Бренда Джойс - Виолетов огън

— Не мога да повярвам.

Той поклати скръбно глава.

— Те дори дръзват да носят маски понякога.

Очите й се разшириха от удивление.

— Искаш да кажеш, че те все още нараняват и убиват хора за това, че смеят да упражняват правата си?

— Правят го за най-малката дреболия, Грейс. Неотдавна един негър беше нашибан с камшик, задето отговорил погрешно на някакъв въпрос. Сторил им се нахален — не с думите си, а с тона на гласа и с блясъка в очите си.

— О, боже.

Алън постави покривката за маса и кошницата в кабриолета и го насочи към нея.

— Хайде, качвай се.

— Ами шерифът? — запита Грейс, докато Алън завиваше по пътя.

— Сигурно се шегуваш. Той се гордее и хвали с това, че е нощен ездач. Освен това е и един от водачите им и е сред най-лошите, Грейс.

Грейс седеше и слушаше слисано и ужасено.

— Ще се оправиш ли? Защо те предупредиха?

— Ще се оправя — увери я той.

Тя захапа пръста си.

— Ще те тормозят ли пак?

— Не — отвърна прекалено бързо Алън.

Грейс не му повярва и за миг.

Рейд се отдръпна от ръката на Луиза и се загледа през прозореца към потъмняващото небе.

— Рейд, скъпи, какво има? — попита Луиза, която не откъсваше поглед от гърба му. Тя изглеждаше прекрасно в пурпурната коприна. — Първо изчезваш, после се появяваш, променяш си настроенията като някой котак.

Дали Алън не я целува точно сега? Той се взираше мрачно в алеята, обзет от една и съща мисъл, която го измъчваше целия ден. Не беше много вероятно, нали? Грейс беше прекалено морална и добре възпитана. Ако е отхвърлила него, то със сигурност ще отхвърли и Алън, нали? Защо е избрала от всички мъже точно Алън Кенеди? Той беше доста хубав, но… Рейд прекъсна размишленията си. Всъщност той не само харесваше Кенеди, но и го уважаваше. Алън беше почтен човек. Дали не я целува тъкмо сега?

Пред очите му се появи и изчезна бързо гледката как Грейс лежи в ръцете на Алън на червено-бялата покривка, която той видя под кошницата за пикник. Ще се омъжи ли Грейс за него? Дали не й прави предложение точно в този момент? Ядоса се на тази мисъл, защото това не му влизаше в работата. Всъщност Грейс и Алън ще бъдат чудесна двойка.

— Ти си непоносим — извика разярено Луиза.

Рейд дори не се обърна, въпреки че чу как полите и роклята й профучават покрай него, когато тя излетя разсърдена от стаята. Осъзна, че не постъпи особено умно, когато се завърна тук под предлог, че е дошъл на гости и прекара по-голямата част от деня, понасяйки с твърдост компанията на Луиза, докато в действителност чакаше да се върне Грейс.

Наля си малко уиски и се върна до прозореца. Сърцето му спря да бие за част от секундата, когато видя приближаващия се кабриолет. След това заби лудо. Рейд пристъпи още по-близо до прозореца. Зелените кадифени завеси го скриваха от външен поглед.

Кенеди спря кабриолета. За миг двамата просто седяха и се гледаха един друг. Грейс помръдна първа. Тя се хвърли към него. Хвърли се страстно и прегърна силно Алън. Рейд не вярваше на очите си. На него не му бе дала и целувчица.

А се хвърли в обятията на Кенеди.

Кенеди я прегърна и докосна нежно лицето й. На Рейд му се искаше да вижда по-добре израженията им. Несъмнено те бяха белязани с печата на страстта. Кенеди наведе напред главата си и се изпречи на погледа на Рейд. Вече кипнал от гняв, Рейд едва не се показа навън през прозореца, за да вижда още по-добре. Кенеди я целуваше, но всичко, което виждаше от Грейс, бяха белите ръце върху раменете му. Но явно не му оказваше много съпротива.

— По дяволите — избухна той и изпи до дъно цялата чаша уиски. Когато погледна отново, те се бяха разделили.

Грейс със сигурност го беше измамила. Никоя жена не го беше мамила така досега.

Знаеше, че под благочестивия й външен вид се крият огнени страсти, но не очакваше, че те ще се разгорят толкова скоро. Да не би пък желанието на Алън да се ожени за нея да му даваше право на няколко целувки? Тази мисъл му се понрави много, защото ласкаеше нараненото му самолюбие. От друга страна тя водеше до нови въпроси. Целувала ли е по-рано Алън? И ще го целува ли пак? Рейд беше разярен.

