Тя неусетно се притисна до него.

— Не мисля…

— Хъм — каза той, а устните му докосваха леко слепоочието й. — Приятно ми е, че не си свали обувките, Грейс.

Преди да получи някакъв отговор, той я стисна още по-силно. Цялото й същество се изпълни с неговия аромат, допир и глас. Той я пусна на сала. Тя го държеше здраво, докато салът се клатушкаше неустойчиво.

— По-добре стой на колене — посъветва я той. Грейс така и направи, и се хвана здраво за дъските. Усмивката му беше сърдечна, а трапчинките — дълбоки. Когато той се втурна към брега, я обзе паника.

— Къде отиваш?

Да отвържа сала от брега — каза той. Панталоните му се бяха намокрили, както и ризата, която бе прилепнала за твърдото му тяло. Но той сякаш не забелязваше това. Грейс се премести предпазливо в седящо положение, след като той отвърза сала и притича до нея. Водата опръска роклята й, но тя се усмихваше. Той блъсна сала навътре в реката, а след като течението ги подхвана, и той се качи на него. Салът се клатушкаше подозрително и за миг Грейс се уплаши, че ще падне в реката. Но след това той заплува напред и тя си отдъхна. Рейд се беше отпуснат до нея. Намираше се толкова близо, че босият му крак докосваше глезена й. Водата по лицето му искреше.

— Е? Как ти се струва?

Тя се огледа и се усмихна. Те се носеха покрай къщи, ливади и пасящ добитък. Грейс вдигна лицето си към слънцето и вдъхна от околните аромати. Следобедът беше удивително прохладен и благоуханен.

— На какво ми мирише?

— На крави.

Тя го смушка с лакът, защото не се долавяше и най-лекия полъх на тор. Той се засмя.

— Не, наистина. Кажи ми.

— На орлови нокти. Пробвала ли си някога орлови нокти?

— Орловите нокти не стават за ядене!

— Така ли? Ще видиш.

Тя го погледна недоверчиво.

Той я научи как да слага стръв на кукичката на въдицата. Макар че на Грейс не й хареса, тя реши твърдо да не се държи претенциозно. След това й показа как да хвърля въдицата. Слънцето вече се бе издигнало високо в небето и печеше яко. Въженцата им се носеха подир тях. Рейд разкопча ризата си. Грейс незабавно се загледа настрани. Взираше се навсякъде другаде, само не и в широките му и силни рамене, които бяха покрити от косата, която падаше надолу. Той се облягаше на лакти. Практически бе легнал. Явно се чувстваше тук като у дома си. Тя седеше грижливо изправена със събрани колене. Облягаше се на ръцете си. Беше много горещо.

Грейс изгледа върха на черната обувка, която се подаваше изпод полите й. Тя го размърда. Колко ли е приятно да ходиш боса? Докосна с пръст яката на роклята си. Тя я стягаше. От нея започваше да я сърби шията. Вдигна очи към слънцето. Когато погледна Рейд, забеляза, че и той я гледа.

Той я озари с усмивката си, стана и потопи единия си крак в реката.

— М-м — каза той и се изсмя тихо. — Колко е хубаво и студено.

Тя прехапа устни и се загледа встрани, но го чуваше как потопява крака във водата. После една струйка от водни капки плисна лицето й отстрани. Тя се стресна и се извърна. Заля я още вода. Щом я усети, веднага възмущението й изчезна. О, водата наистина беше прохладна, мокра и чудесна!

— Хубаво е, нали — каза с усмивка Рейд.

— Много — тя гледаше към крака му, който той още държеше потопен в реката. Изведнъж го вдигна и запрати нова водна струя към нея. За своя изненада тя се засмя от сърце. Роклята й беше съвсем мокра.

— Събуй си обувките, Грейс — каза Рейд.

Тя плъзна очите си встрани от него. Да ги свали ли? Никой няма да разбере — никой, като изключим самата нея и Рейд Браг. А ще й бъде толкова удобно!

— Добре — каза тя и го погледна бегло. — Мисля, че ще се събуя.

Той още лежеше по гръб с един крак във водата. Не каза и дума. Грейс се огледа, за да се увери, че никой друг не я гледа. Започна да разкопчава обувката си. Веднага се почувства неловко. Знаеше, че той я гледа. След като разкопча всички копчета, се подвоуми. После се обърна рязко с гръб към него и я свали. Зае се с втората. Когато и тази обувка се присъедини към първата, пред нея се появи нов проблем. Искаше да си събуе чорапите, но не можеше да стигне до жартиерите на коленете под полите си, за да ги откачи оттам. Сърцето и заби лудо. Е, добре. Тя потопи във водата обутия си в чорап пръст. Рейд се обади.

— Няма да гледам. Събуй си чорапите. Тук няма никой друг, освен теб и мен, Грейс.

Нямаше сили да го погледне. Беше твърде почервеняла.

— Добре съм, благодаря.

— Грейс — каза Рейд и коленичи зад нея. Гласът му беше вежлив. — Аз не съм някой прост селяндур.

За миг тя се обърна, а после разбра какво се опитва да й каже той. Рейд имаше голям опит. Беше виждал доста глезени и жартиери. Но защо тази мисъл я караше да се чувства отвратително?

Той прошепна в ухото й:

Ако не си свалиш чорапите, ще те хвърля в реката!

Тя не се удържа и се засмя.

— Няма да посмееш!

— Много сте смела, мис О’Рурк!

Дали ще посмее?

— Затвори си очите.

