— Съжалявам, Грейс.

Те пътуваха спокойно по дългата сенчеста улица. По-скромни дъсчени къщи замениха претенциозните плантаторски домове. Алън я развличаше с разкази за своите ученици, а Грейс от своя страна му разказа за необикновените способности на Джефри.

Църковната служба сякаш никога нямаше да свърши. Грейс не я свърташе на едно място. С нетърпение очакваше края, за да се залови за работа и да организира женска организация. Не беше споменавала плановете си на Алън, но беше сигурна, че той ще я подкрепи. Когато службата свърши, тя забърза навън и се завъртя край изхода.

— Какво си решила да правиш, Грейс? — запита Алън.

Тя му се усмихна.

— Просто искам да се запозная с някои дами.

Той я погледна.

— Ти ми обеща, че няма да се забъркваш в неприятности.

— О, Алън, — възкликна тя — не мога просто да седя и да не върша нищо.

Той въздъхна. Познаваше я толкова добре.

Двойки на средна възраст излязоха навън. Те се усмихваха на Грейс и тя им отвръщаше. Паството започна да се разпръсква и да бъбри в църковния двор. Хората разговаряха с приятелите си, с които не се бяха виждали цяла седмица. Грейс махна с ръка на Марта Граймс, жената, с която се срещна във влака. Тя стоеше с друга жена, която без съмнение беше нейна дъщеря.

— Алън, поговори си с мъжете — нареди тя.

Той поклати глава, но се отдалечи, за да изпълни заповедта й. Тя се приближи до три жени, които разговаряха оживено в сянката на огромна магнолия.

— Здравейте.

— Здравейте — каза закръглена внушителна дама. — Вие сте отскоро в Начез, нали? Да не би да сте новата гувернантка в Мелроуз?

— Да, аз съм — отвърна Грейс. — Казвам се Грейс О’Рурк.

Тя си подаде ръката, а след това й се прииска да се ритне, но беше твърде късно да я дръпне.

— Значи жените на Север си стискат ръцете? Аз се казвам Сара Белели, а това са Мери Райордан и Сюзън Комптън.

Грейс се здрависа и с другите жени.

— Питах се дали е възможно да устроим женско събрание някоя вечер тази седмица.

— Какво събрание? — попита Мери.

— За да обсъдим някои въпроси, които са много важни за съвременните модерни жени — заяви Грейс и затаи дъх.

— О, мисля, че това е великолепна идея — каза Сюзън. — А така ще запознаем мис О’Рурк и с другите жени.

— О, толкова ви благодаря — вметна бързо Грейс. — И моля ви, наричайте ме Грейс. Толкова е трудно да заживееш в ново място, където…

Сара се засмя и я потупа по ръката.

— Скъпа, ще организирам сбирка на дамите в сряда вечерта.

— О, Сара, благодаря ти — възкликна Грейс и стисна ръката й.

Когато Грейс се качи на кабриолета след четиридесет минути, беше поруменяла от въодушевление. Алън хвана поводите.

— Постигна ли каквото си беше наумила, Грейс?

Тя му се усмихна.

— Засега, Алън, засега.


Алън избра чудесно място за техния пикник. Ливадата беше зелена и гъсто обсипана с орлови нокти. Високи величествени дъбове хвърляха сянка, а по наскоро боядисаната бяла ограда се виеха пищно розови зокуми. Една крава на петна близо до тях дъвчеше тревата и ги гледаше лениво. Грейс се облегна на лакти и се засмя.

Алън се присъедини към смеха й.

— Много сте доволна от себе си, нали, Грейс О’Рурк?

Тя избухна в смях.

— Познаваш ме твърде добре.

Той надигна пълната си с лимонада чаша.

— Начез вече никога няма да бъде същият, щом ти си тук.

Грейс вдигна своята.

— Амин.

Отпиха, изпълнени с приятелски чувства един към друг. След това Алън каза:

— Сигурно забеляза, че тукашните дами ги интересува повече да намерят мъже на дъщерите си, отколкото да получат право на гласуване.

— Забелязах.

— Начез е изключително консервативен град, Грейс. Мисля, че е така, защото тук има прекалено много стари имения. Дори войната не е променила почти нищо. Тук няма даже дружество на въздържателите.

— Това никак не е хубаво — каза Грейс. — А Сребърната улица наистина ли е толкова ужасна, колкото се твърди?

Алън се засмя.

— Откъде си чувала за Сребърната улица?

— И аз имам уши — каза Грейс.

— Да, такава е — отвърна сериозно Алън. — По-добре стой далеч от нея.

Тя се усмихна.

— Там има много барове, игрални зали и домове на порока, нали?

— И какво е измислил по въпроса острият ти ум?

— Може би дамите ще предпочетат да се борят не за избирателното си право, а за това мъжете им да станат трезвеници.

Алън поклати глава с нежна усмивка.

Огледаха се с любопитство, когато чуха конски тропот по пътя към тях. Пред очите им се появиха два големи дорести коня и един червеникавокафяв. Грейс забеляза, че Алън настръхва.

— Какво има, Алън?

Конниците се отклониха от пътя и се насочиха към тях. Алън стана на крака.

— Алън? Познаваш ли ги?

— Това е една шайка южняшки отрепки — каза тихо Алън, — дори и да са потомци на стари плантатори. Роулинс е един от водачите им. Стой настрана, Грейс.

Тя също се беше изправила.

— Алън, ти ме тревожиш!

