Грейс успя да се усмихне, въпреки че беше затънала в блатото на чувствата си. Досега обявата, че тук има шивачка, не й беше довела клиенти. Дори и да се появеше свободно работно място, тя си бе спечелила вече доста лоша репутация в този град. А сега, когато преподаваше на негърчетата, репутацията й сигурно още се бе влошила. Положението явно бе извън контрол. Същото бе и положението в Ню Йорк, където никой не би я наел заради лошата й слава. А си бе обещала да се държи дискретно!

Може би е възможно да склони Луиза да й даде мястото на домашна учителка на децата на хонорар. Представи си колко много ще трябва да се унижи и колко зле ще се държи с нея Луиза благодарение на властта, която ще има над нея. Това не вълнуваше Грейс. Ако смяташе, че има и най-малка възможност да получи някакъв допълнителен доход, тя би се проснала в краката на тази жена. Но знаеше добре, че Луиза никога не би я наела отново.

Също толкова добре разбираше, че в града няма никаква работа за порядъчна жена.

Когато затвори очи, през ума й мина една ужасяваща мисъл. На Сребърната улица винаги има работа.

15

Именно тази тревожна мисъл задържа будна Грейс, когато тя си легна.

Имаше един съвсем лесен изход… Рейд. Веднага се ужаси.

Знаеше, че по-скоро би умряла, отколкото да приеме неприличното и безочливо предложение на Рейд. Неканени в съзнанието й нахлуха пресни спомени, спомени за твърдото му тяло, притиснато интимно в нейното, за докосването на неговите нежни и безкрайно съблазнителни устни. Грейс зарови лице в шепите си. Не беше честно! Всичко в нея заговорничеше против самата нея, начело с предателското й тяло, и я тласкаше в обятията на Рейд. Почувства се, сякаш е уловена в капан.

Няма да му стане любовница. Сключи ръце на гърдите си. Разумът й рисуваше картината на Сребърната улица с подредените един до друг барове, обърнати към широката, мудно течаща Мисисипи.

Опита се да си представи как ще изглежда в къса пола, каквато носеше блондинката в „Черната пета“. Не успя. Изчерви се. Преди да падне толкова ниско и да посрами убежденията, които й бяха толкова скъпи, ще пита отново в хотелите по хълмовете дали им трябва сервитьорка. Тази работа се ползваше с лоша слава, но беше за предпочитане пред Сребърната улица.

Грейс пропъди тия мисли. Сърцето й се сви, когато чу, че някой се качва по стълбите. Всички жени, които живееха на този етаж заедно с нея, се бяха оттеглили в стаите си. Кой ли идваше сега? Приседна и се вслуша в шума.

Някой почука леко по вратата й. Грейс стана веднага, за да отвори.

— Клариса! — ахна тя.

На смутеното лице на сестрата на Джефри се изписа явно облекчение, когато видя Грейс.

— Миз Грейс, не зная какво да правя!

— Какво има? Добре ли си?

— Нощните ездачи ще излязат навън тази вечер — извика ужасената Клариса. — Не знам какво да правя, но си спомних за вас, тъй като сте учителка и сте толкова хубава! Последния път те за малко не убиха брат ми Джим!

— О, господи — възкликна Грейс. За миг застина от изненада. След това хлопна вратата. — Сигурна ли си в това, което казваш?

— Да, мадам.

— Знаеш ли къде ще отидат?

— В Шантитаун. Един човек от републиканското правителство ходи там днес, държа реч и се опита да увери всички ни да гласуваме наесен. Каза ни да не се страхуваме, защото кланът вече не съществува — Клариса се беше притиснала до ръкава й. — Какво да правим?

— Трябва да намерим Рейд — отвърна мигновено Грейс. — Той ще ти помогне.

Тя вече си навличаше полата над нощницата и си намяташе шал над раменете.

— Хайде, Клариса — подкани я мрачно Грейс и хукна надолу по стълбите. — Неговата стая е на втория етаж.

Рейд го нямаше.

— По дяволите! Сигурно е в някой от онези барове или бордеи — каза Грейс. — Да тръгваме!

Клариса я следваше по петите. Изхълца сподавено.

— А сега какво ще правим?

— Ще ги спрем — отвърна светкавично Грейс. — Ще идем да ги спрем!

Влязоха в кабинета на Хариет. Грейс спря пред прекрасен махагонов шкаф с оръжия. Тя се поколеба и си спомни колко дълбоко ненавижда насилието, но само за секунда. Животът на невинни хора бе в опасност. Опита се да отвори вратичката. Клариса ахна.

— Няма да ги спрете, мис Грейс. Не и вие…

— По дяволите, сигурна съм, че искам да опитам — каза Грейс зачука по ключалката. — Проклятие, заключена е.

Клариса я дръпна за ръкава.

— Миз…

Грейс взе едно преспапие, удари стъклото и го строши. Сграбчи най-модерната на вид пушка, която й попадна пред погледа.

— Да вървим, Клариса. Имаш ли кон?

— Само Мери. Тя е муле.

Щом се озоваха навън, Грейс видя едно голямо мършаво муле и потръпна. Напомни си строго, че сега не е време да позволява на страха си от конете да й попречи. Клариса й помогна да се качи, а след това се покатери след нея. Мери опъна ушите си назад, когато усети двойния товар. Но щом двата чифта пети я смушкаха, тя потегли покорно в неподдаващ се на контрол бърз тръс. Грейс се поклащаше силно и стискаше здраво юздите и пушката. Полагаше отчаяни усилия да не се изтърси на земята.

