Бренда Джойс - Виолетов огън

Призна си, че идеята да я прелъсти му е минавала няколко пъти на ум. Не, не постъпваше правилно, защото съзнаваше, че ако си постави за цел да я съблазни, ще успее. Тя беше беззащитна пред многократно прилаганата от него успешна тактика. Това определено го караше да се чувства виновен. Ако е разумен, ще си тръгне веднага от Начез, вместо да се спотайва до обора, докато я чака да дойде. И да го целуне.

Действително ли го смяташе за такъв мерзавец, който ще иде да я издаде на Луиза Баркли? Това го разстрои. Тя явно наистина го смяташе за отвратителен, а дори не го познаваше. Опита се да си спомни някой в миналото, особено пък жена, който да не го харесва. Не се сети да е срещал такава досега. Грейс наистина не го харесваше.

Какво пък, една целувка не е равна на прелъстяване. От целувката няма да го заболи нито него, нито нея. А това със сигурност бе най-малкото, което заслужаваше…

Но дали тя ще дойде? Рейд чакаше нетърпеливо. Прецени, че тя е доста изплашена заради това, че той знае тайната й. Значи ще дойде. Беше се съгласила да се срещне с него зад третия обор в десет часа. Чу стъпки и се обърна.

Даже и да не я очакваше, пак щеше да я познае на слабата лунна светлина по гордо изправените рамене. Той се усмихна на познатата гледка. Тя спря на няколко метра от него и той успя да забележи напрегнатото й изражение. Запита се какво ли би видял в очите й, ако беше по-светло. Гняв? Страх? Вълнение? По тялото му премина бавна, сладка и равномерна тръпка. По дяволите. Искаше тази жена. От всички жени на света искаше само нея.

— Ела тук — изрече тихо той.

Тя не помръдна.

Той се усмихна. Белите му зъби блеснаха в мрака.

— Тогава аз ще дойда при теб — прошепна той.

Придвижи се бавно напред, направи четири спокойни крачки, докато не се озова съвсем близо до нея. Тя вдигна очи.

„О, Грейси“, помисли си той, „ако се отпуснеш, ще ти хареса“.

„О, мили боже“, помисли си тя, „просто не мога да повярвам, че постъпвам така“.

Очите й бяха като две тъмни бистри езера, едновременно гневни и разтревожени. От тях изскачаха искри. На него му се искаше те да блестят от желание, от желание към него.

— Не ми се сърди — прошепна той. — Обаянието ти е виновно — гласът му се превърна в лека, но силна милувка. — Не успявам да се сдържам, като те гледам.

— Моето обаяние ли? — изрече саркастично тя. — О, не, мистър Браг, смятам, че трябва да обвинявате само себе си. Вие имате наклонностите на разгонен шопар.

Очите му се разшириха от изненада и възмущение. Нейните се свиха тържествуващо.

— Грейс — едва промълви той, — наистина умееш да говориш.

— Прекалено непоносима ли е истината? — запита го тя с най-приветливия си тон.

— Защо не дойдеш да пробваш колко съм разгонен? — запита мрачно той.

Тя отстъпи назад. Той пристъпи напред.

— Промених решението си — изпъшка тя.

— Твърде късно — ръцете му легнаха на раменете й.

— Тогава да свършваме с това веднъж завинаги — отсече тя. Но видимо затрепери.

Той трепна обидено от реакцията й и започна да разтрива леко с пръсти нейните мускули.

— Знам, че не си безчувствена — прошепна той. Кръвта му се сгъсти сладостно в слабините. Усети дъха й и почувства, че тялото й се втвърдява.

— Отпусни се — промълви тихо той. — Всички си представят целуването като удоволствие — гласът му стана съвсем дрезгав. — Дай ми възможност да ти покажа колко добър мога да бъда.

— Ненавиждам и теб, и всичко, което въплъщаваш — отвърна тя със сподавено хълцане.

Рейд замръзна на място, когато долови този чисто женски звук на страдание. Поради някаква неясна причина си спомни за Лусила, петнадесетгодишното момиче, на което беше отнел девствеността, когато беше момче. За разлика от Грейс, тя го желаеше така, както и той нея. Грейс трепереше, докато той я докосваше. Неочаквано Рейд намрази и себе си, и страстта си. Дръпна ръцете си от нея.

