Бренда Джойс - Виолетов огън

За пръв път Грейс отвърна на неговия плам. Тя обърна лицето си към него и отвори очите си. При вида на неговото напрегнато и възбудено лице, тя загуби ума и дума. А когато устата му докосна нейната, тя се уплаши, че ще припадне.

— Грейс — изрече той тихо, но рязко. — Отвори, скъпа, отвори си устата за мен — и ме пусни.

Тя се подчини механично. Езикът му докосна нейния. Грейс я побиха тръпки. Свитите й на юмруци и притиснати в гърдите му ръце се отпуснаха и разтвориха. Гърдите й пламнаха и се втвърдиха, щом докоснаха неговите. Рейд я прегърна още по-силно. Устата му помръдна леко, но това беше заблуждаващо движение, защото езикът му навлезе в нея, отново и отново, в ритъм, който породи вълни от удоволствие, които заляха слабините й. Рейд спусна ръцете си надолу и я хвана отзад.

Тя ахна, когато усети, че едрите му ръце се протягат и притискат интимните й части. Не беше и сънувала, че е възможно да съществува подобно докосване. То я накара цялата да пламне. Докосна колебливо и свенливо езика му със своя. Слиса се от бурната му реакция. Цялото му тяло се напрегна, а той я хвана още по-силно. Ръцете й се плъзнаха по ризата му. Езиците им поведоха борба и се преплетоха. Ръката на Рейд се хлъзна по бедрото и кръста й и я замачка неистово. След това се вдигна неприкрито и обгърна гърдата й. Ръката му спря. Грейс трепереше. Искаше й се той да продължи да я докосва.

— Я да видим какво има тук — каза той. Пръстите му проникнаха под дрехите й и докоснаха лененото бельо, което тя носеше.

Докато й се струваше, че е погълната от горещата пелена на тяхната страст, Грейс чу думите му, но беше твърде смутена, за да започне да обсъжда толкова интимна тема като бельото си. Докосна китката му, за да го накара да прекрати изследванията си, но ръката му обхвана плътно гърдата й и я натисна нежно.

Главата на Грейс се отметна назад към седалката. Тя затвори очи. Единственото нещо, което усещаше, бе нажежено червено желание и мъчително удоволствие. Палците му очертаха малки кръгчета около зърната й, и скоро започнаха да я стискат и да й причиняват болка. Усещаше как се притискат и към памучните й дрехи. Тя изстена страстно.

— Да, скъпа — прошепна той, а палците му докоснаха внимателно стегнатите връхчета. Грейс изпъшка.

Неочаквано той разкопча плавно и умело многобройните миниатюрни копчета на корсажа й. Грейс знаеше, че е длъжна да му окаже съпротива. Но когато се опита да извика, устата му покри нейната. Езикът му се притисна в нейния и я заля с още удивителни и невероятно пламенни усещания. Той разтвори роклята й и свали корсета.

— Господи, Грейс — възкликна той, когато пред погледа му се появиха едрите й разкошни гърди с големи кораловочервени зърна. — Защо криеш тази красота?

Пое си рязко дъх и сведе глава. Езикът му започна да я милва. Грейс изпъшка. И нададе вик, когато той пое зърното в уста го засмука.

Усети, че ръката му се плъзга по леката извивка на корема й, под полата й. Само два тънки слоя памучен плат го отделяха от кожата й. Ръката се спусна още по-надолу. Явно имаше ужасни намерения. Пръстите му се пъхнаха интимно между бедрата й, после се смъкнаха надолу и напипаха набъбналата и влажна плът през бельото. Той я притисна още по-силно.

Главата на Грейс се изправи. Очите й се отвориха широко. Неговата глава все още беше приведена над оголената й гърда. Той още смучеше едното й зърно. Пръстите му се хлъзнаха във влажните гънки на нейното тяло, като пренебрегваха памучните препятствия по пътя си. Той я галеше и проникваше в нея. Грейс вдигна ръце и ги притисна неистово в раменете му. Паниката й вдъхна нови сили. Трябваше да спрат веднага!

Главата на Рейд се изправи, а ръцете му се вдигнаха от нея. Очите му бяха яркосини и блестяха като брилянти.

— Грейс — изрече хрипкаво той.

— Моля те, спри — замоли тя отчаяно, докато дишаше тежко.

Той също дишаше тежко. За миг не помръдна. Тя виждаше, че той се бори със себе си. След това дръпна едновременно и ръката, и корсажа й.

— Аз ще го оправя — извика тя и се обърна с гръб към него, сети, че той се оттегля от нея на седалката от другата страна на кабриолета.

Ръцете й трепереха. Не успя да закопчае малките копченца. Опита отново. Беше останала без дъх, тресеше я, бе уплашена, ужасена, засрамена и във висша степен объркана! Задави се от отчаяние. Звукът прозвуча като хълцане, а тя забеляза, че е закопчала погрешно копчетата.