Гледаше как тя се отдалечава от кабриолета, след като явно изрече някакви любовни думи на Алън, ако се съди по начина, по който той стисна ръцете й. Кабриолетът си замина най-сетне. Рейд скръсти ръце, обърна се с лице към входната врата и зачака.

Предната врата се отвори. Прозвучаха нейните стъпки. Тя се появи на входа, като продължи по коридора. Той я заговори и тя спря.

— Добър вечер, мис О’Рурк.

Тя се обърна и го погледна.

Първото, което той забеляза, бе, че е бледна и не се е зачервила. Огледа я щателно, като съсредоточи вниманието си най-вече върху устните й, за да открие признаци, че тя е преживяла бурни страсти целия следобед. Нямаше такива следи. Може би Кенеди не беше мъжът, който се целува най-добре на света. Може би трябва да й даде възможност да сравни неговите целувки с други.

— Защо ме гледате така? Така оскърбително, бих добавила?

Рейд се усмихна, но усмивката му не беше особено любезна.

— Така ли протестираш, когато Алън те гледа?

Тя поклати глава.

— За какво говорите?

Той не й обърна внимание.

— Как мина пикникът? Приятно ли изкарахте с Кенеди? — очакваше да види романтична замечтаност в очите й. Вместо това тя се напрегна, устните й се свиха, а очите й се навлажниха подозрително. Внезапно ревността му изчезна. Рейд застана до нея.

— Какво има, Грейс?

Тя се вгледа право в очите му и, да, наистина, нейните бяха влажни и с всяка секунда се изпълваха още повече със сълзи.

— О, мили, мили боже! — прошепна тя.

Ръцете му се озоваха на раменете й. Тя бе едновременно мека и твърда — толкова типично за вродената противоречивост на жените.

— Какво има? Какво е станало?

Тя поклати глава. От очите й потекоха сълзи. Нямаше сили да говори.

Той я притисна в прегръдката си.

— Няма нищо — изрече тихо той, — всичко е наред, Грейс. Шшш. — Тя трепереше, като се притискаше до ризата му.

Възнамеряваше да я утеши, но вместо това се възбуди от допира на гърдите й до своите и от усещането на нейните бедра до неговите. Кръвта изпълни бавно и сладостно слабините му.

— Толкова се страхувах — изпъшка тя, а той се опита да сдържи страстта си. Постигна само частичен успех.

— Какво толкова те уплаши, Грейс? — прошепна той в косата й. — Разкажи ми.

— Алън — отвърна тя със сподавен глас.

Може би тя в действителност мрази Кенеди. Рейд я отмести от себе си така, че да вижда лицето й. Очите й бяха виолетови и забулени от дълги кестеняви мигли. По бузите й се стичаха сълзи.

— Алън има неприятности — промълви сериозно тя, — толкова се боя за него.

— Разбира се.

Щом усети студена нотка в гласа му, тя се дръпна и се освободи.

— Защо ли ви говоря? Вие сигурно сте един от тях!

Не му хареса тонът й или прекомерната й загриженост за нейния годеник. Сега вече се увери, че тя е приела предложението на Алън.

— Един от тях ли?

— Един от тези изпълнени с омраза тесногръди хора, които тероризират по-слабите! — извика тя. — Вие сте от тях, нали?

Трябваше му секунда, за да се досети за какво говори Грейс.

— Имате предвид нощните ездачи и подобните на тях?

Тя избърса очите си.

— Ако нараните Алън… — предупреди тя.

Рейд се разгневи толкова силно от обидата, че за миг се задави и не успя да й отговори. След това езикът му се развърза.

— Какво се е случило, Грейс? — запита я Рейд със заповедна нотка в гласа си.

— Те го заплашиха. Наредиха му да си върви на Север. Удариха го с камшик.

Лицето на Рейд помрачня.

— Кенеди трябваше да внимава повече, преди да започне да подтиква негрите да гласуват наесен.

— Те имат право да гласуват — възкликна тя. Очите й блестяха. — О, прекалено съм уморена, за да споря още!

Тя се обърна и избяга.

Рейд не беше сигурен кого би удушил с по-голяма охота — нея или Кенеди. Най-накрая реши, че него — заради това, че я беше изложил на опасност. Кенеди беше глупак. Ако проповядва на негрите за правата им и ги подтиква да гласуват за републиканците, то е длъжен поне да го върши предпазливо. А Грейс сметна него, Рейд, за един от нощните ездачи.

Реши, че удушването й е малко.