Бренда Джойс - Виолетов огън

На следващия ден десетина членки на християнското дружество на въздържателите в Начез се стекоха пред отворения вход на бара „Черната пета“.

Грейс, която неотдавна бе избрана за президент, имаше честта да стои начело на групата. Сара Белели и Марта Граймс стояха отстрани до нея. На Грейс й бе трудно да се съсредоточи върху това мероприятие. Рейд не се появи в пансиона на Хариет снощи. Тя едва не обезумя от тревога, когато обитателите на къщата се прибраха, за да пренощуват. Чувстваше се като глупачка, но остана в тъмната гостна да го чака.

Той се появи точно тогава, когато Грейс се опитваше да се убеди, че страхът й е оправдан и че тя би се уплашила за всеки, който е решил да поеме закона в ръцете си на онова диво крайбрежие. Беше полунощ, но той не очакваше, че ще я завари, а тя беше будна и стоеше в тревожно очакване. Едва след като той изчезна нагоре по стълбите към втория етаж и престанаха да се чуват стъпки, тя се качи в своята стая.

Той не слезе за закуска. Грейс предположи, че той ще спи до късно. Добре го разбираше, защото самата тя беше изтощена. Но още се тревожеше. Искаше да разбере какво се е случило.

Дали е намерил моряците? Напук на всичко й се искаше моряците да са напуснали града и Форд да е казал истината.

Сега Грейс оглеждаше претъпкания бар. Беше доволна, че избраха да дойдат тук в събота, когато заведението е пълно. Всички дами носеха брошури и книги с църковни химни. Гледаха с широко отворени очи луксозното обзавеждане, огромните бляскави полилеи и внушителните вентилатори на тавана. Подът беше от излъскан, блестящ дъб и бе покрит с яркоцветни персийски килими. Стените бяха облицовани с лъскав махагон. Грейс се изненада не по-малко от спътничките си от елегантния интериор на това заведение.

Висок мъж стана от една от масите за игра на карти и забърза към тях.

— Това е собственикът, Сам Патерсън — прошепна Сара в ухото й. — А онзи бик зад него сигурно е човекът, който не пуска изметта да влиза.

— Джентълмени — извика високо Грейс. — Джентълмени, моля ви да ми обърнете внимание!

От бара се носеше шум от разговори, пиянски смях и музика от едно елегантно пиано „Хайнрих“, което явно не подхождаше на атмосферата в заведението. Сам застана срещу тях и си заскуба бакенбардите.

— Дами, какво правите тук? Моля ви, не може да влизате тук, това не е прилично! — той беше смаян от появата им.

— Напротив, и можем, и ще влезем — увери го приветливо Грейс. Клиентите наоколо не й обръщаха внимание и играеха на карти, пиеха и разговаряха. Все пак няколко посетители, които седяха на предните маси, се обърнаха и я зяпнаха недоумяващо.

— Ето го моя Бенджамин — извика Бет Фъргюсън.

Бенджамин, чиито очи едва не бяха изхвръкнали от изненада при вида им, почервеня и се наведе бързо.

— Мили боже — прошепна Марта.

Дамите проследиха автоматично погледа й.

Една хубавица в много къса пола, която разкриваше целия й прасец и колената й, се бе вдигнала от скута на някакъв джентълмен, за да мине отпред. Тя се изсмя на добродетелните жени от християнското дружество на въздържателите в Начез. Грейс не се удържа и хвърли един поглед на проститутката. Жената беше много хубава, въпреки неприличното си облекло.

— Какво правите тук? — извика блондинката. — Дами, струва ми се, че сте сбъркали адреса.

Неколцина мъже от предните маси се разсмяха. Необичайният инцидент не направи никакво впечатление на другите в бара.

— Пейте, дами. Да почваме — нареди Грейс. Тя бе решила твърдо да привлече вниманието на всички.

Дамите запяха хармонично и възторжено химна „Слава, слава алилуя“. Смехът и разговорите в бара секнаха. Пианистът спря да свири. Всички без изключение се обърнаха, за да видят представлението на едни от най-достойните жени в Начез — живо въплъщение на добрите обноски и майчинството, които бяха струпали на входа на бар „Черната пета“.

— Боже мой! — възкликна Сам Патерсън, когато песента свърши.

— Джентълмени! — извика Грейс. — Ние носим духа на християнството в сърцата си. Време е да подложим на изпитание злокобното пиянство.

— Дрън-дрън — заяви един от предната маса.

— Никога не съм предполагал, че ще видя нещо подобно в Начез — измърмори друг.

— Вън от моя бар! — извика Сам.

— Остави ги да говорят, Сам — засмя се блондинката. — Сами ще станат за смях пред всички.

— Докато си пиете тук и се забавлявате — извика Грейс, — къде са вашите жени и деца? Седят си вкъщи, гледат в студеното огнище и надзъртат в празния килер! Ридаят от самота и глад! И защо? Защо? Защото вие пропивате доходите на семейството си и не оставяте зад себе си нищо друго, освен страдащи жертви и разбити сърца! Не се ли срамувате? — Тя даде знак на жените. Те подеха нов оглушителен припев.