— Хей, я вижте това — изговори провлечено един рус мъж с фина ленена риза и излъскани ботуши, яхнал великолепен чистокръвен кон, до последния си сантиметър той беше живо въплъщение на южняка аристократ. Отстрани стояха придружителите му. Те бяха добре облечени като него.

Това не е ли учителят?

— Здравей, Роулинс — каза спокойно Алън.

— Каква изненада — изрече провлечено Роулинс. — Хей, Джони, Франк, не сте ли изненадани?

— Здравей, Джонсън — обърна се Алън с безизразен глас към тъмнокосия мъж отляво на Роулинс. — Франк.

— Вижте само какъв ухажор бил той — изрече Роулинс. — И тя ли е янки? А, янки, ухажваш ли я?

Грейс стисна ръце, изплашена от безочливата наглост на мъжа. Алън я погледна предупредително.

— Това е мис О’Рурк, новата гувернантка в Мелроуз.

Мъжете погледнаха към нея и кимнаха, а Франк даже сне шапката си. След това краткият миг на вежливост отмина. Роулинс пришпори напред дорестия си кон, сякаш искаше да прегази Алън. Алън не помръдна и дори не трепна, когато големият кон се блъсна в него. Роулинс насочи своя скопец зад него. Франк придвижи червеникавокафявия си кон наляво, а Джонсън мина отдясно. По този начин обкръжиха Алън с трите конски тела.

— Алън, спомняш ли си какво си говорихме миналата седмица? — с провлечен глас попита Роулинс.

— Да.

— Наистина ли? — гласът на Роулинс прозвуча недоверчиво. Той погледна другите. — От постъпките ти не личи да си спомняш.

— Може би трябва да му напомним — предложи Франк.

Роулинс се засмя.

— Да му напомним тогава — каза той и пришпори коня си към Алън.

Алън залитна след сблъсъка с коня. Отстъпи назад, за да не се нарани и попадна право на дорестия кон на Джонсън. Младежите се засмяха и започнаха да го блъскат насам-натам. Алън първо побеля, а после почервеня. Пот се стичаше по лицето му.

— Спрете! — изкрещя Грейс.

— Хей, приятелю на негрите — изръмжа Роулинс. По хубавото му лице се изписа явна омраза. — По-добре си стягай багажа и си върви вкъщи. Разбра ли, учителю на негрите?

Алън не отговори. Той дишаше тежко.

— Чухме — изрече ядно Роулинс, — че си говорил на негрите за изборите наесен и си ги насърчавал да не се страхуват да гласуват. Не ни се меси в работите, янки. Наистина ще съжаляваш, ако не си стоиш настрана.

Той се наведе и блъсна толкова силно Алън, че той залитна към коня на Франк, Франк се засмя, вдигна камшика си и го стовари върху лицето на Алън. Грейс изпищя.

— Този път се отърва леко — изкрещя Роулинс. — Запомни — тук не харесваме учителите на негри. А ако им мътиш главите и ги караш да гласуват, ще те потрошим целия.

Роулинс завъртя рязко жребеца си и тримата ездачи се отдалечиха в галоп, вдигайки облак червен прах.

— Алън, о, господи! — извика Грейс и се втурна към него.

Той докосна лицето си по мястото, където кървеше.

— Добре съм, Грейс.

— Наранили са те! Кой? Да вървим при шерифа — тя започна да бърше развълнувано лицето му с носната си кърпичка.

Алън я хвана за ръката.

— Добре съм — повтори тихо той.

Грейс си пое дълбоко дъх.

— Дай да ти почистя раната.

Той й разреши. Потръпваше леко от болка.

— Дълбока ли е?

— Имаш нужда от един или два бода, за да се зашие — каза гневно Грейс. — Хайде да те отведа при някой лекар. След това ще отидем при шерифа. Смятам, че подобно поведение е незаконно, както и Ку-клукс-кланът — тя засъбира вещите им.

— Грейс, тук всеки, който бе арестуван и осъден за участие в клана, получи само условна присъда.

Тя застина на място.

— Какво?

— Тук, в Мисисипи — каза Алън, — имаше над двеста куклуксклановци през 1872-а. Властите ги пуснаха всичките на свобода.

Грейс се слиса. Знаеше, че преди няколко години Конгресът бе провел разследване на престъпления срещу негри и републиканци. Разкритията бяха станали главна тема на деня и ужасиха хората на Север. Последва вълна от арести на членове на клана по целия Юг. Те бяха дадени под съд. Ето защо сега Грейс не вярваше на ушите си — нима бе възможно повече от двестате куклуксклановци в Мисисипи да са получили само условна присъда?

— Искаш да кажеш, че те са се измъкнали безнаказано?

— Точно така.

— Защо? Как са успели?

— Повечето местни хора ги подкрепят. Ти ги видя, Грейс, те са добре възпитани и заможни синове на плантатори. Голяма част от обществото на Юг отказва да повярва, че тези момчета са извършили престъпленията, за които ги обвиняват. Те предпочитат да вярват, че самопризнанията им, а повечето подсъдими се признаха за виновни, са лъжи, които те са изрекли, за да се отърват по-лесно. Разбираш ли, щом са се признали за виновни, става възможно да се сключи споразумение, което довежда до издаването на условна присъда. Така подсъдимите се прибраха по домовете си и подновиха дейността си. Тези, които знаеха, че подсъдимите действително са виновни, Грейс, тези, които бяха против, се страхуваха да проговорят.