разкопчана, а мократа й от сълзи буза се облягаше на голите му гърди. Там я обвиваше гнездо от удивително меки кестеняви къдри. Едната от едрите му ръце си почиваше на кръста й, плъзгаше се нежно нагоре-надолу от бедрата до ребрата й. Другата придържаше тила й. Косата й отдавна се бе оказала на свобода. Той погали косата й. Усещането бе прекрасно и много успокояващо. Тя въздъхна продължително.

— По-добре ли си? — попита той и тя си помисли, въпреки че не беше сигурна, че устните му я докосват леко отгоре по косата.

Чувстваше се толкова уморена, че отговорът й едва се чу. Изтощението й бе толкова силно, че не я интересуваше в каква поза лежи. Нехаеше за начина, по който бедрото й се настани удобно в сгъвката на слабините му. Зарови още по-навътре лицето си в гърдите му и веднага заспа.

Когато се събуди на другата сутрин, още се намираше в леглото и в прегръдките му.

16

Рейд се събуди пръв. Не помръдна. Цялото му тяло изгаряше от същата необуздана страст, която го изгаряше през цялата нощ. Никога досега не беше спал целомъдрено с разкошна жена. А без съмнение жената в обятията му беше разкошна.

Те лежаха там, където ги бе заварил сънят. Гърбът й се беше притиснал плътно в лицето му. Мекият й ханш лежеше като в люлка в пулсиращите му слабини. Издутият му член се бе приютил сладостно и мъчително в горещата долина, която бе изградило тялото й. Обви я с ръце. Тя дишаше равномерно и бавно, а той — рязко и шумно. Облегна се предпазливо на лакът и сведе поглед към нея.

Беше направо непоносимо хубава. Ръката му се прокрадна до стройното й извито бедро, плъзна се нагоре, като мачкаше памучната й нощница, после по-надолу. Хвана я по-здраво и я притисна към набъбналата си мъжественост, наведе се и се сгуши до лицето й. Тя въздъхна.

— Грейс? — прошепна той. Гласът му бе дрезгав и пресипнал. Не се чу отговор.

Той затърка мудно бедрата си в нейните със затворени очи. Лицето му се изкриви от болка. Пак се наведе над нея. Устните му бяха на сантиметри от ухото й.

— Грейс?

Тя се блъсна с гръб в него.

Той изстена и плъзна ръката си нагоре, за да обгърне пълните й гърди. Зърното й се втвърди мигновено, щом пръстите му го погалиха. Тя се премести, без да се е събудила още. Гърдата й изпълни докрай дланта му. Знаеше, че постъпва като някой мерзавец. Разтвори гънките на нощницата й и оголи прекрасните й гърди. Докосна с език едно издадено зърно.

Тя простена. Клепките й се размърдаха.

Рейд беше само по панталони. Сега те го стягаха силно и ограничаваха движенията му. Искаше му се да ги свали, но съзнаваше инстинктивно, че това ще изостри взривоопасната ситуация, в която бе изпаднал. Пъхна бедрото си между нейните и го задвижи нагоре-надолу.

Грейс въздъхна. Клепките й се вдигнаха.

Ръката му действаше своеволно. Усети, че вдига роклята й, плъзга дланта си по гладките и твърди очертания на бедрото й и поема нагоре към мекото, незабележимо възвишение. Вдигна се съвсем леко нагоре, за да види лицето й, докато ръката му прокарваше малки, интимни кръгчета по корема й и блуждаеше все по-надолу и по-надолу. Гледаше как сънят напуска очите й. Погледите им се срещнаха. Неговият бе самоуверен и блестящ, нейният — кротък и стреснат. Пръстите му докоснаха венериния й хълм. Грейс изпъшка. Рейд зарови пръсти в гъстите къдрици. Тя легна по гръб с доволна въздишка. Очите й се затвориха, а бедрата й сами се раздалечиха. Рейд едва сдържаше дишането си. Средният му пръст се плъзна между горещите и хлъзгави гънки на тялото й.

Тя изохка леко.

Той усети, че цялата се надига под ръката му. Грейс се изви леко. Рейд не можа да устои на гледката. Но не искаше да се люби с нея, докато е полусънна.

Рейд застана на колене между разтворените й крака и я целуна по пъпа.

— Грейс — заповяда той. — Събуди се, Грейс. Събуди се.

— Рейд — промълви тя. Клепките й бяха като тъмни криле върху бледата й кожа.

Той се наведе ниско и докосна с език розовото лъскаво зрънце между бедрата й.

Грейс изстена и се изви бавно.

Ръцете на Рейд обгърнаха бедрата й и ги притиснаха. Той започна деликатно да изследва тялото й с език. Сърцето му заплашваше да изскочи от гърдите. Запита се дали ще съумее да си събуе панталоните, толкова беше втвърден и нараснал. Тя се вдигна към него и изскимтя отново. Звукът беше умилителен и той едва не полудя от копнеж. Вдигна рязко глава.