О, да му се не види дано!

— Позволи ми — каза той, а топлите му ръце се приближиха до раменете й изотзад. — Позволи ми да ти помогна.

Грейс почувства, че ще извика и поведе борба със себе си. Ръцете му, които едновременно успокояваха и разпалваха страстите й, я закопчаха.

— Всичко е наред, Грейс — каза той. — Повярвай ми.

— Не разбирам — успя да промълви тя, докато се взираше механично в скута си.

Той я прегърна още по-силно.

— Ти си жена, Грейс — рече той. — Може да бягаш от този факт през целия си живот, но аз съм мъж и няма да ти позволя да продължаваш да бягаш от него.

Тази нощ тя не успя да заспи, а само се мяташе неспокойно в леглото.

Преживяваше отново всеки миг от дългия ден — безуспешното търсене на работа, боя, с който Рейд я защити от двамата моряци, разходката по реката и най-накрая разтърсващите му целувки в кабриолета. Нямаше сили да се откъсне от последния спомен. Точно на него се спря вероломното й съзнание.

Думите му отекваха. „Ти си жена, Грейс… аз съм мъж. Няма да ти позволя да продължаваш да бягаш от това…“

Тя се обърна и легна по корем. Разбира се, че е жена. И не е бягала от този факт, нали? Тогава защо е така неспокойна и объркана? И защо част от нея жадува да се озове пак в обятията му?

Никога през грижливо подредения си живот не бе губила дотолкова контрол над положението.

Трябваше да спре да мисли за този мъж и да си представя различни нелепости. Да, безспорно това беше начинът за разрешаване на проблема. Тя умишлено прехвърли мислите си върху проблемите на Начез. Един от тях беше шерифът Форд.

Алън й каза, че Форд налага закона с железен юмрук. Тя се ужаси, но не се изненада. В края на краищата човек, който предвожда нощните ездачи, със сигурност прибягва до заплахи и физическо насилие. Как да спре такъв човек? Искаше й се да знае колко от градските жители са на страната на Форд и колко не са, но се боят да го признаят. Алън предположи, че има местни хора, които не одобряват тактиката и целите на нощните ездачи. Сигурно има начин да подтикне тези хора към действие.

Грейс се обърна настрани и облегна лицето си на ръката. И Алън, и Рейд не биха одобрили действията й. Тях изобщо не ги интересуваше положението в града, а то бе възмутително. Сигурна бе, че някой трябва да направи нещо, иначе Форд ще продължи да тероризира жертвите си. Помисли си, че всъщност проблемът да се намери някой, който да се противопостави на Форд. Някой, който не се страхува от него. Някой, който, ако се наложи, ще направи и невъзможното, и няма да остане длъжен никому. Някой като Рейд Браг.

Тя се изправи като свещ в леглото. Ама, че смешно! Той беше южняк и това проваляше замисъла й дори ако той отговаря на всички други критерии. Тя беше почти сигурна, че той гласува за демократите като повечето хора от неговото съсловие, а демократите бяха виновни, че хора като Форд и нощните ездачи имат такава власт и влияние. Политическите разделителни линии бяха съвсем ясно очертани. Републиканците тук бяха политици пришълци от Север и янки. Те бяха прокарали всички реформи и граждански права след войната, а демократите се бяха сражавали с тях и бяха направили отчаян опит да запазят на всяка цена последните остатъци от „добрия стар Юг“. По дяволите! Колко лошо бе, че той не е републиканец. Сърцето й заби силно.

Хората имат мнение. То може да се промени. И някак си, чисто инстинктивно, тя усещаше, че ще успее да го накара да промени своето.

О, боже! Не е ли прекалено високомерна, щом е толкова уверена, че ще постигне това? Защото, ако успее да го убеди, той ще бъде идеалният противник на шерифа Форд!

„Ти можеш да ме превъзпиташ“, й каза той преди няколко часа с дрезгав и страстен глас.

Бузите й пламнаха. Той не се държеше сериозно. Изобщо не беше сериозен. Макар че нямаше голям опит, тя разбираше без усилие неприкритите му сексуални намеци. Те бяха единственото нещо, към което той се отнасяше сериозно!

Но не беше ли посветила живота си на просвещаването на другите? Ако забрави за миг, че този хубав развратник я желае, ако се отнася към него като към всеки друг, без колебание ще се опита да го накара да разбере някои основни истини.

Но той е хубав, ужасен измамник е и я помоли да му стане любовница. Дали тези обстоятелства няма да му попречат да бъде по-податлив на внушенията й? И какво толкова ще стане, ако опита? Докато сърцето й биеше силно, Грейс притисна силно колене към гърдите си.

Ще се опита да превъзпита Рейд Браг!