— Грейс!

За миг тя остана на масата. Това бе единственото безопасно място в това море от биещи се мъже. Огледа внимателно тълпата и забеляза Рейд, който я викаше. Погледите им се срещнаха. Той имаше синини. Направи й знак с ръка. Тя се досети, че й заповядва да остане на място, докато той дойде да я изведе оттук. След това видя, че зад него изниква някакъв мъж с високо вдигнат стол в ръце и се готви да го строши в главата на Рейд.

— Рейд! — изпищя тя.

Той се обърна точно навреме, хвана ръцете на мъжа и се счепка с него за стола. Най-накрая Рейд изтръгна стола и го запрати надалеч. Грейс видя, че той удари един нищо неподозиращ участник в битката и го събори на колене. Изпаднал в пиянско изумление, противникът му продължи да се люшка замаяно над него. Сега Рейд и врагът му си нанасяха силни удари един на друг. Грейс огледа старателно тълпата, за да открие Алън и изпищя. Един мъж го държеше, а Роулинс го налагаше ожесточено.

Тя се спусна предпазливо от другата страна на масата. Този път внимаваше да не се изпречи пред някого. Сграбчи разгневено бутилка с уиски и се промъкна през необузданата тълпа. Без да му мисли много, стовари бутилката върху тила на другаря на Роулинс. Той рухна в краката й.

Алън беше почти припаднал. Погледите на Грейс и Роулинс се кръстосаха. Роулинс й се усмихна.

— Здрасти, госпожице.

Той я сграбчи толкова бързо, че Грейс дори не успя да помръдне. Целуна я безмилостно. Тя усети, че фибите й падат и косата й се пръсна свободно напред. Извиваше се като дива котка, но той я улови за китките и я придърпа грубо към себе си.

Точно в този момент Рейд отмести настрани Роулинс. Задъханата Грейс падна на колене, докато Рейд стоварваше с все сила юмрука си в Роулинс. Той го удари първо в корема и му изкара въздуха, а след това в лицето, където май му счупи челюстта. Грейс забеляза, че червенокосият комарджия замахва отляво към Рейд. Опряна още на пода, тя изпищя предупредително, хвърли се в краката на Ред и ги задърпа диво. Начинанието й беше напълно безнадеждно. Имаше чувството, че се опитва да събори някоя калифорнийска секвоя.

Ред се отърси от нея и я запрати настрани. Тя се сви на кълбо. Стори й се, че болката пронизва отвсякъде ребрата й. За миг лежеше неподвижно. Беше напълно зашеметена.

Рейд видя какво стана. Може би именно гневът му даде свръхестествената сила, която му беше нужна, за да се справи с Ред, но в момента Рейд нямаше време и желание да мисли за това. Когато мъжът замахна към него, Рейд си извади ножа. Ред замръзна на място. След това мъжът зад Ред вдигна бутилка и я разби в главата му. Ред изрева от болка и се обърна, за да се разправи с новия противник.

За секунда Рейд стигна до Грейс и я вдигна в ръцете си.

— Ти, проклета глупачко — изкрещя той, докато си проправяше път през тълпата.

— Чакай, Рейд, моля те — извика тя. — Нямам право да изоставям другите дами… и Алън. Раниха го. Видях това.

— Другите жени излязоха по-разумни от теб — сопна й се той, докато я изнасяше през изхода навън на ярката обедна светлина. — Те избягаха оттук веднага, щом започна боят. Ще се върна после за Алън.

Идеята да се погрижи за поклонника й янки го подразни, но след това си напомни, че Алън наистина му е симпатичен.

Когато забърза по улицата с Грейс на ръце, той видя болката, изписана на лицето й и сълзите, които бяха избликнали в очите й. Дългата й много гъста и къдрава коса стигаше до коленете й и се оплиташе около него на всяка крачка.

— Дръж се здраво, Грейс — изрече прегракнало той. — Просто се дръж още малко за мен.

След като видя колко е пострадала, му се прииска да я убие. Сърцето му сякаш заседна в гърлото и едва не го задави, докато я носеше нагоре по стълбите. Внесе я в нейната стая. Повика с висок глас Хариет. Грейс лежеше, без да помръдне в ръцете му. Беше съвсем бледа. Пълните й сочни устни се бяха свили от явната болка. Докато я полагаше на леглото с цялата нежност, на която беше способен, тя промълви нещо несвързано и отвори очи. Ръката му се промъкна в неукротимо гъстата й червена коса.

— Всичко ще се оправи, Грейс — прошепна той.

Очите й се фокусираха върху неговите.

— Алън?

Сърцето му се сви. Обхванаха го яд и ревност.

— Да не си се омъжила за него?

— Добре ли е Алън? — прошепна тя.

— Не знам.

Той мушна внимателно ръцете си под нея, за да разкопчае роклята й. Тя дори не протестира. Това беше сигурен признак колко тежко е състоянието й и още повече влоши настроението му. Разхлаби роклята на раменете и на кръста й.

— Грейс, познавам те от по-малко от седмица — провлечено каза той, — а ти спасих прелестната кожа и аз не знам вече колко пъти.

— Какво правиш? — изпъшка тя.

Тя не носеше корсет, а само долна риза и едно ужасно грозно ленено парче, което й служеше да си пристяга гърдите. Рейд го махна незабавно.

— Рейд, какво правиш?

— А ти какво мислиш? — прекъсна я той. — По дяволите, Грейс. Искам да видя колко тежки са раните ти.