— Мисля, че трябва да отидем в града да намерим миста’ Рейд — каза разтревожено Клариса. — Иначе ще ни убият.

След това добави:

— Отпуснете си гърба, мис Грейс. Така ще му стане много по-лесно на мулето да ни носи.

— Никога не съм харесвала конете — изрече Грейс през здраво стиснатите си зъби, — но току-що разбрах, че мразя мулетата!

След няколко минути тя запита:

— Клариса, как разбра, че нощните ездачи ще излязат гази вечер?

Усети, че младото момиче настръхва.

— Чух го — каза най-накрая Клариса.

— Как?

— Когато си тръгвах от Триилоун.

Грейс беше прекарала в Начез достатъчно време, за да знае, че Триилоун е всичко, което е останало от старата плантация на Роулинс. Това беше голяма бяла дървена къща недалеч от Мелроуз. Вътрешностите й се свиха.

— Какво правеше в Триилоун?

Клариса се подвоуми.

— Трябват ни пари, мис Грейс.

— Клариса! Да не искаш да кажеш, да не искаш да кажеш, че си се отдала на онзи момък Роулинс?

— Нямах избор.

— Имаш избор!

— Не, мадам — отвърна тя упорито. — Нямам. Ние сме толкова задлъжнели на Баркли, че нашите деца никога няма да могат да напуснат тази земя. А един Господ знае, моите деца може и да не израснат тук, ако аз се погрижа за това.

— Деца — произнесе безсилно Грейс. — Да не си бременна?

— Не, не съм. Но някой ден ще се омъжа и ще забременея. Когато настъпи този ден, ще имам парите, които ми трябват, за да се махна оттук. Освен това — каза предизвикателно Клариса. — Слушам какви ги приказва Роулинс. Понякога след няколко уискита той говори открито дори пред мен. Тази вечер при него се бяха отбили няколко приятели. Чух ги да си говорят за това, което бяха решили да направят. Те искат един от нас да си изпати за назидание на всички, мис Грейс. Искат да спечелят изборите наесен и да свършат веднъж завинаги с републиканското управление. Омръзнало им е янките да им казват какво да правят. Те казват, че нищо няма да ги спре тази година и че ако се наложи, ще избият половината цветнокожи и половината заселници от Север, за да постигнат това.

— О, боже — каза Грейс. — Ще се наложи да викаме федерални войски.

Клариса не отговори.


Задният салон на бар „Черната пета“ беше само за специални гости. Единствено джентълмените, които ангажираха предварително стаята, имаха право да се разположат в това уютно място. Не пускаха абсолютно никой друг, с изключение на един келнер, който носеше нови напитки и чистеше пепелниците. В полунощ стаята обикновено се изпълваше с гъст, тежък дим, въпреки внушителния вентилатор над главите на играчите. За разлика от предната част на бара, където глъчката от разговорите, смеха, тракането на рулетката и мелодиите на пианото създаваха постоянен шум, залата отзад беше неизменно тиха. Отвън красиви момичета пускаха в ход чара си, отзад не се допускаха никакви жени.

Рейд губеше непрестанно. Не успяваше да се съсредоточи върху картите си. Пред очите му постоянно стоеше образът на Грейс, хванала полите си с една ръка, повдигаща ги, за да оголи стройните си глезени, скокът й от сала, за да преджапа до брега. И той се усмихна.

Усмивката му изчезна, когато споменът продължи. Полите й се прилепиха до дългите й прекрасно оформени крака — за може би хиляден път той си припомни възбуждащото тяло на Грейс. То бе дълго и стройно, с разкошни гърди. Рейд веднага усети възбуда в слабините си. Спомни си как тя лежеше под него с разтворени крака, гореща и мокра. Една ерекция го възнагради за спомена му. След това си припомни последното събитие от поредицата от непрестанни кризисни ситуации, в които Грейс явно бе затънала до гуша — решението й да замести Алън като учителка. Вътрешностите му се свиха от тревога. Тя беше глупачка. Ще я убият, ако продължава така.

— Рейд, къде, по дяволите, си се унесъл? — попита Тилдън Феърбанкс.

Рейд хвърли картите си на масата.

— Излизам от играта.

Джордж Фарис се подсмихна.

— Май имаш проблеми тази вечер?

Погледът на Рейд беше спокоен.

— Да.

Вратата се отвори, но никой не обърна внимание на келнера, който влезе, бутайки маса на колелца, върху която имаше питиета и чисти пепелници. А след това иззад него в залата влетя едно малко черно тяло, което изпревари келнера. Охранителят Макмърти се появи задъхан зад него.

— Спрете това момче! Хей, момче, нямаш право да влизаш тук! — Макмърти бе целият червен. Започна да ругае цветисто.

Изумените покерджии спряха да играят, когато видяха, че Джефри се втурва право към Рейд. Рейд задържа момчето, после приклекна и го хвана за раменете, тъй като виждаше, че то се готви да изкрещи.

— Какво има, Джеф? Станало ли е нещо с Грейс?

— Да, сър — изрече с усилие момчето. — Вървях след сестра ми до пансиона на мисис Хариет. Тя потърси мис Грейс. А след това излязоха и носеха пушка. Ще ги пребият! — момчето почна да вика безпомощно.