— Сега говори разумът ти — каза Рейд, — не сърцето ти.

— Никога няма да пожелая някой като теб!

— Лъжеш.

— Не — в очите й напираха сълзи. — Ти лъжеш! Тази вечер беше лъжа! Нищо друго, освен лъжа — ти непрекъснато ме мамеше! — тя вдигна полите си и хукна надолу по палубата.

За миг Рейд остана неподвижен и я загледа с отчаяно изражение, а след това се обърна към перилото. Удари го с юмрук. Болката му се понрави. След това тръгна след нея. Длъжен бе да постъпи така.

Тя бе на кърмата и гледаше разсеяно в лопатното колело. Не обръщаше внимание на водната струя, която докосваше лицето, шията и ръцете й. Сърцето му се сви при вида на сълзите й. Искаше му се да я притисне в прегръдките си, но знаеше със сигурност, че тя няма да му позволи. Приближи се към перилото и застана на няколко крачки от нея. И той се загледа в реката.

— Съжалявам, Грейс.

Тя подсмърчаше.

Той й подаде носна кърпа, но тя не я прие.

— Тази вечер не беше лъжа, Грейс.

— Именно това беше — каза тя, без да го гледа.

— Не беше измама — повтори той категорично. — Исках да се позабавляваш. Тази думичка удоволствие е толкова проста. И ти изпита удоволствие. Не ми казвай, че не си.

Тя избърса една сълза и го погледна бегло.

— Ти се опитваше да ме накараш да се отпусна дотолкова, че да приема безсрамното ти предложение.

Рейд не съумя да се удържи и се усмихна.

— Ако днес не те бях помолил да ми станеш любовница, щях да те помоля утре или някой друг път.

Гласът му омекна.

— Исках да прекараме заедно този ден и да му се радваме. Не се отказвай от това, което преживяхме досега.

Тя стискаше здраво перилото и гледаше речния бряг, който бе покрит с блата и кипариси.

— Денят беше хубав — призна тя.

— Ще прекараме заедно още много хубави дни, Грейс.

— Няма.

— Защо не? Приятно ни беше заедно.

— Защото не е редно.

Той се приближи.

— Не? Защо? Защото съм честен ли? Защото ти казах, че те желая? Сега знаеш истината. Казах ти, че съжалявам, Грейс, и още съжалявам — за това, че те разстроих. Но не съжалявам за това, че те помолих да ми станеш любовница. Ще те моля за това още много пъти.

— И аз ще ти отказвам още много пъти.

Той се усмихна леко.

— Аз съм невероятно търпелив.

Тя го погледна. Искаше й се гневът й да не се бе изпарил. Той се усмихна и докосна брадичката й.

— Лицето ти е мръсно — каза той и внимателно й изтри сълзите. — Единственото нещо, което не желая никога да ти причинявам, Грейс — каза той съвсем сериозно, — е да те карам да викаш.

— Тя го погледна.

— В такъв случай се опитай да ме разбереш — каза тя.

— С удоволствие — отвърна той.

Той я гледаше как спи.

В мига, в който се качиха на кабриолета, след като слязоха от Мисисипи Куин, Рейд загледа развеселено как Грейс се настанява на седалката срещу него. Той бе потупат мястото до себе си.

— Не искаш ли това място? — попита той с надежда в гласа.

Тя се усмихна, когато се досети какво означава тази нотка в гласа му.

— Благодаря ти, но и това е доста хубаво.

След няколко секунди тя вече спеше.

Бузите й бяха порозовели от слънцето, макар че бяха прекарали по-голямата част от късния следобед на закрито. Главата й се облягаше на гърба на седалката, точно на мястото, където той се съединяваше със страничната стена на кабриолета. Позата й изглеждаше доста неудобна. Кабриолетът навлезе в коловоза на пътя и Грейс се премести, без да се събужда. Рейд си свали сакото.

Сви го на нещо като възглавница, после коленичи пред нея й вдигна главата й с едрите си ръце. Очите й примигнаха и се отвориха. Тя започна да протестира.

— Шшт — прошепна той и пъхна дрехата под шията й. — По-добре ли е така?

Той се усмихна.

Тя му се усмихна сънено в отговор и затвори очи. Тя му отказа. Той си рече, че е трябвало да очаква подобен развой на нещата. Но, както й заяви, той беше търпелив или поне бе принуден да стане такъв към нея. А имаше твърдото намерение дочака тя да изрече заветната думичка, която той желаеше да чуе от нея. Но как да я убеди да приеме предложението му? Досега беше разчитал на логиката и разума и не бе постигнал успех, но винаги му оставаше в резерв способността да съблазнява.

Започна да се чувства виновен. Рейд знаеше, че трябва да я забрави. Знаеше, че се е държал като мерзавец. Грейс беше права — той е един егоист. Да, тя имаше нужда той да я защитава, нуждаеше се и от неговите пари, но беше една не особено млада и прекалено благопристойна стара мома. Длъжен бе да я остави на мира. Проблемът беше, че това не му се удаваше. Всъщност сега я желаеше повече от всеки друг път.

В никакъв случай няма да напусне Начез точно сега, не и докато Грейс е тук. Докато тя спеше, той реши да я наглежда отблизо занапред. Спомни си вика й за помощ този следобед и потръпна. Припомни си и какво му каза тя за шерифа. Усещаше с кожата си, че тепърва предстоят нови неприятности. Форд беше мръсник, и то отмъстителен. И ако Грейс се опита да промени положението, ще си изпати сериозно. Възможно бе и да я убият. Форд не беше добродушен. Едно е да организираш дамите в християнско дружество на въздържателите. Съвсем друго е да се опитваш да преобърнеш града с главата надолу, като предизвикваш всеобщо недоволство и влизаш в разпра с шерифа.