Той въздъхна дълбоко. Още беше зад нея. Грейс не го гледаше от мига, в който започна да си събува обувките, но долавяше ясно всяко негово движение. Сега тя очакваше той да се оттегли в края на сала. За нейно възмущение той стисна раменете й и целуна тила на шията й. Едва тогава се отдалечи. Сърцето й заби силно в отговор на леката му целувка. Тя си свали чорапите, сгъна ги грижливо и ги сложи в обувките си. После топна пръст във водата и го завъртя насам-натам. Усмихна се. Потопи целия си крак. Засмя се весело.

Рейд се премести и седна до нея. Протегна и двата си крака. Едното от колената му блъсна нейното. Тя го погледна. Той й се усмихна в отговор и запляска нагоре-надолу във водата. Грейс потопи и другия си крак и започна да ги люшка безцелно като Рейд. Наистина беше чудесно!

Носеха се по водата, потънали в дружелюбно мълчание, докато салът не се наклони.

— О! — извика Грейс, докато Рейд я прегръщаше.

— Хванала си някаква риба — каза Рейд.

Тя коленичи и видя, че едно от въженцата се е опънало.

— О, не, на твоята въдица е, Рейд!

— Не, не е — каза той — на твоята е. Бързо, Грейс, хвани въдицата. Ще ти помогна.

Тя се вълнуваше. Вдигна въдицата и усети тежестта на улова на края й.

— Сега какво да правя? — извика тя.

Рейд застана зад нея.

— Движи я нагоре-надолу, докато не измъкнем рибата от водата.

Доста се поизпоти. Рибата се бореше с нея. Рейд стоеше зад нея с ръце на кръста й. Държеше я, докато тя се мъчеше да издърпа рибата. Когато от водата излетя най-накрая една сребърна дъга, тя изкрещя нетърпеливо.

— Виж!

— Виждам. Ама че е голяма. — Рейд се засмя беззвучно, улови въженцето, а после и рибата. Вдигна я нагоре към нея. — Е? Какво ще кажеш?

Тя светеше от радост.

— Първата ми риба! Ще я изядем ли? Става ли за ядене?

— О, да, разбира се, че ще я изядем — каза Рейд. Смени кукичката и прибра рибата във ведрото. Грейс отново започна да слага стръв на въдицата си. Съсредоточи се. Толкова се беше увлякла в работата си, че не усещаше погледа на Рейд, който неочаквано стана сериозен и напрегнат. Когато тя го погледна, след като метна отново въдицата, той бе възвърнал безгрижния си вид и й намигаше лекомислено, изтегнат в краката й. Тя се плъзна до него и като си каза на ум „Да върви по дяволите!“, разкопча горните две копчета на шията си и оголи ключицата. Рейд си извърна главата настрана, но тя успя да зърне усмивката му.

Следобедът мина твърде бързо и Грейс изпита леко разочарование, когато обърнаха сала и потеглиха нагоре по реката. Беше като омагьосана от силата и издръжливостта на Рейд, докато той караше сала с пръта. Беше неуморим, физическото усилие очевидно му доставяше удоволствие. Влагаше цялата си енергия и сила. Забеляза няколко пъти, че тя го наблюдава, но не се усмихна. Погледът му се задържа за малко върху нейния. Беше строг.

Когато се завърнаха на мястото, откъдето бяха потеглили, Грейс не се забави и секунда, а улови полите си с ръка и скочи в дълбоката до колене вода. Рейд загледа смаяно как Грейс гази във водата покрай него. Когато тя стигна брега, полите й бяха мокри до бедрата и се прилепваха плътно. Но май не й пукаше.

— Изумителната ми Грейс — прошепна Рейд зад гърба й.

Тя се стресна и подскочи на място, защото не го беше чула да идва. Озова се в обятията му. Тялото й се стегна мигновено в отговор, а пулсът й се учести.

Рейд.

— Хареса ли ти как прекарахме днес? — попита дрезгаво той.

— Да — този път тя не отклони поглед. Искаше да му покаже дълбоката си признателност. — Да, благодаря ти, беше чудесно.

Той не се усмихваше. Наведе бавно лицето си към нейното.

Грейс не знаеше как да постъпи. Не трябваше да позволява това да се случва отново, но… Устните му докоснаха леко нейните. Бяха закачливи, нерешителни и толкова съблазнителни. Грейс усети, че се отпуска, а устните й се разтварят. И най-важното, тя усети, че желае истинска целувка и копнее за нещо повече. Той като че ли долови желанието й, защото устата му се отвори и езикът му започна да прониква в нея, да я изследва отвътре и да вкусва от нея. На свой ред Грейс отвърна свенливо на целувката му.

Силните му ръце се плъзгаха по гърба и хълбоците й. Той я притегли към себе си. За първи път Грейс усети допира на неговата набъбнала, твърда мъжественост и едва не се изплаши, толкова бе шокирана. Цялото й тяло се разпали. Имаше чувството, че я е ударил гръм. Той не се опита да отдалечи хълбоците си от нея. Не пожела да скрие желанието си. Слисването й поде борба със силното желание. „Спомни си миналата нощ“, предупреди се тя. Ако той се задоволи с нежна милувка и спре дотук, това влизаше в пределите на допустимото. Но тя го познаваше вече и знаеше, че той няма да се задоволи само с това. Ако му отстъпи дори и на милиметър, той ще поиска всичко от нея. Тя се изтръгна решително.

— Спри — извика тя. — Спри се веднага, Рейд Брег!