— За това, че те укорих.

Прииска й се да изпищи.

— Никога не съм бил лицемер — каза Рейд. — Никога няма да се извиня за това, за което те помолих.

— Намекваш, че съм лицемерка?

— Да намеквам? Защо трябва да намеквам нещо, щом мога да го заявя открито.

— Значи съм…?

— Лицемерката — каза Рейд на вратата, — според моя речник, говори едно, а върши друго.

Той я погледна за последно и си отиде.

— Какво става? — попита Алън.

Грейс се изчерви. Дали постъпи лицемерно, когато дойде и се хвърли в обятията му?

— Грейс! Какво става?

Тя се обърна бавно към него.

— Този човек е непоносим — тя се помъчи да се усмихне. — Нищо. Надявам се той да стане противник на Форд, но вместо това постоянно се караме за нещо.

— Рейд? Какво искаш да кажеш с тези думи — да стане противник на Форд?

— Някой трябва да спре този шериф — заяви Грейс. — Рейд може да няма никакъв морал, но е як и не се страхува от Форд. И най-важното, той има сили да му се противопостави.

— Грейс, не се заяждай с Форд! Търсиш си белята! Затова ли Рейд е задържал един от моряците, които са те нападнали?

— Какво?

— Не ми каза нищо за това произшествие, Грейс — Алън я изгледа обвинително. — Добре, че слушам какво приказват хората.

— Не беше важно. Значи Рейд е хванал единия от тях? Как точно? Кога?

— Вчера. Сега са го затворили и очаква да се яви на съдебен процес. Окръжният съдия ще дойде в града другата седмица. Защо не ми каза, Грейс?

Грейс гледаше замаяно.

— Той е постъпил правилно, макар и воден от погрешни подбуди — тя прехапа устни. Заля я вълна от страх, когато си представи сблъсъка, който вероятно бе избухнал между Рейд и шерифа. — Както виждаш — изрече бавно тя, — той е идеалният конкурент на шерифа Форд.

Но думите й не прозвучаха разпалено.

На следващия ден Грейс подреждаше книгите си в празната църква, в която се водеха учебните занятия, след излизането и на последния ученик. Джефри се бе появил този следобед, за голяма нейна радост, и се въртеше притеснено. Сутринта явно бе имал работа вкъщи, от която не бе успял да се освободи.

— Ще имаш ли нещо против да ми носиш книгите? — попита с усмивка Грейс.

Той потрепери от вълнение и понесе гордо книгите й.

Изведнъж вратата се отвори и вътре нахлу сноп светлина. Грейс се озърна стреснато и си помисли, че някой ученик си е забравил нещо.

Роулинс се усмихваше, докато вървеше бавно по пътеката между пейките.

— Добър ден, госпожице учителко — провлечено каза той и седна на една пейка. — Имаш ли време да ми дадеш няколко урока?

Грейс с усилие запази спокойствие. Обзе я страх и погнуса. Тя си спомни с какво настървение Роулинс удряше Алън, докато друг мъж го държеше. Спомни си прегръдката на ръцете му и допира на устните му.

— Добър ден, мистър Роулинс — каза тя, като едва успяваше да се сдържи да не затрепери от ужас. — Боя се, че часовете свършиха.

Той протегна краката си.

— О, много добре. Никога няма да седна в една и съща учебна зала заедно с негри.

Грейс не отвърна на тази враждебна забележка.

— Да си вървим, Джефри — каза тя спокойно и настоятелно.

Когато те се упътиха към вратата, Роулинс стана и ги последва. На Грейс й се стори, че сърцето засяда в гърлото й. От слепоочието й потече пот по бузата. Щом се озоваха навън, Грейс се наведе, за да си вземе книгите и прошепна в ухото на Джеф:

— Иди да извикаш мистър Рейд, веднага.

Джеф хукна да бяга.

— Ще разрешите ли, мистър Роулинс?

Той й препречи пътя.

— А ако не ви разреша?

Тя се постара да изглежда студена и самоуверена.

— Става късно — каза тя. Долови лек страх в гласа си.

Той се засмя беззвучно.

— Хъм.

Гледаше я съсредоточено. Протегна ръка, за да си поиграе с един кичур коса, който се бе изплъзнал от здраво стегнатия й кок.

— Вие сте хубава, мис Грейс О’Рурк, не знаете ли? Особено когато сте с пусната косата.

Усмивката му стана още по-широка.

— Извинете ме — каза хладно тя. Почувства отвращение от докосването му. Тръгна да си върви.

Той я хвана с лекота за ръката, завъртя я и я притегли близо до себе си. Впи поглед право в лицето и.

— Изненадан съм, че твоят приятел ти е разрешил да почнеш тази работа — каза той. — Наистина съм изненадан.

— Не ми се наложи да принуждавам Алън да се съгласи — възрази тя.

Той вдигна озадачено веждите си.

— Алън ли? Алън Кенеди? — той се засмя. — Имах предвид онази мръсна тексаска змия, Браг.

Тя пребледня.

— Мис О’Рурк, длъжен съм да ви предупредя. Това място тук не е за хубава даскалица като вас. Тук не искаме никакви обществени училища. Не желаем чернилките да си мислят, че са нещо повече от онова, което са били преди. Те не са равни на белите, каквото и да твърдят проклетите републиканци. Местните хора изобщо не ви обичат вас, янките, о, да, мис, никак не ви обичат. Хич не ни харесва да ни взимат такси, за да пращат негрите в училища и да плащат вашата заплата. Помислете си за всичко това, мис О’Рурк, помислете си хубаво.