— Събуди се, Грейс.

Очите й проблеснаха и се отвориха. Той се наведе, за да притисне устните си към нея и да я погали с език. Тя изпъшка. Той се изправи над нея.

— Погледни ме, Грейс.

Изцъкленият й и нефокусиран поглед се сблъска с неговия. Той изпита чувство на пълен триумф, когато я видя така отпусната и изпълнена с копнеж по него.

— Кажи ми какво искаш, любима — попита той с преплитащ се език. Намери умело подходящия момент и пак я докосна леко с език.

Тя се изви и се премести назад към възглавницата. Рейд я ближеше и проучваше с език. Още не беше задоволен и това го измъчваше. Най-накрая вдигна от нея мощното си тяло и улови няколко сплетени кичура от косата й. Лицето му бе съвсем близо до нейното.

— По дяволите, Грейс, погледни ме!

Тя го погледна.

Той я целуна силно и властно и затърка стоманено — твърдите си слабини в горещото й потно тяло. Тя се изви като змия, мъчейки се да се притисне плътно до него. Той я хвана за брадичката. Нейният поглед потъна в неговия.

— Рейд — изпъшка тя.

Той не й даде възможност да се изплъзне, а отново се настани между краката й с явното намерение да я залее с ласките си. Грейс докосваше голите му рамене, отстъпи назад и го прегърна още по-силно. Бедрата й се извиха като дъга. Нададе протяжен стон.

— Моля те — извика тя.

След малко тя се изви силно и извика, а той усети, че лицето му се стяга в стоманена маска. Нямаше намерение да губи контрол над себе си. Тя още се мяташе конвулсивно, когато той усети, че избухва, докато лежеше на дюшека и се търкаше силно в него. Лицето му бе заровено в нейното. Ръцете му прегръщаха силно бедрата й.

Доста време трябваше, за да стихнат страстите им.

След това едно коляно го удари грубо в лицето, когато тя преметна уплашено краката си над него. Рейд нямаше сили да помръдне, тъй като още се възстановяваше. Усети, че Грейс изскача от леглото.

— Стани — изрече гневно тя.

Той усети, че е допуснал грешка. Трябваше да възстанови мигновено силите си, да я притегли в обятията си и да я обсипе с любящи целувки. Един съвсем не лек удар се стовари върху бицепса му.

— Стани!

Рейд се преобърна изморено и приседна. Тя беше разярена, но избликът на ирландския й темперамент я правеше още по-красива.

— Грейс…

— Ти се възползва от мен — изсъска гневно тя.

Невъзможно бе да обори истинността на думите й.

— Но беше толкова приятно, Грейс. Вече знаеш това.

— Единственото, което знам, е, че си жалък!

— Май не означавам много за теб — изрече напрегнато Рейд. — И това е от първия път, когато се срещнахме.

Тя се обърна с гръб към него, скръстила здраво ръцете си.

— Истина е — той се вдигна и застана зад нея. — По дяволите, Грейс, не ми се съпротивлявай повече. Нима не разбра благодарение на мен колко хубаво може да ни е заедно?

Той посегна към рамената й.

Тя се извърна и замахна. Той не се наведе, не защото бе решил да се държи като великодушен човек, какъвто наистина беше, а тъй като беше спал лошо през цялата нощ. Това забавяше рефлексите му.

— Ох. Заболя ме.

— Божичко! — възкликна Грейс, а пламналите й бузи загубиха цвета си. Рейд търкаше челюстта си.

— Грейс, защо не се успокоим и двамата? Станалото станало. Дай да си поръчаме нещо за закуска и да решим какво ще правим по-нататък.

Ръката й се притисна в устата й. Очите й се разшириха от изненада.

— Аз съм прекарала нощта тук!

— Ти заспа.

— Само ти си виновен! Изобщо не трябваше да ми разрешаваш да оставам! Защо ме доведе тук? — зарида тя.

Рейд примигна.

— Ти си изпаднала в нервна криза и в шок…

— Направил си това нарочно! — Тя пак замахна, но този път той избегна удара и хвана китката й.

— Спри се, Грейс. Съжалявам, че не бях на себе си вчера. Стори ми се съвсем нормално да те прегърна, докато спиш.

— Заради теб загубих доброто си име!

Изведнъж го обхванаха неудържими угризения на съвестта. Имаше ужасяващото усещане, че е сбъркал.

— Грейс?

Тя се дръпна силно и той я пусна.

— Как ще се прибера при Хариет по нощница и пола? — извика тя. — И къде ми е полата? Колко е часът? Ще закъснея за училище!

— Ще изтичам до Хариет и ще ти донеса някоя рокля — каза той и усети, че в него се надига чувство на вина.