Тя затвори уста. Той измъкна ризата от полата й и я вдигна нагоре, за да прегледа торса й. Грозните червени натъртвания вече бяха посинели. Гледката му причини непоносима болка.

— Много ли е зле? — попита тя разтреперано.

Той прокара нежно ръце по ребрата й. Кожата й беше като атлаз — едно не особено уместно за ситуацията сравнение.

— Нямаш нищо счупено — обяви той и почувства голямо облекчение. — Само тук-там има няколко натъртвания. — Погледът му беше потъмнял. — Късметлийка си.

— Сигурен ли си?

— Не само че съм виждал немалко натъртени, строшени и счупени ребра, но и аз самият съм бил с такива — заяви уверено той, като се надяваше да получи усмивка от нея.

Тя наистина се усмихна.

Както и той. А след това дръпна надолу ризата и произнесе името й.

— Грейси — гласът му беше напрегнат и доста ядосан.

Тя само го погледна с големите си, пълни с болка виолетови очи.

Това предотврати конското, което той от все сърце желаеше да й прочете. Стоеше близо до нея. Ръката му се намираше още на гърба й и не се виждаше от гъстата й коса.

Тя беше бледа, но великолепна. Очите й се заковаха в неговите.

— Грейс — прошепна той. Искаше му се да й каже, че тя го е уплашила до смърт, искаше му се да я помоли никога повече да не се държи толкова глупаво.

— Моля те — промълви тя. — Моля те, виж дали Алън е добре.

Той се изправи рязко с присвити очи и отвърна подигравателно:

— Разбира се.

Алън не беше добре.

Рейд й съобщи новината малко по-късно. Той го заведе в къщи, сложи го на легло и повика лекар. Алън беше много зле и още не се бе свестил. Грейс потрепери, щом чу това.

— Много ли е зле?

Рейд се размърда неловко.

— Ударили са го няколко пъти в главата. Доктор Ланг се тревожи да не би Алън изобщо да не дойде на себе си.

Грейс извика.

— Той го направи нарочно — извика задавено тя. — Роулинс. Защото Алън е учител на негрите.

— Права си — каза тихо Рейд. Седна до нея и я прегърна. — Ако вярваш в господ, Грейси, сега е времето да му се помолиш.

Тя се притисна до него и зарила.

— Аз съм виновна за всичко.

— Не си виновна — той я държеше внимателно. За миг спря да мисли, залян от горещата вълна на чувствата си към тази жена. Изтри сълзите й с нежно докосване.

— Ако не бяхме отишли в „Черната пета“, всичко това нямаше да се случи.

— О, щеше да се случи — каза мрачно Рейд и неусетно за себе си хвана с двете си едри ръце малкото й фино лице. — Ако не сега, то рано или късно, но щеше да се случи.

— Трябва да отида при него — извика тя и се отмести от Рейд.

— Няма да ходиш никъде, Грейс. Не и днес.

— Длъжна съм — извика уплашено тя. — Моля те, Рейд, трябва да ида да го видя.

Обзе го нов пристъп на ревност. Това не му хареса.

— Няма да спечелиш нищо, ако го видиш. Той няма да разбере, че си до него.

— Не ме интересува — заяви упорито тя. — Моля те, Рейд, моля те.

Той омекна.

— Само ако ми позволиш да ти помогна.

— Добре — съгласи се тя и започна да спуска краката си над ръба, на леглото. Рейд я вдигна и я понесе на ръце. Въпреки че моментът беше напълно неподходящ, той си представи, че я носи към леглото си, а тя е гореща, влажна и жадува за него. Разтърси глава, за да се отърси от подобни мисли.

Спря пред вратата на Алън.

— Грейс, той е много пострадал. Гледката никак не е приятна. Сигурна ли си, че не искаш да изчакаш няколко дена?

— Трябва да го видя сега — настоя тя. — Длъжна съм да му кажа, че съм тук.

— Той няма да те чуе — Рейд отново се опита да я разубеди. — В безсъзнание е.

— Не ме интересува.

„А дали се интересува изобщо от мен?“, помисли Рейд и отвори вратата. Хариет се надигна от мястото, където седеше до Алън.

— Рейд — каза тя неодобрително.

— Тя настоя — изрече спокойно Рейд. — Боях се, че ще пострада, ако не й помогна.

— Мили боже — извика Грейс.

Алън беше в безсъзнание. Лицето му беше размазано и подуто, а носът бе превързан. Завивките прикриваха останалите части на тялото му. Рейд я нагласи внимателно до леглото. Грейс мигновено посегна към ръката на Алън, забравяйки за собствените си рани. Сърцето й я заболя ужасно при вида на тежко ранения й приятел.

— О, Алън, това съм аз, Грейс Алън, скъпи, аз съм тук и ти ще се оправиш!

Рейд се почувства като натрапник. Намръщи се и се обърна настрани.

Рейд стоя до късно през нощта, загледан в тъмната камина на Хариет, която бе обгърната от пълен мрак. Знаеше, че никога няма да си позволи да набие Грейс така, както тя безспорно заслужаваше.

Спомни си, че май той потрепери по-силно от нея, когато чу зова й за помощ. Не можеше да го забрави. Знаеше, че никога няма да забрави ужаса, който преживя, докато я гледаше как пада по лице сред брутално биещите се мъже и как Роулинс я целува, докато необузданата тълпа му пречеше да дойде да я защити. А по-късно, когато забеляза, че я ритат, новият ужас изобщо не можеше да се сравни с предишния. А точно сега Алън лежеше в безсъзнание в леглото, но на негово място там можеше да се намира Грейс при друг развой на събитията.