Тя си пое дъх.

Преди да я пусне, той й каза:

— Правя това, защото иначе ще ми се наложи да сляза тук и сам да ти изнеса няколко урока.

След тези думи той се отправи към коня си, възседна го, стори й съвършен поклон и препусна в лек галоп.

Грейс се смъкна на едно стъпало пред църквата. Трепереше. Стисна силно ръце. После си пое дълбоко дъх, за да си възстанови малко спокойствието, стана, събра си книгите и пое решително по пътя към града.

След няколко минути видя, че един кон препуска в галоп към нея. Тя се смрази. След това забеляза, че конят е черен, а Роулинс яздеше червеникавокафяв жребец. Когато Рейд спря до нея, Грейс извика от облекчение. Той скочи на земята.

— Какво има, Грейс? Джеф ми съобщи, че си в беда — извика той. Още преди да е свършил, Грейс се хвърли в обятията му, сякаш търсеше убежище в силната му прегръдка. Усети, че той я прегръща здраво. Сгуши се още по-силно в него. Той я залюля. Грейс усети допира на устата му върху бузите си и уверената и успокояваща милувка на устните му. За един като че ли безкраен миг тя се притисна силно в него, а той я притегли към тялото си. След това я отдели внимателно от себе си и обви с ръце лицето й.

— Какво, по дяволите, се е случило?

— Нищо — успя да промълви тя. — Слава богу, нищо!

Под миглите й блеснаха сълзи.

Той изруга силно.

Грейс подсмръкна пренебрежително, тъй като смелостта й се върна.

— Мисля, че той нямаше да ми стори нищо. Опита се само да ме сплаши.

— Кой?

— Роулинс.

Този път тя се изчерви силно, докато разяреният Рейд обикаляше около нея.

— Какво точно стана?

Грейс му разказа.

Рейд я сграбчи за рамената. Пръстите му се впиха в нея. Заболя я.

— Това беше последният ти работен ден тук.

— Рейд, невъзможно е да напусна сега!

— По дяволите! — избухна той и се завъртя рязко. Изви се и се обърна отново към нея. — Проклета да си, Грейс.

Тя притисна ръцете си към гърдите си.

— Не смяташ да стоиш тук до сутринта, нали?

Тя поклати глава отрицателно.

— Има ли начин да те накарам да се откажеш от тази работа? Възможно ли е да ти вдъхна малко здрав разум?

— Не.

— Добре — избухна той. — Ще идвам тук всеки ден след часовете, за да те изпращам. Дори не си помисляй да се опитваш да ме разубедиш!

— Няма да посмея — каза тихо тя. Дълбоко в себе си изпита облекчение.

През нощта Грейс, колкото повече си припомняше тази случка, толкова повече се убеждаваше, че Роулинс никога не би й сторил нищо лошо. В края на краищата тя беше жена, а южняците се гордееха с почтителното си отношение към нежния пол. Обаче Алън не се съгласи с нея.

За нещастие Рейд бе отишъл право при него, за да го осведоми за нежелания посетител. Не е нужно да казваме, че Грейс се ядоса много на неговата постъпка.

Алън приседна и изохка от усилието.

— Грейс, ще си идеш със следващия влак за Ню Йорк.

— Няма — отвърна тя с присвити устни. — Алън, Рейд преувеличи случката. Той дори не присъстваше на нея!

— Не подценявай Рейд — предупреди я Алън. — Понякога той става опасен човек, Грейс, а опасните хора разпознават опасните ситуации. Ти…

— Аз съм жена, Алън — прекъсна го Грейс. — Роулинс е южняк до мозъка на костите си. Никога няма да навреди на една жена.

— Грейс, никога не съм те молил за нищо. Но сега те моля. Моля те, направи го заради мен, върни се в Ню Йорк. Изобщо не трябваше да ти уреждам работа тук, като те знам каква си.

— Няма да избягам.

Алън изруга и стресна силно Грейс, която никога по-рано не го бе чувала да изрича такива думи. Той се извини незабавно. Грейс не му обърна внимание.

— Освен това нямам пари. Никакви. А трябва да остана и да платя на петнадесети другия месец. При това положение парите няма да ми стигнат да платя сметките на майка ми — устните й изтъняха при тази мрачна мисъл. Времето си минаваше. Трябваше да направи нещо, за да увеличи доходите си. Обаче вече знаеше, че в Начез няма никаква работа или поне няма подходяща за порядъчни жени.

— Имам двадесет долара, Грейс. Искам да ги вземеш. Това е всичко, което имам. Знаеш, че учителската заплата не е висока. Освен това изхарчих доста, за да си купя още книги. Но всичко, което имам, е твое.

— Няма да се върна в Ню Йорк — изрече спокойно Грейс. Ужаси се дълбоко в душата си. Попита се дали все пак не трябва да вземе назаем двадесетте долара от Алън. С тези пари ще успее да плати повечето сметки на майка си. Но знаеше, че няма право да ги взима.

— Алън, твоите спестявания ти трябват, за да се издържаш, докато почнеш отново работа, а това няма да стане скоро. Ами доктор Ланг?

Алън почервеня.

— Той ми каза да не се безпокоя. Увери ме, че не съм длъжен да му платя веднага.