Сам Патерсън изпъшка. Когато пеенето най-сетне свърши, той ги предупреди:

— Ще отида да извикам шерифа.

— Върви, където щеш — каза любезно Грейс. — Не смятам, че трябва да разказвам страшни приказки — извика тя, но се запъна внезапно за миг, когато улови един познат яркосин пронизващ поглед. На Рейд май не му беше приятно. Грейс се постара да не му обръща внимание. О, защо му трябваше да идва тук!

— Но все пак ще ви разкажа няколко страшни приказки — продължи тя. Гласът й ехтеше нашир и надлъж. — Приказки за пияници, които прахосват всяко пени и не оставят нищо за семейството си. Мъже, които са съвършени християнски съпрузи, докато не започнат да пиянстват. А после се прочуват с това, че жените и децата си, разпродават имота си, дори дават за чираци собствените си деца, за да напълнят отново джобовете. И защо? За още пиене! Дами, да чуем още един припев.

— Кажи какво да правя, шефе? — едрият мъж се обърна към Патерсън.

— Върви да извикаш шерифа — отвърна Сам.

— Не ни трябва шерифът — извика един червенокос здравеняк и стана. — Дами, за нищо на света не искам да слушам и една проклета думичка повече. Вие ми прекъснахте играта на комар, а ми се беше паднала най-добрата карта за целия ден!

— Точно така — подкрепи го някой. Скоро залата кънтеше като клетка, пълна с разярени лъвове.

Грейс сви юмруци.

— Ако ценим любимите си — извика тя, — ако държим на нашите домове, на нашите американски обичаи, нашата страна и нашия бог, наше християнско задължение е да превъзмогнем това зло!

Някои мъже се бяха вдигнали от местата си по време на гневния изблик на комарджията. Сега той се приближи и се изправи пред Грейс.

— Слушай, госпожице, стига толкова.

— По-добре си вървете — каза нервно Сам Патерсън. — Моля ви, мадам, вървете си, преди да сте се забъркали в някоя неприятност. Ред понякога става много лош.

— Не се страхувам — заяви Грейс.

— Ние не се страхуваме — потвърди Сара, макар че повечето от дамите бяха пребледнели от напрежение.

Някой отзад извика:

— Крайно време беше и ние в Начез да си имаме въздържателско дружество!

Прозвуча гневен рев на мъжко неодобрение. Главите на всички се обърнаха да видят виновника. Сърцето на Грейс се сви. Беше Алън. Милият, милият Алън. Трябваше да предвиди, че той ще разгадае плана й.

— Дамите са прави — продължи гръмко той. — Ако човек не е в състояние да отговаря за постъпките си заради пиянството, той не трябва да пие. Не сме ли длъжни да защитаваме и обичаме нежно нашите жени, майките на децата ни, пазителките на християнския морал?

Няколко гласа се съгласиха нерешително с него.

— Дами — извика самоуверено Грейс. — Още един припев! Те запяха.

— Мръсен янки предател — изрева мъжът на име Ред.

— Махай се оттук, янки — изкрещя друг. Гласът й беше познат. Грейс мигновено разпозна Роулинс, младежа, който заплаши Алън миналата неделя. Прилоша й от страх. Погледна инстинктивно към Рейд. Той стоеше напрегнат и нащрек. Наблюдаваше всички.

— Изхвърлете оттук предателя янки! — изкряска един мъж отзад.

— Изхвърлете дамите оттук! — добави някой близо до жените.

— Спомнете си за своя християнски дълг — напомни им един русоляв мъж. — Те са дами, съпруги и майки. Те са цветът на южняшкото общество.

Но никой не чу последните думи, защото изведнъж двама души започнаха да се бият. За миг всички гледаха само тях.

След това Роулинс се нахвърли върху Алън. Грейс изпищя. Мъжете около нея се включиха в сбиването, което заплашваше да прерасне в масов побой.

— Алън! — Грейс се втурна напред. Всички около нея се биеха и налагаха. Тя успя да забележи, че Роулинс е съборил Алън на пода със серия от ожесточени юмручни удари. Грейс се страхуваше за Алън, защото той не умееше да се бие. Промъкна се между две двойки сражаващи се мъже. Кракът й се спъна в някого и тя се просна на пода. Усети, че някой я хваща за косата я дръпва силно. Изкрещя, извърна се и се изви, за да стане. Някакъв непознат я бе хванал здраво за косата и бе вдигнал: юмрук, за да я удари. Очите му се разшириха от изненада, когато забеляза, че държи жена. После нададе радостен вик и се ухили. Притегли я под себе си и я целуна с лигавата си уста. Грейс го удари безмилостно с коляно в слабините. Изправи се крака. Беше задъхана. Не обърна внимание на жертвата си, която стенеше и се гърчеше на пода. Някой нанесе страхотен удар на мъжа пред нея и той се стовари с всичка сила върху Грейс. Тя буквално полетя назад и прекатури чашите с уиски върху масата.