— Мисля, че съм джентълмен повече, отколкото сме смятали и двамата. Няма да кажа на Луиза това, което знам за теб — каза той с дълбоко разочарование.

Обърна се рязко и си тръгна.

Алън пристигна точно в девет, както се бяха уговорили. Той скочи радостно усмихнат от кабриолета. Носеше неделния си костюм.

— Грейс! С такова нетърпение очаквах да дойде краят на седмицата!

Грейс забърза към него с гальовна усмивка. Искрено се радваше, че го вижда. Въпреки че първата й седмица бе по-кратка от обикновено, защото бе пристигнала във вторник, вече се чувстваше напълно изчерпана емоционално. За нейно облекчение момичетата бяха започнали да свикват с нея. И познанията, и маниерите и на двете се бяха променили към по-добро. Но Грейс изпитваше постоянно напрежение поради това, че учеше тайно Джефри. Тревожеше се и как ще постъпи онзи негодник Рейд Браг, който знаеше доста за миналото й. Той не се бе появявал от нощта, в която за малко не успя да я целуне — това й хареса много. Така че се изненада силно, когато го видя да я гледа намръщен от своя жребец в мига, в който Алън се дръпна назад, след като я бе целунал по бузата. Погледите им се срещнаха. Грейс се разгневи на себе си, тъй като се изчерви, сякаш е сторила грях.

Ясно си спомняше обещанието в гласа му, докато той се готвеше да я целуне… и очевидното объркване, което я обзе, след като той не направи нищо. А тя стоеше неподвижна и го гледаше как се отдалечава с големи и уверени крачки. Не й се вярваше, че той е променил намерението си и че наистина ще постъпи благородно с нея. Заля я вълна на триумф, но примесена с леко съжаление. Поздравът, който й изпрати, докато минаваше покрай нея, бе както подигравателен, така и изпълнен с горест.

— Как си, Алън? — попита тя, без да изпуска ръката му и откъсвайки с мъка погледа си от Рейд.

— Много добре, Грейс. Броях дните като някой ученик — засмя се той.

Грейс се опита да не се усмихне в отговор, докато той й помагаше да се качи на кабриолета. Алън се качи след нея и забеляза най-сетне Рейд.

— Здравей, Рейд. Чудесен ден, нали?

Очите на Рейд се прехвърлиха от Грейс, която изглеждаше прелестна дори с глупавите очила и зелената си рокля, върху Алън, който с удоволствие пушеше цигара и бе сложил една плетена кошница и няколко червени карирани покривки за маса на седалката помежду им. Рейд изгледа продължително кошницата за пикник, преди да отправи лека усмивка към Алън.

— Алън, не знаех, че се познаваш с новата гувернантка. Провлеченият му говор прозвуча по-пресипнало от обикновено. Алън се усмихна щастливо и хвана една от ръцете на Грейс.

— Грейс и аз се познаваме отдавна — обясни радостно той. — Всъщност — каза той и й хвърли сърдечен поглед, — надявам се някой ден тя да ми направи честта да стане моя жена.

Настъпи дълбока тишина, изпълнена от аромата на магнолиите, шума от вентилатора в трапезарията и бръмченето на пчелите. След това Рейд се усмихна.

— Е — провлечено каза той, — желая ви да си прекарате приятно двамата.

— Какво има? — попита Алън, след като потеглиха. Грейс гледаше мълчаливо как Рейд скача от жребеца, обут в прекалено плътно прилепнали панталони от еленова кожа. Отклони бързо поглед от силните му задни части и бедра и се изчерви. Никога по-рано не беше смятала мъжките панталони за неприлични.

— Откъде познаваш Рейд Браг? — попита предпазливо тя.

— О, той е стар приятел на жената, в чийто пансион се храня и живея — отвърна Алън. — Мисля, че е семеен приятел. Няколко пъти сме разговаряли с него. Той е интересен човек, но не е привърженик на прогресивните реформи, доколкото мога да преценя — Алън премести погледа си от пътя към Грейс.

— Всичко ли е наред при теб?

— Разбира се — отговори тя прекалено бързо. — Алън, по-добре да не беше споменавал… за брак.

Той я погледна.

— Казвам това, което чувствам, и се гордея с него.

— Само ние двамата трябва да знаем, че искаш да се ожениш за мен.