Той си спомни как тя му се бе усмихвала този следобед и то неведнъж, а много пъти. И постигна това само с една обикновена речна разходка. Ти ще се отпуснеш, Грейс, помисли си той сърдечно, и аз ще те науча как да се наслаждаваш на живота и на самата себе си.

Грейс беше такава загадка. Тя постъпваше различно от всички други жени, които той беше срещал досега. Това му доставяше невероятно удоволствие.

Кабриолетът навлезе в нов коловоз и Грейс изпъшка леко в съня си и премести отново свитото му на кълбо сако, което се измъкваше изпод нея. Главата й се бе извила в доста неудобно положение, но тя още спеше. Явно бе напълно изтощена от продължителното търсене на работа през деня, от следобедните преживявания и шампанското.

Рейд внезапно се прехвърли на седалката до нея и замени облегалката и прозореца със собственото си тяло. Грейс примигна.

— Спи, спи — й зашепна той. Едната му ръка я обви, а пръстите му погалиха гърба й. Положи внимателно главата й на гърдите си. Тя се сгуши в него и несъзнателно затърси най-удобното положение. Най-накрая главата й се озова в скута му, а тя се сви на седалката. Рейд нагласи още по-добре шала около раменете й и прокара палец по слепоочието й. Нямаше никакво съмнение. Тази жена му въздействаше като никоя друга.

Тя спа през цялото пътуване. Нямаше начин самият Рейд да подреме малко, не и с топлата и мека Грейс до него, която караше тялото му да се втвърдява и затопля, караше го да я желае, караше го да си представя мислено първия път, когато те ще бъдат наистина заедно. Опита се да мисли за нещо друго и да гледа през прозореца, но това просто беше невъзможно.

Приближиха Начез чак след полунощ. Рейд разтърси леко Грейс.

— Събуди се, скъпа. След малко пристигаме.

Тя примигна и се изправи замаяно. Рейд й се усмихваше. Още я прегръщаше с едната си ръка. Когато се разсъни, тя забеляза къде седи той. Премести се на другата страна, за да бъде по-далеч от него.

— В твоя скут ли спах? — възкликна изненадано тя.

— Послужих ти за много удобна възглавница.

Тя почервеня. Обърна се и погледна навън през прозореца, в ярката, огряна от звездите нощ.

— Мили боже!

— Ти беше много уморена, а по пътя много друсаше. Боях се, да не би да ти се схване вратът, както се беше изкривила на една страна.

Тя го погледна. В кабриолета беше тъмно. Само един фенер хвърляше бледа светлина. Беше тъмно и интимно. Току-що бе спала няколко часа, а главата й бе в мъжки скут. Грейс не знаеше какво да мисли. А сега беше още по-лошо, защото се бе събудила, а разстоянието помежду им бе толкова малко, че тя долавяше мъжкия му аромат. Вече не я докосваше, но тя още си спомняше допира на кожата му. Усети, че сърцето й бие лудо. А той я гледаше втренчено.

Тя хвърли лек поглед през прозореца и прочисти гърлото си.

— Днес прекарахме много добре, благодаря ти.

Той не й отговори.

Тя се загърна решително с шала. Внезапно изпита голяма благодарност към него за това, че я остави да поспи последните няколко часа. Как иначе би прекарала обратния път към Начез? Не смееше да го погледне, но усещаше, че той не снема очи от нея.

— Къде ли е Мисисипи Куин сега? — попита тя. Не се сещаше за по-подходяща тема за разговор. Знаеше, че думите й звучат глупаво. Но защо той не й отговаря?

— Колко остава до Начез? — тя дръзна да го погледне бегло. Сините му очи я гледаха пронизително. Той бе златист и великолепен под леката светлина на фенера. Тя преглътна и се загледа настрана.

— Остават няколко мили — изрече той. Гласът му бе ленив, провлечен и доста страстен. Изведнъж Грейс установи, че дъхът й е спрял.

— Няколко мили — повтори механично тя. — Не мога да повярвам, че съм спала досега! Колко дълго спах? — тя извърна лава и го погледна.

Това беше грешка. Погледът му накара сърцето й да спре да спре. Прекрасната му уста се отвори и той докосна бузата и с единия си пръст. Докосването беше възможно най-леко, но Грейс потрепери.

Той издаде звук, звук на силна вътрешна потребност, дрезгав стон.

Грейс се озова в обятията му.

Докато я прегръщаше, той за миг се взря в очите й. В неговите пламтеше ослепителен блясък. След това я притегли към себе си, към твърдото си и горещо тяло. Устата му затърси с копнеж нейната. Още от първия миг Грейс вдигна ръцете си пред гърдите му и обърна лицето си настрани.

— Моля те — изпъшка той. — Позволи ми да те целуна, Грейс. Само целувка, само една целувка…

Тя едва съобразяваше какво става. Знаеше, че това, което правят, е грях. Устата му се движеше над извивката на бузата й и докосваше ухото й. Тя ахна, когато усети прилива на горещи чувства в душата си. „Само една целувка“, каза й едно гласче. Нищо няма да стане, ако го целуне веднъж!